Решение по дело №1639/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 359
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20215300501639
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501639 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Г. Ю. с ЕГН: ********** чрез адв. М.Г.
против решение № 261025/31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 15979/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, XV гр. състав, с което са отхвърлени предявените от същата
против „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ с искане за отмяната като
незаконосъобразна на Заповед № 144/26.10.2020 г. на управителя на „Фьоникс Фарма“
ЕООД с която на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 от Кодекса на труда е прекратено
трудовото и правоотношение поради съкращаване на щата и за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***“. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и
затова следва да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по
съществото на спора, с което исковете да се уважат. Претендират се разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемата страна „Фьоникс Фарма“ ЕООД чрез процесуалния му
представител адвокат М. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в предвидения в закона срок за обжалване,
изхождат от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за
нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при
проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивски
окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.2 КТ.
Ищцата А.Ю. е основала исковете си на твърдението, че е работила при
ответника „Фьоникс Фарма“ ЕООД по безсрочен трудов договор, като е заемала
длъжността длъжност „***“, както и че трудовото и правоотношение е било
прекратено с обжалваната Заповед № 144/26.10.2020 г.на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата.
Оспорва уволнението като незаконосъобразно, по съображения, че не са били
налице правни и фактически основания за прекратяване на трудовото и
правоотношение поради съкращаване на щата; при извършеното уволнение не били
спазени предвидените в КТ процедурни изисквания за този вид уволнение, като
индиция за това е фактът, че искането за информация за закрила при уволнението по
чл. 333 КТ е от една и съща дата със заповедта за уволнение и предизвестието, като
трите акта били връчени едновременно на ищцата; прекратяването на
правоотношението било извършено по лични съображения на ръководството, нямащи
нищо общо с трудовия й профил, нейните качества и квалификация. При тези наведени
основания за незаконосъобразност на уволнението се иска от съда да отмени същото и
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът „Фьоникс Фарма“ ЕООД е оспорил предявените искове с
възражението, че е извършено реално съкращение на щата, като е била съкратена
единствената за гр. Пловдив длъжност на позиция „***“ с място на работа – гр.
Пловдив, а решението за изменение на щатното разписание е взето от компетентния
орган. Счита, че е налице реално съкращение на щата, като е създадена нова длъжност
с частично запазени стари функции и добавени съществени нови задължения и
отговорности, като е увеличен и териториалният обхват. Със заповед № 47/08.10.2020
г. била назначена комисия по подбор, който обхванал единствените сходни длъжности
в гр. Пловдив, които са на ръководни позиции и са със сходни трудови функции.
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила при
ответника по безсрочен трудов договор, като е заемала длъжността „***“ с място на
работа в гр.Пловдив, които обстоятелства са видни и от представените с исковата
молба трудов договор и допълнителни споразумения към него. Не е спорно, че
трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено с оспорваната от нея Заповед
№ 144/26.10.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване
на щата, предвид ново щатно разписание, в сила от 09.10.2020 г. /заповедта е
приложена на л.3 от делото на ПРС/. Видно от посочената заповед, същата е била
2
връчена на ищцата на 30.10.2020 г., като трудовото и правоотношение е било
прекратено считано от 02.11.2020 г. Посочено е в заповедта, че преди решението за
прекратяване на правоотношението е извършен подбор от комисия, удостоверен с
протокол от 23.10.2020 г. Заповедта е мотивирана и е издадена от компетентен орган –
управителя на ответното дружество.
За да е налице съкращаване на щата като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, необходимо е съответната трудова функция е премахната
реално във вида и обема, в който е съществувала, а не само като наименование в
щатното разписание. Съкращение на щата е налице, когато трудовите функции по
съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, както
и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени,
но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената
длъжност. Възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между
други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на
няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото
на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. /В
този смисъл е Решение № 184 от 02.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 803/2010 г., IV г. о./.
Видно от представеното по делото щатно разписание, в сила от 01.07.2020г.,
заеманата от ищцата длъжност „***“ с код по НКПД 1120-6048 е била единствена за
населеното място – гр.Пловдив и регион Велико Търново.
На 08.10.2020г. е взето решение на Управителния съвет на ответното
дружество да се извършат структурни промени в дружеството, като по отношение на
регионалните структури, от три продажбени региона /регион София, регион Велико
Търново и Пловдив и регион Бургас и Варна/ да се формират два, като Регион София
се запазва като организационна структура, а наименованието му се променя на Регион
Запад, а регион Велико Търново и Пловдив и регион Бургас и Варна се обединяват в
Регион Изток. Взето е решение в Регион Изток да се съкратят 2 бр. позиции -
Регионален директор продажби на Региони Велико Търново и Пловдив /заеманата от
ищцата длъжност/ и Регионален директор продажби на Регион Варна и Бургас, а
вместо тях да се създаде нова позиция - Регионален директор продажби Изток, с място
на работа в гр.Пловдив. С това решение е прието, че новото щатно разписание за
дружеството влиза в сила от 09.10.2020 г.
По делото е представено и щатно разписание, действащо от 09.10.2020г.,
видно от което в същото не фигурират длъжностите „***“ на регион Велико Търново и
„***“ на регион Бургас и Варна. Предвидена е една щатна бройка за длъжността „***“
– Изток /позиция 116/.
По делото са приети и длъжности характеристики на длъжностите „***“
регион Изток и „***“ . При тяхното сравнение се установява, че длъжността „***“ е
със значително по-голям териториален обхват, като включва допълнителни трудови
функции в сравнение с длъжността „***“ – това са функции по планиране на
продажбите на „Фьоникс Фарма“ ЕООД, предлагане и бюджетиране на разходи за
служители, активно участие и подпомагане на работата на Груповия директор
3
Продажби във всички проекти на направление Продажби, активно участие и
подпомагане на работата на Управителите в идентифицирането и развитието на нови
бизнес модели и проекти с цел увеличаване на продажбите на ниво Фьоникс Фарма
България.
Видно от протокол от 23.10.2020г. за извършен подбор /л.89 от делото на РС/,
преди прекратяване на правоотношението с ищцата работодателят е извършил подбор
между нея и лицето К.Б.Ш.- Й., заемаща сходна длъжност – „***“ в гр.Пловдив. Била е
назначената комисия, която по предварително посочени показатели е извършила
оценила двете лица, като К.Ш.- Й. е получила 105 точки, а ищцата - 42 точки.
Въз основа на тези доказателства и предвид наведените оплаквания във
въззивната жалба, съдът прави следните изводи от правна страна:
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до това районният съд да е
направил неправилен правен извод, че уволнението е законосъобразно, тъй като не е
съобразил наведените от жалбоподателката – ищец оплаквания за незаконосъобразност
при извършването на подбора и недопускането на поискани от нея доказателства във
връзка с тези оплаквания, както и да е направен от първоинстанционния съд
неправилен правен извод, че е налице реално съкращение на щата.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира и двете
оплаквания за неоснователни.
На първо място съдът намира, че ищцата не е въвела своевременно
оплаквания във връзка с извършения от работодателя подбор преди уволнението и.
Единствените направени от нея оплаквания са във връзка с това при извършеното
уволнение да не са „били спазени предвидените в КТ процедурни изисквания за този
вид уволнение“. Така направеното оплакване е твърде общо и не съдържа посочване на
каквито и да е конкретни факти, които да бъдат свързани с извършения от
работодателя подбор. Ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат
това право или имат значение за надлежното му упражняване. Независимо от това от
кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе
решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване
на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си
молба, като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от
фактите, на които то се основава. / В този смисъл са Решение № 121 от 29.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4120/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 459 от 27.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1532/2010 г., Решение № 290 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 882/2011 г./.
Ето защо съдът приема, че не дължи произнасяне по допълнително наведените от
ищцата оплаквания във връзка с извършения подбор в хода на исковото производство.
Дори и да се приеме обаче, че оплакването в исковата молба да не са „били
спазени предвидените в КТ процедурни изисквания за този вид уволнение“ включва и
оплакване във връзка с надлежното упражняване от работодателя на правото му на
подбор, съдът намира, че в настоящия казус не са налице нарушения в процедурата по
4
уволнението на ищцата във връзка с извършения от ответника подбор.
Установи се по делото, че преди уволнението на ищцата е съкратена
единствената щатна длъжност „***“ на регион Велико Търново, с място на работа в
град Пловдив. Без правно значение в случая е обстоятелството, че предвид влязлото в
сила ново щатно разписание, в сила от 09.10.2020 г. е било прекратено поради
съкрщаване на щата и трудовото правоотношение с Е.Х.Т., на длъжност „***“,
направление продажби, Регион Бургас, доказателства за което се представиха във
въззивното производство. Данни за това да е била съкратена длъжността и на
посоченото лице са били налични още в първоинстанционното производство – в
Протокол за решение на УС на „Фьоникс Фарма“ ЕООД от 08.10.2020 г. за извършване
на структурни промени и промени в щатното разписание, както и в двете коментирани
щатни разписания. Обстоятелствата обаче, че е била съкратена и една щатна бройка за
длъжността „***“, направление продажби, за Регион Бургас, не променя извода на
съда, че съкратената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност е била
единствената в град Пловдив, поради което и предвид разяснянята, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
извършването на подбор от работодателя не е било задължително. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение се приема, че при съкращаване на единствената
щатна длъжност прекратяването на трудовия договор с работника или служителя,
който заема длъжността се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В този
случай работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази
длъжност, без подбор, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка
или сходна длъжност. Това е така, защото в структурното звено не съществува друга
еднаква/сходна (с несъществено различаващи се трудови функции) длъжност по щат.
Работодателят не е бил задължен да осъществи правото си на подбор между лица,
заемащи длъжности със същите или несъществено различаващи се трудови функции в
звена в различни населени места, предвид забраната за едностранно изменение на
трудовото правоотношение от негова страна, предвидена в чл. 118, ал. 1 и 2 и чл. 120,
ал. 1 КТ. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, намерила изражение в
Решение № 36 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2018 г., IV г. о., Решение № 228
от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 782/2018 г., III г. о., Решение № 149 от 18.07.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4113/2017 г., IV г. о., Решение № 74 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3413/2017 г., III г. о., Решение № 144 от 8.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 122/2016 г.,
IV г. о.
Ето защо въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че е налице
реално съкращение на щата, като на мястото на заеманата преди уволнението на
ищцата длъжност е създадена друга, с частично променени функции и задължения.
Уволнението е извършено от компетентен орган, правото на уволнение е
законосъобразно упражнено от страна на ответника, с мотивирана писмена заповед и
съобразно изискванията на закона. Предявените обективно съединени искове с право
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяната като незаконосъобразно на
уволнението и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което ще потвърди.
Предвид изхода по спора, в тежест на жалбоподателката и в полза на
5
въззиваемия ще се поставят направените от последния разноски във въззивното
производство. Въззиваемият е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на
1300 лв. Предвид направеното от жалбоподателка възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и обстоятелството , че се касае до трудов спор без
значителна фактическа и правна сложност, като пред въззивната инстанция са
проведени две съдебни заседания, то размерът на адвокатския хонорар на въззиваемия
следва да бъде редуциран до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 650 лв.,
като разноски за въззиваемия ще се присъдят в този размер.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261025/31.03.2021 г., постановено по гр.д. №
15979/2020 г. на Районен съд - Пловдив, XV гр. състав.
ОСЪЖДА А. Г. Ю. с ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „Фьоникс
Фарма“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Околовръстен път № 199А, сумата от 650 /шестстотин и петдесет / лв. разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1
ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 28.09.2021 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6