Определение по дело №1310/2020 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                           №                                              2020 година,   гр.Варна

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

            ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 7.07.2020 г.,

            като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

            адм.д. № 1310 / 2020  г. по описа на съда,за да се            произнесе взе             предвид следното :

 

            Делото е образувано по жалба на М.К.М.,срещу решение № 97-01-5/1 от 12.05.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция,с което е отхвърлена жалбата на М. против предписание от 11.04.2020 г. на държавен здравен инспектор и е прекратено производството по оспорването му.

            С определение № 4353/16.06.2020 г. по адм.дело № 4418/2020 г. на Административен съд София-град, делото е изпратено по подсъдност на АС-Варна.

            Производството е по реда на чл.88,ал.3 от АПК.

            Жалбата е процесуално допустима – същата е приета в АС- София град  на 21.05.2020 г.,а оспореното решение според данните в писмо изход.№ 05-108/2.07.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция е съобщено на М. на 14.05.2020 г. ,т.е. спазен е 7-дневният срок за оспорване по чл.88,ал.3 от АПК.

            Разгледана по същество,съдът намира жалбата за основателна.

            С оспореното решение жалбата на М. е отхвърлена и производството по оспорването е прекратено с мотива,че оспореното предписание не представлявало индивидуален адм.акт,поради което то не подлежало на оспорване по адм.ред. В този смисъл, решаващият орган е приел,че правен интерес  за жалбоподателя би бил налице единствено в случаите на наложени принудителни  адм.мерки по З-на за здравето /ЗЗ/.

            Така изложените в обжалваното решение мотиви,съдът намира за  несъответстващи  на правилното приложение на закона. Обжалваното пред адм.орган предписание от 11.04.2020 г. за поставяне под карантина ,видно от неговото съдържание има своето правно основание в разпоредбата на чл.61,ал.3 във вр. с чл.61,ал.2,предл.последно от ЗЗ /редакция ДВ,бр.28 от 2020 г. ,в сила от 13.03.2020 г./ – касае се за поставяне под задължителна изолация /карантина/  на лице влязло в РБ от територията на друга държава. Действащата към датата на издаване и съобщаване на процесното предписание  /11.04.2020 г./ разпоредба  на чл.61,ал.5 от ЗЗ предвижда обжалване на акта за поставяне под  задължителна изолация  пред съответния административен съд  по реда на АПК. Тази нормативна уредба определя по недвусмислен и категоричен начин оспореното предписание именно като индивидуален адм.акт,който в случая поражда задължения за своя адресат по смисъла на дефиницията в чл.21,ал.1 от АПК.

            С оглед последното,изцяло погрешни са изведените в оспореното решение правни изводи за обратното, но независимо от така  допуснато от решаващия орган нарушение на материалния закон,оспорването на предписанието по адм.ред е било недопустимо на основание чл.82,ал.1,т.6 от АПК – действащата към 12.05.2020 г. разпоредба на  чл.61,ал.5 от специалният  ЗЗ предвижда оспорване направо пред съд. Съобразно тези обстоятелства, жалбата на М. срещу предписанието  от 11.04.2020 г. не е била подведомствена по смисъла на чл.88,ал.1,т.1 от АПК на директора на Столичната регионална здравна инспекция,но при оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по оспорване, същият е допуснал съществено процесуално нарушение на нормата на чл.88,ал.2,пр.1 от АПК,задължаваща го да изпрати жалбата на съответния компетентен съд.

            По тези съображения,обжалваното решение следва да бъде отменено и преписката върната на директора на Столична регионална здравна инспекция за прилагане разпоредбата на  чл.88,ал.1,т.1 от АПК и за изпълнение на задължението му по чл.88,ал.2,пр.1 от АПК,доколкото и към настоящият момент разпоредбата на чл.61,ал.11 вр. с  ал.2 и ал.6 /редакция ДВ,бр.44 от 2020 г.,в сила от 14.05.2020 г./  предвижда обжалване на предписанието пред съответния административен съд,а не пред по-горестоящ адм.орган – в случая директното  произнасяне от този съд по законосъобразността на предписанието,така  както е поискано със сега подадената до съда жалба е обективно невъзможно не само, защото М. има право на жалба срещу новият акт на решаващия орган,но и поради различният процесуален ред,а именно  :  произнасяне с определение  в  закрито заседание по жалбата  срещу решение № 97-01-5/1 от 12.05.2020 г., съответно произнасяне с решение след проведено публично съдебно заседание по оспорване на предписанието от 11.04.2020 г.

            Въпреки този изход на делото,сочещ на основателност на подадената жалба,разноски в полза на жалбоподателят не следва да бъдат присъждани,тъй като такива не са претендирани от него,а служебното присъждане е правно недопустимо.

            Предвид гореизложеното,съдът

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ решение № 97-01-5/1 от 12.05.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция и ВРЪЩА преписката на същият орган за изпълнение на дадените в мотивите на това определение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Определението е окончателно.

                                               

 

 

                                                           

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :