Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, обявено в открито съдебно заседание на двадесет и
девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА Х..А
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ...................................., като разгледа докладваното
от съдия Х..а а.х.д. № 93/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.111, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е
образувано по жалба на Е.А.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, подадена против Заповед № Л-283/09.03.2021г.
на Началника на Затвора Ловеч. С оспорения акт на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
В жалбата се излага несъгласие с така наложеното
дисциплинарно наказание, поради неизяснена фактическа обстановка и оттам
недоказаност на извършеното нарушение. Твърди се, че административният орган е
нарушил чл.34 от АПК, липсват каквито и да е доказателства за упражнено физическо
насилие, сочените от органа видеозаписи също не го доказват, а л.св. Р.
категорично е отрекъл спрямо него да е упражнено такова насилие. Иска се
обявяване на заповедта за нищожна, като се изтъкват и доводи за нейната
незаконосъобразност по чл.146, т.2-5 от АПК.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като поддържа
жалбата, излага съображения по същество и моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява
и не се представлява. В придружителното писмо към преписката ангажира становище
за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли заповедта да бъде
потвърдена като законосъобразна, за което излага съответните доводи.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за
заседанието, не изпраща представител.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 15.02.2021г. в 21:20 ч. по време на извършване на вечерна
проверка в І група постовият надзирател получил устно оплакване от л.св. Д.Р.,
че изпитва болки по цялото тяло, тъй като е бит от л.св. Е.В.. На Р. била
осигурена медицинска помощ, като при прегледа били констатирани множество
контузии в областта на гърба, нараняване в областта на лявото рамо и на лявата
длан.
По случая била извършена проверка от ИСДВР, който
установил (включително от камерите за видеонаблюдение), че В. нанесъл побой на Р.
в общото помещение на групата № 305 (ППС) за времето между 19:50 ч. и 20:07 ч. В
становището на ИСДВР било посочено, че има доста противоречиви обяснения за
случилото се, дадени от две групи свидетели, но обясненията на свидетелите,
твърдящи извършването на физическо насилие били потвърдени от видяното на
камерата. Изразено било предположение, че В. е въздействал на битото лице да
промени показанията си, както и на останалите лица, дали обяснения, като било
предложено на В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 14 денонощия на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС и той да бъде
изведен от І група, за да бъдат предпазени физически лицата, дали сведения за
нанесения побой. Бил направен извод, че В.
е нарушил чл.96, т.3 и чл.97, т.2 и т.4 от ЗИНЗС, което е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Към преписката били приложени снетите сведения от
лишени от свобода, които са присъствали или са били свидетели на случилото се. Д.Р.
на 15.02.2021г. изложил, че иска да бъде преместен от І група, защото Е. го
ударил и той казал на старшините, а на следващия ден 16.02.2021г. написал, че
се е подхлъзнал и си е ударил ръката, след което е викнал старшината да го води
на лекар. В трето обяснение на 18.02.2021г. потвърдил, че е паднал и сам се е
ударил, а на старшината казал, че го е ударил Е., защото той няколко пъти го
питал кой го е бил. В. посочил, че в общото помещение пушил, дошъл Д. и той му
дал цигара, дошли още двама л.св., а после се прибрали по килиите. Л.св. Д.Х.
посочил, че Д. постоянно говори, че иска да го махнат от етажа и казва, че ще
си измисли какво да каже, за да го махнат. Л.св. Ю. – третото лице, присъствало
в помещението, дава сведения, напълно потвърждаващи тези на В.. Л.св. М. и Д.Х.
дават обяснения, че Д.Р. им е казал, че е паднал и се е ударил; л.св. Е. Х.. и А.
нищо не са видели и чули. Л.св. Н. М. сочи, че е открехнал вратата на ППС-то и
е видял вътре четирима л.св., но не знае какво са правили там и едва след това
е разбрал, че Р. е бит, но не знае от кого. Трима л.св. свидетелстват, че В. е
удрял Р. в ребрата.
След получаване на дисциплинарната преписка, на 05.03.2021г.
В. бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО), отбелязано върху
писменото обяснение. Дисциплинарнонаказващият орган – Началника на Затвора
Ловеч, след изслушването издал оспорената в настоящото производство Заповед № Л-283/09.03.2021г., с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС наложил
на Е.А.В. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14
денонощия. ДНО възприел в заповедта фактическата обстановка, изложена в
становището на ИСДВР, като приел, че с деянието си (упражнено психическо и
физическо насилие над друг лишен от свобода) В. е извършил нарушение на чл.96,
т.3 и чл.97, с което е изпълнил състава на чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
По искане на оспорващия по делото е разпитан като
свидетел л.св. Д.Р.. Последният излага, че жалбоподателят не е упражнил спрямо
него физическо насилие. Поддържа, че е паднал при качването си на стол, за да
оправи простира, и при падането си се е ударил в пейката.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.111,
ал.1 от ЗИНЗС от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, мотивирана е и съдържа всички задължителни по закон реквизити.
Издадена е от компетентното за това съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС длъжностно
лице, в границите на неговата териториална и материална компетентност.
По спазването на процедурата по установяване на дисциплинарното
нарушение и налагане на дисциплинарното наказание:
От жалбоподателя са взети писмени обяснения, взети са
писмени обяснения и от всички засегнати от случая лица. В този смисъл
административният орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е преценил
характера и тежестта на нарушението. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя. Спазени
са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването на заповедта.
Преди произнасянето си обаче административният орган е
нарушил чл.35 и чл.36 от АПК, което съдът намира за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.3
от АПК. Преди налагането на дисциплинарното наказание, приетата от
административния орган фактическа обстановка не е била изяснена в достатъчна
степен, за да се обективира безспорност на вмененото на жалбоподателя
дисциплинарно нарушение.
В становището на ИСДВР изрично е посочено, че са
налице доста противоречиви обяснения за случилото се, дадени от различните
свидетели. Изводите си за нанесено физическо насилие
дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е мотивирал от една страна с
обясненията на трима свидетели, а от друга – с прегледаните от него
видеозаписи, които потвърждавали горните показания. Съдът намира тези изводи за
необосновани.
Л.св. Н. М. излага, че е открехнал вратата на ППС-то и
е видял вътре четирима л.св., но не знае какво са правили там и едва след това
е разбрал, че Р. е бит, но не знае от кого. Следователно от сведението на този
л.св. не се установява извършителя на деянието, противно на приетото в
становището на ИСДВР. От двамата л.св., надникнали през прозорчето на ППС-то,
единият сочи, че е видял В. да удря с юмруци Р. в ребрата, но вторият не
потвърждава това, а излага, че нищо не е видял и Д. постоянно говори, че иска
да го махнат от етажа и казва, че ще си измисли какво да каже, за да го махнат.
Самият Д. Р. двукратно (на 16 и 18.02.2021г.) сочи, че нараняванията си е
получил от спъване и падане. Не са представени безспорни доказателства и за
приетото от ДРО, че В. е въздействал върху свидетелите да се откажат от
обясненията си. Противоречие има в обясненията дори на двете лица, които
твърдят, че са видели В. да удря Р. – единият л.св. присъствал в помещението
твърди, че Е. е ударил Д. два пъти в ребрата и веднъж с коляно в стомаха, а
другият, надничал през прозорчето – че Е. е удрял много пъти Д. с юмруци в
ребрата.
Необоснован е и изводът на ДРО, че деянието и неговия
извършител се доказвали от записа на видеокамерите. Както сам е посочил в
становището си, от записа само се вижда как четирима л.св. влизат в
помещението, след това излизат и не се виждат наранявания на Р., но „езикът” на
тялото му изказвал безпокойство и лицето му било като на изнервен човек. Следователно
от видеонаблюдението се установява само, че в помещението са влезли четирима,
след това са излезли – факт, който е безспорен и е посочен и в обясненията на
повечето л.св. Не се установява от видеозаписите кой е извършител на деянието
(ако действително е упражнено физическо насилие върху Р.), това не се
установява и от поведението на останалите л.св., преминали покрай помещението.
При горните данни и констатирани несъответствия,
дисциплинарно-наказващият орган е следвало в съответствие с чл.35 от АПК да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията на
заинтересованите лица и свидетелите, а не безрезервно да възприема изводите на
ИСДВР. ДНО е бил задължен и от чл.36 от АПК да събере допълнителни
доказателства и сведения по случая, най-малкото да направи очни ставки между
отделните лица, чиито обяснения си противоречат, за да спази принципа за
истинност по чл.7 от АПК при издаването на акта.
Както бе изложено, допуснатите от органа нарушения на
административнопроизводствените правила са съществени, защото случаят е останал
неизяснен от фактическа страна, а нарушението и неговият автор са останали
недоказани по безспорен начин, въпреки категоричните данни, че Р. е претърпял
наранявания на процесната дата. Това препятства и съда да се произнесе по
същество по материалната законосъобразност на акта. Горното налага оспорената
заповед да се отмени и на основание чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС преписката да се
върне на административния орган за ново произнасяне по дисциплинарната
преписка. Преди произнасянето си той следва да събере допълнителни
доказателства за изясняване на случая, включително професионално становище на
медицинските лица нараняванията на Р. могат ли да бъдат предизвикани от падане
и удар в пейка (както последният твърди) или от удари с юмрук (както е приел
органът), и нови обяснения и при необходимост очни ставки на л.св., чиито показания
си противоречат или са променени в хода на разследването. Едва след изясняване
на всички факти и обстоятелства по случая и в зависимост от резултата, органът
следва да се произнесе с мотивиран акт.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № Л-283/09.03.2021г. на Началника на
Затвора Ловеч, с която на Е.А.В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
Връща преписката на Началника на Затвора Ловеч за ново
произнасяне по дисциплинарна преписка № ДЗ-116/16.02.2021г. при спазване на
задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав
на Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
съгласно чл.111, ал.7 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: