Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Харманли в ОДМВР Хасково, подадена чрез пълномощника му гл.юрк. Х.-Б., срещу Решение №179 от 15.11.2024 г., постановено по АНД №479/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението било издадено в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Районният съд бил направил неправилни изводи, като приел, че Наказателното постановление е издадено в противоречие със задължителните изисквания на чл.57, ал.2 от ЗАНН, тъй като не било подписано от наказващия орган. Сочи се, че оригиналът на процесното НП №24-0271-000690/02.08.2024 г. съдържал подпис на издателя му и печат на структурното звено в МВР, следователно изводите на съда били в противоречие с фактите от обективната действителност. Излагат се доводи, че районният съд следвало да изиска оригинала на издаденото НП, за да изясни фактическата обстановка в цялост, а като не сторил това, той не бил изпълнил служебното си задължение да проведе съдебно следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. Видно било от самото НП, връчено лично срещу подпис на наказаното лице, че в него бил изписан текст за връчването му вр. чл.186а, ал.3 от ЗДвП, т.е. по делото било налице доказателство, че НП е връчено по реда на тази специална разпоредба от закона, която дава възможност да се връчват отпечатани дигитални образи от автоматизирана информационна система на издадени наказателни постановления, съдържащи реквизитите на НП, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Конкретният случай бил именно такъв.

С касационната жалба, постъпила по електронен път, се представя като доказателство копие от Наказателно постановление №24-0271-000690 от 02.08.2024 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, съдържащо саморъчен подпис и печат срещу текста „Наказващ орган:“.

Претендира се оспореното решение да бъде отменено, и вместо него Наказателното постановление да бъде потвърдено, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът, Г. Д. С., чрез пълномощника си адв.М. Д., излага писмено становище по касационната жалба, като претендира решението на Районен съд – Харманли да бъде потвърдено, или алтернативно, ако същото бъде отменено, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че с оглед новоприетите писмени доказателства, касационната жалба е основателна, като е налице годен санкционен акт, съдържащ всички изискуеми реквизити. Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а Наказателното постановление – потвърдено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Харманли е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №24-0271-000690/02.08.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Г. Д. С. от [населено място] са наложени следните административни наказания: т.1 – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и т.2 – глоба в размер на 150 лв., на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното Наказателно постановление, което обуславя неговата отмяна. Посочил е, че в нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление не е подписано от посочения в него наказващ орган като длъжностното лице, което го е издало. Констатирал е, че фактически не е налице подпис, което представлява съществено нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на акта.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно, като постановено при неправилно установена фактическа обстановка в резултат на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Действително административно-наказателната преписка по издаване на обжалваното от Г. Д. С. Наказателно постановление е била изпратена в съда с придружително писмо от Началник РУ Харманли, с приложено Наказателно постановление №24-0271-000690/02.08.2024 г., представляващо екземпляр от 2 страници, на първата от които срещу текста „Наказващ орган: ……..“ липсва положен подпис. В тази връзка констатациите на съда за неподписване са съответни на единствения представен по делото екземпляр от НП. На втората страница от наказателното постановление е обективирана Разписка, удостоверяваща връчването на същото на Г. Д. С., със саморъчно изписване датата на получаване, положен подпис на получателя, и удостоверяване от връчителя инсп.А. Г., СПП Хасково, ОДМВР Хасково, че на 19.09.2024 г. 14:50 ч. връчването е станало по чл.186а, ал.3 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.186а от ЗДвП (Нов – ДВ бр.66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), са посочени алтернативно начините на връчване на електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.186а, ал.3 от ЗДвП, чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл.57, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен.

Сравнително новата нормативна уредба, улесняваща връчването на наказателни постановления, не освобождава административно-наказващия орган от задължението му да представи пред районния съд в производството по обжалване на наказателното постановление не само неговия дигитален образ – за удостоверяване датата на връчването му, но и оригинала да издаденото наказателно постановление, въз основа на който съдът да има възможност да провери спазването на изискването на чл.57 от ЗАНН относно неговото съдържание, включително изискването за подписването му от длъжностното лице, което го е издало, предвидено в чл.57, ал.2 от ЗАНН, респективно неговата компетентност.

В процесния случай едва в производството пред касационната инстанция от страна на касатора е представен екземпляр на оспореното Наказателно постановление №24-0271-000690 от 02.08.2024 г., съдържащо подпис на наказващия орган и печат. Това новопредставено доказателство обосновава извода, че е било издадено и подписано Наказателно постановление, и ако въззивният съд беше констатирал непълнотата на административно-наказателната преписка и го беше изискал по делото, изводите му по същество биха били различни. Несъобразявайки, че разглеждания по делото екземпляр от НП не представлява действително издаденото такова, а само негов дигитален образ, отпечатан от автоматизирана информационна система за целите на връчването, въззивният съд не е изпълнил задължението си за цялостно обективно изясняване на спора. Допуснатото от него нарушение се явява съществено, и представлява касационно основание за отмяна на решението му. Поради липса на изложени от районния съд съображения по съществото на спора, той не може да бъде решен от настоящата инстанция. Делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли, който следва да изиска от административнонаказващия орган оригинала на издаденото Наказателно постановление, и да извърши проверката си въз основа на него.

При този изход на спора, своевременно заявената претенция на касатора за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство не следва да бъде разглеждана, тъй като съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, произнасянето по разноските за водене на делото пред касационната инстанция следва да се извърши от съда при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №179 от 15.11.2024 г., постановено по АНД №479/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Харманли.

Решението е окончателно.