№ 7341
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110159577
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника АНГ. ИВ. П. за заплащане на следните суми: 2538,52 лева,
представляваща 3/6 от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2016 г. - април
2019 г. в имот с аб. № ***, 24,32 лева, представляваща 3/6 от възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода март 2017 г. – април 2019 г.,
заедно със законната лихва от 31.7.2020 г. до погасяване на задълженията, 400,75 лева,
представляваща 3/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2017 г. – 21.7.2020 г. и 5,03
лева, представляваща 3/6 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.5.2017 г. –
21.7.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение /съобразно
уточниутелна молба от 03.11.2021г. – л. 54 и сл. от делото/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
1
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез адвокат С.С., упълномощен в заповедното производство да
води делото до приключването му във всички инстанции /виж молба и пълномощно на л. 32
и 33 от заповедното дело/, оспорва наличието на облигационни правоотношение, както и
доставеното в имота количество топлинна енергия. Счита, че делото не е подведомствено на
българския съд/ Моли съда да прекрати производството, евентуално – да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Възраженията на ответника, че не е български гражданин и не живее на територията на
Реоублика България касаят допустимостта на иска – подведомствеността на спора на
българския съд. Приложим при определяне компетентността на съда, който може да
разгледа спора, е Регламент № 1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 27 от
Регламента съдът служебно следи за компетентността си. Договорът за продажба на
топлинна енергия обаче не попада в изчерпателно изброените в чл. 17 от Регламента, поради
което е неприложим и чл. 18, пар. 2 от него. Компетентността на съда следва да се определи
по реда на специалната разпоредба на чл. 7 от Регламента – по местоизпълнение на
договора, което несъмнено е на територията на РБ /в този смисъл е и определение от
03.5.2018 г. по гражданско дело № 4572/2018 г. на СГС/.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. По силата на представения по делото нотариален акт за
2
дарение на недвижим имот 25.12.1970 г. ответникът АНГ. ИВ. П. е придобил правото на
собственост върху 1/3 идеална част от процесния топлоснабден имот /който факт не се
и оспорва/. Обстоятелството дали ответникът знае или не знае, че е собственик на имот
или част от него не е възражение, противопоставимо на ищеца, доколкото не
освобождава ответника от пораждащите се от това право задължения. Съобразно
разпоредбата чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик дължи такава част от цената на
доставената в процесния имот топлинна енергия, каквато съответства на
притежаваната идеална част. Обстоятелството кой от съсобствениците реално ползва
имота, респ. и доставената в него топлинна енергия е обстоятелство, релевантно в
отношенията между съсобствениците, не и в отношенията с доставчика на ТЕ. Ако
само един от съсобствениците ползва такава, би възникнало вземане на другите
съсобственици спрямо ползващия. Следователно установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в
абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се
отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на
топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно
договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. За процесния период
на ответника е начислявана цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като и топлинна енергия за отопление
на имота от два броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО. Топлинната
енергия за процесния период е измерена и реално, вкл. чрез радиоотчет, както и на база брой
потребители поради неосигурен достъп /което обстоятелство не се оспорва/. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите
на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати за сметка на ищеца. Така определеното количество потребена ТЕ е нанесено
коректно в подробните изравнителни сметки.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, доколкото и ответникът не поиска изготвяне
на повторна или допълнителна експертиза, от която да се установи какъв отопляем обем има
всяко едно от жилищата в процесната сграда. По отношение начина на извършване на
отчитането – чрез записване на данните от ИРРО/водомер в протокол, чрез радиоотчет на
3
тези уреди или на база, ответникът не възразява. Друг е въпросът, че биха били и
неподкрепени с фактически твърдения възражения във връзка с отчитането, доколкото сам
твърди, че повече от 30 години не е посещавал имота и не поддържа контакт с останалите
съсобственици /т.е. няма как да има данни по какъв начин е следвало да се извърши
отчитането в процесния период/.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ цената на доставената в имота
топлинна енергия през процесния период възлиза на 5107,29 лева. Предвид обстоятелството,
че не се твърди или установява част от нея да е погасена, а ищецът твърди, че е в по-малък
размер - 5077,04 лева, при спазване принципа на чл. 6 ГПК, съдът приема че цената на
доставената в имота топлинна енергия възлиза на претендираната сума от 5077,04 лева. От
нев ответникът дължи 1/3 или 1692,35 лева, до която сума искът следва да бъде уважен За
разликата до пълния предявен размер от 2538,52 лева искът следва да бъде отхвърлен
/доколкото не се установи ответникът да е собственик на повече от 1/3 идеална част от
топлоснабдения имот/.
Частично основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „***” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. От представените отчети, изравнителни сметки и
заключението на СТЕ се установява, че третото лице помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Ето защо и
потребителите дължат възнаграждение за тази услуга в общ размер на 48,64 лева, от които
ответникът отговаря за 16,21 лева, до която сума искът следва да бъде уважен. За разликата
до пълния предявен размер – отхвърлен.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
4
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2017, 2018 и 2019 г. е настъпило
след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Не може да бъде
приложен и уговореният срок за плащане на месечните задължения, тъй като така би се
стигнало да начисляване на мораторна лихва върху прогнозно начислени суми, което
ищецът избягва с ОУ и от 2014 г., и от 2016 г. Така би било налице и ситуация, при която на
едни потребители се начислява лихва върху точно дължимата сума /при дистанционно
реално отчитане на ИРРО/, а на други – върху прогнозно начислена сума, какъвто несъмнено
не е вложеният в ОУ смисъл и целта за избягване на олихвяване на прогнозно начислени
суми. Ето защо искът за установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Намалени съобразно отхвърлената
част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 366,35 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че АНГ. ИВ. П., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 1692,35 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
май 2016 г. - април 2019 г. в имот с аб. № *** и 16,21 лева, представляваща възнаграждение
за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода март 2017 г. – април 2019 г.,
заедно със законната лихва от 31.7.2020 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземания за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 2538,52 и за такса за дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 24,32 лева,. както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумите 400,75 лева, представляваща 3/6 от обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2017 г. – 21.7.2020 г. и 5,03 лева, представляваща 3/6 обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.5.2017 г. – 21.7.2020 г.
ОСЪЖДА АНГ. ИВ. П., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 366,35 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на **** ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6