Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Стара Загора, 11.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на девети декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело
№ 463 по описа за 2021 г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр. София чрез пълномощника
главен юрисконсулт С. против Решение № 148
от 09.08.2021 г., постановено по АНД № 11366/ 2021 г. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 11-01-390 от 21.01.2021 г.,
издадено от Директора на АДФИ гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът
оспорва извода на съда, че правнорелевантните за вмененото нарушение факти не
са установени по безспорен начин от събраните доказателства и НП страда от
съществени пороци. Според него не са налице възприетите основания за прилагане
на чл.28 от ЗАНН и присъдените разноски са завишени по размер. Въз основа на
изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – Р.Т.Р. *** чрез процесуалния си
представител адвокат В.П. оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира
съдебното решение за правилно, моли да бъде оставено в сила и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора
е НП № 11-01-390 от 21.01.2021 г., издадено от Директора на АДФИ гр.
София въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-390/ 24.07.2020 г., с
което на Р.Т.Р. ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 452.40лв
лв. на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП за нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 13.11.2019 г. в
гр. Стара Загора, инж. Р.Р. в качеството си на управител на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Стара Загора и секторен
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, е
подписал за получил съставена от „Ремотехинвест“ ООД гр.Раднево фактура №
********** от 13.11.2019 г. на стойност 37 700 лв. без ДДС за доставка на два
броя ел. двигатели, с което е възложил обществена поръчка за доставка на два брой
ел.двигатели като е поел задължение за извършване на разходи, надвишаващи
минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, при условията и по реда на глава
двадесет и шеста от ЗОП, въпреки наличието на законови основания за това
/субект, обект и стойност/. Вместо това поръчката е възложена директно, а
разходът е доказан с първични платежни документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП.
За да отмени НП, районният съд е счел,
че изпълнителното деяние на конкретното нарушение не е описано по ясен и
недвусмислен начин, позволяващ разбиране на вмененото нарушение – дали за
поемане на дълг за извършване на разход /каквото задължение се посочва, че е
поето с издадената фактура № ********** от 13.11.2019 г/ или за извършване на
разход предвид посочване на извършено плащане по фактури № ********* и №
00000438 на издателя им, а от друга страна се твърди директно възлагане на
поръчката. Според съда не е ясно защо за дата на нарушението е приета
13.11.2019г, когато е издадена фактура № 00000438, тъй като датата действително
удостоверява извършена доставка, но не и кога фактурата е получена и подписана
от Р.Р., респективно осчетоводена от получателя. Именно последния момент намира
за релевантен към нарушение по чл.256, ал.2 от ЗОП в
хипотезата на „поемане на задължение за разход“. На следващо място обосновава,
че към доказателствата в НП не е приобщена оферта № 2987/ 20.08.2019г от
„Ремотехинвест“ ООД гр.Раднево, която е от очевидно значение за установяване на
твърдяното нарушение и възможността за извършване на съдебен контрол. Намира,
че в конкретния случай са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, което не е направено от наказващия
орган. В тази връзка изтъква, че
възложителят е потърсил най-целесъобразния и икономически най-изгоден вариант
за доставка на специфичните ел.двигатели и от деянието му не са произтекли
вредни последици. То е първо по ред, не е със завишена обществена опасност и
надвишението над минималния праг по чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП е минимално. По
тези съображения е обоснована незаконосъобразност на обжалваното НП, то е
отменено и на жалбоподателя са присъдени разноски.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Решението на Старозагорския районен съд е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат.
Административнонаказателната
отговорност на Р.Т.Р. *** е ангажирана на основание чл.256, ал.2 от ЗОП,
предвиждаща възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор
или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да
приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при
наличие на основания за това, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор –
от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 50 000 лв.
От фактическа страна
обвинението се основава на това, че на 13.11.2019 г. в гр. Стара Загора инж. Р.Р. в качеството си на управител
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Стара Загора и секторен
възложител на обществени поръчки е подписал за получил съставена от
„Ремотехинвест“ ООД гр.Раднево фактура № ********** от 13.11.2019 г. на
стойност 37 700 лв. без ДДС за доставка на два броя ел. двигатели, с което е
възложил обществена поръчка за доставка на два брой ел.двигатели като е поел
задължение за извършване на разходи, надвишаващи минималният стойностен праг по
чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП,, без да е приложил предвидения в закона ред за възлагане
на обществена поръчка - чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, при условията и по реда на глава
двадесет и шеста от ЗОП, въпреки наличието на законови основания за това.
Фактурата е издадена по оферта № 2987/ 20.08.2019г от „Ремотехинвест“ ООД
гр.Раднево, за която на 20.08.2019г е издадена проформа фактура 00000054 за
аванс 50% на стойност 18850лв без ДДС, платен на 16.09.2019г и впоследствие
издадена фактура № 00000416/ 17.09.2019г
на стойност 22 620лв с ДДС. Авансът е приспаднат при издаване на фактура за
същата оферта № ********** от 13.11.2019 г, по която сумата за плащане е
22 620лв, заплатена на 12.12.2019г.
Тези
подробно отразени факти в обжалваното НП не се оспорват, а и се установяват от
събраните доказателства. Спорният въпрос касае квалифицирането на деянието като
извършено при крайна необходимост, както и дали НП съответства на законовите
изисквания.
Настоящият
съдебен състав намира, че съдържанието на НП действително не съответства на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Безспорно вмененото нарушение е за поемане на дълг за
извършване на разход, тъй като това изрично е посочено, както и че е
осъществено чрез подписване на издадената фактура № ********** от 13.11.2019 г. на
стойност 37 700 лв. без ДДС за доставка на два броя ел. двигатели. От
доказателствата по делото се установява обаче, че не е поето задължение в такъв
размер доколкото аванс 50% на стойност
18850лв без ДДС е платен на 16.09.2019г по издадената проформа фактура
00000054/ 20.08.2019г. По фактура № ********** от 13.11.2019 г стойността за
плащане /поетото задължение за плащане/ е
22 620лв. В този смисъл към датата на поемане на задължението, която е
посочена в НП - 13.11.2019 г., такова задължение не съществува. Налице е
противоречие между фактическото описание на административното нарушение и
неговата квалификация от една страна, а от друга – противоправното поведение не
е доказано.
Не се
споделя обаче становището на районния съд, че в хода на производството
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като към доказателствата в НП не е приобщена оферта № 2987/
20.08.2019г от „Ремотехинвест“ ООД гр.Раднево. Тя не е посочена изрично при
изброяване на писмените доказателства, но е обсъдена в обстоятелствената част
на НП и въз основа на нейното съдържание са направени изводи относно
приложимостта на ЗОП при доставката на визираните в нея ел.двигатели.
Следователно липсва
На
следващо място трябва да се отбележи, че само от описаните фактури и платежни нареждания не
може да се обоснове извод за наличието на законовите предпоставки за
провеждането на олекотената процедура за възлагане на обществената поръчка, тъй
като те касаят разходване на парични
средства под предвидения праг. Изчисляването на прогнозните стойности е
законово регламентирано подробно в чл. 21 от ЗОП.
Следвало е наказващият орган да посочи защо е приел, че е необходимо
провеждането на процедурата чрез събиране на оферти или покана до определени
лица и въз основа на кои от посочените в чл. 21 от ЗОП
способи е изчислил прогнозната стойност на поръчката. Това е така, тъй като
посочената като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 3, т.
2 от ЗОП, борави с това понятие и същото е елемент от фактическия
състав на административното нарушение. Всеки от констатираните пороци е
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, с оглед на което не се
налага обсъждане на доводите за крайна необходимост, респективно приложение на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Като е достигнал до крайни правни изводи за незаконосъобразност на НП № 11-01-390 от 21.01.2021 г., издадено от Директора на АДФИ гр. София и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в жалбата касационно основание за отмяна на съдебния акт. Решението е правилно и в частта за разноските, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е с начислен ДДС и така размерът му не надвишава приложимите разпоредби на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.04.204г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и §2а от ДР на цитираната наредба.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН и своевременно направеното искане на ответника следва да бъдат
присъдени действително направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360лв
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 148 от 09.08.2021 г., постановено по АНД № 1366/ 2021 г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция гр.София
да заплати на Р.Т.Р. ЕГН ********** *** /триста и шестдесет/лв, представляваща
разноски за касационна инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.