ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. Габрово, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 29.11.2021г., постановено по гр. д. №
125/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е оставена без
уважение жалбата на ищеца С.К.Ж. за изменение на протоколно определение
от 09.09.2021 г. в частта на присъдените съдебни разноски. По силата на
протоколно определение от 09.09.2021 г. исковото производство е прекратено
поради оттегляне на иска и ищецът е осъден да заплати на ответника М.Г.Г.
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 2 450 лева – 1 600 лева за предоставени
правна защита и съдействие в исковото производство и 850 лева за
предоставени правна защита и съдействие в обезпечителното производство.
С жалба с вх. № 262168/21.12.2021г. ищецът С.К.Ж. обжалва
определението в частта, в която е осъден да заплати на ответника М.Г.Г.
направените разноски в исковото производство и обезпечителното
производство в общ размер от 2 450 лева. Оспорва правилността на изводите
на първоинстанционния съд за дължимост на направените разноски, въпреки
че исковата претенция е предявена в последния ден преди изтичане на
законния срок на общата погасителна давност. Посочва, че се намира в
затруднено материално положение. Изтъква, че проведената от ответника
процесуална защита в хода на исковото производство се изразявала
единствено в подаването на формален отговор на исковата молба, основан на
постановената в хода на исковото производство оправдателната присъда.
Моли определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, да бъде
отменено.
В законоустановения срок ответникът по жалбата М.Г.Г. не е депозирал
отговор.
Въззивният съд намира, че постъпилата частна жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК и
1
срещу обжалваем съдебен акт.
След като се запозна с доводите на жалбоподателя, както и с мотивите
към прекратителното определение от 09.09.2021г. и определението,
постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, въззивният съд счита, че
обжалваното определение е правилно по следните съображения:
За да остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените разноски в производството предвид утвърденото
разбиране, че обективната отговорност за разноски следва да бъде възложена
на страната, която неоснователно е предизвикала повдигането на правния
спор. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че качеството на
осъществената от процесуалния представител на ответника правна защита не
е сред критериите, които определят дължимостта на разноските в
производството и е недопустимо съдът да извършва преценка в тази посока.
Посочено е, че страната, която е освободена от задължението за заплащане на
държавна такса и разноски по делото, следва да заплати на насрещната страна
сторените разноски в производството.
Въззивният съд намира за неоснователна жалбата на С.К.Ж.. Изложените
аргументи от жалбоподателя за недължимост на присъдените в полза на
ответника съдебни разноски не съответстват на процесуалния закон и
утвърдените правила за разпределение на отговорността за разноски между
страните при прекратяване на исковото производство. При прекратяване на
производството по делото, ответникът безспорно има право на разноски,
които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. В
настоящия случай след връчване на исковата молба и след узнаване за
наложеното обезпечение за ответника е възникнала необходимост от
предприемане на съответна правна защита чрез ангажирането на адвокат,
което се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от
01.11.2019г. /л. 78 от делото/. Доколкото трудът на последния е по правило
възмезден, то възникналите разходи за ответника следва да се понесат от
ищеца по общите правила на чл. 78 ГПК.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение №
362/06.08.2012 по ч. гр. д. № 152/2012 на ВКС, ГК, II г. о., правилото на чл.
78, ал. 4 ГПК създава право на ответника на разноски и в случаите на
оттегляне на иска, като за присъждането им същият следва да е направил
своевременно искане и да е представил доказателства за реално заплащане на
претендираните съдебни разноски. Както правилно е съобразил
първоинстанционният съд характерът и съдържанието на осъществената
правна защита от упълномощения процесуален представител на ответника не
подлежат на оценка от съда при разпределяне на отговорността за разноски
при липса на направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Декларираното
затруднено материално положение от ищеца също не подлежи на преценка от
съда в производството по чл. 248, ал.1 ГПК доколкото това обстоятелство не е
сред предвидените предпоставки за определяне на размера на дължимите
съдебни разноски.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил и задължителните
указания, дадени в т. 5 от ТР №3/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, че
направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
2
крайния му изход.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.11.2021г., постановено по гр. д.
№125/2019г. по описа на Районен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3