Решение по дело №1148/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1173
Дата: 19 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20233100501148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1173
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова

мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД против Решение №
785/09.03.2023г., постановено по гр.д. № 1065/2022г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено,
че Р. В. Р., с настоящ адрес в гр.Варна, дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 3037,63
лв., представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“
от 17.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 27.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,20 лв. –
обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2021 г. - 14.09.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 5334 от 28.09.2021г. по ч.гр.д. №13916 по описа на ВРС
за 2021г., 49-ти състав.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение поради незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът неправилно приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно
кредитирал едни доводи и доказателства, а други счел като ирелевантни. От представените
по делото заявление-договор за издаване на кредитна карта от 17.01.2005г. и общи условия
за издаване и използване на кредитна карта “Euroline” се установявало, че страните сключват
договор при общи условия, като заявителят с подаването на заявлението и подписването му
1
потвърждава приемането им. Общите условия, на основание чл. 298 от ТЗ, се посочват като
източник на процесното правоотношение, като липсват данни, които да сочат на уговорки в
отклонение от тях. Ответникът не оспорва писменото волеизявление, че е запознат с Общите
условия и ги приема. В случая била спазена предписаната от закона форма и били налице
всички необходими реквизити на договора за кредитна карта като „платежен инструмент”,
който позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително
договорен кредит между него и издателя. Договорът от 17.01.2005 г. следвало да се
квалифицира като такъв за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, сключен за неопределено
време, по който кредиторът се е задължил да предаде и прехвърли парична сума чрез
предаването на магнитно устройство – кредитна карта, а кредитополучателят – да получи по
този начин отпуснатите средства и да ги върне в договорените срокове и условия.
Насрещните волеяизявления, насочени към сключване на процесния договор, се считат за
доказани с представените доказателства по делото и изготвената ССчЕ. Формирането на
претендираната сума като главница се обяснява като сбор от всички усвоявания, които
Картодържателят е осъществил и съответно приспадане на направените от него
погасявания. Така претендираният размер на дължимата сума се сочи за доказан и напълно
подкрепен от изготвената съдебно-счетоводната експертиза по делото. С оглед изложеното
се настоява за отмяна на Решение № 785 от 09.3.2023 г., постановено от Районен съд –
Варна и да бъде постановено друго, с което се уважава предявеният иск. Претендират се
разноските, сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.
Извън срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Р. В. Р., чрез назначения му особен представител, в който изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно
решение – правилно. Съдът правилно бил направил заключение, че не се установява между
страните да е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за издаване на
кредитна карта. За представеното заявление за издаване на кредитна карта от ответника Р. В.
Р., с положен подпис от дата 17.01.2005 г., като липсвал положен подпис в полето на лице,
приело документите намира, че не следва да се приравнява на сключен договор. Заявява, че
значението на подаденото заявление е само с цел проучване платежоспособността на
кредитоискателя и съответно вземане на решение за отпускане/отказ за отпускане на
кредитна карта. Въззиваемата страна счита, че възползването на кредитоискателя от
предоставения му кредитен лимит не следва да се тълкува като възникнала облигационна
връзка между страните. За неоснователни намира твърдения на въззивника, че е налице
Договор за издаване на кредитна карта, който следва да се квалифицира като такъв за заем за
потребление, както и твърденията, че заявителят е приел общите условия. Посочва, че
липсват доказателства сочената кредитна карта да е издавана, получавана от ответника,
както и да са извършвани транзакции от него. Поради изложеното се настоява за отхвърляне
на депозираната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивникът е представил писмена защита, в която поддържа изложените в жалбата
доводи и искания.
2
В съдебно заседание въззиваемият чрез назначения му особен представител моли за
отхвърляне на жалбата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, предявен от
„Юробанк България“ АД срещу Р. В. Р. за установяване съществуването на вземанията на
ищеца по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5334 от 28.09.2021г. по ч.гр.д. №13916
по описа на ВРС за 2021г.
Ищецът твърди, че претендираното вземане произтича от сключен Договор за
издаване на кредитна карта „Euroline" от 17.01.2005 г., между праводателя на заявителя –
"Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и ответника Р. В. Р.. Претендиралата главница в размер
на 3037,63 лв. била формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателят е
правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения. Твърди се, че
първото усвояване на средства по картата било на 22.01.2005 г. за покупка от търговски
обект на „Технополис България” ООД, като извършеното плащане към търговеца се явявало
точно изпълнение от кредитора на заявеното в договора /графа „първа трансакция"/. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите
суми като не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е превишил лимита, както и дължимите
такси. Твърди се, че банката е упражнила правото си да прекрати договора за издаване и
използване на кредитна карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане съответно 08.02.2016 г. и
03.08.2016 г.и е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно
изискуемо и дължимо. Волеизявлението на Банката било връчено чрез ЧСИ П. И. при
условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 15.03.2021 г., която дата счита за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението. Издадената заповед е приета за връчена на осн. чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на иск.
В срока за отговор е постъпил такъв от назначен на ответника особен представител,
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните и реалното предоставяне на ответника на процесната
кредитна карта. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост и надлежното й
обявяване. Прави се възражение за погасяване на вземането, поради настъпване на
3
погасителна давност.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото заявление за издаване на кредитна карта от
17.01.2005 г. е видно, че ответникът Р. В. Р. е поискал от „Бългериън Ритейл Сървисис"
издаване на кредитна карта като е посочил, че при уважаване на искането, желае да бъде
заверена сметката на Технополис България със сумата 625,05 лева на 12 вноски. Представен
е Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД, видно от който "Б.Р.С." АД е продало на
„Юробанк И Еф Джи България" АД картовото предприятие. Картовото предприятие
включва цялата дейност на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, без изрично изброените в чл.
7 от договора активи и договори. На 03.06.2005 г. тези промени са вписани в Регистъра за
търговски дружества. Не е спорно, че "Юробанк И Еф Джи България" АД и "Юробанк
България" АД са едно и също юридическо лице.
До ответника е била изпратена покана чрез ЧСИ П. И., от подател "Юробанк
България" АД, с която ответникът е бил уведомен за прехвърлянето в полза на ищеца на
предприятието на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, следователно и всички вземания на
"Бългериън Ритейл Сървисиз " АД. Направено е изявление за обявяване на цялото
задължение за незабавно изискуемо и дължимо и за прекратяване на действието на договора.
Представено е извлечение от всички направени плащания от картодържателя Р. В. Р..
По делото е прието и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните. Според експертизата в полза на Р. В. Р. е
предоставен револвиращ картов кредит с кредитен лимит на стойност 3 480 лв. по кредитна
карта Euroline като в рамките на изследвания период лимитът е достиган неколкократно и
след извършвани погасявания салдото е снижавано под 3 480 лв и отново е била на
разположение сума за ползване. Първото усвояване по картата е на 22.01.2005 г. като на тази
дата е извършено начисление на вземане на банката на разсрочена 1/12 вноска (52,09 лв.)
към търговец Технополис България ЕАД, за погасяване на извършени от банката транзакции
към Технополис България ЕАД, в размер 625,05 лв., съгласно Заявлението за издаване на
карта и е събрана и таксата за одобряване на кредит – 25 лв. Размерът на дължимите суми
по кредита към 27.09.2021 г. при подаване на Заявление по чл.410 ГПК, възлиза на 3 062,83
лв, в т.ч. 3 037,63 лева – непогасена главница; 25,20 лева – такса за уведомяване; 404,64 лева
– адв. хонорар заявление; 61,26 лева – д.т. заявление, или 3 528,73 лева – всичко непогасена
главница, такси и разноски. Видно от движенията по картата, последното погашение е на
25.09.2017 г., към която дата и след 04.02.2016 г. по картата вече е било преустановено
ползване и начисляване на лихви и такси. Към 04.02.2016 г. редовното погасяване по
картата е било преустановено, с начисляване на таксата за администриране на просрочен
кредит, като на практика след 22.01.2015 г. плащания не са извършвани. След 04.02.2016 г.
на картодържателя е била предоставена възможност са извършване на погашения по картата
като е било преустановено начисляване на лихви и такси. В периода 23.03.2016 - 25.09.2017
4
г. са извършени погашения в общ размер 1480 лв. След 25.09.2017 г. и към датата на ССЕ в
банката не са отразени получени плащания/погашения по кредита. Видно от представените
движения, записванията им по картата са извършвани текущо и в хронология. Води се
аналитична отчетност на предоставените и погасени суми. Съставяни са месечни справки по
образец с описания на транзакциите по картата, както и описания на дължимите суми за
предходен период, сума на плащанията, задълженията, минимален размер и срок на
плащане. От анализ на записванията в документите е видно, че е налице възможност за
регулярно проследяване на всички движения по картата, т.е. водено е редовно счетоводство.
След анализ на събраните по делото доказателства и като обсъди изложените от
страните доводи и възражения, съдът, по релевираните във въззивната жалба
оплаквания съдът намира следното:
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответната страна е сключен договор за кредитна
карта, съдържащ твърдените права и задължения, усвояването на сумите от кредитния
лимит, изпадането на ответника в забава, както и размера на претенциите си за главница и
разноски. От своя страна, ответникът следва да установи правопогасяващите си възражения.
Съвкупният анализ на доказателствата води до извод, че след отправяне на заявление
за издаване на кредитна карта от 17.01.2005 г. между „Бългериън Ритейл Сървисис" АД и Р.
В. Р. е сключен договор за издаване и използване на кредитна карта "Euroline".
Автентичността на заявлението не е оспорено от ответника в настоящото производство.
Съгласието за сключване на договора е обективирано в двустранно подписано заявление за
издаване на кредитна карта от 17.01.2005 г., от което се установява, че същият е сключен без
определен срок при първоначална трансакция в размер на 625,05 лева, която следва да бъде
издължена от кредитополучантеля на 12 вноски. Чрез подписите си страните са
удостоверили приемане на условията по договора и Общите условия, видно от съдържащото
се в него декларативно изявление на картодържателя. Действителността на договора се
преценява към момента на сключването му. Законът за потребителския кредит, обн., ДВ, бр.
53 от 30.06.2006 г., е в сила от 01.10.2006 г., поради което предвидените в същия условия за
действителност на договорите за предоставяне на кредит на потребители не са приложими
към разглеждания случай. Размерът на уговорения кредитен лимит – 3 480 лева, е установим
от представените по делото месечни извлечения, на които в чл. 9. 1., б. "з" от ОУ страните са
придали значението на способ за конкретизация на параметрите на дълга – минимални
месечни вноски, падежна дата, остатъчен размер на дълга, размер на кредитния лимит,
лихвен процент и пр.
От заключението на вещото лице се установява, че реално усвоената сума по кредита
е в общ размер на 13 880,88 лева. Извършените погашения са в общ размер 10 818,05 лева.
Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Вписванията се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая вещото
лице е констатирало редовно водено счетоводство. Налице е и изрично изразена воля от
5
страна на ответника да му бъде издадена кредитна карта. Извършени са и множество
трансакции с издадената карта.
Ето защо, следва да се приеме, че е сключен валиден договор за издаване на кредитна
карта, ответникът е получил заемните средства и дължи връщане като главница на сбора от
всички усвоявания и други дължими плащания след приспадане на извършените погашения.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В разглеждания случай претенцията на "Юробанк България" АД срещу ответника не
е основана на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не се касае за разсрочено
вземане с предварително договорени между страните падежи на погасителните вноски,
които да не са настъпили към датата на отправяне на поканата до картодържателя –
16.03.2021 г.
За усвоените от предоставения кредитен лимит суми, картоиздателят издава и
изпраща всеки месец до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички
операции с картата, извършени през предходния месец – чл. 9.1. от Общите условия. Според
чл. 10 от Общите условия, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната
карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, изцяло или на части, като
в последния случай се начислява възнаградителна лихва. Дължимата конкретна сума се
посочва в месечното извлечение. Месечните извлечения съдържат: всички лихви, такси и
други разходи и задължения; общо дължимата сума; минималната месечна вноска, както и
крайния срок за издължаването и. Според чл. 10.б. от Общите условия, в случай че
́
картодържателят избере да погасява задължението си по картата на вноски, то трябва да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в
забава, и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит.
От така установените отнапред от картоиздателя Общи условия е видно, че правото
да избере плащане на натрупаните задължения на части се предоставя на картодържателя
посредством месечното извлечение, в което е посочена минимална погасителна вноска.
Видно от представените от ищеца месечни извлечения от 08.02. и 08.03.2016 г., в същите е
посочена минимална погасителна вноска в размер на 4 517,63 лева, представляваща цялата
усвоена и дължима от картодържателя сума. По делото не са представени месечни
извлечения от по-ранна дата, но със сигурност към 08.02.2016 г. картодържателят вече не е
можел да избира плащане на задължението на части съобразно чл. 10.б. от общите условия
към договора за издаване на кредитна карта, а цялата дължима сума е била с настъпил
падеж. Възможно е правото на избор на картодържателя да плаща задължението си на
вноски да е отпаднало и по-рано, но за това не са налице данни по делото.
Отправената повече от пет години по-късно – на 16.03.2021 г., покана за плащане
няма характер на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като,
както е посочено в Общите условия на които банката се позовава, изборът на
6
картодържателя да заплаща задължението си на части възниква само и единствено, в случай
че този избор му бъде предоставен от картоиздателя чрез едностранно изявление
обективирано в месечното извлечение. След като в месечните извлечения не е посочено, че
картодържателят има право на минимална месечна вноска в по-малък размер от цялата
дължима сума, то падежът на цялото задължение със сигурност е бил настъпил най-късно на
08.02.2016 г. На тази дата цялото вземане на банката е било изискуемо поради настъпил
краен падеж, определен с месечното извлечение. Най-късно от тази дата за вземането
започва да тече общата петгодишна погасителна давност. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 27.09.2021 г., към която дата петгодишният давностен
срок е изтекъл, следователно, цялото претендирано вземане за главница в размер на 3037,63
лева е погасено по давност.
Относно иска за заплащане на обезщетение в размер на 25,20 лв.
Претендираната от заявителя сума в общ размер на 25,20 лв. – обезщетение за
уведомяване, представлява сбор от разходите на банката, във връзка с връчване на покана до
длъжника за обявяване т. нар. предсрочна изискуемост на кредитното задължение, която
според ищеца подлежи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, прел. 2 от ТЗ. Цитираната
разпоредба предвижда право на кредитора на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Съдът намира, че разходите, направени от кредитора за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо не представляват разноски за събиране на вземането, тъй като, както
бе посочено по-горе, крайният падеж на задължението е настъпил най-късно на 08.02.2016 г.
съгласно представеното от ищеца месечно извлечение. Изпратената повече от пет години
по-късно покана в частта на съдържащото се в нея изявление за предсрочна изискуемост е
безпредметна, тъй като към датата на връчването и – 16.03.2021 г., не са налице вноски с
́
ненастъпил падеж по договорен между страните погасителен план. В частта, съдържаща
информация за настъпила промяна в лицето на кредитора по правоотношението, поканата
представлява необходимо съдействие от страна на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, за
което длъжникът не дължи обезщетение.
Ето защо исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции по съществото на спора,
макар и по различни съображения, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на съдебно-
деловодни разноски има въззиваемата страна. Такива не са сторени, поради което не се
присъждат.
Воден от горното, съдът


7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 785/09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1065/2022 г.
на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8