М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 575/2017 год. на АРС-ІІ н.с .
Районна
прокуратура–Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия Р.В.В. за това ,че : На 07.01.2017 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко, умишлено престъпление на „Лишаване
от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи - кожена дамска чанта на
стойност 9.00 лева, сумата от 130 лева, или всичко на обща стойност 139.00 лева от владението
на Г.Щ.С. - престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и ”б” от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Р.В. и
предлага за извършеното престъпление да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 58А ал.1 от НК , а
именно Лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца , което да бъде изтърпяно ефективно.
В
наказателния процес не бе предявен
граждански иск от пострадалата и не бе
депозирано искане за конституиране като частен обвинител.
Подсъдимият
се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитника си – адв. П. моли за наказание лишаване от свобода
определено с насоченост към законовия минимум също , редуцирано съобразно
правилото на чл. 58А ал.1 от НК.
Съдът на
базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна.
Подсъдимият Р.В.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, с
начално образование, не работи, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***(понастоящем
намиращ се в Затвора гр. Пловдив), ЕГН **********.
Подсъдимият Р.В.В. е осъждан
многократно, като от значение за определяне квалификацията на деянието, предмет
на настоящото обвинение са следните осъждания
-по НОХД № 2909/2011 год. на ПРС, НОХД № 80/2011 на РС гр. Чепеларе, НОХД №
3514/2011 на ПРС и НОХД № 4515/2011 год. на ПРС, групирани с протоколно
определение по ЧНД № 6448/2011 на ПРС, като е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на три години „Лишаване от свобода“, изтърпяно на 10.12.2013
год.;
- Споразумение по НОХД № 1458/2014 год. на ПРС, влязло в сила на 02.06.2014
год., с което за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр.чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК му
е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 2месеца, изтърпяно на 27.02.2015 год.;
- Споразумение по НОХД № 3016/2015 год. на ПРС, влязло в сила на 03.08.2015
год., с което за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр.чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година и 8 месеца, на 30.10.2016 год.
Посочените осъждания определят квалификацията на деянието, предмет на
разглеждане в настоящото производство , като извършено от подсъдимият В. в
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два или повече пъти
на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Свидетелката
Г.Щ.С. работи в „***“ ООД на длъжност
„продавач-консултант“ в книжарница, собственост на дружеството, находяща се в
гр. Асеновград, на ул. ***. На 04.01.2017 год. свид. С. както обикновено отишла
на работа и оставила дамската си чанта – кожена, черна на цвят върху шкаф в
помещението. В чантата свид. С. държала свои парични средства - сумата от 130.00 лева, в банкноти съответно
две по 50 лв., една от 20 лв. и една от 10 лева. Около 13:50 часа на същата
дата подсъдимия Р.В. и брат му А.С.влезли
в книжарницата. С.заговорил свид. С. и поискал да му покаже блокчета за
рисуване. Свид. С. се отправила заедно със С.към един от щандовете. В това
време подсъдимия В. взел дамската ѝ чанта, ведно с паричните средства и
излязъл от книжарницата. Вниманието на свид. С. било ангажирано и тя не
възприела действията на подсъдимия В.. След това се върнала до касата, С.отказал
покупката и също излязъл. Свид. С. погледнала към шкафа и констатирала, че
дамската ѝ чанта липсва. В това време подсъдимия В. се отдалечил, отворил чантата, взел от там
паричните средства и хвърлил чантата в контейнер за смет. Впоследствие подсъдимия
В. похарчил паричните средства за свои нужди. Свид. С. сезирала органите на РУ на МВР гр.
Асеновград. При извършените оперативни мероприятия по делото били приобщени
видеозаписи от охранителна камера, на същия бил извършен оглед, отразен в
протокол /л.50/. Подсъдимия В. бил установен и при проведените беседи признал
за стореното.
В хода на разследването е изготвена стоково-оценъчна експертиза. От
заключението й е видно, че стойността на 1 брой кожена дамска чанта е в размер
на 9.00 лв.
Горната
фактическа обстановка,Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия Р.В. по чл.371 т.2 от НПК , което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза , които ги подкрепят и
които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва , а това са
именно показанията на свидетелите: Г.С. , Г. В. и Я.Д. , а също и от приложените по делото
писмени доказателства и от заключението на изготвената ССЕ-за . Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи
си със самопризнанието
на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият
Р.В.В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и ”б” от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия умишлено – при форма на вината пряк умисъл ,с целени и настъпили общественоопасни
последици.
При
определяне вида и размера на наказанието и индивидуализирането му съобразно
предвиденото в особената част на НК съдът отчете сравнително високата степен
на обществена опасност на деянието с оглед
негативните обществени настроения против
този вид престъпления в региона, поради
значителния им интензитет и степента, в която те засягат този вид правно
защитени обществени отношения. От друга страна прецени, че подсъдимия В. е личност със завишена степен на обществена опасност с оглед предишните му осъждания отново за престъпления против
собствеността. По отношение на същият е
видно, че приложената до момента наказателна репресия не е оказала своя поправителен и превъзпитателен ефект. Горните
обстоятелства обуславят извода, че у подсъдимият
е налице траен престъпен умисъл и
упоритост при извършването на престъпленията. При индивидуализиране на наказанията
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия пълни самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за
изясняване на обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие и невисоката стойност на вещите -
предмет на престъплението.
С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното
производство при определянето на
наказанието съдът се съобрази с
препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на
наказанието , според която норма при постановяване на осъдителна присъда
наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се
от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието и дееца , съдът
определи на подсъдимия Р. В.В.
наказание от
две години и шест месеца лишаване от свобода . Прилагайки правилото
на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от две години и
шест месеца лишаване от свобода с една
трета съдът наложи на подсъдимия Р.В.В. наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. Тъй като се касае за рецидивно престъпление , и подсъдимият до
настоящия момент неколкократно е осъждан на лишаване от свобода , приложението
на чл. 66 ал.1 от НК е изключено в случая , а и съдът намира ,че за поправянето
на подсъдимия е наложително същият да
изтърпи ефективно така наложеното му наказание . Ето защо на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното на подсъдимия Р.В.В. наказание от една
година и осем месеца лишаване от свобода ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО при първоначален
СТРОГ режим.
Според
преценката на Съда именно това наказание
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са незачитане от
страна на подсъдимия на установения и утвърден
в страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура , както и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на на 52,90 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: