№ 1
гр. Провадия , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
Секретар:Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130100981 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28, ал. 3, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия
с искане за настаняване на детето Е. А. К., ЕГН:********** в приемното семейство на С. Г.
М., ЕГН:********** и Х. П. К., ЕГН:********** за срок от една година, считано от датата
на влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия, спрямо детето Е. А. К. е предприета мярка за закрила, като
същото е настанено спешно в професионално приемно семейство, тъй като майка му и
считаният за баща на детето без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
Посочва се, че майката А. К. Щ. е заявила писмено пред ДСП-Провадия, че няма
възможност и не желае да се грижи за детето. В телефонен разговор бащата е заявил, че не
може да се грижи за детето.
ДСП-Провадия навежда твърдения, че детето се чувствало добре, сигурно и
спокойно в приемното семейство, което задоволявало, както основните му жизнени
потребности, така и нуждите му от емоционална привързаност и внимание. Още се посочва,
че в жилището си семейството поддържало много добри хигиенно-битови условия с
достатъчно пространство за детето.
По изложените съображения се моли за уважаване на мярката за срок от една години.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Молят за нейното уважаване.
1
Заинтересованата страна – детето Е. Р., чрез назначения от съда особен представител,
изразява становище за основателност на молбата, но с редуциране на срока за настаняване,
който да бъде определен на шест месеца.
Родителите А. Щ. и Д. И. се явяват в открито съдебно заседание, като заявяват пред
съда, че желаят да се грижат за детето си. Молят молбата на ДСП-Провадия да бъде оставена
без уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане майка на детето Е. А. Р. е А. К.
Щ.. Бащата Д. Р. И. не е припознал детето, поради което не е вписан в акта за раждане.
Детето се изоставя от майката и предава от нея на ДСП – Гр. Провадия на 15.09.2020
г., видно от подаденото от нея заявление до Дирекцията.
Към молбата е приложен социален доклад, изготвен от ДСП – гр. Провадия, който
съдът кредитира изцяло и въз основа на който основава своите фактически констатации. От
него се установява, че Е. има нужда от постоянни грижи на възрастен, свързани с хранене,
поддържане на добра хигиена, подготовка за училище и др. До 15 септември 2020 г. Е.
живее със своето биологично семейство, което често сменя местоживеенето си. За последно
родителите живеят заедно с децата си в с. Ц., Община Добрич. През месец юни 2020 г.
родителите се разделят. Майката отива да живее в дома на друг мъж на име А. С.. Грижите
за Е. са оставени на баща им. Последният се премества заедно с тях в гр. Девня, където
работи в кравеферма. Е. се отглежда във фургон в лоши хигиенно-битови условия. Липсва
баня. Децата се къпят в корито. По-късно родителите се събират отново. На 15.09.2020 г. А.
Щ. оставя детето Е. на ДСП-Провадия, като писмено заявява, че няма желание и възможност
да се грижи за него.
Със Заповед № ЗД/Д-В-П-058/15.09.2020 г. на директора на ДСП-Провадия Е. се
настанява в приемното семейство на С. М. и Х. К. в с. Неофит Рилски, Община Ветрино.
Нейната сестра Е. е настанена в същото приемно семейство с Решение на съда.
На 17.09.2020 г. майката А. Щ. подава заявление до директора на ДСП-Провадия, в
което изразява своето желание детето Е. да се върне в семейството й.
Становището на Дирекцията е, че родителите на Е. не разполагат с нужния
родителски капацитет за обезпечаване на правилното физическо, психическо, интелектуално
и социално развитие на детето. Майката не може да осигури на детето подслон, храна,
облекло, избор на личен лекар и продължаване на образованието му. И двамата родители
имат безотговорно отношение спрямо неговото отглеждане. Майката не знае кой е личния
лекар на детето. Последното не е водено на зъболекар. Майката е неграмотна и не говори
добре български, което съдът установява и от разпита й в открито съдебно заседание. В
семейството на родителите се говори само на турски език, поради което детето почти не
може да говори на български език. Липсват роднини и близки, които да имат възможност да
се справят с обгрижването и възпитанието на Е.. Родителите често променят намеренията си
по отношение на нея, за което свидетелства и подадената два дни след предаването на
детето на ДСП-Провадия нова молба на майката до Дирекцията, чрез която изразява
желание Е. да се върне в семейството й. Самата се нуждае от подкрепа и консултиране от
социалните служби с оглед повишаване на родителския й капацитет. Въпреки положените
от социалните служби усилия до настоящия момент няма положителни резултати. А. Щ. е
била консултирана от социалните работници за грижите, които трябва да полага за Е., за да
се развива тя в нормите за възрастта си, но майката не е следвала препоръките им. Майката
няма възможност да осигури подкрепяща семейна среда. От изявленията в о.с.з. на
2
представителя на ДСП-Провадия, след проучване на семейството от ДСП-Добрич, е
установено, че родителите нямат необходимите битови условия и не могат да осигурят
сигурна и стабилна среда за децата. Поради тази причина родителите са насочени към
социална услуга, свързана с повишаване на родителския им капацитет.
Същевременно се установява от социалния доклад, че условията на живот в дома на
приемното семейство на С. М. и Х. К., са много добри. Жилището представлява къща с
прилежащ към нея двор, електрифицирано, водоснабдено и в добро техническо състояние.
Е. живее в една стая със сестра си Е., която е настанена по съдебен ред в същото семейство.
И двете сестри се отглеждат в собствена стая, обзаведена според нуждите им. Децата са
добре обгрижвани, облечени с подходящи за сезона дрехи. Постепенно те започват да
показват емоционална близост и привързаност към приемното семейство.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в
негов интерес.
От анализа на събраните по делото доказателства и установената по-горе фактическа
обстановка, съдът стига до извода, че родителите на Е. не притежават необходимия
родителски капацитет, който да осигури правилното отглеждане и възпитание на Е..
Тяхното поведение сочи на липса на осъзната родителска отговорност, което поставя в риск
живота и здравето на детето. От анализа на взаимоотношенията между родителите,
изразяващи се периодни битови скандали, напускане на семейното жилище от А. и
заживяване с други лица, съдът прима, че е налице непоследователност и несигурност в
поведението на родителите, което не е в интерес на Е.. Материалната и социална среда, в
която живеят родителите е обусловила техния нисък родителски капацитет и невъзможност
за изпълнение на вменените от закона задължения за отглеждане и възпитание на едно дете.
Заявеното пред съда желание на родителите да се грижат за Е. не е достатъчно за
отхвърляне на молбата на Социалните служби, щом поведението им и условията, в който
живеят, поставят са в риск правилното и пълноценното физическо, психическо,
интелектуално и социално развитие на детето. Следва се отбележи, че Е., понастоящем,
живее със сестра си Е., настанена по съдебен ред, в семейството на С. М. и Х. К., поради
което съдът намира, че не е в интерес на двете сестри да се разделят. Е. е с две години по-
голяма от сестра си Е., те са в ученическа възраст, имат идентични за възрастта си
занимания и начин на живот, поради което е желателно да поддържат близки отношения,
което ще изгради във времето една пълноценна роднинска връзка между тях. Майка им е
неграмотна, говори трудно български език, което според съда, ще представява трудност за
нея да съдейства на Е. за пълноценното усвояване на предадените от учителите уроци. Е.,
както се установи, едва говори български език, като именно с помощта на приемните
родители и учителите, Е. ще има по-голяма възможност да научи българския език, който ще
й бъде необходим за подготвянето й за бъдеща трудова дейност. Родителите нямат нужните
материално-технически условия, за провеждането на необходимите онлайн обучения,
предвид въведените противоепидемиолнични мерки в борба с коронавируснаа инфекция
COVID-19, а както вече съдът посочи – адекватното и пълноценно усвояване на учебния
материал в първите години, е от съществено значение за развитието на Е. като личност.
Ето защо, следва правния извод, че по отношение на Е. са налице основанията за
настаняване извън семейството, посочени в т. 2 на чл. 25 от ЗЗДт, тъй като и неговите
родители са в невъзможност да полагат трайни адекватни грижи.
С оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно от ЗЗДт и предвидената по чл. 26,
3
ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че
именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за Е., а именно същата да бъде
настанена за отглеждане в приемното семейство на С. М. и Х. К..
По отношения на срока за настаняване, съдът намира, че същият следва да бъде за
период от една година, толкова колкото е определено по отношение на по-голямата сестра
Е.. През този период, ще бъде дадена възможност на родителите да осмислят поведението си
занапред, да повишат родителския си капацитет, като ще са ясни и резултатите от
проведената в тази насока социална услуги. Интересите на Е. не се ощетени, тъй като при
по-ранно постигане на целите на услугата, детето ще бъде върнато на родителите си.
По изложените съображения, съдът приема, че молбата е основателна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Е. А. К., ЕГН: ********** за отглеждане в приемното
семейство на С. Г. М., ЕГН:********** и Х. П. К., ЕГН:********** за срок от една година,
считано от дата на влизане в сила на решението, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и
чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4