Номер 24321.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600722 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. И. Д. , подадено чрез
процесуалния му представител- адв. В. В. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 20343/2014 г. на Районен съд – София, НО, 110-ти
състав и отмяна на постановената по него присъда от 02.11.2016г.,
потвърдена с решение № 759/30.09.2019г., по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС,
НО, VІ-ти въззивен състав.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения
по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с
чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Сочи се, че за да обоснове извода си, че сключения
от С. Д. предварителен договор с Г. П. съставлява измама, съдът неправилно е
приел, че Д. не може да се задължи по този договор, тъй като вече е бил поел
задължение по сключен по-рано предварителен договор между него и
свидетелите П., М. и М.. Това схващане, според молителя, било погрешно,
доколкото съществуването на вече сключен предварителен договор за
покупко-продажба, макар да е обвързвало „Ориел“ ЕООД и „Прима СД“
ЕООД, респективно Д. като техен представител с облигационното задължение
на по-късен етап да прехвърлят имота, не ги е поставило в невъзможност да
1
извършват каквито и да е действия с този имот, включително да поемат нови
задължения във връзка с него. Независимо от наличието на два
предварителни договора за един и същ имот, преценката по кой от тях ще
изпълни задължението за прехвърляне на собствеността и по кой ще наруши
същото това задължение принадлежала единствено на собственика. В тази
връзка, в договорите имало предвидени клаузи и свързаните с тях
гражданско-правни последици при неизпълнение на поетото задължение. Без
отговор от решаващите съдебни инстанции е останал въпроса, защо при
съществуването на два сключени предварителни договора за един и същ
имот, обвинението и съдът приемат, че е липсвало намерени у С. Д. да се
задължи да прехвърли правото на собственост именно по втория
предварителен договор, а не по първия. Изцяло били игнорирани и дадените
от подсъдимия Д. обяснения в хода на въззивното производство. В този
смисъл се поддържа, че и двете инстанции по фактите са нарушили
задължението си да изградят вътрешното си убеждение въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, с
което съществено е нарушен чл. 14, ал. 1 от НПК, както и не са положили
нужните усилия за разкриване на обективната истина- нарушение по чл. 13,
ал.1 от НПК. Сочи се още, че като е основал извода си за виновността на
подсъдимия върху предположението, че не е съществувала правна
възможност Д. да се задължи по сключения с Г. П. предварителен договор,
СГС напълно бил игнорирал всички доказателства, установяващи, че
невъзможността Д. да сключи окончателен договор за покупко-продажба с П.
е последваща и е възникнала не по негова вина. По делото били налични
множество писмени доказателства, установяващи възникнал в края на 2012г.
сериозен проблем между представляваните от С. Д. дружества и дружествата
„Хофу“ ООД, наето да проектира и построи жилищна сграда в кв.
„Драгалевци“ и „Армстройинвест“ ЕООД, наето да осъществява строителен
надзор върху изпълнението на „Хофу“ ООД. Причина за този проблем било
построяването на конструкцията на сградата в нарушение на изготвения
проект- съществено изменение в изпълнението на покривната конструкция.
Изтъква се, че по делото са налични редица документи в тази насока, като се
акцентира на писмо на началника на РДНСК София, съгласно което строежът
е изпълнен при съществени изменения от одобрения инвестиционен проект и
представлява незаконен строеж. Тези обстоятелства са подробно изследвани и
2
установени, както от ДНСК и Столична община, така и от няколко състава на
граждански и наказателни съдилища, като по категоричен начин е изяснено,
че макар и действително Д. да е поел към Г. П. договорно задължение, не го е
изпълнил по независещи от него причини. В този смисъл се поддържа, че не
са налице доказателства, установяващи извършени от С. Д. действия спрямо
Г. П., както преди 18.06, така и до 22.06.2012г., с които той да е бил въведен в
заблуждение и това да го е мотивирало да направи имуществено
разпореждане, като заплати последователно сумите по договора за депозит и
предварителния договор за покупко-продажба. Вън от горното се сочи
наличието на допуснати нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Според молителя нарушението на
материалния закон се състои в това, че е осъден без да е извършил
престъплението, както от обективна, така и от субективна страна. По
отношение на наложеното наказание се настоява, че не са били отчетени в
достатъчна степен многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително факта, че страните и по двата предварителни договора са
получили и реализирали в пълнота гражданско-правна защита на своите
интереси, както и изключително дългия изминал период на наказателното
производство. В заключение се поддържа искане за възобновяване на
производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и отмяна на постановената
по него осъдителна присъда спрямо С. Д..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят Д., редовно
призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник-
адв. В. Т.. Последният поддържа подаденото искане по подробно изложените
в него съображения. Счита, че инстанциите по същество неправилно са
ценили значението на предварителния договор, имащ облигационен характер,
като в тази връзка съконтрахента, какъвто се явява доверителят му, не губи
собствеността и има възможност да сключва не само един, но и повече
предварителни договори. На свой ред посочва, че в съдържанието на
предварителните договори изрично е предвидена клауза за неустойка, ако
някоя от страните се откаже от договора, или имотът се прехвърли на трето
лице. Защитата поддържа, че и двете инстанции по фактите са игнорирали
многобройните доказателствени материали, сочещи, че съконтрахентите по
първия предварителен договор са прекратили отношенията си, поради
3
невъзможност за реконструкция на апартамента от таванско помещение в
ателие. Набляга и на обстоятелството, че именно този предварителен договор
е бил обявен от съда за окончателен, като факта, че впоследствие свидетелят
Г. П. не придобива собствеността, се дължи на неговото поведение, доколкото
не е изплатил разликата в цената. Поради което, същият този договор е
обезсилен от съда. В този смисъл, счита, че фактите, описани в обвинителния
акт и в актовете на инстанциите по същество, дават параметрите на
предварителен договор по смисъла на ЗЗД, осъществен по закон, като на
практика подзащитният му е признат за виновен за едни гражданско-правни
взаимоотношения между страните. В заключение настоява за възобновяване
на производството и отмяна на постановените съдебни актове.
Осъденият Д., в лична защита, поддържа казаното от защитата си. В
предоставената му последна дума, моли за възобновяване на производството
с отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на САП, изразява становище за неоснователност на
искането. Счита, че мотивите и на двата съдебни акта подробно и
изчерпателно описват съставомерността на деянието, за което е осъден
подсъдимият, с оглед което моли искането да бъде оставено без уважение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото
производство, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 02.11.2016г., постановена по НОХД № 20343/2014г. на
РС- София, НО, 110-ти състав, С. И. Д. е бил признат за виновен за това, че за
времето от 18.06.2012г. до 22.06.2012г. в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. Л.
П. заблуждението, че ще му прехвърли собствеността върху ап.2, находящ се
в гр. ***, кв. ***, УПИ VІ-1544, кв. ***, вх. *, ет.* и с това му причинил
имотна вреда в големи размери- 28 960 лева- престъпление по чл. 210, ал.1,
т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр.1 от НК, като на основание цитираните
разпоредби и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години,
считано след влизане на присъдата в сила.
4
С Решение от 30.09.2019 г. по ВНОХД №2162/2018г., Софийски
градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото
е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по
същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на
актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по
касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420,
ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК.
Апелативен съд- София, намира, че изложените в искането на осъдения
възраженията срещу постановената присъда на СРС и решението на СГС, с
което същата изцяло е потвърдена, не следва да бъдат разглеждани по
същество, тъй като служебно констатира съществено нарушение на
процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК,
неотстранимо в тази инстанция, което налага възобновяване на
производството по делото, отмяна на постановените съдебни актове и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК присъдата съставлява
безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са
последователни и логически свързани. На свой ред, между мотивите и
диспозитивът не може да съществува противоречие, включително и по
отношение размера на наложената санкция. В конкретния случай не е налице
такова единство по отношение на размера на наказанието „лишаване от
свобода“ за извършеното деяние по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1,
пр.1 от НК, доколкото с диспозитива на присъдата, съдът е определил
наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“, а в мотивите към
съдебния акт, излагайки съображенията си относно размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, първоинстанционният съд, от една
страна е приел, че същото следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК под най-ниския предел, предвиден в закона за съответното
престъпление, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца. Същевременно, само няколко изречения по-надолу, съдът е посочил,
5
че така индивидуализираното в размер на година наказание „лишаване от
свобода“ ще съдейства успешно за реализиране на целите на наказанието. В
този си вид, съдебния акт не дава възможност да се установи по несъмнен
начин каква е била действителната воля на съда относно размера на
наказанието, с което изискването за логическа цялост и безпротиворечивост
на присъдата е нарушено. Нещо повече, за да определи наказанието при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, районният съд не е изложил мотиви, защо
приема, че в случая и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
липсват еднозначни аргументи какво наказание е определил съда и на какво
основание, като се поставя под съмнение действителната воля на съда по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – дали да се наложи 8
месеца, посочено в диспозитива на присъдата или 1 година „лишаване от
свобода“, по аргументи от мотивите към присъдата. Въпреки това, ако съдът
беше изложил съображения защо и най- лекото предвидено за съответния вид
престъпление наказание /законодателят е предвидил наказание ЛС от 1 до 8
години/ се явява несъразмерно тежко, настоящият състав би могъл да приеме
изтъкнатото противоречие за техническа грешка. Но липсват ясно изложени
съображения на съда, както относно размера на наказанието ЛС, така и защо
наказанието е определено под най-ниския предел по реда на чл. 55, ал.1, т.1
от НК.
На свой ред, при извършената проверка на присъдата по реда на Глава
21-ва от НПК, вместо СГС да констатира служебно порока и да упражни
правомощията си по чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал3, т.2 от НПК, е потвърдил
изцяло постановената присъда, в нарушение на процесуалните правила.
Съгласно трайната съдебна практика противоречивите или непълни
мотиви, се приемат за пълна липса на мотиви и обуславят наличие на
основание за отмяна на присъдата. Доколкото не може сам да отстрани
допуснатите нарушения, настоящият състав следва да възобнови
наказателното производство, като отмени изцяло първоинстанционната
присъда и решението на СГС, с което същата е била потвърдена, и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на РС- София. При новото
разглеждане на делото, първоинстанционният съд при постановяване на
съдебния си акт следва да изложи мотивите си съгласно изискванията на
6
чл.305 ал.2 и 3 НПК, вкл. и за определяне вида и размера на наказанието, като
вземе предвид и настоящите съображения за констатираните пропуски в
проверяваната присъда.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Апелативен
съд- София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №20343/2014г. на СРС,
НО, 110-ти състав и по ВНОХД №2162/2018г. на СГС, НО, 6-ти въззивен
състав, като
ОТМЕНЯ присъда от 02.11.2016г. по НОХД №20343/2014г. на СРС,
НО, 110-ти състав и решение №759/30.09.2019г. по ВНОХД №2162/2018г. на
СГС, НО, 6-ти въззивен състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС- София.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7