Р
Е Ш Е Н И Е
София, 21.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 12635/2016 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявен е иск от Ц.О.Л.,
ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своя баща
О.Д.Л., ЕГН **********, чрез адв.
С.Д., САК, съд.адрес:***, против ЗД „Б.И.“, АД, София, ул. “******, с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните
суми: - сумата 150 000
лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 19.12.2013 г., до окончателното изплащане и сторените разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2013 г. около 13
ч., в София, М.Р.К., при управление като водач на л.а. „Шавролет
Каптива“, Рег. № ******, движейки се по ул. „Луи
Пастьор“, с посока на движение от ул. „Търново“ към бул. „Царица Йоанна“ и на
пешеходната пътека след ул. „Ген. Никола Генов“ е нарушила ЗДвП, като не е
пропуснала и е блъснала пресичащата на пешеходна пътека Ц.Л. в резултата на
което й е причинила телесни повреди.
Вследствие на
катастрофата ищцата заявява, че е получила счупване на лявата лонна кост на таза, контузия на крайниците и отлузвания по цялото тяло. Транспортирана е била в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, направени са й съответните изследвания и й е поставена диагноза.
Била е извършена закрита репозиция на фрактурата,
проведено е медикаментозно лечение, била е поставена на строг постелен режим, който е продължил повече от три седмици. По
време на престоя си в болницата е била в шок, а е била и неспособна да се движи
и облича сама. Изпитвала е силни болки и е била непрекъснато на
болкоуспокояващи, не е можела да спи нощем. Поради невъзможността да излиза по
време на лечението и възстановителния пер4иод е изостанала в училище. Отделно
от това не е можела да спортува. Заявява, че е изпитвала на моменти, както и
сега, паника и ужас, които й пречат сама да се движи по улиците, да пресича,
дори се страхува да се вози в автомобил с родителите си. С течение на времето
психическата й нестабилност се е засилила и тя има склонност дори към
самонараняване. Имала е пристъпи на мигрена, поради което е лекувана във ВМБАЛ
„Свети Наум“.
С Постановление № 2044 от 26.09.2014 г. на СРП, ДП № ЗМ
11630/2013 г. по описа на СДВР и пр.пр.№ 2044/2014 г.
по описа на СРП е внесено за разглеждане в съда предложение водачът на л.а. „Шавролет Каптива“, Рег. № ****** М.К. да бъде освободена от
отговорност и да й бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а
от НК.
Ищцата твърди, че за автомобила, причинил увредата, е бил налице валидно сключен договор с ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. № 02113001207257, валидна за
периода 30.04.2013 г. – 29.04.2014 г.
Ищцата е
представила писмени доказателства. Ангажирала е гласни такива и експертизи – автотехническа и съдебно медицински.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици – законната лихва и адвокатски хонорар по реда на
чл. 38 ЗА, по списък.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Претендира разноски.
Не е оспорил наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил.
Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача на
лекия автомобил. Твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина на ищцата, която е
пресичала пътното платно в нарушение на пътната сигнализация и без да се увери
в собствената си безопасност.
Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, която е нарушила чл. 113 от ЗДвП и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, като степента й на вина е поне 90%.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Поискал е ангажиране на
гласни доказателства и съдебно – медицинска и автотехническа
експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение, по представен
списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законните последици - лихва,
считано от датата на ПТП и обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер
и сторените разноски.
По делото не се спори,че на 19.12.2013 г.,
около 13 ч., в София, е
станало ПТП, при което М.Р.К., при управление като водач на л.а. „Шавролет Каптива“, Рег. № ******,
движейки се по ул. „Луи Пастьор“, с посока на движение от ул. „Търново“ към
бул. „Царица Йоанна“, на пешеходната пътека след ул. „Ген. Никола Генов“ е блъснала
пресичащата на пешеходна пътека Ц.Л., тогава на 12 години.
Вследствие катастрофата на ищцата са причинени увреждания
и тя е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където, след установяване на уврежданията и поставяне на диагноза, е извършена закрита репозиция на фрактурата и е проведено лечение.
Не се стори също, че за станалото ПТП е образувано ДП № ЗМ 11630/2013 г. по описа
на СДВР и пр.пр.№ 2044/2014 г. по описа на СРП, по
които е внесено за разглеждане в съда предложение водачът на л.а. „Шавролет Каптива“, Рег. № ****** М.К. да бъде освободена от
отговорност и, съответно, да й бъде наложено административно наказание на
основание чл. 78а от НК
В хода на делото бе
прието за безспорно установено обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на „Шавролет Каптива“, Рег. № ******, причинил катастрофата, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02113001207257, валидна за
периода 30.04.2013 г. – 29.04.2014 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, получените от
ищцата увреждания вследствие катастрофата, наличието на съпричиняване
от страна на пострадалата, както
и до размера на исканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално -икономическите условия на живот.
По
делото, във връзка с доказване твърденията и оспорванията
на страните, е назначена, изслушана и приета автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява следният механизъм на
станалата катастрофа:
На 19.12.2013 г. към 13,00 ч. л. а. „Шевролет” модел „Каптива”, Рег. номер ****** с водач М.Р.К. *** с посока от ул. „Търново”
към бул.”Царица Йоанна”. Пътното платно е право, хоризонтално. Асфалтовата настилка е суха. Платното
за движение е двупосочно с по две ленти за
всяка посока. В момента, когато автомобилът наближава кръстовището на ул. „Луи
Пастьор” с ул. „Ген. Никола Генев”, отдясно наляво за посоката
на движение на автомобила „Шевролет” по пешеходната
пътека намираща се на 2 м. след втория
бордюр на ул. „Ген. Никола
Генев” предприемат пресичане пешеходките Ц.Л., до нея от
дясната й страна Г.В. – и двете на 12 години.
Двете пешеходки пресичат дясната лента на ул.
„Луи Пастьор” и навлизат в лявата лента. Лекият автомобил не спира на пешеходната пътека и последва удар в лявата част
на тялото на Ц., която удря
Г.В.. Децата биват отхвърлени напред, след което падат
на платното за движение. В резултат на удара
Ц.Л. получава травматични увреждания.
Въз
основа на констативния протокол, постановлението на СРП от 25.09.2014 г. и показанията на
свидетелката П. К.-И., разпитана в съдебно заседание, проведено на
11.06.2018 г., чиито показания ще бъдат
обсъдени по – нататък в настоящия съдебен акт, може с достатъчна точност да се
приеме, че мястото на удара между л.а. „Шевролет” и Ц.Л. е на пешеходната
пътека обозначена с номер 2 в приложената мащабна скица, неразделна част от
заключението. По широчина на платното за движение мястото на удара е в лявата
лента на около 5-6 метра в ляво от десния край за посоката на движение на лекия
автомобил.
Скоростта на движение на л.а. „Шевролет” към момента на удара, според експерта,
е била около 24 км/ч. С оглед на данни за предприето намаляване на скоростта
може да се приеме, че скоростта на движение на автомобила в района на
произшествието и преди него е била около 30 км/ч. Същевременно той е посочил,
че опасната зона за спиране на лекия автомобил „Шевролет” в
конкретната пътна обстановка при скорост на движение 30 км/ч е била около 15 м.
В
момента в който децата са предприели пресичане на платното за движение, лекият
автомобил се е намирал от мястото на удара на разстояние около 37 метра.
Пътят
е прав, хоризонтален. Произшествието е настъпило през деня, в слънчево време,
поради което вещото лице прави извода, че водачът на автомобила е могъл да
възприеме пешеходките при пресичането им
отдясно наляво за посоката на движение на автомобила още в момента на стъпване
на платното за движение на пешеходната пътека, а причините за
настъпване на произшествието са подценяване на опасността, която може да възникне
при приближаването към пешеходна пътека
и късно реагиране за спиране от
водача на лекия автомобил „Шевролет”. Според него ударът за водача
на МПС /л.а. „Шевролет”/ е бил предотвратим от техническа гледна точка.
По делото бе изслушана и приета по искане на двете
страни, съдебно – медицинска експертиза, която установи, че, в резултат на
катастрофата, ищцата е получила следните травматични увреждания:
-
Счупване на горното рамо
на лявата лонна кост, което е довело до трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно
за около 2 (два) месеца;
-
Контузия на лявата
предмишница, довели до болки и страдания за период от
около 10 дни;
-
Контузия на
дясното коляно, довело до болки и страдание за период от около 10 дни.
Вещото лице прави извода,
че описаните
травматични увреждания на Ц.Л., са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП и
добре отговарят да са получени
по начин и време,
отразени от нея в исковата молба.
Лечението, което е било проведено при
постъпването й след ПТП-то в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, се е изразявало в закрита репозиция на счупването и поставяне на строг постелен режим. Била е консултирана и с неврохирург, който
е отразил липса на анмнестични, клинични и рентгенологични данни за черепно-мозъчна травма.
Според експерта за около 2 месеца след
травмирането са отзвучали болките й, като първоначално за период от 21 дни е
спазвала строг постелен ражим,
а после около 2 седмици е ползвала помощни средства.
Към момента на извършения личен преглед Ц.Л. не
съобщава за оплаквания, походката й е стабилна, активните и пасивни движения в
тазобедрените стави се извършват в пълен обем. За в бъдеще прогнозата е добра,
но в определени моменти при промяна на времето, по-голямо физическо
натоварване, а понякога и спонтанно е възможно появата на болка в областта на
счупването.
Оплакванията, които е имала ищцата и за които е
била хоспитализирана в МБАЛ по Неврология и Психиатрия „Свети Наум”, изразяващи
се в стягащо главоболие с давност от 20 дни двустранно слепоочно, придружено с
усет за „размазано зрение”, засилващи се при движение, не са били уточнени като
е изказано мнение за вероятна церебрастенна генеза
след вероятно мозъчно сътресение при процесното ПТП-то,
но също е възможно и начално мигренозно главоболие.
В хода на производството бе изслушано и прието заключение
на експерт – съдебен психолог.
В него бе отразено, че към момента на проведеното
за целите на експертизата психологическо изследване не се установяват данни за психотична продукция при ищцата. Катастрофата е станала
преди повече от четири години и, според достъпните данни, в първите месеци тя е
имала силно неблагоприятно влияние върху психиката на ищцата – дете на 12
години – ограничаване на контактите със съученици и приятели, нарушено качество
на съня, влошаване на отношенията в семейството, съчетани с виновностни
изживявания, че им тежи. През изминалите повече от четири години ищцата до
голяма степен е преодоляла свързаните с инцидента негативни преживявания и е
развила силен стремеж да показва, че се справя, което, до голяма степен, е и
защитна реакция срещу товара на преживяното.
По делото, за доказване претенцията на ищцата за обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от станалото ПТП, съдът допусна един
свидетел.
Свидетелката Б.И.Л. е майка на ищцата
Разпитана в съдебно заседание, тя
заяви, че е разбрала за катастрофата още на 19.12.2013 г. към обяд, когато дъщеря й се е обадила по телефона, че на пешеходна пътека,
пресичайки с нейната приятелка, двете са блъснати от автомобил.Казала й е, че
не си усеща краката, че изобщо не може да ходи, че са хвърчали и двете във
въздуха. Баща й е отишъл веднага, до десетина минути е бил при нея. След като се е чула с него, който е пътувал към Пирогов
след линейката с детето, свидетелката също е тръгнала натам.
Видяла е дъщеря си в Пирогов и, според нея, е била в много силен шок.Всичко я е боляло, не си е усещала
нито краката , нито кръста, имала е охлузвания и рани по тялото.След прегледа в Пирогов, е установено,, че има фрактура на
таза и че трябва да остане и да лежи няколко дни в болницата.Назначили са й строг постелен режим
и е трябвало да има до нея постоянно някой, не е можела да се обслужва
изобщо.Ходенето на тоалетна е било на подлога. В болницата е престояла около
4-5 дни, а оттам са я закарали вкъщи с носилка.Непрекъснато е лежала, не е
можела да се изправи. В къщи е престояла около месец и нещо,не е ставала от
леглото.Тоалетите са ги вършели родителите, не е можела да се обслужва, нито да
седи седнала.С мокри кърпи са я обтривали, почиствали
са я, като на нея това е било много
неудобно и притеснително. Изпитвала е силни болки и психически е била много
лабилна, постоянно е мислела за
инцидента, нощно време не можела да спи, притеснена. Психически е била много срината.Физически е изпитвала болка дълго време придвижвала се е с патерици
в училище, а до училището – с кола. Много от материала в училище е пропуснала,
трябвало допълнително да взема уроци, постоянно учителите са й давали
консултации, нейни съученици същото.
Свидетелката заяви, че към
момента дъщеря й има остатъчни оплаквания, всяко едно излизане от вкъщи,
пресичане, независимо дали ще е на светофар или на пешеходна пътека, качването
и в кола е придружено с много силно притеснение. Ако усети, че е по-висока
скоростта или че има наоколо хора движещи се, притеснява.
Не се е възстановила напълно,
преди катастрофата ходела на танци, била е много добра, трябвало е да участва в
състезания, но, за съжаление след
катастрофата повече не е танцувала.Не са й позволявали да играе физическо. Станалото
се е отразило и на успеха й – била е доста добра ученичка преди да се случат
нещата , след катастрофата много се променил успехът й, което е повлияло и на
кандидатстването й след седми клас.
Променило се е и отношението и с
хората, преди катастрофата винаги е била
душата на компанията, търсели са я постоянно.След това е видяла, че нещата не
са такива, каквито си ги е мислела, и от дете, което има много приятели, е останала
без никакви приятели. Когато се развали времето се оплаква, че я боли кръста,
главата много често я боли. На Коледа сутринта тя се е събудила със силно
главоболие, световъртеж, гадене, след преглед са й назначили лечение.
По
искане на двете страни за установяване обстоятелства относно механизма на
станалото ПТП съдът изслуша двама свидетели.
От
ищцовата страна и във връзка с доказване механизма на
станалото ПТП, съдът допусна и разпита свидетелката П.Е. К.-И..
В
съдебно заседание тя заяви, че знае за станалата катастрофа, била е тогава на
работа в магазин за бърза закуска, била е вътре в магазина, който е в
съседство, и е видяла ПТП-то. Според нея един джип е карал от посока Сливница
към магазин Домко, а точно на пешеходната пътека децата
са пресичали и джипът ги ударил. Едното момиченце отлетяло на три четири метра,
от страната на която е бил джипът, а другото дете е било отхвърлено на пет –
шест метра, от другата страна на платното. Произшествието е станало на самата
пешеходна пътека, тя е доста голяма и овална.Ударът е станал на пешеходната
пътека, отгоре. Свидетелката е първият човек, който е излязъл, неин колега също
е излязъл и са поставили децата встрани, а после свидетелката се е обадила от своя
телефон на Бърза помощ. Твърди, че предната част на автомобила е ударила децата.На пешеходната пътека има гърбица. Двете
деца са били заедно. Нормално са пресичали. Било е края на годината - или края
на ноември месец, или края на декември месец, не е имало сняг и е било сухо. Било
е на обяд между 12.00 и 14.00 ч. Има спирка на градския транспорт след
пешеходната пътека - автобусна спирка на тролей 7. Участъкът, на който е станало
произшествието, е прав. На спирката не е имало хора да чакат.
Баничарницата
се намира точно от страната на инцидента. Децата са пресичали с гръб към свидетелката.
Тя е виждала непосредствено пешеходната пътека.Административният адрес на
магазина, в който работи, е на ул.“Луи Пастьор“, магазинът е за цветя и Бърза
закуска.Това са два павилиона един до друг, като през времето на инцидента, не
е имало клиенти. Давала е показания в полицията за този случай. Преди пътния
инцидент е видяла децата.
Свидетелката
М.Р.К., посочена от ответната страна, е водачът на л.а., причинил катастрофата.
В
съдебно заседание тя заяви, че катастрофата
е станала в ж.к. „Люлин“, на един от основните булеварди. Там платното е
с четири ренти,свидетелката, като водач на л.а.; Шевролет Каптива,
е карала във вътрешна лента от към
осевата линия и пред нея, на около 1,5-2 м. е
вървеше бял микробус - така
наречената „баничарка“. Твърди, че, наближавайки на пешеходната пътека, от него
не е могла да види дали някой е стъпил в
началото на платното. Намалила, за да мога да мине, защото има висока гърбица
там и в този момент от дясната й страна са изскочили две момиченца, държейки се
за ръце, изтичали са и в дясната част на автомобила й, всъщност в десния калник,
са се ударили, Свидетелката веднага ударила спирачка, децата паднали едно върху друго. Ударили са се в дясната предна част на автомобила. Идвали са от
дясната страна, минали са пред белия
микробус и на средата на платното са се ударили в нейната кола . На мястото има пешеходна
пътека. К. не ги е видяла, заяви, че е
карала със скорост не повече от 25км/ч. Изправили
са децата след ПТП-то , сложили са ги да седнат на тротоара, водичка са им дали
, питали са ги нещо боли ли ги. По-малкото
момиченце е било по-уплашено, а веднага. Свидетелката е обвиняема по наказателно
дело в СРС.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм/,
вр. чл. 45 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие настъпилото на 19.12.2013 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Причините за
настъпването на катастрофата са изчерпателно посочени в заключението на
приетата по делото и неоспорена експертиза, а се установяват и от показанията
на разпитаните в хода на процеса свидетели.
В резултат на
станалото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, довели до болки и
страдания, доказани по своя характер и интензитет – както от заключението на
приетите съдебно медицинска и съдебно – психологическа експертизи, така и от
показанията на разпитаната по делото свидетелка, посочена от ищцовата страна.
Причинените вреди са в причинна връзка с катастрофата, а
презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана, нещо
повече – установи се, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие
не е техническа, а е резултат от подценяване
на опасността, която може да
възникне при приближаването към пешеходна пътека и късно реагиране за спиране от
водача на лекия автомобил „Шевролет“, като ударът е бил
предотвратим от техническа гледна точка.
С оглед доказания
механизъм на ПТП, съдът приема за недоказано възражението на ответната страна
за наличие на съпричиняване на ищцата по отношение на
вредоносния резултат, изразяващо се в пресичане на пътното платно в нарушение на пътната сигнализация
и без да се увери в собствената
си безопасност. Нещо повече – по делото безспорно се доказа, че ударът
е станал на пешеходна пътека, по която пострадалата ищца е пресичала.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата и
необходимото за възстановяването й време.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърдено такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са
причинени вреди, причинили са й сериозни болки и страдания за сравнително продължителен
период от време, които към настоящия момент вече са отшумели – обстоятелство,
което се дължи донякъде и на младата й възраст. Болките й са били интензивни и не е можела да се обслужва сама за период
от три седмици. Изпитвала е страх и паника, изпитва такива и до днес, изолирала
се е, нарушил се е нормалният й ритъм на живот, имала е проблеми в училище.
Оплаквала се е от главоболие. Понастоящем сериозни както физически, така и
психологични проблеми не са констатирани.
Като
съобрази всичко изложено по – горе досежно понесените и
доказани
болки и страдания от ищцата вследствие катастрофата, съдът приема, че справедливото
обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, което тя следва да получи, е 70 000
лв. и за тази част искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от деня на ПТП - 19.12.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част, за разликата до пълния
предявен размер 150 000 лв. - отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата - адв.
С.Д., САК, съд.адрес:***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер
2 630 лв.
Пред вид
частичното отхвърляне на претенцията, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
по компенсация, съответно: разноски за свидетел и експертиза 101,30 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер 2 930 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“, АД, София, ул. “******, да заплати на Ц.О.Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща
О.Д.Л., ЕГН **********, чрез адв.
С.Д., САК, съд.адрес:***, сумата 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно
със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 19.12.2013 г., до окончателното изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, АД, да заплати на адв.
С.Д., САК, съд.адрес:***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер
2 630 лв.
ОСЪЖДА Ц.О.Л.,
действаща лично и със съгласието на своя баща
О.Д.Л.,***“, АД разноски по компенсация, както следва: разноски за
свидетел и експертиза - 101,30 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 2 930
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: