№ 254
гр. Русе, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106383 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 56, ал.6 СК.
Постъпила е искова молба от Д. М. М. срещу Н. П. М., в която се
твърди, че с решение от 13.04.2010г. по гр.д. № *** от 2010г. по описа на
Районен съд – Русе бракът между двамата бил прекратен с развод по взаимно
съгласие. В сключеното споразумение за прекратяване на брака страните
уговорили, че придобитият по време на брака им апартамент и гараж остават
в обикновена съсобственост между тях, както и че ще се ползват от
ответницата по делото. Твърди се, че са налице изменения в обстоятелствата,
които са били съобразени при предоставяне ползването на семейното жилище
на ответницата, а именно навършването на пълнолетие от тяхното дете - М.Д.
М., което било същественото обстоятелство за предоставяне ползването на
жилището на ответницата. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с
което съсобствените имоти да бъдат предоставени за ползване и на Д. М. М.
съобразно притежаваните от него идеални части.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че по силата на
съдебното решение по гр.д. № *** от 2010 год. на Районен съд – Русе,
страните изрично са се съгласили и споразумели недвусмислено относно
1
ползването на семейното жилище, а именно, то да бъде предоставено на
ответницата. Уговорката за предоставяне била безусловна и не била
обвързана с упражняването на родителските права по отношение на
малолетното им към него момент дете. Нещо повече, ищецът изрично бил
заявил, че няма да има претенции занапред за наем за ползването на
съсобствения имот. Оспорва се към настоящия момент да са налице изменени
обстоятелства, които да са от значение за предоставяне ползването на
жилището. Категорично се оспорва да е налице възможност за съвместно
ползване на процесният имот. Ответницата изразява становище, че
настоящото производство е инициирано от ищеца единствено, за да
упражнява тормоз над нея.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото Д. М. М. и Н. П. М. са бивши съпрузи, чиито
граждански брак е прекратен с решение №*** от 13.04.2010г. по гр.д. № ***
от 2010г. по описа на Районен съд – Русе по взаимно съгласие. С утвърденото
от съда споразумение между страните е уговорено, че придобития по време на
бака им жилищен имот – апартамент с адрес гр. Русе, **** и гараж на същия
адрес след развода остават в обикновена съсобственост между страните (т.4
от споразумението) и след развода „семейното жилище“ ще се ползва от Н. П.
М. (т.3 от споразумението), без да дължи наем за ползването (т. 5 от
споразумението). Страните са уговорили, че упражняването на родителските
права спрямо детето им М.Д. М., род. на 21.01.2002г. се предоставя на
майката.
Няма спор по делото, че от прекратяване на брака съсобственото на
страните жилище се ползва от ответницата и дъщеря им, като ищецът няма
достъп до него.
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху
процесното жилище, същото е с площ от 61,80кв.м. и се състои от дневна,
спалня, кухня, баня-тоалетна и две тераси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 56, ал.6 СК – за промяна
на ползването на съсобствените жилищен имот и гараж, предоставени по
силата на утвърдено от съда споразумение по чл. 51 СК, като е поискано
2
предоставянето им за съвместно ползване, „съобразно притежаваните
идеални части“. За да бъде уважен така предявеният иск, следва по делото да
бъде установено, че страните са бивши съпрузи, които са обвързани от
съдебно решение, с което е предоставено ползването на семейно жилище
тяхна съсобственост, че е налице изменение в обстоятелствата, които са от
значение за предоставяне ползването, както и че са налице предпоставките за
съвместното му ползване от бившите съпрузи.
В утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК с решението за
прекратяване на гражданския брак на страните, последните изрично са
постигнали съгласие, че придобитите от тях по време на брака два недвижими
имота – апартамент и гараж остават в обикновена съсобственост. Никъде в
споразумението не уговаряно, предоставяне ползването на гаража, а само на
жилището. Видно от съдържанието на споразумението и от нотариалния акт,
с който имотите са придобити (НА ***, том.V, рег. №*** дело
№***/13.07.2007г. на нотариус Албена Александрова), жилището и гаража са
самостоятелни обекти. Поради това не би могло да бъде изменено
предоставено ползване на гаража, каквото не е уговаряно в утвърденото от
съда споразумение, а и доколкото е самостоятелен и нежилищен имот съдът
не би могъл да определи или измени неговото ползване след прекратяване
гражданския брак на съпрузите съсобственици. Поради това предявеният иск
по отношение ползването на съсобствения гараж следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно установената съдебна практика, продължителността на срока
на ползването на семейното жилище след развода не трябва да излиза извън
рамките на управлението /по смисъла на чл. 229 ЗЗД/ - три години, като
срокът по конкретното дело се определя с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, които са от значение за определянето му – Решение
№ 312 от 8.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2010 г., III г. о., ГК. В случая
страните не са посочили срок, за който се предоставя безвъзмездното
ползване на цялото жилище от ответницата. Доколкото обаче от
постановяване на решението (на 13.04.2010г.) са изминали повече от 10
години, не би могло да се приеме, че страните са обвързани от тази уговорка.
След като е недопустимо сключването на договор за наем за повече от 10
години, би следвало да се приеме, че на още по-силно основание е
недопустимо и сключването на договор за безвъзмездно ползване за по-дълъг
3
период. Поради това при липса на съдебно решение, което да обвързва
страните относно ползването на съсобственото им жилище, то съдът няма и
какво да промени, а е недопустимо 12 години след прекратяването на брака да
определя, а не да изменя как да се ползва съсобственото жилище на страните.
Всички спорове относно тези въпроси следва да се уредят по правилата на
съсобствеността.
Независимо от гореизложеното, а и дори да не бъде споделена тезата,
че споразумението по чл. 51 СК в частта относно ползването на жилището е
изгубило обвързващото си значение за страните, също не са налице
основания за уважаване на предявения иск. Предпоставките при които би
могло да бъде предоставено ползването на семейно жилище и от двамата
бивши съпрузи (каквото е искането на ищеца) са посочени в ППВС №12/71г.
Така в решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г., IV г. о., съобразявайки
соченото ППВС, ВКС приема, че семейното жилище може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения
могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните
и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства,
изменения и промяна на предназначението им, т. е. в зависимост от
възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения
за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните
помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е
допустимо по изключение само ако отношенията са търпими; отношенията
между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна
толерантност, изключваща физически или психически тормоз, когато между
бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува
възможност за диалог, когато липсва не само физическа, но и вербална
агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на
такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Само такива
отношения на търпимост позволяват съжителството в семейното жилище при
общо ползване на сервизни помещения.
В случая ответницата в депозирания от нея отговор в срока по чл. 131
ГПК е възразила, че между страните не са налице търпими отношения, че
предявеният иск е „опит на ищеца да оказва тормоз… да смути и обезпокои
бившата си съпруга“. Тези неоспорени твърдения и безспорния факт, че
страните от 12 години са разведени и не поддържат близки отношения не
4
позволява да се приеме, че са налице горепосочените предпоставки за
предоставяне съвместното ползване на процесното жилище, размерът на
което очевидно не позволява обособяването на самостоятелни части и
санитарни помещения за ползване от всяка една от страните. Поради това за
уважаване на така предявения иск следва не просто да е налице изменение в
обстоятелствата при които е било определено ползването (каквото е налице -
изминалия продължителен период и навършването на пълнолетие от детето
на страните), а и да са налице предпоставките за предоставяне на съвместно
ползване на имота.
Спорните въпроси между страните следва да се уредят по правилата на
съсобствеността. Ищецът има правната възможност да претендира да му бъде
предоставено правото на ползване върху съсобствения имот, а в случай, че
това не бъде направено да претендира обезщетение, както и да поиска делба
на имота, по който начин окончателно биха се уредили отношенията между
съсобствениците.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 56, ал.6 СК следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответницата разноски за процесуално представителство в
размер на 1000лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. М. ЕГН********** с адрес ****
против Н. П. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** иск за промяна на
предоставеното ползване с Решение от 13.04.2010г. по гр.д.№***/2010г. по
описа на Районен съд – Русе и утвърденото с него споразумение по чл. 51 СК
на жилище – апартамент с идентификатор ****** и гараж с идентификатор
******, находящи се в гр. Русе, ****, поради изменение в обстоятелствата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. М. ЕГН********** с адрес ****, да заплати на Н. П.
М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** сумата от 1000лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6