Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260267
гр.Бургас, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 579 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на М.Н.З. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.Г. – БАК,
с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление №
20-0769-005313/22.01.2021г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на ЗДвП и при допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Застъпва се, че не жалбоподателят, а неговата майка,
е управлявала автомобила него ден, поради което и неправилно е била ангажирана
отговорността на собственика на МПС.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Д.Г. - БАК, като и двамата
заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Пълномощникът още
веднъж акцентира върху това, че от събраните доказателства безпротиворечиво се
установява, че друго лице е управлявало лекия автомобил, като тази информация е
била своевременно подадена към АНО, но по неизвестни причини той е решил да не
се съобрази с нея. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се прави искане
за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени
искания не се правят.
В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че нарушението
е установено по безспорен начин, поради което и се моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от приложената разписка на л. 6 - гръб, НП е връчено на жалбоподателя на
29.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 02.02.2021 г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 13.09.2020 г. в 08:45 часа в
гр. Бургас, на път Е-773, км. 491, до бензиностанция „***” в посока от кв. ***към
КПП-1, стационарно техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения „Multiradar SD № 580” с фабр. № 00209D32D4F9,
засякла и заснела, движещ със скорост от 156 км/ч. автомобил - „***” с рег. № ***.
На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл
с наименование „Снимка № S0000592F”, номер за деня „134“. По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Р.И., който от записания файл, установили,
че заснетият автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателя З.,
както и че скоростта следва да се счита на 151 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното св. И. пристъпил
към съставяне на АУАН, като за целта изпратил по делегация до РУ-Руен искане за
призоваване на собственика и попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. На 19.10.2020
г. собственикът З. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 13), в която
посочил, че на процесната дата автомобилът бил управляван от него самия. В
потвърждение на това положил собственоръчния си подпис. Няма доказателства дали
е била връчена покана за явяване в Сектор „ПП“ за съставяне на акт.
На 13.11.2020 г. св. И. съставил в
отсъствието на З. АУАН с бл. № 294805, описвайки горните факти и квалифицирайки
ги като нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след
подписването му бил изпратен за предявяване на нарушителя.
На 15.12.2020 г. актът бил
предявен на З., който го подписал и получил препис от него, възразявайки, че на
посочената дата не той е управлявал автомобила.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят
депозирал писмени възражения (л. 16), в които заявил, че действително е
подписал декларацията по чл. 188 ЗДвП, но се е объркал и я е подписал без да я
чете в детайли. Посочил, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от
майка му, за което се е сетил по-късно, като в потвърждение на думите си
приложил и удостоверение.
Във връзка с възражението била
извършена проверка, като било приобщена докладна записка (л. 21) от ПИ М. от
РУ-Руен (връчил поканата по чл. 188 ЗДвП на жалбоподателя), в която той заявил,
че жалбоподателят е бил наясно с това какво подписва, а информацията, че той е
управлявал автомобила, е била дадена от него самия. Изразил съмнение, че
жалбоподателят е решил в последствие да посочи майка си, като извършител на
нарушението, доколкото е разбрал, че се предвижда и наказание „Лишаване от
право“. Било приложено и сведение от майката на жалбоподателя (л. 24), в което
тя заявила, че е управлявала автомобила него ден.
АНО не дал вяра на изложеното във
възражението, като с нарочно писмо (л. 18) информирал жалбоподателя, че не са
налице основания за прекратяване на преписката.
Техническото средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с №
00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените Удостоверение (л. 32) и Протокол за проверка (л. 30-31).
Въз основа на АУАН на 02.04.2020г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, но допълнил, че нарушението е извършено в условията на
повторност с ЕФ Серия К № 3027822/23.09.2019 г. и ЕФ Серия К №
3629243/22.05.2020 г., поради което и на основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1600 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (л. 8), която е ясна и
регистрационният номер на автомобила се разчита лесно и без затруднения. На
процесната снимка ясно се вижда, че е заснет само автомобилът на жалбоподателя,
като в обхвата на средството няма други превозни средства или препятствия,
които евентуално да са повлияли на техническото средство.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания полицейски служител – св. И., като ги намира
за логични, последователни и непротиворечиви. Съдът не намира причина да не се
довери на изложеното от този свидетел, като против кредитиране на показанията
му не са направени и възражения от защитата.
Съдът обаче не
кредитира показанията на св. Фатме Исмаил и св. Хюсеин Идриз в частите, в които
те заявяват, че на процесната дата автомобилът се е управлявал от св. Исмаил и
че по това време жалбоподателят се е намирал в с. Трънак. Това е така доколкото
и двамата свидетели се намират в близки отношения с жалбоподателя (св. Исмаил
му е майка, а св. Идриз му е приятел от двадесет години), поради което и са
пристрастни и заинтересовани от изхода на делото. Близките отношения с
жалбоподателя сочат и на лесно обясним стремеж за представяне на фактите в
изгодна за З. светлина, с цел отбягване на отговорността му. Нещо повече –
показанията на двамата свидетели влизат в противоречие и се оборват от
приложеното по делото писмено доказателство – декларация по чл. 188 ЗДвП,
подписана от самия жалбоподател, поради което и съдът не кредитира изложеното
от тях в обсъдените части и не го взима предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 22.01.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (с изключение на приложимата санкционна разпоредба), а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението – пътят (Е773), точният километър (км.491) и ориентир (бензиностанция „***”), както и посоката на движение (от кв. ***към КПП-1). Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в процесния участък е бил монтиран знак В26, предписващ максимално разрешена скорост от 90 км./ч. Видно от приложената схема – мястото на нарушението попада в обхвата на пътния знак. Пътният участък е бил сигнализиран с пътен знак Е24, видно от приложеният на л. 33 Протокол, въпреки че с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи – т.е. не само, че не е допуснато нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателя са били съхранени максимално.
Съдът констатира, че по делото не са представени
изрични доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят е бил
поканен за съставяне на АУАН, преди да се пристъпи към процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но не намира, че това се явява
съществен порок, влечащ до цялостна отмяна на НП. От данните по делото е видно,
че съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя, с което му е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени
възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които да бъдат взети предвид от
АНО, преди да се произнесе по преписката. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС,
въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да
се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на
санкционираното физическо лице, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен
начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се
приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната
практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение
№ 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас
по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Неоснователно се явява и единственото възражение на жалбоподателя за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. Видно от материалите по делото З. е собственик на процесния автомобил, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателят изрично е декларирал, че именно той е управлявал лекия автомобил, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП. Съдът не дава вяра на изложеното от жалбоподателя, че е подписал декларацията без да я чете или че се е объркал. Касае се за пълнолетен български гражданин, който доброволно и по своя воля е положил подписа си под декларацията, като няма никакви доказателства, че е бил подведен, объркан и т.н. Тезата, че друг е управлявал автомобила се лансира за първи път едва след връчване на АУАН, като не е имало никаква пречка пред З. да информира компетентните органи за допуснатата от него грешка преди това, ако действително не той е управлявал автомобила, а не да чака да му се състави акт и едва след това да промени позицията си.
Тук е мястото да се посочи, че опитът за избягване на отговорността посредством воденето на свидетели в съдебно заседание, който да заявяват, че в действителност друг е шофирал автомобила, не се възприема от настоящия състав. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН. Приемане на противното не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна отговорност. Това е така, защото винаги, когато лицето откаже да попълни декларация преди съставяне на АУАН или попълни такава и заяви, че той е водачът и „изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то пред административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е, че с оглед правото на защита, не може да бъде издадено наказателно постановление срещу едно лице, при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН и ЗДвП не предвиждат възможност за „анулиране“ на АУАН, каквато например изрично е предвидена в чл. 189, ал. 5, изр. последно от ЗДвП относно електронния фиш. Трябва още да се добави, че в случая неприложим е и редът на чл. 54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за прекратяване на административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно „рестартиране“, включително и срещу друго лице. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 1799/25.10.2019г. по к.н.а.х.д. № 1388/19г. на АдмС-Бургас, Решение № 186/06.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 3104/2019г. на АдмС-Бургас и др.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва това „обвинение“ да се предяви още със съставяне на АУАН, а не за първи път да се появява в НП, при положение, че актосъставителят е разполагал с всички необходими данни за квалифицирането на нарушението още преди съставяне на акта. Със съставянето на АУАН се поставя началото на едно административнонаказателно производство, като се повдига „административно обвинение” срещу санкционираното лице и се поставят фактическите и правни рамки на това „обвинение”. Те следва да бъдат конкретни и ясни, за да може нарушителят да разбере в какво точно е обвинен, за да му бъде гарантирано, че ще може да организира своята защита. Още повече, че законодателят изрично предвижда, че в тридневен срок от връчването на АУАН, санкционираното лице има право на писмен отговор, писмено възражение срещу съставения АУАН, в което има възможността да изрази своята позиция по повдигнатото му обвинение и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята позиция, както и да обори доказателствата, въз основа на които е съставен АУАН, респ. му е повдигнато „обвинение”.
Образуваното с АУАН административнонаказателно производство приключва с издаването на наказателно постановление, което по своята същност представлява властнически акт, който решава въпросите за авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител. На практика наказателното постановление е окончателния акт, с който се слага край на образуваното административнонаказателно производство и според съда е неприемливо и незаконосъобразно с този окончателен акт да се въвеждат нови обвинения срещу санкционираното с АУАН лице или да се разширяват фактическите и правните рамки на вече повдигнатото с АУАН „обвинение”, както де факто се е случило в конкретното административно наказателно производство, предмет на разглеждане по настоящето дело. Защото на практика твърдения, че нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя в условията на повторност, се появяват едва в наказателното постановление. Повторността е квалифициращ признак на деянието от обективна страна и на практика този признак е включен в обвинението срещу санкционираното лице едва с издаването на окончателния властнически акт, поради което и е погазено правото му на защита в административнонаказателното производство. В АУАН липсват каквито и да е било факти, които да бъдат квалифицирани под квалифициращия признак „повторност”, а фактите по отношение „повторността” се появяват едва в приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление и така да се каже „допълват” фактическата обстановка, приета от актосъставителя.
Поради тези съображения съдът намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е възведен квалифициращия признак „повторност” за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, респективно – и в частта, с която е определена приложимата санкционна норма.
Въпреки че е допуснато нарушение съдът счита, че то успешно може да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма, намираща приложение за основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, като следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, където се приема, че :
„ ... В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна
инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично
уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение
на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно
компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при
установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази
размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността
на нарушителя е ангажирана за квалифициран
или основен състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото
му по-ниско наказание....”.
Поради горепосочените причини, съдът счита, че приложимата санкционна норма следва да се преквалифицира от тази за извършено в условията на „повторност” нарушение – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в тази, приложима за основания състав - чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП, регламентираща наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, при превишаване на максимална скорост в населено място над 50 км/ч., като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишението е с 61 км/ч., поради което и правилният размер на глобата е 800 лева.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач (л. 36), въпреки сравнително малкия стаж като водач, това не е първото нарушение на правилата, относно скоростния режим, на жалбоподателя, поради което и неговата лична обществена опасност също не е ниска.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на
преквалифицирането на приложимата санкционна норма и намаляването на размера на
наказанието - в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и атакуваното НП следва да се измени в
горния смисъл.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството (а и не е
представила доказателства за реалното сторване на такива), поради което и съдът
няма как служебно да се произнесе по възлагането им.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005313/22.01.2021г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 6 ЗДвП, на М.Н.З. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА
приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4 ЗДвП в чл.182, ал. 1, т. 6 и НАМАЛЯВА
размера на наложената „Глоба” от 1600 лева на 800 (осемстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0769-005313/22.01.2021г., издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.