Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
20.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание на двадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №6996 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Т.Т. ЕГН ********** чрез адв.Н.А. ***
срещу П.на РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и душевни болки и
страдания, които вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за
извършено от него престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, и 2800лв.
имуществени вреди за осигуряване на адвокатска защита в наказателното
производство.
Претендира
законната лихва върху процесната сума, считано от датата на привличането
му като обвиняем до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че Софийска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу него, за което било образувано НОХД №5586/2015г. по описа на СРС. С
присъда №24 от 09.10.2015г. бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 НК. СРП протестирала присъдата и било
образувано ВНОХД №4885/2015г. по описа на СГС. Делото било върнато на първа
инстанция поради констатирани нарушения на процесуалните правила. Новото дело
също приключило с оправдателна присъда. По протест на прокурор от СРП било
образувано ВНОХД №4005/2018г. по описа на СГС. Въззивният съд отменил
първоинстанционната присъда и прекратил наказателното производство на осн.чл.24
ал.1 т.6 НПК. Решението влязло в законна сила на 13.05.2019г.
Ищецът твърди, че е на 87г. и цялостното
преследване на СРП му се отразило негативно. Изпаднал в депресия, чувствал се
зле и унижен. Било уронено доброто му име, честта и достойноството.
Било влошено цялостното му физическо и
психично здраве.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са настъпили в
резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства,
установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото
наказателно производство. Оспорва размера на претендираните неимуществени
вреди, който не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за
прекомерно завишен. Излага доводи в тази насока. Твърди, че повдигнатото
обвинение срещу ищеца не е за тежко умишлено престъпление. Сочи, че не са
налице доказателства, че са търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението.
Оспорва момента, от който се претендира
законната лихва, счита, че това е датата на влизане в сила на оправдателното
решение на съда.
Оспорва претенцията за имуществени вреди.
Иска отхвърляне на исковата претенция.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 14.01.2015г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С Присъда №24 от 09.10.2015г. по НОХД №5586/2015г.
по описа на СРС С.Т. е признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.144 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурора
присъдата е била отменена от въззивен състав на СГС поради допуснати
процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от СРС.
Било е образувано ново НОХД №4486/16г. по
описа на СРС. С присъда №34146 от 08.02.2018г. ищецът е е признат за невиновен
и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 от НК. По депозиран протест от РП е било образувано ВНОХД №4005/2018г. по описа на
СГС.
С Решение от 15 ноември 2018г. състав на СГС
е отменил първоинстанционната присъда, а наказателното производство по ДП №1363/2014г. по описа на 08 РУ – СДВР,
пр.пр.№42918/2013г. по описа на СРП, образувано и водено срещу С.Т. с
постановление от 20.08.2014г. на СРП за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е било прекратено изцяло.
С Решение №38/13.05.2019г. състав на ВКС по
кд №13/19г. е оставил в сила решението от 15.11.2018г. на СГС по ВНОХД
№4005/18г.
За изясняване на делото от
фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М.С.Т. и М.С.Т..
От показанията на свидетелите, които
са синове на ищеца и които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК като взема
в предвид възможната им заинтересованост от изхода на спора, се установява, че баща
им бил строителен инженер. Бил главен инженер на ДСО „Промишлено строителство“
София окръг. Участвал в големи строежи на заводи в Радомир, Перник, Златица,
Пирдоп. Бил жизнерадостен и весел човек, винаги в центъра на компанията. Когато
преди пет-шест години срещу него започнало наказателно производство той много
се променил, затворил се, вглъбил се в себе си, предпочитал да не комуникира
много и да е сам, здравословното му състояние се влошило. Бил съкрушен от
факта, че трябвало да прави изследвания дали е алкохолик и психически прегледи
във връзка с разследването, което се водело срещу него.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
За основателността на предявения иск
на първо място следва да се отговори на възражението на ответника дали
държавата, чрез правозащитните си органи носи отговорност, тогава когато
наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Безспорно е в конкретния случай, че за същото деяние, за което на ищеца Т. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по НК, вече е имало
постановление на прокурор при СРС, с което е направен отказ от образуване на
наказателно производство, поради това, че деянието не съставлява престъпление
от общ характер. Няма данни същото да е било отменено по жалба и независимо от
това се е стигнало до образуване на досъдебно производство и привличане на ищеца като обвиняем. Този факт
е бил взет в предвид от наказателния въззивен съд, който е прекратил изцяло
наказателното производство по ДП №1363/14г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр.пр.№42918/13г. срещу С.Т. на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Срещу Т. е налице
постановление за отказ за образуване на ДП в рамките на същите фактически
обстоятелства, които са послужили за основа на наказателното обвинение по
досъдебното производство, което е констатирано и от ВКС в решението по к.д. №13/2019г.,
с което е потвърдено прекратяването на наказателното производство по делото на
осн. чл. 26, ал. 1, т. 6 от НПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ доколкото спрямо ищеца е водено неоснователно
наказателно преследване, тъй като П.е повдигнала и поддържала обвинение срещу Т.,
за деяние, за което е налице отказ от образуване на досъдебно производство,
който не е бил отменен. Това наказателно производство се е развило в
продължение на около пет години и предварителна проверка около две години.
Действията, за които следва да се ангажира отговорността на ответника са
повдигането и поддържането на обвинението в наказателното производство.
При съвкупна преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на
наказателно производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства
се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и
физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Следва да
се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение
в определено престъпление, води до накърняване на достойнството му и личната му сфера.
Прекратяването на наказателното производство е достатъчна предпоставка, за да
се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което
той има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна,
обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили
в резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение №
427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457
от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК). Всяко
неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в
последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване,
понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни
мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011
г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищеца е
привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК, наказателното преследване е приключило с внасяне на обвинителен
акт в съда. Наложената мярка за неотклонение „подписка“ макар и най-лека по
своето естество е създала ограничения в социалната сфера на ищеца.
Повдигнатото обвинение на Т. безспорно се е
отразило на личните му контакти, на самочувствието като човек, който е доказал
своите качества в живота. Сринал се
авторитета му на професионалист, затворил се в себе си, променил поведението си.
Но интензитетът на душевните болки, страдания
и неудобства в личния живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в
такива случаи, за да обоснове уважаването на предявения иск изцяло.
От изложеното следва, че претендираният в
исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000лв.
е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това и
не е доказан в пълния си размер.
Съдът счита, че при съобразяване на
посочените по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите
условия, на ищцата трябва да се присъди обезщетение в размер на 15 000лева,
което да обезщети вредите от незаконното
обвинение. За разликата над 15 000 лева до предявения размер от 40 000 лева
искът трябва да се отхвърли.
Върху сумата от 15 000лв. се дължи и законна
лихва от 13.05.2019г.
В исковата молба са претендирани за
репариране на осн.чл.2, т.3 ЗОДОВ имуществени вреди за разходите на ищеца за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. по нохд №5586/2015г. по
описа на СРС по договор за правна помощ от 18.12.2014г. заплатени в брой; 500лв.,
заплатени в брой по договор за правна помощ по нохд №4485/2015г. 500лв.
заплатени в брой по договор за правна
помощ по нохд №4486/2016г.; 500лв. заплатени в брой по нохд №4005/2018г. по описа на СГС, сумата от 500лв. заплатена в
брой по Договор от 2019г. по кчд №13/2019г. на ВКС.
Законодателят е предвидил направените
разноски от подсъдимия в наказателния процес по делата от общ характер да не се
възстановяват, като е уредил в чл.187 ал.1 и чл.189, ал.1 НПК отговорността за
разноски в наказателното производство, без да се предвижда възможност за лицето,
което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски. Съдебната практика обаче приема, че не се касае за
законодателен пропуск, който да може да бъде запълнен с разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на която подсъдимият не може да се позовава и която в случая е
неприложима. Ето защо в редица свои решения ВКС приема /Решение № 255 от
02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/2015 г. III г. о. ВКС, Решение № 332 от
04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г. по гр. д. № 2807/2015 г. III г. о. ВКС
постановени по чл. 290 ГПК/, че разноските, извършени в наказателното
производство вкл. за адвокатско възнаграждение, представляват имуществена вреда
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица
от увреждането, и при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ за тях се дължи обезщетение
от Държавата на основание чл.4 ЗОДОВ /Решение № 38 от 3.02.2017 г. на ВКС по н.
д. № 39/2017 г., I н. о., НК/.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая е претендирано ангажиране на
обективната отговорност на Държавата за обезщетение за имуществени вреди във
формата на претърпени загуби, поради което е от значение стойността, с която
имуществото на ищеца обективно е намаляло, а не тази стойност, с която
имуществото му хипотетично би могло да бъде ощетено или на репариране подлежи
само реалното, а не хипотетичното, намаляване на имуществото на ищеца за
претендираните действително извършени и доказани разходи за неговото и неговия
защитник явяване пред органите в досъдебното и съдебното производство и
действително извършени и доказани разходи за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство.
От приложеното по делото нохд №4486/16г. по
описа на СРС се установява, че клиентът С.Т. е възложил на адв.Н.А., която е
приела и се е задължила да осъществи защитата по съответно проведените
производства. Установява се, че плащането е било извършено в брой.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 805,45лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн.
чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на С.Т.Т.
ЕГН ********** чрез адв.Н.А. *** сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически, психически и душевни болки и страдания, които
вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, и сумата от 2800лв./две хиляди и
осемстотин/ имуществени вреди за осигуряване на адвокатска защита в
наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2019г.,
като в останалата част за разликата до претендирания размер от 40 000лв. за
неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на С.Т.Т.
ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 805,48лв./осемстотин и пет лв. и 48ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: