Р Е Ш Е Н И Е
№1888/1.11.2023г.
Град Пловдив, 01.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2207 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Меди корект“ ООД срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0433-000110 от 14.07.2023 г. на началника
на 01 РУ при ОДМВР Варна, с която на „Меди корект“ ООД, ЕИК *********, е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка, като се иска
нейната отмяна.
Ответникът в писменото си становище оспорва жалбата и моли тя се отхвърли
като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и е в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено чрез управителя на дружеството на 09.08.2023 г., поради което е
допустима. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
От съставения АУАН, серия GA № 170759 от 14.07.2023 г. е видно, че на 14.07.2023 г., около
13:48 часа, в град Варна по бул. „Владислав Варненчик“ до № 131 в посока
центъра на града от кръстовището с бул. „Васил Левски“ Л.С.Д. като водач на лек
автомобил с рег.№ РВ6543ТН, собственост на „Меди корект“ ООД, управлява технически
неизправен автомобил, а именно: страничните огледала на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, което се явява
незначителна техническа неизправност на МПС по смисъла на приложение 5 към чл.37,
ал.1, елемент 3.2, б.“б“ от Наредба № Н-32/2011
г., с което е нарушила чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Въз основа на тези факти е издадена процесната заповед, с която на
основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП спрямо дружеството е приложена принудителна
административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно
средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства,
доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган съгласно приложената по делото заповед
№ 365з-8226 от 30.12.2021 г. на директора на ОДМВР Варна, с която на основание
чл.172, ал.1 ЗДвП началниците на РУ при ОДМВР Варна са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити. Ясно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на
принудителната административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Налице е официален писмен документ – АУАН,
в който са изложените установените по
случая факти и обстоятелства. В хода на настоящото съдебно производство
доказателствената сила на този официален писмен документ не е оборена при
доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател. Следователно фактът, че
водачът е управлявал технически неизправен автомобил, следва да се приеме за
безспорно доказан.
Не
съставлява съществено нарушение на изискването за форма пропускът в оспорената
заповед да бъде извършено препращане към нормата на чл.105 ЗДвП, която
забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Доколкото в текста на заповедта са
възпроизведени обстоятелствата, включени в хипотезата на нарушената правна
норма, и е извършена препратка към съставения на водача АУАН, то не може да се
приеме за основателно възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че липсва необходимия обем мотиви и заповедта не
кореспондира с нарушението.
Съгласно чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение пътно
превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно
средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни
вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или
конструкцията му е изменена без съответното разрешение.
При анализ на цитираната норма е видно, че
приложението й е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава право на органа да упражни правомощието
си и да издаде заповед за временно спиране от движение на МПС с цел преустановяване
на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за
да приложи мярката административният орган се е позовал на наличието на
техническа неизправност в процесния автомобил.
В т.3.3.2, б.“б“ на приложение № 5, част I от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и в чл.10, ал.1 ППЗДвП е определено кога
моторното превозно средство е технически неизправно. Сред изброените
възможности фигурират и стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. В случая е установена намалена прозрачност на
стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио –
хипотеза, различна от фабричното потъмняване. Когато моторното превозно
средство е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на
изискванията на производителя, защото фолиото не е положено от производителя, а
от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно
средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е
доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със
стандартизационните документи. Т.е., ако управителят на
дружеството-жалбоподател като представляващ собственика на МПС беше извършил
предварително съответните измервания и беше снабдил водача с документ, доказващ
прозрачността на стъклата съгласно изискуемите стандарти, който документ да
бъде показан в момента на проверката, административният орган не би имал
основание да приеме наличие на ограничаване на видимостта. Но когато към момента
на контролната проверка обективно върху предните странични стъкла на автомобила
се намира допълнително поставено фолио, този факт сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.105, ал.1 ЗДвП.
Не може да бъде споделен доводът на
дружеството-жалбоподател, че от описанието на нарушението не би могло да се
установи по какъв начин е било констатирано намаляването на прозрачността на
стъклото и дали тази намалена светло пропускливост е под 70%. Без правно
значение за законосъобразността на оспорената заповед и за преценката относно
правилното приложение на материалния закон е обстоятелството с какъв процент е
намалена светло пропускливостта на стъклата, защото законът не изисква от
административния орган да прави такава проверка и защото към момента на
проверката водачът не е разполагал с документ, доказващ съответствието на прозрачността
на стъклата с изискуемите стандарти. Трайна е съдебната практика по аналогични
случаи, че следва да се прави разлика между фабрично произведени затъмнени
стъкла и такива, които са затъмнени от водача с фолио след производството. Нормата
на чл.105, ал.1 ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното
и през страничните стъкла, както и намаляване на прозрачността им. Когато
прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е намалена без да е
спазен съответният ред (в случая чрез залепване на фолио), този факт сам по
себе си прави превозното средство неизправно. Съдебната практика е категорична,
че за целите на принудителната мярка е достатъчно при контролната проверка
компетентният орган да е установил наличие на допълнително поставено фолио
върху предните странични стъкла на автомобила, което автоматично прави автомобила
технически неизправен и съставлява основание за прилагането на мярката по
чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП.
Не
се споделят и възраженията на дружеството-жалбоподател за неправилно посочване
на адресата на оспорената заповед. Нормата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП не
посочва изрично лицето, по отношение на което следва да се издаде заповедта за
временно спиране от движение поради неизправност – на собственика, на ползвателя
на автомобила или на водача. При сключен договор за лизинг повече от очевидно
е, че няма как това да бъде лизингодателят, тъй като автомобилът се ползва фактически
от лизингополучателя, а неизправността в крайна сметка касае ползването на
автомобила.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената
заповед на всички основания по чл. 146 АПК съдът констатира, че тя е издадена
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа установените в
закона задължителни реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид всичко изложено жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Меди
корект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Хисаря,
ул. „Илин Паунов“ № 7, представлявано от управителя Т.Д.П., срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0433-000110 от 14.07.2023
г. на началник на РУ към ОДМВР Варна, РУ 01 Варна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: