МОТИВИ
към Присъда № 36 от 14.07.2016г. на ОС Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 340 по описа за 2016 година.
Против подсъдимата М.П.А. *** е предявено обвинение за това, че на 01.05.2015 г. в гр.Хасково при
управление на товарен автомобил „Опел Комбо" с рсг.№ ***** нарушила правилото за движение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че
при избиране на скоростта на движение водачите на ППС са длъжни да се съобразяват с релефа на
местността, със състоянието
на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намаляват скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинила смъртта на Т.К.К.
на *** години, след което
е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия -престъпление по чл.343а ал.1
б."б" вр. чл.343 ал.1 б."в'1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимата
заявява пред съда, че желае да се
проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК при
условията на чл. 371, т. 2 от съшия, като прави изявление, че признава всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да
не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира също така съгласие
самопризнанието й и всички събрани на досъдебното производство доказателства да
се ползват при постановяване на присъдата.
В
обвинителната си реч прокурорът пледира, че обвинението е доказано по безспорен
и категоричен начин съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация
на деянието. Пледира за осъдителна присъда и за налагане на „пробация” с двете
задължителни пробационни мерки, предвидени в закона, като размерът бъде
определен под средата на наказанието.
Частният обвинител М.Т.Г. – наследница
на пострадалия лично и чрез повереника си иска налагане на наказание „лишване
от свобода „.
Защитникът
на подсъдимата на свой ред заявява от името на своята подзащитна, че всички
признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са били
осъществени. Поддържа, че подсъдимата е осъзнала деянието си и искрено съжалява
за стореното. Подчертава оказаното пълно съдействие за разкриване на
обективната истина по време на ДП, вкл. чрез направени пълни самопризнания и
улесняването с това на разследващите органи. Твърди ,че подсъдимата е направила
своеобразен жест към частната обвинителка с искането си делото да се разгледа по
реда на глава 27 НПК. Моли за налагане на наказание „ пробация” към предвидения
законов минимум., тъй като било извършено само едно нарушение на правилата за
движение, а подсъдимата била с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимата в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата.М.А. е правоспособен водач на МПС категория „В" от 2009 г. През годините
управлявала личен лек автомобил. На 01.05.2015 г. по искане на св.К.Б му предоставила колата си, с която той да пътува за гр.Бургас, а получила от него, за
да използва при необходимост, предоставения
на Б. от фирмата, в която работел като търговски представител ******, товарен автомобил „Опел Комбо" с рег.№ *****. Такава замяна била правена и преди,
поради което А. познавала характеристиките
на колата и особеностите на управлението и. Около 17.30 часа на същата дата подсъдимата предприела пътуване с тоя автомобил към дома си на ул."С. В."
№*** в гр.Хасково. Преминала по
обичайния маршрут като от улица „Освобождение" се отклонила по ул."Строител" и продължила движението
си на запад. Поради извършения завой
и наклона на пътя, първоначално колата се движела бавно, в близост до кръстовището на улицата, по която пътувала с
ул."Юндола", достигнала скорост от около 44 км/ч.
В съшия времеви интервал
деветдесет и една годишният Т.К. излязъл от входа на дома си на западния
тротоар на ул."Юндола", преминал първоначално на източния тротоар на улицата, за да разговаря
със свои познати пред
магазин „Ямача", находящ се в близост до кръстовището с ул."Строител". След това
възрастният човек се насочил към входа на дома на дъщеря си, находящ се на южния тротоар
на ул.Строител" №***. Помагайки
си с бастун, пресякъл от изток на запад ул."Юндола" през кръстовището и продължил на запад,
като за да заобиколи контейнера за смет, се движел в близост до средата на пътното платно на
ул."Строител" и малко косо на оста на улицата, през засенчено от съседна сграда
пространство. В това време управляваният от А. автомобил също се движел по средата на платното, поради паркирани на платното
леки автомобили. Тя не забелязала
възрастния пешеходец, въпреки, че имала възможност за това от около 70 м. Автомобилът застигнал К.
и го ударил с дясна половина на предницата си. След удара тялото на мъжа попаднало върху предния капак на
колата, а главата му се
блъснала в десния край на предното стъкло. Така то останало за кратко върху возилото,
след което паднало на платното на дясната си страна, а междувременно А. отклонила автомобила рязко в
ляво и преустановила
движението му до бордюра на южния тротоар. Веднага след като осъзнала случилото се, подсъдимата
слезнала от колата и потърсила по мобилния си апарат „Бърза помощ", като се свързала с телефон 112.
На място своевременно пристигнал
медицински екип, който откарал пострадалия в ОАИЛ към МБАЛ-Хасково, където били
предприети интензивни действия за спасяването му, но те останали без резултат и
след около четири часа Т.К. починал.
От извършената
аутопсия и последвалата
съдебномедицинска експертиза било установено, че при удара и падането на К.
му била причинена съчетана травма, изразяваща
се в: охлузвапия и кръвонасядания по лицето, разкъсно- контузии рани по лицето и
окосмената част на главата, кръвонасядания на меките обвивки на черепа, травматичен
субарахноидален кръвоизлив с пробил в стомахчетата на мозъка, счупване на четири ребра в
дясно по
мишничната линия и по ключичната линия, колапс и контузия на белите дробове, контузия на
средностението, счупване на гръбначния стълб в шийния и в гръдния отдел,
разкъсване на черния дроб, контузия на капсулата на десния бъбрек, подкожни
наранявания в областта на дясното рамо, мишницата и предмишницата и в ляво
в областта на китката на дланта, разкъсно- контузии рани в областта на
лявата длан, дълбоки кръвонасядания на тъканите на десния крак, дясната мишница
и лопатка, кръвонасядания по левия крак. Комплексът от уврежданията е довел
до летален изход според вещото лице д-р Е..
В назначената
допълнителна авто- техническа експертиза са посочени няколко версии, от които
като най- вероятна вещото лице е приел следното : Определил е мясдто на удара
на К. на разстояние 15,50м източно от МЛ и на около 3,20 м северно от БЛ. Ударът
е с предна броня на товарния автомобил на разстояние 0,43м от странична дясна
част навътре в странична дясна част на тялото на пострадалия К., който е
пресичал в посока от ляво на дясно спрямо траекторията на движение на товарния
автомобил под ъгъл, като непосредствено преди удара , се е завъртял на 45
градуса по посока часовниковта стрелка към автомобила. След удара тялото на
пешеходеца е паднало върху предния капак на автомобила, като си е ударил
главата в панорамното стъкло на товарниа
автомобил на разстояние 0,40м от страничната дясна част на вътре от дона част
на стъклото нагоре на 0,20м ,след което тялото на пострадалия е паднало ърху
платното за движение на улицата , като товарният автомобил се е отклонил вляво
и се е установил в позицията , фиксирана в огледния протокол.При създадената
ситуация на движение на товарния автомобил със скорост около 12,47м/ с или 44,89км/ ч при опасна зона за спиране
54,24мпри навлизане на пешеходеца върху платното за движение жот ляво на
дясноспрямо движението на автомобила, последният е отстоял от мястото на удара
на разстояние 69,08м и подсъдимата е имала техническа възможност го предотврати
с екстремно задействане на спирачната система.Причината за възникване на ПТП от
техническа гледна точка ,вещото лице сочи , несвоевременно задействане на
спирачната уредба от подсъдимата.
Непосредствено преди
да удари пешеходеца подсъдимата се е движила с автомобила по силно наклонена срещу
движението и улица, по платното и тротоарите, на която е имало паркирани превозни
средства. Тези характеристики на пътя, заедно с резките разлики в осветеността
на отделни пространства от пътя са затруднявали видимостта и, което е изисквало
особено внимание
и скорост, позволяваща и да спре незабавно при възникване на опасност.
Непредвиждането на
тия обстоятелства при наличие на такова задължение и на възможност за това, налагат
извод за непредпазливо поведение под формата на небрежна вина за настъпилата
смърт на друг участник в движението, резултат, който се намира в причинна връзка с
това деяние.
Последващото
поведение на подсъдимата, изразяващо се в незабавно сигнализиране на
телефон 112 и търсене на спешна медицинска помощ, представляват
действия за извършване на всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия
В известна степен
резултата е бил съпричинен и от неправомерното поведение на самия пострадал, който се
е движел по неправилен начин по платното за превозни средства.
Съдът приема, че гореописаната
фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин и без никакви
противоречия и съмнения въз основа на събраните на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства и заключенията на назначените експертизи –
автотехническите и съдебно – медицинска
експертизи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните изводи за авторството на деянието и
вината на подсъдимата:
Съдът също възприема описания и приет от
прокурора механизъм на настъпване на ПТП като най- вероятен такъв. Безспорно е
също, че водеща роля /причина/ има поведението на подс. А.. Възприела описаната
по-горе пътна обстановка и въпреки разрешената скорост, с която се е движела в
населено място скорост, тя е имала задължението да намали скоростта на
управляваното от нея МПС и при необходимост да спре, за да предотврати удара на
пострадалия, поради което скоростта се явява несъобразена.
Релевирано е в обвинителния акт
нарушение по чл.20, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващ водачите на МПС да съобразяват избраната скорост на движение с
атмосферните условия и пътната обстановка. Дейстивтелно подсъдимата е
управлявала с разрешена за този участък скорост на движение /максимално
разрешена в населено място скорост от 50 км/ч/, но от заключението на вещото
лице по авто- техническата експертиза, ПТП-то е могло да бъде избегнато при
избрана реакция чрез своевременно екстремно задействане на спирачната система,
тъй като е имала техническа възможност своевременно да възприеме опасността
пред фронта на автомобила и чрез екстремно задействане на спирачната система да
предотврати настъпването на сблъсъка с пешеходеца. Включотелно е имала и свободен динамичен напречен коридор да извърши
заобикаляне на препятствието и да предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие. Като
технически причини за настъпване
на произшествието е посочена несвоевременно възприемане на опасността пред
фронта на автомобила от водача,
което най-вероятно е в
причинно- следствена връзка
с отклоняване на вниманието
му от конкретната
пътна обстановка, но и технически
неправилно движение на
пешеходеца, който е навлезнал на пътното платно при наличието на
тротоар. Въпреки това, при движение в
населено място, съдът счита ,че опасността е била предвидима.
Изложеното горе обаче дава основание да
се приеме ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който неправилно
се е движел по платното за движение при наличие на тротоар.
Ето защо, съдът констатира, че
направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя от събраните на
досъдебното производство многобройни доказателства, които са убедителни,
еднопосочни и непротиворечиви за изводите по фактическата обстановка. Поради
това няма никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието и
авторството същото.
По правната квалификация на деянието:
При така описаните по- горе и възприети механизъм на
настъпване на ПТП и причини затова, съдът намира обвинението против подс.А. за
доказано по отношение на правната квалификация
по внесеното такова относно нарушеното правило за движение по чл. 20
ал.2 от ЗДвП. Осъществен е състава на чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342а ал.1 б.
„б” вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 01.05.2015 г. в гр.Хасково при управление на товарен
автомобил „Опел
Комбо" с рсг.№ ***** нарушила правилото за движение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че
при избиране на скоростта на движение водачите на ППС са длъжни да се съобразяват с релефа на
местността, със състоянието
на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намаляват скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинила смъртта на Т.К.К.
на *** години, след което
е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.
Безспорно установен е и другия
квалифициращ признак на деянието , а именно ,че подс. А. е направила всичко зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалия. Обадила се е на телефон 112 и е потърсила
незабавно помощ за пострадалия.
От субективна страна деянието е осъществено по
непредпазливост, тъй като подсъдимата не е желаела настъпването на обществено
опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. В случая
настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се
дължат на нарушаване задълженията на
подсъдимата по чл. 20 ал.2 ЗДвП и конкретно на необоснованата й субективна
увереност, че управлявайки МПС-то в гр. Хасково с избраната от нея разрешена,
но несъобразена скорост за движение в населено място, безпрепятствено ще
избегне движещия се в близост до средата
на пътното платно на ул „Строител” и косо на остана улицата по платното за
движение пешеходец К., като не е
задействала спирачната уредба своевременно
и не е спряла автомобила от движение преди мястото на удара, въпреки
очевидната опасност. Тази субективна увереност у подсъдимата е довела до
подценяването на пътната обстановка, попречила й е да вземе правилно решение и
да съобрази поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация и съответно
да реагира своевременно. А правомерното поведение се заключава в изпълнение на
вмененения с цитирания текст от ЗДвП задължение на водача на моторното превозно
средство. Подс. А. не е предвиждала
настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да
стори това. Затова наказателната й отговорност следва да бъде ангажирана за
нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като е извършила деянието,
предвидено в разпоредбата на чл 343, ал. 1,
б. ”в” вр. Чл.342а ал.1 б. „б” вр.чл.
342, ал. 1 НК.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че са осъществени от подсъдимата всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението, в което е
обвинена.
Причина за извършване на престъплението у подсъдимата като водач на МПС е моментното
пренебрежително отношение към повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи
правилата за движение в населено място и неадекватна преценка и реакция на
възникнала опасност на пътя, както и сравнително малкия й опит като шофьор. Тя
не се е съобразил с въведеното в задължение на водача поведение при избор на
скоростта на управлявания автомобил, е длъжна да се съборази с релефа
наместността , със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и
интензивността на движението , с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие , както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението, в резултат на което е ударила пострадалия и с това е причинила по
непредпазливост смъртта му, която според вещото лице д-р Е. е в пряка причинно-
следствена връзка от удара.
Ето защо съдът призна подс.А. за виновна по
предявеното обвинение по чл.343а ал.1 б„б” вр.чл.343ал.1б.„в” вр.чл.342ал.1 НК
за нарушение правилата за движение на чл. 20ал.2 ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението се предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок до четири години .
Анализът
на установените по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както и на
всички, които имат отношение към степента на обществена опасност на деянието и
дееца сочи следното:
Подс.А. е
с чисто съдебно минало към момента на извършване на дянието. Личните й характеристични данни са положителни. Подсъдимата е на ***години,
има **** образование , не е
омъжена,работи като **** и се ползва с добро име и авторитет, не е наказвана за
нарушения на правилата за движение и не е осъждана
Ето защо
степента на обществена опасност на дееца не е висока.
При индивидуализация на наказанието на
подс. А. съдът отчете изключително и само наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства – изразеното съжаление,
съдействие на досъдебното производство, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, липсата на други нарушения по ЗДвП, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът взе предвид и съпричиняването до
голяма степен от страна на пострадалия. При така посочените обстоятелства,
имащи значение за вида и размера на наказанието и с цел постигане целите на
личната и генерална превенции , заложени в разпоредбата на чл. 36 НК, съдът
наложи наказанието на основание чл.343а ал.1б.”б” вр.чл.343ал.1 б. „ в”
вр.чл.342ал.1 НК и чл. 58а ал.4 НК вр. чл. 55 ал.1 т.2б. „б” и чл. 42а ал.3вр.ал.2 т.1 и т.2 НК, а именно
: пробация с пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, двете с продължителност от по 1 (една) година и 6 (шест) месеца и на основание чл. 343г НК съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Приложението на тази разпоредба
също следва да цели и постигне поправителен и възпитателен ефект, поради
което съдът, като прецени липсата на
други нарушения на ЗДвП, наложи наказанието «лишаване от право да управлява
МПС» за срок от 1 година и 6 месеца .
Изложеното, наред с констатираното
съпричиняване от страна на пострадалия,
дава основание на съда да счете, че така определеното по вид и размер наказание
ще постигне личната и генералната превенция по чл. 36 НК.
С оглед постановената присъда, съдът
осъди подс. А. да заплати по сметка на ОД на МВР направените
по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер на 830,82лв.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
Председател: