Р Е Ш Е Н И Е
№
1787 / 11.07.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми
граждански състав
на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9055 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
Г.К.Т. за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати
сумата от 16572.12 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР,
дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение с ответната дирекция, ведно
с мораторна лихва в размер на 133.51 лв., начислена за периода от ****.2018
год. до 06.12.2018 год. и законната лихва, начиная от 07.12.2018 год. до
окончателното й изплащане.
Исковете черпят правното си основание от чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД
и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им. Заявява, че
понастоящем пълният размер на обезщетението е изплатен на доверителя му.
Процесуалният
представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва така
предявените искове, също твърдейки, че е извършено пълно погашение на
задълженията на дирекцията към ищеца. Представя писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, че са били в служебно правоотношение в продължение на 13 години,
считано до ****.2018 год., че същото е прекратено по желание на служителя -
ищец на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, както и че дължимото обезщетение
за прослужено време е изплатено изцяло.
Обезщетението,
видно от представеното бордеро, е изплатено на 21.02.2019 год.
Така
установената фактическа обстановка налага извод за основателност на исковете.
Основателността
на иска по чл.234, ал.1 от ЗМВР произтича от това, че макар и доказан в своето
основание (т.е. доказани предпоставки за дължимост на обезщетението - наличие
на служебно правоотношение за срок от 13 години, размер на брутната заплата и
размер на общо дължимото обезщетение, както и прекратяване на правоотношението
на основание чл.266, ал.1, т.4 от ЗМВР), в хода на процеса е извършено плащане.
Това
плащане съдът кредитира изцяло като признание от ответната страна за съществуване
на горните обстоятелства, обуславящи доказаността на претенцията. Същевременно,
изричното признание на ищеца за плащането, е признание за правопогасяващ факт, настъпил
в хода на процеса, което налага отхвърлянето на ищцовата претенция, въпреки
основателността й.
Що се
отнася до претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва, следва да се
каже, че тя също е доказана в своето основание. Съгласно чл.234, ал.10 от ЗМВР
(нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.), обезщетенията по посочения член се изплащат в
тримесечен срок, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Затова, имайки предвид датата, на която е прекратено правоотношението между
страните, посоченият срок е изтекъл на 08.11.2018 год. и ответната страна е била
в забава от 09.11.2018 год. (деня, следващ крайния срок) до 06.12.2018 год. (деня,
предхождащ предявяването на иска). Определен от съда по реда на чл.162 от ГПК,
основателният размер на този иск възлиза на 128.89 лв., до който следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
На ищеца се
следва и законната лихва за забава в плащането на процесното обезщетение, за
периода от предявяване на иска - 07.12.2019 год. до 21.02.2019 год. - датата на
фактическото плащане.
При този
изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК, на Т. се следват деловодни
разноски, възлизащи на 300 лв., платими от ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.69, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси по ГПК, в тежест на последната се възлага и дължимата за
настоящото производство държавна такса от 712.88 лв.
Водим от изложеното, на основание
чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр.С* ********, да заплати на Г.К.Т. ***, ЕГН - **********, на основание чл.84, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 128.89 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главница от 16572.12 лв. за периода от 09.11.2018 год. до 06.12.2018 год., както и законната лихва върху посочената главница, за периода от 07.12.2018 год. до 21.02.2019 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.Т. ***, ЕГН - **********,
предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр.С* *****,
за осъждане на последната да му заплати, сумата от 16572.12 лв., представляваща
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, дължимо при прекратяване на служебното
правоотношение с ответната дирекция за прослужени 13 години, поради извършено в
хода на настоящото производство плащане, както и иска за мораторна лихва за
горницата над уважения, до пълния предявен размер от 133.51 лв. за периода от
08.11.2018 год. до 09.11.2018 год., поради неоснователност.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да заплати на Г.К.Т. деловодни разноски в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 712.88 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п/
Вярно
с оригинала: М Е