РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 27.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 172 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е
постъпила от жалба от: 1. С.Р.П., ЕГН: **********, 2. Г.Х.К., ЕГН: **********,
3. Х.Г.К., ЕГН: **********, 4. Д.Д.К., ЕГН: **********,
5. И.П.К., ЕГН: **********, срещу Решение № 142 от 02.03.2020г. на Министерски
съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”,
на територията на област Ловеч, като решението се обжалва В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение на стойност
8395 лв. за отчуждаваната част с площ 18,428 дка от поземлен имот – нива с
идентификатор 75054.17.6, в землището на гр. Угърчин, община Угърчин, област
Ловеч, целият с площ 29,935 дка.
С определение от з.с.з. на 15.04.2020 г. е констатирано, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151 , т. 3 от АПК, както и на чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, като жалбоподателите са пет лица, а е била внесена държавна такса само от първата жалбоподателка в размер на 10 лв., поради което жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151 , т. 3 от АПК и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК с указание до жалбоподателите в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представят документ за платена д.т. от 10 лв. за образуване на делото по сметка на Административен съд – Ловеч за всеки жалбоподател /общо още 40 лв./; 2. да представят доказателства за активна процесуална легитимация /правен интерес/ по чл. 159, т. 4 от АПК /документи за собственост и др. с оглед обжалваната част от решението/; 3. да представят доказателства за спазването на 14-дневния преклузивен срок за обжалване. Със същото определение на жалбоподателите е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Постъпила е молба /„заявление“ вх. № 1424/23.04.2020 г. от името само на първата жалбоподателка С.Р.П., чрез адв. Г. Г. от ЛАК, с посечен телефон и електронен адрес, както и копие на адвокатско пълномощно с искане за изпращане на копие на разпореждането на съда, с което жалбата е оставена без движение, на електронен адрес.
С разпореждане от з.с.з. на 27.04.2020 г. съдът е уважил молбата на адв. адв. Г. Г. от ЛАК.
Постъпило е заявление вх. № 1444/28.04.2020 г. от Г.Х.К..
Постъпило е заявление вх. 1445/28.04.2020 г. от Х.Г.К..
Постъпило е заявление вх. 1442/28.04.2020 г. от Д.Д.К., ЕГН: ********** и И.П.К., ЕГН: **********.
Постъпило е заявление вх. № 1443/28.04.2020 г. на С.Р.П., чрез адв. Г. Г. от ЛАК.
Към сочените заявления са представени доказателства за дата на изпращане на жалбата.
С определение от з.с.з на 28.04.2020 г. с цел процесуална икономия и с оглед бързината на производството /чл. 38, ал. 6 от ЗДС/ съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза от лицензиран оценител за оценка на недвижими имоти, който да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част от посочения поземлен имот, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като се съобрази с писменото становище на процесуалния представител на ответника Б. Д. на л. 4 от делото.
Със същото определение е изискано от Министерски съвет изрично писмено становище по допустимост и редовност на жалбата на всеки един от петте жалбоподатели в 7-дн. срок от съобщението за определението.
Постъпило е изготвено заключение на вещото лице К.Т.К. вх. № 1602/14.05.2020 г.
Постъпило е писмено становище вх. № 1504/07.05.2020 г. от Министерски съвет, чрез процесуален представител на ответника Б. Д., в изпълнение на определението на съда от з.с.з. на 28.04.2020 г.
Жалбоподателите сочат, че определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от собствения им поземлен имот е занижено в оспореното решение на МС, в оспорената част, и същото не съответства на действителните пазарни цени. Поради това молят решението на МС да бъде отменено в обжалваната част или изменено, като съдът увеличи размера на определеното им парично обезщетение.
В съдебно заседание на 22.05.2020 г. жалбоподателката С.П. се представлява от адв. Г. Г. от ЛАК, който поддържа жалбата и моли съда да измени решението на МС, в обжалваната част, като съобрази заключението на вещото лице по съдено-оценителната експертиза, като релевира допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на паричното обезщетение. Алтернативно адв. Г. прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на останалите страни, в случай че се претендира такова.
Жалбоподателят Г.Х.К. се представлява сам в съдебното заседание на 22.05.2020 г., като поддържа жалбата, както и становището на адв. Г. Г. от ЛАК.
Останалите трима жалбоподатели не се представляват и не ангажират становище в съдебното заседание.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Същото се поддържа и в съдебно заседание чрез процесуален представител Б. Д.. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. От ответника се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмено становище вх. № 1680/19.05.2020 г., както и писмени доказателства, чрез юрк. Б.Б.. В същите заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция
„Пътна инфраструктура”-София, не се представлява и не ангажира писмено
становище по основателност на жалбата. Постъпила е единствено писмена молба с
вх. № 1723/21.05.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от
Председател на УС Г. Т., чрез адв. Ф.Ф. от ЛАК, на основание чл. 39б от ЗДС, с искане за
допускане предварително изпълнение на Решение № 142 от 02.03.2020г. на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала Хемус”, участък от км 103+150 до км 122+260, на територията на
област Ловеч, В ЧАСТТА относно определеното
парично обезщетение за отчуждаваната част с площ 18,428 дка от поземлен имот –
нива с идентификатор 75054.17.6, в гр. Угърчин, община Угърчин, област Ловеч,
целият с площ 29,935 дка, по която съдът се е произнесъл с нарочно
определение в з.с.з. на 26.05.2020 г.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, което се признава и от ответника, като е видно и от допълнително представените от жалбоподателите доказателства, от надлежни страни, което се признава и от ответника в писмено становище, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС /на л. 68 от делото/. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план.
Със Заповед № РД-02-15-217/12.12.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ, бр. 99/2019 г./ е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 103+150 до км 122+260, в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне, с. Каленик и с. Катунец, община Угърчин, област Ловеч и с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч. Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, че няма постъпили възражения/жалби срещу обнародваната в ДВ, бр. 99/17.12.2019 г. цитирана заповед за одобряване на подробния устройствен план. Същият е влязъл в сила, като процесният имот е отреден за изграждане на обект с национално значение.
В табличен вид на л. 16-27 от делото и л. 39 и сл. от делото са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение/, извършена в административното производство от лицензиран оценител - л. 59 и сл. от делото, конкретно за процесния имот оценката е на л. 64 и л. 104 от делото, където са посочени 14 броя пазарни аналози.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение оценката за отчуждената част от собствения им недвижим имот е занижена.
Видно от приложения на л. 59 и сл. по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно - 20.11.2018 - 20.11.2019 год. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки за процесния ПИ са описани в таблици на л. 64 и л. 104 и сл. от делото.
В оспорената му част Решение № 142
от 02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект „Автомагистрала Хемус”, на територията на област Ловеч, постановява
отчуждаването на част с площ 18,428 дка
от поземлен имот – нива с идентификатор 75054.17.6, в землището на гр. Угърчин,
община Угърчин, област Ловеч, целият с площ 29,935 дка., със стойност на
паричното обезщетение в размер на 8395 лв.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно заключението на вещото лице К.К. при определяне на равностойното парично обезщетение за процесната част от ПИ, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 20.11.2018 – 20.11.2019 год. За землището на гр. Угърчин, са налични 14 броя нотариални актове. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ К.К. са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 315 от делото/, като видно е, че описаните пазарни аналози в заключението на ВЛ - 14 броя нотариални актове - съответстват напълно на оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС.
Видно е, че заключението на вещото лице К. дава напълно
идентична оценка с оценителския доклад, както
осреднена цена на лв./дка - за имот с идентификатор 75054.17.6 - осреднена цена 455,53 лв./дка, като справедливата
пазарна стойност за отчуждената част от 18,428
дка възлиза на 8395 лв.
Както беше посочено по-горе, използваните пазарни аналози – 14 сделки и описаните нотариални актове са идентични както в заключението на вещото лице инж. К., така и в оценителския доклад, послужил за приемане на оспореното решение на МС, в оспорената част.
При това положение установява се от заключението на вещото лице К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, че пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 75054.17.6 съвпада с оценките, определени с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице К. е изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .
По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в частта му относно размера на определеното обезщетение, относно процесната част от ПИ. Следва да се посочи, че жалбоподателите не сочат доказателства, а възразяват по реда за определяне на "равностойно парично обезщетение", който, обаче, е посочен в закона и съдът няма правомощия да го обсъжда, а единствено е длъжен да го приложи.
При това положение съдът намира жалбата за неоснователна и неподкрепена с каквито и да било доказателства.
От друга страна решението на МС, в оспорената част, е законосъобразно и съответстващо на материалния закон – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира.
Поради изложеното съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника и от пълномощника на заинтересованата страна – Министъра на РРБ на всяка от тези страни следва да се присъдят разноски за процесуално представителство.
Предвид това, че в съдебно заседание се представлява единствено ответника МС – чрез процесуален представител Б. Д. при определяне размера на разноските следва да се съобрази това обстоятелство.
Ето защо на ответника Министерски съвет, участвал чрез ПП Блоговест Д., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималният предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден.
При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт Б. Белева не се е явявала в съдебно заседание, а само е подала писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл. 25а, ал. 3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.143, ал. 4 и чл.144 АПК.
На заинтересованата страна АПИ не следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че такива не се претендират, липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а и от страна на АПИ липсва становище по жалбата.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на: 1. С.Р.П.,
ЕГН: **********, 2. Г.Х.К., ЕГН: **********, 3. Х.Г.К., ЕГН: **********, 4. Д.Д.К., ЕГН: **********, 5. И.П.К., ЕГН: **********, срещу
Решение № 142 от 02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, на територията на област Ловеч,
В ЧАСТТА относно определеното парично
обезщетение на стойност 8395 лв. за отчуждаваната част с площ 18,428 дка от поземлен
имот – нива с идентификатор 75054.17.6, в землището на гр. Угърчин, община
Угърчин, област Ловеч, целият с площ 29,935 дка.
ОСЪЖДА 1. С.Р.П., ЕГН: **********,***, 2. Г.Х.К., ЕГН: **********,***, 3. Х.Г.К., ЕГН: **********,***, 4. Д.Д.К., ЕГН: **********,***, 5. И.П.К., ЕГН: **********,***, да заплатят на Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/.
ОСЪЖДА 1. С.Р.П., ЕГН: **********,***, 2. Г.Х.К., ЕГН: **********,***, 3. Х.Г.К., ЕГН: **********,***, 4. Д.Д.К., ЕГН: **********,***, 5. И.П.К., ЕГН: **********,***, да заплатят на Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: