№ 14043
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110132688 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
18.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 32688/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ВС“ ООД срещу „ТСБГ“ ЕООД, като се твърди, че
между дружествата имало устен договор за уреждане на търговските отношения, като били
издадени фактури № **********/30.04.2021 г. и № **********/31.05.2024 г. за зареждане на
транспортни средства на ответника с „ЕВД“ на бензиностанция на ищеца. Поддържа, че
ответникът е зареждал гориво за периода 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г., но не е заплатил
горивото, което било на стойност от 7261,21 лева. Навежда доводи, че се дължала мораторна
лихва за сумата от 2493,58 лева за периода 11.06.2021 г. до 05.06.2021 г., както и за периода
от 05.06.2021 г. до 05.06.2024 г. ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е представен отговор на исковата молба. В о.с.з. на
28.11.2024г. ответникът е заявил, както и ищецът, че са постигнали извънсъдебна спогодба
1
по предявените претенции.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.327 ТЗ във вр. чл.318 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) да е налице валидно сключен договор за търговска
покупко-продажба на твърдените от ищеца вещи; 2) ищецът да е изпълнил задължението си
да прехвърли правото на собственост и да предаде вещите със съответно качество според
уговореното или съобразно средното качество на ответника; 3) вземането да е станало
изискуемо.
Представени са писмени доказателствени средства, както следва: Фактура
№**********/30.04.2021г. на стойност 3231.54 лв., базирана на представени протокол за
осъществено зареждане на транспортни средства с гориво Протокол за зареждане на ЕВД в
периода 01.04. – 30.04.2021г. и Фактура №**********/31.05.2021г. на стойност 4029.67 лв.,
основана на Протокол за зареждане на ЕВД в периода 01.05. – 31.05.2021г.
В открито съдебно заседание на 10.07.2025г. ищецът сочи, че страните са се разбрали
извънсъдебно устно за разсрочено плащане, като ответникът доброволно е изплатил на
ищеца сумата от 8000,00 лв., която покрива претендираните по делото лихви по фактури
№**********/30.04.2021г. и №**********/31.05.2021г. в общ размер на 2493, 58 лв., както
и главницата по фактура №**********/30.04.2021г. в размер на 3231,00 лв. и част от
главницата по фактура №**********/31.05.2021г. в размер на 2275,02 лв., като ищецът иска
от съда постановяване на осъдително решение за остатъка от сумата, а именно 1754, 00 лв.
Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учредените по тях договорни правоотношения са възникнало между търговци и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл.
286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във
фактурата стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Видно от представените писмени доказателства ищецът е изпълнил своето
задължение по търговската покупко-продажба, като в посочените периоди надлежно е
предоставял поръчаната стока гориво ЕВД в изисканото количество на ответника
посредством зареждане на товарните му транспортни средства.
Представени са фактури, установяващи трайните търговски отношения между
страните, а именно: фактура №**********/31.12.2020г.; фактура №**********/31.01.2021г.;
2
фактура №**********/28.02.2021г. Представени са и касови бонове, доказващи
постъпилото плащане в размер на 8000,00 лв. от ответника към ищеца.
Извънсъдебното споразумение, постигнато между страните, а от друга страна и
постъпилото плащане, явяващо се частично за претендираната сума по фактура
№**********/31.05.2021г., представляват по същността си извънсъдебно признание на
факти, доколкото с поведението си ответникът по никакъв начин не оспорва нито
основанието, нито размера на претенцията, а съгласувайки своето волеизявление с
насрещното за постигане на съгласие и сключване на спогодбата от една страна, както и
изпълнявайки впоследствие, от друга, несъмнено водят до извод за потвърждаване
основателността на претенцията на ищеца. Извънсъдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателствени средства по делото, води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК. Практиката на Върховния касационен съд приема, че признанието на неизгоден за
страната факт по делото представлява доказателствено средство, което съдът следва да цени
с оглед на всички обстоятелства по делото (вж. Решение № 50034 от 09.06.2023 г. по гр. д.
№ 2277 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Признание на страната
за настъпили неизгодни за нея факти не освобождава съда от задължението да прецени
признанието с оглед всички обстоятелства по делото съгласно чл.175 ГПК, включително
след като признанието е обективирано и в споразумение като така представеното ( вж.
Решение № 229 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 4038 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-
то гр. отделение). Ето защо, продавачът е изпълнил своите основни правни задължения,
породени от договорите за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е
настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната
престация за предаване на стоките, предмет на договорите, правното задължение на
купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за търговска продажба
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да
поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. До края на съдебното
дирене и пред настоящата инстанция купувачът не установи този правнорелевантен факт,
поради което и съдът, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
трябва да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, предявените обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.327 ТЗ във вр. чл.318 ТЗ са основателни за сумата
от 1754,79 лева – представляващи незаплатена част от претендираната главница, като за
разликата от пълния предявен размер претенциите следва да бъдат отхвърлени, вкл. досежно
акцесорните вземания за мораторна лихва за които се твърди, че са погасени с извършеното
плащане.
С оглед изхода да на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполага само ищеца, тъй като ответника е станал причина за
завеждане на производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, което е установява от
неговото процесуално поведение, предвид извършеното частично плащане в хода на
процеса. Следователно предвид правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следа да се присъди
сумата от 2125,39 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************** да заплати на „ВС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***************, на основание чл.327 ТЗ във вр. чл.318 ТЗ, сумата
от 1754,79 лева, представляващи остатък от главница по договор за търговска покупко-
продажба, обективирани във фактура №**********/31.05.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху неизплатените задължения от момента на предявяване на исковата молба –
05.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния предявен размер от 7261,21 лева, представляващи незаплатена цена по
договори за търговска покупко-продажба, обективирани във фактури №
**********/30.04.2021 г. и № **********/31.05.2024 г., както и в частта за сумата от
2493,58 лева, представляващи мораторна лихва върху главниците на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за периода 11.06.2021 г. до 05.06.2021 г., както и за периода от 05.06.2021 г. до
05.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „ТС БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на „ВС“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 2125,39 лева, представляващи деловодни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4