Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ковачите, общ. Сливен, ул. „Арда“ № 1, подадена чрез пълномощник адв. Д. Д. О. от АК - Сливен, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. № 02-200-2600/1375 от 13.01.2023 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

С жалбата се иска се отмяна на оспореното уведомително писмо като неправилно и незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията съда, които евентуално ще бъдат направени. Претендира се и присъждането на направените в настоящото производство разноски.

Във връзка с подадената жалба по делото е представено становище от ответника, в което са изложени съображения по същество и се твърди, че оспореният акт е коректен и издаден в съответствие с изискванията на разпоредбите на чл. 43 от ЗПЗП.

В съдебно заседание жалбоподателят „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Д. О., който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспореният административен акт е изцяло законосъобразен. Моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 731638 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 11.05.2021 г. подал заявление за подпомагане за 2021 г. с УИН: 20/170521/36398 по СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-П, СЗ-КЛЧ, ПНДП и Подмярка 13.2/НР2, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 19 - 42 от делото).

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, зам. изпълнителният директор ДФ „Земеделие“ В. К. издала оспореното пред съда Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. № 02-200-2600/1375 от 13.01.2023 г. (л. 15 - 16 от делото). С писмото жалбоподателят „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД е уведомен, че оторизираните суми по подаденото от него заявление за подпомагане за 2021 г. с УИН: 20/170521/36398, посочени в Таблица 1, са както следва: Подмярка 13.2/НР2 – 757,09 лева; СЕПП – 4133,93, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 3,75 лева; СПП – 2897,38 лева като в колона 3 е посочено намаление в размер на 48,88 лева; ЗДП – 2558,51 лева, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 43,16 лева; СЗ-П – 14500,68, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 244,61 лева; СЗ-КЛЧ – 0,00 лева, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 6955,70 лева; Възстановяване от ФД – 513,02 лева. С Таблица 2, съдържаща се в оспореното уведомително писмо, жалбоподателят е уведомен за размерите на изплатените суми по съответните схеми/мерки и датите на извършване на плащането им, както и това, че по отношение на четири от тях са извършени прихващания, като размерът на прихванатите суми е посочен в Колона 4, както следва: СЕПП – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 4093,76 лева; Подмярка 13.2/НР 2 – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 757,09 лева; СЗ-П – изплатена сума 9518,75 лева, прихваната сума 4981,93 лева; възстановяване от ФД – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 513,02 лева.

Писмото било изтеглено от представител на „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 29.03.2024 г. (л. 17 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен, директно, с жалба вх. № СД-01-01-1200/10.04.2024 г..

Административната преписка послужила като основание за издаване на оспорения акт е представена по делото с писмо вх.№ СД-01-01-1259/16.04.2024 г., изпратено от пълномощника на административния орган (л. 14 от делото).

По делото освен административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 43 - 44 от делото).

По делото е представено и заверено копие на проверка на място с номер на заявката 442599, заедно с писмо изх.№ 01-282-2600/308 с неясно отпечатана дата (л. 59 – 69 от делото). Документите са представени с писмо вх.№ СД-01-01-1716/28.05.2024 г., като приложение към Становище на издателя на оспорения акт.

В рамките на съдебното производство бяха разпитани двама свидетели, доведени от пълномощника на жалбоподателя, които заявиха, че дружеството е отглеждало картофи в посочените от тях парцели, в землището на с. Близнец, които после са били извадени и продадени.

В съдебното производство беше възложена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която беше изготвено от П. Т. И.. Заключението, неоспорено от страните по делото беше прието по делото. От него е видно, че представените от пълномощника на жалбоподателя фактури за продадените от дружеството картофи са осчетоводени от счетоводството му.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. № 02-200-2600/1375 от 13.01.2023 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" В. И. К. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД е уведомен, че оторизираните суми по подаденото от него заявление за подпомагане за 2021 г. с УИН: 20/170521/36398, посочени в Таблица 1, са както следва: Подмярка 13.2/НР2 – 757,09 лева; СЕПП – 4133,93, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 3,75 лева; СПП – 2897,38 лева като в колона 3 е посочено намаление в размер на 48,88 лева; ЗДП – 2558,51 лева, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 43,16 лева; СЗ-П – 14500,68, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 244,61 лева; СЗ-КЛЧ – 0,00 лева, като в колона 3 е посочено намаление в размер на 6955,70 лева; Възстановяване от ФД – 513,02 лева. В пояснение към съдържанието на Таблица 1 по отношение на Колона 3: „Намаления“ са изброени основанията, поради които могат да бъдат отчитани намаления. Същевременно липсва конкретизация за изброените по-горе намаления в колона 3 по отношение на оторизираните суми за СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-П и СЗ-КЛЧ.

В случая след като не е посочено конкретното фактическо основание за извършените намаления, адресатът на акта, респ. съдът при проверката на законосъобразността на акта, би трябвало да гадаят и евентуално да предполагат, кое от тях е довело да направените намаления, което е недопустимо и в противоречие с изискването чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Както бе посочено по-горе допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в настоящия случай липсва такова препращане. В представеното от ответника писмено становище по повод подадената от „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД жалба е посочено, че намалението по отношение на исканата сума по схема СЗ-КЛЧ е поради наличие на констатирани несъответствия, установени при извършена проверка на място на заявения за подпомагане парцел, при която е установено, че засятата култура е недоразвита. Към становището е приложен и протоколът от извършената проверка на терен. В обжалваното уведомителното писмо обаче липсва посочване на констатациите от извършената на място проверка, като фактическо основание, което да обоснове издаването на акта. В административната преписка, послужила като основание за издаване на оспорения акт приложена по делото с писмо вх.№ СД-01-01-1259/16.04.2024 г., изпратено от пълномощника на административния орган, също липсват доказателства за извършената проверка на място, както и съставения за нея протокол. Установяването на тези факти и обстоятелства едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.

Що се отнася до останалите намаления в Колона 3 по схеми СЕПП, СПП, ЗДП и СЗ-П административният орган не е представил никакви доказателства за наличието на фактически основания за тяхното прилагане, както в мотивите на оспореното писмо, така и допълнително в рамките на настоящото производство. В този смисъл липсата на фактическото основание за постановяване на оспорения административен акт по отношение размера на оторизираните суми, посочени в Таблица 1, представлява абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.

В Таблица 2 съдържаща се в оспореното уведомително писмо са посочени размерите на изплатените суми по съответните схеми/мерки и датите на извършване на плащането им. По отношение на четири от тях са извършени прихващания, като размерът на прихванатите суми е посочен в Колона 4, както следва: СЕПП – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 4093,76 лева; Подмярка 13.2/НР 2 – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 757,09 лева; СЗ-П – изплатена сума 9518,75 лева, прихваната сума 4981,93 лева; възстановяване от ФД – изплатена сума 0,00 лева, прихваната сума 513,02 лева. В пояснение към съдържанието на Таблица 2 по отношение на Колона 4: „Прихваната сума“ са изброени основанията, при наличието на които може да се извърши прихващане. Същевременно в мотивите на уведомителното писмо няма конкретно посочени основание за посочените по-горе прихващания.

Така установената липса на посочено в мотивите фактическо основание за постановяване на оспорения административен акт по отношение размера на изплатените суми, посочени в Таблица 2, представлява абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.

Освен това не може да бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса на фактическо основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде обосновано на предположения, дали е в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и др..

Крайният извод при това положение е, че оспореният административният акт е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отметен като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на процесуалният представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 1750,00 лева, от които 50 лева държавна такса, 1300,00 лева адвокатски хонорар и изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лева, за които има представен списък. Представени са освен това и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният адвокатски хонорар е 1050,00 и е заплатен в брой. Процесуалният представител на административният орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира възражението за основателно с оглед действително изплатения адвокатски хонорар, посочен в договора за правна защита и съдействие (л. 49 – гръб от делото).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. № 02-200-2600/1375 от 13.01.2023 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на „ФИТО ПРОТЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ковачите, общ. Сливен, ул. „Арда“ № 1 разноски по делото в общ размер на 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.