№ 16653
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160728 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на В. С. С., подадена чрез адв. Д. М. срещу „Стик
кредит“ ООД, ЕИК: *********, с която са предявени при условията на евентуално
съединяване главен установителен иск за прогласяване в отношенията между страните,
че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** от 13.06.2023 г. е
нищожен и евентуален в случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че
клаузата на чл. 29 от Договора за предоставяне на потребителски кредит,
предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. между В. С. С. и „Стик кредит“
ООД е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № *****. Ищецът
сочи, че съгласно договора отпуснатият заем бил в размер на 500 лв., като същият
следвало да бъде погасен с една вноска в срок от 30 дни. Размерът на годишната лихва
бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ –
42, 58 %. Посочено било, че общата сума, която заемателят В. С. С. трябва да върне
била в размер на 515 лв. Ищецът твърди се, че в чл. 19 от сключения договор било
предвидено същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условия, предвидени в
общите условия или банкова гаранция. В случай на непредоставяне на обезпечение
кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 29 от сключения договор, която се
заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца била начислена
неустойка в размер на 135 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо 650 лв.
Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма, освен това не бил посочен точно ГПР. В ГПР не били посочени
компонентите му, нито методиката, по която е начислен. Счита, че посоченият в
договора ГПР не отразява действителния такъв. Сочи още, че клаузата за предоставяне
на обезпечение предвижда неизпълними условия, същевременно прехвърля риска от
оценката на кредитоспособността от кредитора на длъжника, същата води и до
1
свръхзадълженост на длъжника. Самата неустойка, така уговорена, не е свързана с
пряко претърпени вреди и излиза извън присъщите й функции. Налице е и заобикаляне
на закона, тъй като с уговарянето на неустойката се предвижда допълнително
възнаграждение за кредитодателя. Освен това клаузата, предвиждаща неустойка е и
неравноправна. Чрез претенцията за неустойка се достигало до законосъобразно
повишаване на възнаграждението на кредитодателя. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от „Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален
представител адв Х. Н., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****,
като твърди, че същият е сключен в търговски обект на ответника. Сочи, че при
изчисляването на ГПР по кредита са включени: главница и договорна лихва Ищецът се
е запознал с всички законоизискуеми документи и е взел решение да сключи договора.
Твърди, че неустойка за непредставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от
кредитополучателя, но клаузата, която я предвижда е валидна и отговаря на
изискванията на закона. Освен това неустойката не излиза извън присъщите й
функции. Счита, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на
обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените в условията на евентуалност установителни искове намират
правната си квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП,
респективно чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Основателността на исковата молба претенция
е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване, че между
страните има сключен договор за потребителски заем с твърдените клаузи. Съобразно
общото правило на чл. 154 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже,
че не са налице визираните пороци.
От представените писмени доказателства, а и от изявленията на страните се
установява, че на 13.06.2023 г. между „Стик-Кредит“ АД и В. С. С. е сключен договор
за потребителски кредит № *****, по силата на който ответникът се задължил да
предостави на ищеца под формата на първи транш от кредитна линия сума в размер на
500,00 лв. при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58 %, подлежаща на връщане в 1-месечен
срок. В чл. 19, ал. 1 от процесната сделка се съдържа уговорка за обезпечаване на
кредита с безусловна банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на посочените
в Общите условия изисквания, което обезпечение следвало да бъде предоставено в 3-
дневен срок от сключването на договора. Съобразно чл. 28, ал. 1 при неизпълнение на
това задължение е дължима неустойка на стойност в размер на 0,9% от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение,
като с подписването на договора потребителят се съгласява да заплаща периодично
2
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 31 е отбелязано, че
размерите на неустойките, посочени в процесното съглашение и общите условия са
договорени свободно от страните и не са прекомерни.
Като писмено доказателство по делото е представен погасителен план,
съобразно който първият транш от кредитната линия следва да бъде заплатен на 1
погасителна вноска с падеж 13.07.2023 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена неустойката по чл. 29
от договора, дължима за непредоставяне на обезпечение в уговорения срок.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са
налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в
приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Като твърдян порок на процесното съглашение е посочен неспазването на
изискванията, регламентирани с чл. 10 ЗПК. С цитираната разпоредба е предвидено,
че договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма за
действителност, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. От
съдържанието на представения договор за потребителски кредит е видно с просто око,
че в разглежданата хипотеза отделните елементи на двустранната сделка са
представени в един и същи вид и формат шрифт. Що се касае до размера на шрифта,
то по делото не е изслушано вещо лице, което да представи експертно заключение
дали последният е в размер по-малък от 12. Същевременно обаче следва да се държи
сметка за въведените в исковата молба твърдения, че дължимите суми по кредитното
правоотношение са погасени от ищеца. Това изявление, както и липсата на данни на
физическо заболяване на потребителя, създаващи трудност да се запознае с текста на
подписания договор, са индиция, че последният се е запознал с неговото съдържание.
При това положение, дори да се приеме, че използваният шрифт е по-малък от 12, но
предоставящ възможност за кредитополучателя да се запознае с неговото съдържание,
то не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит на заявеното правно
основание. Поради тези съображения, съдът намира, че първото възражение за
нищожност следва да бъде оставено без уважение.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е описано задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
3
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора,
доколкото тези реквизити са призвани да обезпечат информираността и правото на
свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на
договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите –
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР предоставя информация на
кредитополучателя за общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването му се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите
задължения в съответствие с първоначално определените срокове.
Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните
по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по
ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В чл. 1, ал. 6 от процесната сделка е отбелязан единствено стойностният
израз на ГПР – 42,58 % и общата дължима сума по кредита – 515 лева, без да може да
се направи извод какви елементи включва последният.
Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера
на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното
посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено
същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му
се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се
ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато
бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото
липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д.
С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР,
без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни
на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно
информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания
случай дори и формулата не е отбелязана. Изложеното обосновава нищожност на
договор за потребителски кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
то в цялост, доколкото поради естеството на уговорката за ГПР, не може да бъде
заместен по право с правилата на закона и волята на страните съобразно чл. 26, ал. 4
4
ЗЗД. Главната искова претенция следва да бъде уважена, а договорът – да бъде
прогласен за нищожен.
За пълнота на изложението и в изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл.
236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, настоящият
състав намира за необходимо да изложи мотиви и по отношение на останалите
възражения за нищожност.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В
този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Изначалното включване на клаузата
за неустойка както в договора за кредит, така и погасителния план е индиция, че
същата е призвана да бъде средство за генериране на допълнителни разноски за сметка
на потребителя, чийто размер е известен на кредитодателя към момента на
сключването на договора. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от чл. 19 от
процесната сделка, в който са уговорени множеството ограничения и конкретно
определени изисквания относно обезпечението, както и изключително краткия срок, в
който следва да бъде предоставено, които правят задължението изключително трудно
изпълнимо. При това положение, макар да носи наименованието неустойка, тази
клауза по естеството си представлява допълнително възнаграждение в полза на
кредитодателя, което съставлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и
следва да бъде включен в ГПР. При включването в размера на ГПР, същият би
надхвърлил многократно посочения размер от 42,58 %. Именно поради тази причина
съдът намира за основателно възражението на ищеца, че е налице заобикаляне на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Заобикалянето на закона като основание за нищожност на дадена правна
сделка е налице в случаите, когато чрез позволени от правото средства се цели
постигането на забранен от закона резултат. В разглежданата хипотеза е видно, че чрез
невключването на неустойката в размера на ГПР се достига до стойност, която е по-
ниска от нормативно установения петкратен размер на законната лихва, като на
практика се заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва обаче да се държи
сметка, че предвиждането на неустойката и нейното оповестяване в съдържанието на
сделката е и в противоречие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото чрез нея в договора бива
посочен ГПР в размер, който е по-нисък от действителния.
5
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита,
предвидени в чл. 3, б. „ж” Директива 2008/48/ЕО, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и
непосочването на процент въобще. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира
всички разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален ефект / в този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС,
Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-
472/23г. на СЕС/.
Основателни се явяват и доводите на ищеца, че уговорената неустойка е
неравноправна. Съобразно чл. 143, ал. 1 ЗЗП клауза по договор с потребител е
неравноправна, когато е предвидена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. Последната може да бъде подведена под хипотезиса на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение създава в тежест на кредитополучателя да заплати необосновано висока
сума при липса на насрещна престация. Процесната уговорка не държи сметка за
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, която предписва задължение в тежест на кредитора
преди сключването на договор за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя и ако счете последния за недостатъчно платежоспособен, да не му
предостави парични средства в заем. По този начин се постига резултат, при който
рискът от неизпълнението на това задължение се прехвърля върху потребителя.
На последно място, следва да бъде обсъдено възражението за нищожност на
договора за кредит, доколкото уговорената в него възнаградителна лихва надвишавала
трикратния размер на законната лихва за забава. Съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД размерът
на законната лихва за забава се определя с Постановление на Министерски съвет, като
включва основния лихвен процент + 10 пункта. При служебна справка на интернет
страницата на БНБ се установява, че към датата на сключване на процесния договор –
13.06.2023г. основният лихвен процент е възлиза в размер на 2,96, респективно
стойността на законната лихва за забава е 12,96 %. При това положение, уговорената
договорна лихва от 36 % не надвишава трикратния размер на законната лихва за
забава, поради което не представлява самостоятелен порок за недействителност.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания, поради
което и предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. При това положение, не възниква
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск за
признаване нищожността на чл. 29 от договора за кредит, поради което съдът не
6
дължи произнасяне.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца. В законоустановения срок е представен списък
с разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендира сумата от 50,00 лв., представляваща
държавна такса, както и сумата от 1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представени са разноски за тяхното осъществяване. Съдът, като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на настоящото производство, изобилието от съдебна
практика по въпросите за потребителските кредити както от национално ниво, така и
от наднационален характер, както и обема на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия – депозиране на искова молба и
допълнителна молба от 10.06.2025г., намира, че претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни и неразумни. При служебна справка
се установява, че ищецът е страна по множество дела с предмет установяване
недействителност на договори за банков кредит, което поставя въпроса за
добросъвестното упражняване на предоставените процесуални права. Ръководейки
се от съображения за съобразяване целта на закона, постановяване на справедлив
съдебен акт, както и от съдебната практика на СЕС, обективирана в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/15г., съдът счита, че посоченият размер на адвокатския
хонорар следва да бъде намален. При това положение, съдът намира, че на ищеца
следва да се присъдят 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. С. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ************************************* срещу „Стик Кредит“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“
№ 13Б, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № ***** от 13.06.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик Кредит“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да
заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*************************************, сумата от 150 лв., представляваща
извършени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8