Решение по дело №295/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260201
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100900295
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н       И      Е  №…..

02.02.2021 г.,   гр. София

                                     

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело №295 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и чл.86 от ЗЗД от Т.П.А. срещу „Б.М.Г.“ ЕАД ЕИК ******.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е нарушено авторското му право, като автор фотограф и конкретно върху фотографията, направена от него на М.С., познат като музиканта „Б.Б.“, направена на фотографска фотосесия с цел да се направи обложка на албума на музиканта. Цялата фотосесия е изпратена на музиканта, а част от снимките са изложени във фейсбук, но с изрично отбелязване на автора. Твърди, че след смъртта на музиканта през 2019 г. започва безконтролно използване на фотографиите, без отбелязване авторството. Твърди, че ответникът е медия и има интернет сайт за упражняване на своята търговска дейност. Твърди, че на 23.10.2019 г. установява използване на процесната снимка от ответника на сайта http://www.bnews.bg/. Снимката е била изложена на сайта като илюстрация към статията на медията публикувана на този сайт на дата 22.07.2019 г., „Шокираща версия за внезапната смърт на Б.Б..“. Снимката е била използвана за периода 22.07.2019 г. до 07.11.2019 година. Нарушението е установено и на 21.01.2020г. Твърди да не е давал съгласие снимката да се ползва от ответника, нито пък  същият, ползвайки я е отбелязал нейното авторство. Твърди, че с действията си ответникът е нарушил правата му по чл. 18, ал. 1 вр. ал. 2 , т. 1-3 и чл. 19 от ЗАПСП, както и по чл. 15, ал. 1,т. 4 от ЗАПСП да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението. Твърди, че в резултат на това неправомерно ползване е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Твърди претърпяна пропусната полза от лишаването му от възможността да получи възнаграждение за труда си във вид на  лицензионно възнаграждение за ползването му. Намира, че размера на това пропуснато възнаграждение възлиза в размер на 733.46 лева, установено на база цените посочени от световния дистрибутор на фотографии „Getty images” за дигитална реклама на търговски уебсайт. Твърди да е претърпял и загуби, в размер на 320 лева, за ползване на адвокатски и нотариални услуги за обезпечаване на доказателства. Претендира и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, за претърпени психически страдания - раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липса на признание. Претендира мораторна лихва от 39.53 лева върху размера на обезщетението за имуществени вреди и 28.06 лева върху размера на обезщетението за неимуществени вреди за периода и на двете 23.10.2019г. до 31.01.2020г.. Общо претендира ответникът да му заплати сумата от 2 120.59 лева.

ОТВЕТНИКЪТ уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не взема становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По делото е представена фотография на публично известната личност М.С. с творчески псевдоним Б.Б. публикувана в профила му в безплатната онлайн социална мрежа „Фейсбук“ на 16.04.2019 г., при посочване на факта, че снимката е направена от Т.А.. Това установява факта на авторство на снимката от страна на ищеца.

По делото е представена интернет извадка от сайта Б.Н., собственост на ответното дружество, чието съдържание е удостоверено с нотариална заверка от 15.11.2019 г. на нотариус Е.Б., от която е видно, че процесната снимка е използвана за визуализиране на новината „Шокираща версия за внезапната смърт на „Б.Б.“. Видна е и датата на поместване на новината - 22.07.2019 година. Извлечение от интернет страницата има и от дата 31.01.2020г.  От доказателство на стр.9 по делото е видно, че Б.Н.се представя, като ново поколение интернет медия, а от доказателство на стр.60 от делото, представляваща извадка от интернет се установява, че ответникът Б.М.Г.АД разработва, съответно явява се собственик на сайта Б.Н., на който е била показвана около шест месеца процесната снимка, като илюстрация на горецитираната статия. От така обсъдените доказателства може да се направи безспорния извод, че за процесния период 22.07.2019г.-31.01.2020г. на сайта на ответника, като илюстрация към статия е приложена и показвана снимка, направена от ищеца, без да е обозначено нейното авторство. Ответникът не ангажира доказателства за да установи, че притежава право да публикува снимката на своя сайт.

Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019 г., сключен между ищеца Т.А. и адвокатско дружество „Г. и Г.“, с предмет на договора - оказване на правна помощ във връзка със засечено нарушение на авторски права на клиента чрез URL; откриване на нарушителя; правна квалификация на нарушението; преговори, представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във връзка с увреждане авторските права на клиента. В договора е предвидено възнаграждение за услугите от 300 лева, като е обективирано волеизявление, че е платено към момента на сключването на договора, служещ за разписка. За нотариалната заверка разходът е в размер на 20 лева.

По делото е представено писмо, адресирано чрез адв. Д.Г. до „Б.М.Г.“ ЕАД, с което е отправена писмена покана за доброволно плащане на претендираните от ищеца суми за причинените му имуществени и неимуществени вреди - предмет на предявените в настоящото производство искове и възлизащи, съответно на 500 лева, пропуснати ползи, 320 лева, разноски за адвокатско възнаграждение и 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Видно така представеното писмо е изпратено на следните електронни пощи: ******@bnews.bg и  *****@bnews.bg.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал.3 на същата норма.  Следователно предпоставките пораждащи право на обезщетение са наличие на нарушение, осъществено чрез противоправно действие – ответникът да е упражнил авторски права на ищеца, без съгласие на последния, който в следствие на това е претъпял имуществени вреди с характер на пропусната полза и претърпяна загуба, като вината се предполага.

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, включително и фотографските произведения, които са обективирани по какъвто и да е начин /чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП/. Фотографското произведение безспорно е произведение, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от закона, резултат от творческата дейност на ищеца, посочен като неин автор по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, поради което съдът намира, че процесната фотография е обект на авторско право на ищеца. За установяване на авторството в чл. 6 ЗАПСП е установена оборима презумпция - до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. В случая ищецът е посочен като автор на снимката на фейсбук страницата на М.С. и не са налице опровергаващи доказателства, поради което безспорно следва да се приеме, че ищецът е създал процесната фотография  като същата няма основание да не се третира като резултат на неговата творческа дейност. Със създаването на произведението в полза на автора се поражда комплексно авторско право. Правото да ползва произведението подлежи изключително на неговия автор, който може да разреши използването му и от други лица, освен случаите, за които законът е предвидил изключения. Правомощията, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП са неотчуждими, а неотчуждимостта на посочените неимуществени правомощия от съдържанието на авторското право обуславя извод, че всяко тяхно нарушение засяга правната сфера единствено и само на автора, без значение дали произведението е създадено в рамките на възлагане от заснетото лице.

По делото се установи безспорно, че на сайта на ответното дружество на 22.07.2019 г. е публикувана статия, към която е приложена илюстрация с процесната фотография на М.С., по-известен като Б.Б., без да е било поискано съгласие за това от ищеца или на същия да е било заплащано възнаграждение. Не се установява при поместване на илюстрацията в изданието да е бил посочен авторът на фотографията. Настоящият състав на съда намира, че процесната фотография към статията не е част от новината, нито би могла да се третира като част от статия, свободното възпроизвеждане на която да е оправдано, в този смисъл не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.

 В съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва, посредством действията по, ал. 2, създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Следователно всяко упражняване на право от трето лице, без съгласие на автора, се явява нарушение на авторското право, с изключение на изрично нормативно определените случаи. Съгласно § 2, т. 2 от ДР на ЗАПСП „публикуване на произведение“ е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи или записи на филми или други аудио-визуални произведения, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението. В т. 3 законът е дефинирал проявните форми на публикуването, една от които е „възпроизвеждане на произведение“ - прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител. В настоящия случай съдът намира, че ответникът е възпроизвел, по смисъла на посочената законова дефиниция, фотографията - запаметил я е на електронен носител и тя е била достъпна до потребителите на интернет сайта му, която форма на използване по см. на чл. 18, ал. 1 вр., ал. 2 от ЗАПСП е изключително право на автора, като за осъществяването му от трети лица е необходимо съгласие, каквото не е било дадено. В този смисъл с използването на фотографията е допуснато нарушение на комплексното авторско право на ищеца, тъй като ответникът е използвал фотографско произведение без разрешение на автора, което е форма на гражданско правонарушение и за което се носи отговорност за вреди.

Съобразно нормата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението. Твърдените от ищеца вреди са с имуществен характер- пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за ползването на процесната фотография и неимуществените вреди, представляващи отрицателни психически преживявания от осъщественото нарушение. Съгласно нормата на чл. 35 произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, като отношенията се уреждат с договор по чл. 36 ЗАПСП. В настоящия случай съгласие липсва и следователно за автора е налице вреда с характер на пропусната полза от неполученото възнаграждение за ползване на произведението. В този смисъл на ищеца се дължи обезщетение за нарушеното му право да получи възнаграждение за ползването на произведението в размер на възможното лизингово възнаграждение. Настоящият състав на съда счита, че обезщетението следва да бъде определено съобразно условията, при които авторът-фотограф предлага други свои произведения при подобни пазарни условия. По делото обаче, не са посочени и събрани доказателства за това за каква сума ищецът предлага други свои фотографски произведения. Посочения от ищеца сайт Gettyimages съдът намира, че не би могъл да се ползва, предвид че същият няма данни да се ползва на територията на страната за оценка на авторските права при фотографиите.   В този смисъл настоящият състав на съда приема, че следва да определи размерът на обезпещетението по справедливост и  справедливото обезщетение следва да е в размер от 500 лева за процесния период – минимума по чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП. С оглед на обстоятелството, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди в по-голям размер, то именно за тази сума следва да бъде прието дължимото обезщетение на ищеца за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за ползването. Толкова е и поискано с отправената от ищеца покана до ответникът.  Не са налице доказателства за размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, но същевременно тяхното настъпване не може да се изключи - непосочването на личността на автора при използване на неговото произведение е от естество да причини неимуществена вреда по принцип, тъй като засяга правото на признание като основно неимуществено право на автора. Ето защо съдът счита, че следва към обезщетението за имуществени вреди да се присъди и такова за неимуществени в размер общо на 500 лева, също определени по реда на чл.95а . Общия размер на дължимото обезщетение за всички вреди – имуществени и неимуществени , възлиза в размер  на сумата от 1000 лева.

Като имуществена вреда ищецът претендира и възстановяване на направените от него разходи за извънсъдебна защита - нотариални такси и адвокатско възнаграждение преди завеждане на исковата претенция по съдебен ред. Според настоящия състав тези разходи не са в пряка причинна връзка с извършеното от ответника нарушение и поради това не подлежат на обезщетяване.

Съдът намира, че присъждането на обезщетение от общо 1000 лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди постига целите на закона, още повече, че е налице прекратяване на  нарушението.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода 22.07.2019 г. - 31.01.2020 година. Като акцесорна, основателна е претенцията на ищеца за лихва за забава във възприетия от фактическа страна размер на база присъденото обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница от 500 лева, за периода 22.07.2019 г. - 31.01.2020 г., е основателен за сумата в размер на 27.02 лева за всяка една от отделните претенции . Исковете за разликите до пълните предявени размери са  неоснователни . Съдът  определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на данните за законната лихва в сайта на Calculator.bg.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда за всяка от страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове. Ищецът доказва извършени разноски в размер на общо 1084, 84 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете или . Общият размер на дължимите от ответника разноски, определен като съотношение между размера на предявените и уважените искове, възлиза на 539.22 лeвa.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.П.А., ЕГН **********,*** ******на основание чл. 95 ЗАПСП, сумата от 500 (петстотин) лева - обезщетение за причинени имуществени и 500 (петстотин) лева за неимуществени вреди от нарушение на авторското му право върху портретна снимка на М.С., известен с псевдонима Б.Б., публикувана на интернет страницата на ответника https://bnews.bg/ по повод новина за настъпилата смърт на заснетото лице, към статия „Шокираща версия за внезапната смърт на Б.Б.“, както и да заплати  на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 27.02 лева ( двадесет и седем  лева и две стотинки)  - обезщетение за забава върху всяка една от главниците или общо 54.04 лева мораторна лихва , дължима за периода 22.07.2019 г. - 31.01.2020 г.., като ОТХВЪРЛЯ претенциите за главница и мораторни лихви за разликата до пълните предявени размери, като неоснователни.

 ОСЪЖДА „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.П.А., ЕГН **********,*** ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 539.22  лева (петстотин тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки), представляваща направените в производството разноски,

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :