№ 458
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201586 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 576131-F608050 от
10.05.2021 година на ***, с което на основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС във вр. чл.
118 ал. 4 ЗДДС на ***, представлявано от Т.Б., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 година на МФ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призована се представлява от
управителя Т.Б.. Подържа изцяло така депозираната жалба като навежда
доводи за п допуснати процесуални нарушения, я именно – липса на описание
на извършеното нарушение, както и мотиви защо не е приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН – дружеството е редовен платец,
констатираното нарушение е за първи път. По същество моли съда да приеме,
че неправилно е издаденото наказателно постановление, санкциониращо
дружеството вместо на лицето ***, която фактически е извършила
нарушението. Твърди се, че последната не е продавач в провереният
търговски обект и същата своеволно е извършила продажба на конкретните
1
артикули на стойност 1,40 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от *** с нарочно пълномощно. Взема становище, че депозираната
жалба е неоснователна, нарушението е установено по категоричен начин и е
санкционирано с минималното, предвидено в закона наказание. Моли съда да
потвърди изцяло наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от представените по делото в заверени копия
Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на изпълнителния Директор на
НАП е, че Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на
НАП е овластен да издава наказателни постановления за извършени
нарушения по чл. 185 ЗДДС.
На 05.04.2021 година, *** на *** посетили търговски обект – магазин,
находящ се на улица ***, експлоатиран от ***. В обекта се намирало едно
лице – ***. Проверяващите пристъпили към извършване на контролна
покупка на два броя карамфили на стойност 1,40 лева. *** приела
извършеното плащане в брой, върнала ресто, но не издала касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство.
***те на *** се легитимирали и пристъпили към документалното
извършване на проверка. Установили, че разчетният оборот по ДФО от
находящото се в обекта фискално устройство за деня е 0,00 лева, а
действителната касова наличност била 42,00 лева.
За така констатираните обстоятелства, в присъствието на ***, която
извършвала дейност към момента на проверката бил съставен констативен
2
протокол, както и такъв от извършената проверка. *** доброволно
предоставила личните си данни и положила подписа си в протокола от
проверката.
На 06.04.2021 година в присъствието на представляващият *** град
Плевен Т.Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 година на МФ, а именно
неиздаване на касов бон за извършената контролна покупка на стойност 1,40
лева в обекта. Актът бил съставен въз основа на изготвените в хода на
проверката констативен протокол, опис на паричните средства в касата,
проверена в обекта на дружеството. Представляващият дружеството се
запознал със съдържанието на акта и го подписал собственоръчно като се
възползвал от възможността и в 3 дневен срок депозирал своите възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира *** град Плевен с административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено административно
нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 година на МФ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 576131-F608050 от 10.05.2021 година на ***;акт за установяване на
административно нарушение № F608050 от 06.04.2021 година на инспектор
по приходите в НАП при ЦУ на НАП; възражение от името на
представляващия *** № 4922 от 09.04.2021 година; протокол за извършена
проверка № 0449282 от 05.04.2021 година на инспектор по приходите в ЦУ на
НАП; дневен отчет от фискално устройство за 05.04.2021 година на ***; опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към
протокол за извършена проверка № 0449282 от 05.04.2021 година на
инспектор по приходите в ЦУ на НАП; декларация от лице, работещо на
трудово/гражданско правоотношение, подписана от *** ***; заверено копие
на Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на изпълнителния Директор на
НАП.
В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите Л.А. и Р.М. – и двамата *** на ***,
участвали непосредствено в извършване на проверката.
3
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 25. Ал. 1 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006 година
на МФ повелява, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. Видно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства е, че в деня на проверката това задължение не е било изпълнено
от търговеца, като лицето ***, извършващо дейност в обекта съм момента на
проверката, не издала касова бележка за извършената продажба на стока 2
броя карамфили на стойност 1,40 лева. Формално констатираното от страна
на ***те на ТД на НАП Плевен осъществява всички признаци на
административно нарушение по чл. 25 от Наредбата. В подкрепа на
излаганите от страна на процесуалният представител на жалбоподателя
твърдения, че *** не е имала каквато и да е право да извършва продажби в
обекта и да приема плащане, в хода на делото не се събраха каквито и да е
доказателства. *** била установена сама в обекта, самата тя подписала
декларация, в която отразила че е лице работещо на трудово/гражданско
правоотношение, сама предоставила и личните си данни. През цялото време
докато траела проверката, в обекта били единствено двамата проверяващи и
*** като до приключването и така и никой друг не се появил в същия. Ето
защо съдът прие изтъкваните от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя твърдения за недостоверни, целящи изграждането единствено
на защитна теза, която обаче не намира опора в доказателствата по делото.
Предвид горното съдът прие, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е издал атакуваното наказателно постановление. Същото
съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в
това число и достатъчно подробно описание на нарушението. Спазени са
всички изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението,
съставянето на акта за установяване на административно нарушение,
правилно е приложен материалния закон като констатираните факти са
правилно подведени под правната норма на закона и квалифицирани като
4
нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 Наредба № Н – 18 /13.12.2006 година на МФ.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на
дружеството, наказващият орган е спазил принципа за съответност на
същото, посочен в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е наложил наказание на
основание чл. 185 ЗДДС като вид имуществена санкция. При определяне на
нейният размер обаче съдът счита, че не е съобразен с конркретната ниска
степен на засягане на обществените отношения с конкретното деяние, фактът
че санкционираното дружество не е системен нарушител, напротив :
случилото се е инцидент. Ето защо съдът счита, че наложеното наказание
като размер на имуществената санкция е завишено и несправедливо, поради
което и наказателното постановление следва да бъде изменено. Размерът на
имуществената санкция следва да бъде намален от 700лв на 500 лева към
предвидения в чл. 185 ЗДДС минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 576131-F608050 от 10.05.2021
година на ***, с което на основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС във вр. чл. 118 ал. 4
ЗДДС на ***, представлявано от Т.Б., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 година на МФ като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 700 лева на 500 лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5