Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр.Плевен, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1114 по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „Цър
Пър 2020“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с.Ясен, обл.Плевен, представлявано от упраВ.еля Н.М., чрез адв.О.Б. ***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№10945/27.11.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – склад, находящ се в с.Ясен, ул.“В.“
№9, стопанисван и експлоатиран от
„Цър-Пър 2020“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14дни.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
нищожна, съответно незаконосъобразна. Сочи се, че в заповедта няма информация
за оправомощаването на административния орган за издаване на заповеди от вида
на оспорената, поради което актът е нищожен. На следващо място се сочи, че в
заповедта няма изложени мотиви, в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Твърди
се, че актът съдържа изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките
за прилагане на принудителна мярка от вида на процесната, но същите са общи и
лишени от конкретика, като част от тях дори са неотносими към установените при
проверката факти. Счита се, че по този начин за адресата на заповедта
съществува затруднение да разбере какви точно са съображенията на
административния орган за налагане на ПАМ и по-точно кои са обстоятелствата
обосноваващи извод за застрашаване на особено важни държавни или обществени
интереси. Счита се, че с това му е нарушено правото на защита. Сочи се също, че
в акта е отразено, че запечатването на обекта ще се извърши в 14-дневен срок от
влизане в сила, без да е посочена дата, а в разписката за връчване на заповедта
е отбелязано, че запечатването ще бъде извършено на 18.12.2020г, като
последното не изхожда от автора на акта и няма правна стойност. Счита се, че
последното въвежда жалбоподателя в заблуждение и нарушава правото му на защита.
Твърди се още, че в акта не е конкретно обосновано как видът и потенциалът на търговския обект
обуславят съществено нарушаване интересите на фиска. В тази връзка се сочи, че
установеното нарушение е за 5,88лева, което не би могло да доведе до съществено
нарушение на интересите на фиска. Счита се, че следва да бъде приложена новата
разпоредба на чл.186б от ЗДДС, тъй като не са установени други случаи на
нарушения по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., както и в обекта е било
налично работещо фискално устройство, регистрирано по надлежния ред. На тези
основание се моли заповедта да бъде обявена за нищожна, респ. да бъде отменена.
От ответника не е депозиран отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.О.Б., която счита заповедта за незаконосъобразна. Представя
писмени бележки с подробни доводи за отмяна на оспорения акт. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт М., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представя
писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева по реда на чл.161 от ДОПК.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на представляващия
дружеството на 02.12.2020г., видно от разписката на л.8 от делото, като жалбата
против нея е подадена по електронен път на 10.12.2020г. чрез административния
орган. Т.е. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен
интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.11.2020г. в 16:00часа инспектори от ЦУ на НАП,
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски
обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – склад „Цър-Пър 2020“, находящ се в с.Ясен,
ул.“В.“ №9, стопанисван и експлоатиран от „Цър-Пър 2020“ ООД, за която
съставили Протокол за извършена проверка сер.АА №0292929/20.11.2020г.
Видно от протокола е, че на 20.11.2020г. в 16:00 в
търговски обект – склад „Цър-Пър 2020“, находящ се в с.Ясен, ул.“В.“ №9, се
предлагат за продажба месо, месни продукти, колбаси и месни разфасовки, като в
обекта има инсталиран програмен продукт за управление на търговска дейност,
който не е свързан с наличното в обекта фискално устройство, и който се
използва с цел издаване на фактури и стокови разписки; няма налично
ПОС-терминално устройство. Видно е още, че при извършена контролна покупка на
10бр.х80гр. замразени неврозни кюфтета на обща стойност 5,88лева, заплатени в
брой в 15:55часа с една банкнота от 10лева от Х.Д. – инспектор по приходите, Г.Д.
– складов работник приема плащането, връща ресто, но не издава фискална касова
бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, като предоставя
стокова разписка №29087/20.11.2020г., която не е придружена с фискална касова
бележка. Установена е разчетена касова наличност от ФУ – 5484,12лева, а
фактическа наличност – 31,60лева, разлика – 5452,52лева.
Същите факти са отразени в АУАН №F580888/26.11.2020г., съставен срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. Актът е съставен в
присъствието на представляващия дружеството, на когото е и връчен. На дружеството е съставен и АУАН №F580890/26.11.2020г. за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. По делото не са
представени НП, които да са издадени въз основа на съставените на дружеството
актове, като не е изтекъл законово определения шестмесечен срок за това.
Въз основа на фактите, установени при проверката и
удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА №0292929/20.11.2020г., на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №10945/27.11.2020г., с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
склад, находящ се в с.Ясен, ул.“В.“ №9, стопанисван и експлоатиран от „Цър-Пър 2020“ ООД и
забрана за достъп до него за срок от 14дни.
По искане на оспорващото дружество е назначена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие,
като обективно и безпристрастно изготвено. Според заключението, към датата на
проверката – 20.11.2020г. в процесния обект са налични стоки на обща стойност
5452,65лева, като за последните шест месеца са извършени продажби на обща
стойност 2649458,02лева, от които на едро
- 2378502,16лева и на дребно – 270955,86лева. Вещото лице сочи, че за
този период начисления ДДС е в размер на 529896,27лева.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л.30 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.,
с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед.
Ето защо последната е издадена от компетентен орган, а възражението за нейната
нищожност е неоснователно.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно
основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи нарушение - неиздаване на
фискална касова бележка за извършената в търговския обект продажба, което
именно е мотивирало фактически прилагането на процесната мярка. Т.е. изложени
са конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ, поради което
възражението в жалбата в този смисъл е неоснователно. Направена е и препратка
към съставения при проверката протокол и установените с него факти и
обстоятелства. Изложени са и допълнителни мотиви относно факта, че са
установени и други нарушения на данъчното законодателство, като всичките
констатирани нарушения засягат обществените отношения, свързани с отчетността.
Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя за разбере съображенията на административния орган за налагане на
принудителната мярка.
Заповедта е мотивирана и от гледна
точка конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186 ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е около средния срок,
определен в закона. При определяне продължителността на срока на мярката
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния
случай.
В случая са изложени мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган
се е позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност, тежестта на извършеното нарушение, типа и
големината на търговския обект, човекопотока и броя на работниците, заети в
обекта, установената разлика в касовата наличност. Органът е отчел и цялостното
поведение на търговеца, а именно че няма изискуеми задължения, както и че няма
повторност на нарушението. Органът е
посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а
именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект, както и
осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна практика. Така изложените от органа мотиви в достатъчна
степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената
мярка.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС, са описани в съставения при проверката в
търговския обект протокол сер.АА №0292929/20.11.2020г., който е описан в
оспорената заповед. Следва да се посочи още, че не съставлява нарушение факта,
че под разписката в заповедта е отразено, че запечатването ще бъде извършено на
18.12.2020г., доколкото това не представлява волеизявление на административния
орган, както е посочено и в жалбата, и няма правна сила, тъй като в самата
заповед изрично е посочено, че запечатването ще се извърши след влизане в сила
на заповедта.
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186 ал.1
б."а" от ЗДДС / в относимата редакция, съобразно чл.142
ал.1 от АПК/ във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС / в
редакцията към датата на издаване на оспорената заповед/, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В
нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за
издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата (в относимата редакция) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС / в относимата редакция/ и при това административният
орган действа в условията на обвързана компетентност.
В разглеждания случай за извършената контролна покупка
в размер на заплатената за нея сума не е бил издаден фискален касов бон, което
съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата,
респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Нещо
повече, към часът и датата на проверката – 16:00 на 20.11.2020г. е установена разлика между касовата наличност
и фактическата наличност с 5452,52лева. Т.е. последното поставя под съмнение
законосъобразното водене на отчетността от търговеца. Това води до извод, че последният
е създал условия за увреждане на държавния и обществен интерес, като препятства
възможността за осъществяване на ефективен контрол. Ето защо като е наложил ПАМ
запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган е
приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Чл.22 от ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане
на мярката около средния размер, съответства на тежестта на извършеното
нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Както е посочено
и по-горе, административният орган е съобразил факта, че търговецът няма
изискуеми задължения, и че нарушението е първо по ред от този си вид. За да
определи срок около средния размер, административният орган е съобразил и
обстоятелството, че при проверката са констатирани и други две нарушения, освен
това по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г., които са свързани с
отчетността, както и фактът, че е отчетена разлика между касовата наличност и
фактическата наличност с 5452,52лева. Наложената мярка цели постигне на промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда
за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването
на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е
преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане. Ето защо, наложена
ПАМ със срок като процесния би спомогнала за предотвратяване на нарушения от
вида на констатираните.
Във връзка с възражението, че в обекта се съхраняват и
продават стоки с кратък срок на съхранение и затварянето на този обект би
означавало да се реализират в кратки срокове на пазара, следва да се посочи, че
с процесната заповед не е допуснато предварително изпълнение. Т.е. търговецът
разполага с информация и време, за да организира съхранението, респ.
продажбата на стоките в обекта, при евентуално
затваряне на същия.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП –Велико
Търново следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение. За яснота следва да се посочи, че производството
по делото е по реда на АПК, а не на ДОПК, поради което не е приложим чл.161 от ДОПК.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Цър Пър 2020“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с.Ясен, обл.Плевен, представлявано от
упраВ.еля Н.М., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№10945/27.11.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Цър Пър 2020“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ясен,
обл.Плевен, ул.“В.“ №9, ЕИК:*********, представлявано от упраВ.еля Н.М., да
заплати на ТД на НАП-Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/