Решение по дело №1782/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                        №

                                           гр.Ловеч, 08.01.2020 г.

                 

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на   девети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

 при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1782  по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:  

             Иск за развод с правно основание чл.49, ал.І от СК.

            Производството е образувано въз основа на искова молба за развод, подадена от  М.В.Т., с адрес *** /чрез адв.М.И./ против К.Я.Т., с адрес: ***.

             Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 26.10.2002 г., като от брака са родени и двете деца на семейството – Н. и Я., които не са навършили пълнолетие. Посочва, че съпрузите нямат придобита недвижима собственост по време на брака, а семейното жилище е апартамент - чужда собственост, ползван под наем. Твърди се, че по време на брака ищецът е полагал всички необходими грижи за семейството си, както и че се е отнасял към съпругата си винаги с уважение и разбиране. Работил е, задоволявал е ежедневните потребности както на ответницата, така и на децата, като двамата съпрузи не са имали помежду си спорове и конфликти.  

             Наведени са твърдения, че след инцидент с голямото дете Н. през м.юли 2017 г. ответницата престанала да работи и изпаднала в депресия. От своя страна, ищецът направил всичко необходимо, за да й помогне да преодолее емоционалната криза. Ответницата останала вкъщи, за да се грижи за децата и домакинството, но впоследствие престанала да извършва и това и прекарвала основно времето си в интернет.

             Ищецът твърди, че през м.юли 2019 г., при опит за близост със съпругата си, без ясна причина бил отблъснат, като ответницата му ударила шамар. Почувствал се обиден и замълчал, без да повдига повече въпроса. В началото на м.август 2019 г. ответницата пожелала да замине на работа в Германия, на което ищецът не се възпротивил, като предположил, че това й желание е породено от факта, че последните години не е работила и вероятно се чувствала некомфортно и непълноценно. След заминаването си не се обадила на близките си, че е пристигнала, да обясни къде се е настанила. Ищецът излага, че около 4-5 дни след заминаването й узнал, че целта на заминаването й не е започване на работа в Германия, а че в живота й има друг мъж и в телефонен разговор обяснила, че е „срещнала половинката си”. Тази новина подействала като шок на ищеца, който не е подозирал изневяра и не е мислел, че съпругата му е способна да изостави него и децата им. Твърди се, че поведението на ответницата предизвикало тревога в цялото семейство, в  близките и роднините им. Децата разбрали за връзката на майка им от нейни публикации в социалната мрежа, което се отразило  особено неблагоприятно на десетгодишната дъщеря на страните.

              Ищецът твърди, че до момента майката не изпраща сума, за да подпомага децата си, нито издръжка. Изтъква, че не знае къде ответницата живее, с кого и при какви условия, каква е служебната й ангажираност на лицето, с което понастоящем има отношения, както и каква е нейната трудова ангажираност и дали въобще има такава. Ищецът отглежда сам децата си с помощта на родителите на ответницата, които му оказват пълна подкрепа.

              С оглед поведението на ответницата ищецът е стигнал до твърдото убеждение, че бракът му с ответницата следва да бъде прекратен, тъй като настъпилата фактическа раздяла окончателно е довела до изпразване на брачната връзка. Изтъква, че от страна на ответницата липсва каквото и да е обяснение по повод създалата се ситуация. Счита, че бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала и това обективно състояние не може да се преодолее.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което:

             - да прекрати сключения граждански брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата;

             - да предостави упражняването на родителските права върху двете  им деца: Н. М. Т., род. на *** г. в гр.Ловеч и Я. М.а Т., род.на *** г. в гр.Ловеч в полза на бащата М.В.Т., като децата ще продължават да живеят с бащата на адрес: ******            - да осъди майката К.Я.Т. да заплаща издръжка за родените от брака деца, както следва: в размер на 180 лв. в полза на непълнолетното дете Н. М. Т. и в размер на 160 лв. в полза на непълнолетното дете Я. М.а Т., чрез техния баща и законен представител М.В.Т. по посочена от него банкова сметка, *** решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства аз изменение или прекратяване на издръжката.

             - моли да се определи режим на лични отношения на ответницата с децата всяка първа и трета седмица от месеца от 17,30 часа в петък до неделя вкл. до 18,30 часа с преспиване, както и по един месец през лятото, при условия, че бащата не е в платен годишен отпуск  и майката се намира на територията на Р България. В случаите на платен годишен отпуск на бащата, родителите са длъжни да се споразумеят за друг календарен месец.

             - моли съдът да присъди в полза на ищеца ползване на семейното жилище, находящо се в ******

             Претендирани са и сторените по делото разноски.

             В срока по чл.131 от ГПК  ответницата не е депозирала писмен отговор.

            Ищeцът  М.В.Т. взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие – адв. М.И.. Поддържа иска за развод и моли бракът да бъде прекратен, тъй като е безспорно установено, че е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.

             Ответницата не взема лично участие в процеса и не е упълномощила процесуален представител, който да я представлява.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели: Р. М. Н.и Явор Янчев К., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 26.10.2002 г., за което е съставен акт № 175 от същата дата на Община-Ловеч. Бракът е първи по ред и за  двамата съпрузи. При сключването на брака  съпругата е приела фамилното име на съпруга – Т..

От брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца: Н. М. Т., род.на *** г. и Я. М.а Т., род.на *** г.

             Данните по делото сочат, че като семейно жилище семейството е ползвало апартамент, находящ се на ул******Жилището не е тяхна собственост и се ползва по силата на сключен договор за наем.

             По делото не е спорно, че продължителен период след сключването на брака семейството е живеело в хармония и разбирателство. Между двамата съпрузи е имало уважение и привързаност, като двамата с общи усилия и средства са полагали грижи за двете си деца. И двамата са работели и са осигурявали финансовата стабилност на семейството. През 2017 г. по-голямото дете Н. претърпяло инцидент, който предизвикал шок в семейството и довел до съществена промяна в поведението на ответницата. Същата изпаднала в тежка депресия, напуснала работа, наложило се известно време да посещава психиатър. В този период ищецът полагал всички усилия да бъде нейна опора и подкрепа, като всеотдайно се грижел съпругата му да се възстанови психически и емоционално. Освен че единствено той работел и осигурявал финансов ресурс за издръжката на семейството,  бил поел и грижата за домакинството – след работа ходел да пазарува, готвел, почиствал дома. В началото на 2019 г. ответницата изненадващо заявила, че желае да замине за Германия, където щяла да работи в сладкарница при своя приятелка. Съпругът приел решението й, като смятал, че произтича от факта, че в последните години не работи и вероятно се чувства непълноценна. След заминаването й, от публикации в социалните мрежи узнали, че в Германия живее с друг мъж, като в телефонен разговор с ищеца ответницата  заявила, че е „срещнала половинката си” и не възнамерява да се връща при семейството си.

             От показанията на разпитаните свидетели  Р.М.Н.и Я.Я.К./брат на ответницата/ се установява, че заминаването на К. било внезапно, като пред св. Н. е споделила, че „отива да работи в Германия като сладкарка при нейна приятелка”. Св.К. от своя страна споделя, че  до напускане на семейството е бил в идеални отношения със сестра си, като се виждали по няколко пъти седмично. Изтъква, че тя никога не се е оплаквало от лошо отношение и не е забелязвал никакви проблеми между съпрузите. Пред него сестра му не е споделяла за заминаването в Германия. Твърди, че от социалните мрежи е разбрал за връзката й с мъж, когото познавал от работата си като надзирател в Затвора – Ловеч и твърди, че този мъж не се ползвал с добро име. Публикациите във фейсбук били станали достояние и на двете деца, които видели видеоклип и снимки, на които майка им е в шумни компании. Споделя, че родителите му били съкрушени  и преживяват всичко много трудно. Сочи, че ответницата се чува с децата, макар по негово мнение това да не е достатъчно често, като счита, че това „ не е истинска връзка между майка и деца”. Заявява, че както родителите му, така и самият той оказват помощ и подкрепа на ищеца, вкл. и финансова, в грижата за децата.

             При така изложената фактическа обстановка, съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Безспорно установено е,че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения, основани на взаимност, доверие, близост и уважение. Раздялата е един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство, а между страните такава е установена трайно и окончателно, като данните по делото сочат, че ответницата е напуснала семейното жилище и се е установила в чужбина, където съжителства с друг мъж. Липсата на съвместен живот несъмнено е дала отражение върху отношенията на съпрузите, като на практика същите са прекъснали всякакви икономически, физически и духовни връзки помежду си, което е довело до разпадане на съпружеските отношения и формалното съществуване на съпружеската връзка. Всичко изложено по-горе налага извод за доказаност и основателност на предявения иск за развод.

             След анализ на събраните доказателства по делото съдът счита, че е налице виновно поведение у ответницата, което се явява укоримо от гледна точка на закона и морала-допуснатата брачна изневяра и установеното по време на брака съжителство с друг мъж. Напускането на семейството и допуснатата брачна изневяра в конкретния случай са оказали съществено отражение върху брачните отношения, довело е до тяхното тежко и непреодолимо разстройство и до разрушаване на брачната връзка. В случая е налице неизпълнение на основни, визирани в нормата на чл.17 от СК брачни обязяности, при което поведението на ответницата  следва да се приеме за укоримо. И тъй като по делото не бяха представени каквито и да било доказателства ищецът с поведението си по някакъв начин да е допринесъл за разстройството на брака, няма ангажирани доказателства за извършени брачни провинения от негова страна или неизпълнение на съпружеските му задължения, съдът счита, че същият по никакъв начин не е допринесъл за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Напротив, разпитаните по делото свидетели по категоричен начин установиха, че в ценностната му система на първо място винаги са били семейството и децата, както и че през времетраенето на брака винаги се е отнасял с уважение и разбиране към съпругата си. Ето защо, изводът, който съдът формира на база коментираните по-горе доказателства по делото е, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругата К.Я.Т..

             Предвид всичко казано дотук, съдът счита, че бракът на страните следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, като се обяви, че вина за това има съпругата.

  Поставя се въпросът за упражняването на родителските права, като  на основание чл. 59, ал. 2 от СК, съдът служебно следва да определи  местоживеенето на децата, мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите и издръжката им.

             Съдът като съобрази установеното фактическо статукво след раздялата на страните и обстоятелството, че понастоящем именно бащата полага грижи за двете ненавършили пълнолетие деца, като е доказал добри родителски качества, намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата Н. М. Т., род. на *** г. в гр.Ловеч и Я. М.а Т., род.на *** г. в гр.Ловеч следва да се предостави на бащата М.В.Т. и да се постанови двете деца да живеят при него, на адрес: *****Настоящият състав намира, че на ответницата ще следва да бъде дадена възможност да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета седмица в месеца от 17,30 часа – петък до 18,30 ч. в неделя, с преспиване, както и право на лични контакти с децата всяко лято по един месец, при условия, че бащата не е в платен годишен отпуск и майката се намира на територията на Република България, като в случаите на платен годишен отпуск на бащата, родителите са длъжни да се споразумеят за друг календарен месец.

             По отношение на издръжката, съдът съобразява, че  съгласно разпоредбата на чл. 142 от ГПК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В конкретния случай, по-голямото дете Н. е навършило 16 години и е ученик в 10 клас на ПГМЕТ – гр.Ловеч, а сестра му Я. е на 11 години и е ученичка в ІV клас на  ОУ” В.Левски” – гр.Ловеч. Посочената възраст на децата се характеризира с твърде бързо физическо и психическо развитие, което води до осезаемо увеличаване на необходимите текущи разходи –за  храна, облекло и други такива, разходи за осигуряване на подходящи условия за живот, за задоволяване на образователните им потребности, както и такива съпътстващи процеса на израстването  им. Установява се, че ищецът работи  като монтажник в „Милепрес – Славчев”ООД – гр.Ловеч и получава нетно трудово възнаграждение, което несъществено надвишава МРЗ за страната.С тези доходи същият не е в състояние да осигури нужните средства за покриване на всички посочени по-горе разходи. Относно доходите, материалното положение и получаваните възнаграждения от майката по делото няма ангажирани доказателства. Няма данни обаче ответницата да е нетрудоспособна, да има здравословни проблеми, които на настоящия етап да й пречат да работи, както и да има задължения за издръжка към други правоимащи лица. При това положение и предвид данните по делото, че  същата  пребивава в държава – членка на ЕС данни, в случая следва да се приеме, че същата има възможност да заработва поне минималната работна заплата за ЕС. Следва да се посочи, че дори и да бяха ангажирани от нейна страна доказателства за липса на доходи, то според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 

             При определяне размера на издръжката съдът съобразява разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според която  минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По силата на ПМС № 350/19.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г.МРЗ лв.е в размер на 610.00лв. или установения от законодателя минимум на издръжката се изчислява на сумата от 152.50 лв. Съдът намира, че претендираният от ищеца размер на издръжката, а именно – 180.00 лв. за детето Н. и 160.00 лв. незначително надвишава законоустановения минимум на дължимата издръжка, като счита, че издръжка в такъв размер е във възможностите на ответницата да я заплаща без това да води до накърняване на собствената й необходима издръжка. Заедно с осъществяване на грижите по отглеждането и възпитанието на двете деца, бащата следва да осигурява паричния еквивалент до пълния необходим размер на издръжката. Определената в горния размер месечна издръжка майката ще следва да заплаща, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Както в срока за отговор, така и в съдебно заседание съпругата не е изявила желание да възстанови  фамилното си име преди брака – К.а, каквато възможност урежда чл.53 от СК. Съгласно посочената разпоредба, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С оглед актуалната правна уредба съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно и ако съпругът, приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, следва да бъде запазена неговата брачна фамилия. /Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС;  Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. Тъй като съпругата не е изявила такова желание, то с настоящото решение  съдът следва да постанови запазване на брачното й фамилно име Т.. За същата остава открита възможността за промяна на фамилното име по общия ред, регламентиран в ЗГР.

             На основание чл.329, ал.1 от ГПК вр.чл.6, т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че ще следва да се определи окончателна държавна такса в размер на 50.00лв., като с оглед обстоятелството, че бракът се прекратява по вина на ответницата, последната следва да заплати допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 25.00  лв., както и сторените от ищеца по делото разноски в общ размер на 625.00 лв.

           С оглед размера на присъдената издръжка ответницата ще следва да заплати по сметка на Ловешки РС и държавна такса в размер на 489.60 лв, съставляваща 4 % върху тригодишните платежи.

             Мотивиран от горните съображения съдът

                                                                                                                             

                                                     Р   Е   Ш   И  :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения  между М.В.Т., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** и наст. адрес и адрес за призоваване: гр*****и  К.Я.Т.,с ЕГН **********, с пост.адрес: *** от 26.10.2002 г. на Община-Ловеч граждански  брак като дълбоко и непоправимо разстроен.

            ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата К.Я.Т..

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Н. М. Т., с ЕГН **********, роден на *** г. и Я. М.А Т., с ЕГН **********, родена на *** г. на бащата М.В.Т., с горните данни, като постановява децата да живеят при него на адрес: *****

             ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката  К.Я.Т., с горните данни,  с децата Н. М. Т., с ЕГН **********, роден на *** г. и Я. М.А Т., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва: всяка първа и трета седмица в месеца от 17,30 часа – петък до 18,30 ч. в неделя, с преспиване, както и право на лични контакти с децата всяко лято по един месец, при условия, че бащата не е в платен годишен отпуск и майката се намира на територията на Република България, като в случаите на платен годишен отпуск на бащата, родителите са длъжни да се споразумеят за друг календарен месец.

             ОСЪЖДА К.Я.Т.,с ЕГН **********, с пост.адрес: ***  ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния си син Н. М. Т., с ЕГН **********, роден на *** г., със съгласието на неговия баща М.В.Т., с горните данни,  месечна издръжка в размер на 180.00 лв /сто и осемдесет/лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА К.Я.Т.,с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Я. М.А Т., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез М.В.Т., като нейн баща и законен представител,  месечна издръжка в размер на 160.00 лв /сто и шестдесет/лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

             ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: *****, на М.В.Т..

 ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име-Т..

             ОСЪЖДА  К.Я.Т.,с ЕГН **********, с пост.адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 25.00 лв/двадесет и пет  лв./, както и държавна такса върху определената издръжка в размер на 489.60 лв/ четиристотин осемдесет и девет лева и 60ст/, съставляваща 4 % върху тригодишните платежи.

             ОСЪЖДА  К.Я.Т.,с ЕГН **********, с пост.адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Т., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***3 и наст адрес и адрес за призоваване: гр*****разноски по делото в общ размер на 625.00 лв / шестстотин двадесет и пет лева/.

             Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: