Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на петнадесети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
17285 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 16.10.2018
г. СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 31741/17 г. е осъдил на основание чл.208 КЗ /отм./ вр.
& 22 КЗ З. „Л.и.“ АД да заплати на С.И.Ц. сумата от 8 400 лв.-
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, обективирана в
застрахователна полица № 93001410033886, дължимо при настъпило застрахователно
събитие-ПТП от 02.12.2014 г., а на основание чл.86 ЗЗД-сумата от 2 052,36
лв.-лихва за забава върху главницата от 8 400 лв., считано от 24.12.2014
г. до датата на подаване на исковата молба в съда-19.05.2017 г.С определение от
14.11.2018 г. на основание чл.248, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2
ЗА СРС е осъдил З. „Л.и.“ АД да заплати на адв.Н.Д., ШАК сумата от
1 012,28 лв. с ДДС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца- З. „Л.и.“ АД.Въззивникът излага
оплаквания, че исковата претенция е недопустима като предявена в противоречие с
нормата на чл.26, ал.2 ГПК.Излага доводи, че собственик на процесния лек автомобил
е И.Ц., който е и страна по договора за застраховка, а с полицата не са
уговорени права за трето лице, какъвто се явява ищецът.Твърди, че ищецът е
предявил чужди права, и че законът не допуска предявяване на права пред съд от
наследник, тъй като правото на иск не е част от наследствената маса.Поддържа,
че само в предвидените от закона случаи носител на правото на иск е лице, което
не е страна в спорното материално правоотношение и това са хипотезите, уредени
в чл.134 ЗЗД и чл.440 ГПК, в които случаи процесуалният субституент иска
осъждане не за себе си, а за носителя на вземането.Твърди, че в случая
твърденията и петитумът на исковата молба не са в този смисъл и искът е
недопустим.Оспорва исковата претенция и по същество, като излага доводи, че
клиентът е уведомен, че застрахователната полица влиза в сила след оглед и
заснемане съгласно т.17, р-л VI от ОУ, и че
застрахованият не е предоставил автомобила си за оглед и заснемане преди
сключване на застрахователния договор.Въззивникът твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че неизпълнението на договорното задължение на
застрахования да предостави МПС за пореден оглед и заснемане в оторизиран от
застрахователя пункт не е незначителен с оглед интереса на застрахователя по
смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, тъй като не завишава по никакъв начин
застрахователния риск.В случая не става въпрос за пореден оглед, а за
неизпълнение на задължение при сключване на застрахователния договор.Поради
неправилен извод относно фактическата обстановка по делото съдът е направил
неправилен правен извод и е постановил решение в нарушение на материалния
закон.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- С.И.Ц. оспорва същата и твърди, че решението на СРС е
правилно, мотивирано и законосъобразно, без да излага конкретни
доводи.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- С.И.Ц. твърди, че със застрахователна полица № 93001410033886 от 31.07.2014
г. по застраховка „Каско“ е учредено застрахователно правоотношение между И.И.Ц.
и З. „Л.и.“ АД по отношение на л.а. „Мерцедес“, модел „С 430“ с ДК№ *******за
периода 01.08.2014 г.-31.07.2015 г. с
договорена рискова клауза „Клауза 1“ по смисъла на Общите условия /ОУ/ към
застраховката при застрахователна сума от 12 000 лв.С посочената полица
застрахованият е подновил без прекъсване застраховката си при ответника за нов
12-месечен период, като пълният размер на застрахователната премия е платен в
деня на сключване на договора и съгласно чл.187 КЗ /отм./ застраховката е
влязла в сила.Твърди, че на 02.12.2014 г. застрахованият И.Ц. е управлявал
посочения лек автомобил по главен път Е-87, като при преодоляване на ляв завой
поради управление с несъобразена с пътната обстановка скорост е загубил
управлението на автомобила и е реализирал удар в еластичната мантинела по пътя
с последващо падане в канавката от дясно на платното за движение.За настъпилото
произшествие е съставен АУАН № 104376 от 02.12.2014 г. на РУП Несебър и при
ответника, който е бил уведомен веднага, е образувана преписка по щета №
0002-1201-14-452313/02.12.2014 г.На същия ден застрахователят е извършил оглед
и повторен такъв на 04.12.2014 г. и всички щети са били описани в
опис-заключение.Твърди, че застрахованият е съдействал и е предоставил всички
изискани документи и информация, необходими за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като последният документ е бил представен на
08.12.2014 г.С изх.№ 265/14.01.2015 г. ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.14.2 от ОУ, съгласно която
застрахованият е длъжен да предостави МПС за оглед и заснемане в оторизираните
пунктове на застрахователя, както при сключване на първия застрахователен
договор, така и при подновяването му; на т.17 от ОУ, съгласно която
застраховката влиза в сила след изпълнение на задължението по т.14.2 от ОУ; на
т.28.6 от ОУ, съгласно която при неизпълнение на задължението на застрахования
по т.14.2 от ОУ застрахователят има право да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.На 08.02.2015 г. застрахованият И.Ц. е починал и е оставил за
единствен наследник ищеца по делото.Твърди, че правото да получи обезщетение
попада в наследствената маса като съвкупност от съществуващи към момента на
смъртта права и задължения на наследодателя, тъй като не е строго лично или
неимуществено и не се погасява със смъртта на наследодателя, поради което
счита, че е активно материалноправно легитимиран да предяви иска.Ищецът излага
доводи за незаконосъобразност на отказа на застрахователя да му изплати
обезщетение, тъй като договорът е подновен без прекъсване и всички настъпили
щети са в периода на застрахователното покритие.Освен това застрахователят
трябва да докаже наличието на пряка причинна връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования по т.14.2 от ОУ и настъпването на
застрахователното събитие и дали нарушението е значително с оглед интереса на
застрахователя предвид разпоредбата на чл.186, ал.7 КЗ /отм./.Твърди, че всяко
неизпълнение на изрично предвидено в договора или в ОУ задължение на
застрахования следва да бъде ценено през призмата на чл.207, ал.2 от КЗ /отм./,
като всяка уговорка в противен смисъл би била нищожна съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД
като противоречаща на императивна законова разпоредба.Ищецът излага доводи, че
ответникът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение,
като е събрал премията за цяла година при условие, че му е известно, че е
налице формално основание за отказ от изплащане на обезщетение при евентуално настъпване
на застрахователно събитие.Налице е и забава на застрахователя да посочи
оторизиран сервиз за оглед и заснемане и е приложима разпоредбата на чл.25,
ал.1, изр.2 ЗЗД.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 8 400
лв., представляваща вредите, които ищецът търпи от настъпилото застрахователно
събитие, сумата от 2 052,36 лв.-лихва за забава върху главницата за
периода 24.12.2014 г. /датата, на която изтича 15-дневният срок по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за изплащане на застрахователното обезщетение/ до датата на
предявяване на исковете със законната лихва
до окончателното плащане.
С комбинирана застрахователна
полица № 93001410033886 И.И.Ц. е застраховал в З. „Л.и.“ АД л.а. „Мерцедес“,
модел „С 430“ с ДК№ *******за периода 01.08.2014 г.-31.07.2015 г. по клауза „Клауза
1“ със застрахователна сума от 12 000 лв. и застрахователна премия от
744,19 лв., платима еднократно.
От представения
констативен протокол за ПТП № 1548109 на 02.12.2014 г. в 15,00 ч. по главен път
Е-87 на около 195 км.В протокола е отразено, че при движение с несъобразена с пътните
и атмосферни условия скорост /мокра настилка, дъжд/ на ляв завой водачът на
л.а. „Мерцедес С 430“ с рег.№ *******-И.И.Ц. е загубил управлението на
автомобила и е реализирал самостоятелно ПТП, за което е съставен АУАН №
104376/02.12.2014 г.
Видно от
документите по щета № 0002-1201-14-452313/02.12.2014 г. застрахователят е
извършил оглед на увредения автомобил на 02.12.2014 г. и на 04.12.2014 г. и е
описал щетите на застрахования автомобил.В описа на необходимите документи е
посочено, че липсва талон за оглед на автомобила.
С
писмо изх.№ 265/14.012015 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че не е
налице основание за заплащане на обезщетение на основание т.28 вр. т.38.6 от ОУ
за застраховка „Каско“ на З. „Л.и.“ АД поради неизпълнение на задължението на
застрахования по т.14.2 от ОУ.
Видно от удостоверение за наследници №
820/16.02.2015 г. на община Добрич И.И.Ц. е починал на 08.02.2015 г. и С.И.Ц. е
негов единствен наследник по закон.
С
молба вх.№ 5705/07.07.2015 г. С.Ц. е поискал от застрахователя да му бъде
изплатена тотална щета по преписка № 0002-1201-14-452313 като единствен наследник
на починалия собственик на застрахования автомобил по застраховка „Каско“ по
полица № 93001410033886.
От заключението на
АТЕ на в.л.В.Д. е установено, че процесното ПТП е настъпило поради управление
от водача на л.а. „Мерцедес С 430“ с рег.№ *******със скорост, несъобразена с
пътните и атмосферни условия, мокра пътна настилка, изгубване на контрол над
управлението, при което автомобилът е изгубил устойчивост и се е ударил в
предпазна еластична ограда, след което е попаднал в канавка вдясно от пътното
платно.От техническа гледна точка нанесените щети по автомобила са вследствие
на реализираното ПТП на 02.12.2014 г.Стойността на щетата, определена по средни
пазарни цени с влагане на алтернативни части, възлиза на 59 002,80
лв.Налице е тотална щета.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника,
че застрахователният договор не е влязъл в сила поради неизпълнение на
задължението от страна на застрахования да предостави автомобила за оглед и
заснемане, като се е позовал на разпоредбата на чл.211, т.2 от КЗ /отм./,
съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор.Съдът е изложил мотиви, че съгласно практиката на ВКС
застрахователят следва да докаже наличието на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на задължението и настъпване на застрахователното събитие,
и че задължението за предоставяне за оглед на МПС в оторизиран от застрахователя пункт не е
значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ
/отм./, тъй като не завишава застрахователния риск.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на въззивника
за недопустимост на предявения от наследника на застрахования автомобил иск.Правото
на получаване на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ е
имуществено и е част от наследството, тъй като упражняването му не зависи от личната
преценка на наследодателя.С придобиването на собствеността върху процесния автомобил
на основание наследяване, ищецът е встъпил във всички права по застрахователния
договор по имуществената застраховка.Несъстоятелен е доводът за нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът е предявил свое, а не чуждо
право.
Неоснователно е и възражението, че застрахователният договор не е влязъл в
сила поради непредоставяне на автомобила за оглед. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 КЗ
/отм./ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или парична сума.Т.е. договорът влиза в сила със заплащане на
застрахователната премия и посоченото в застрахователната полица условие, че
същата е в сила след оглед и заснемане съгласно т.17, р-л VI от ОУ, няма
характеристиките на такова по чл.25 ЗЗД.Неизпълнението на задължението за
предоставяне на автомобила за оглед и заснемане не се отразява на влизането в
сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата
дължима премия или първата вноска от нея при договорено разсрочено плащане, са
надлежно престирани и приети от застрахователя /в този смисъл-Р № 30/28.04.2017
г. по т.д.№ 2334/15 г. на ВКС, II ТО; Р № 147/06.02.2017 г. на ВКС, II ТО, постановени по чл.290 ГПК/.След като
застрахованият е заплатил цялата застрахователна премия при сключване на
договора, същият е влязъл в сила.
Основанията за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение са посочени в чл.211 КЗ /отм/.Съгласно посочената норма не всяко
неизпълнение на договорните задължения води до изключване отговорността на
застрахователя, а само такова, което е значително с оглед интереса на последния.Неизпълнението
трябва да е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е
довело до неговото реализиране. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие, като причинната връзка трябва да е безспорно
установено, а не презумирана / в този смисъл е налице постоянна практика на
ВКС-Р № 49/13 г., т.д.№ 840/12 г., ВКС, I ТО; Р 102/12 г., т.д.№ 615/11 г. ВКС, I ТО; Р № 15/12.04.12 г. по гр.д.№ 454/11 г. ,II ТО; Р № 185 по т.д.№ 350/12 г., I ТО; Р № 32/14 г., т.д.№ 1262/13 г., II ТО; Р № 313/06.03.2019 г. по т.д.№ 3012/17 г.н а ВКС, II ТО, както и цитираните по-горе съдебни решения на
ВКС-всички постановени по чл.290 ГПК/.По делото липсват доказателства, че
неизпълнението на изискването за предоставяне на автомобила за оглед е в пряка
причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.
Поради изложените съображения налице са основанията за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл.208, ал.3 КЗ /отм./ обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.Разпоредбата
на чл.203, ал.2 КЗ /отм./ съдържа легално определение на действителната стойност-тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал.3-възстановителната стойност е цената за възстановяване
на имуществото от същия вид без прилагане на обезценка.От заключението на
приетата по делото АТЕ се установи, че стойността на щетата, определена по
средни пазарни цени възлиза на 59 002,80 лв., и че е налице е тотална
щета.Дори и при приспадане на максималния размер на запазените части /по арг.
от чл.193, ал.4 КЗ /отм./ претенцията се явява основателна в пълен размер.
Поради изложените съображения искът за главница се явява изцяло основателен
за предявения размер, определен съгласно чл.162 ГПК.Във въззивната жалба не са
въведени конкретни доводи относно размера на присъденото обезщетение.
Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл.206, ал.1 или 2 и чл.207, ал.3.От събраните доказателства
се установи, последната дата, на която наследодателят на ищеца е представил
документ по образуваната щета при застрахователя на 08.12.2014 г. /декларация/,
поради което срокът по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ е изтекъл на 23.12.2014 г. и от
24.12.2014 г. застрахователят е изпаднал в забава.За периода 24.12.2014 г.-19.05.2017
г.За посочения период размерът на мораторната лихва, изчислен по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 2 052,36 лв., поради
което и този иск се явява изцяло основателен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Независимо от изхода на
спора въззивникът не следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
въззиваемия-адвокат Н.Д. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на
основание чл.38, ал.1 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като той е представил
само бланкетен отговор на въззивната жалба, не се е явил в съдебно заседание и
не е извършил процесуални действия.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.10.2018 г. на СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 31741/17 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.