№ 470
гр. Велико Търново, 17.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МЛАДЕН Д.
като разгледа докладваното от МЛАДЕН Д. Частно наказателно дело №
20224110200844 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид :
Производство по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Производството е образувано по жалба на ощетеното юридическо лице „Еко Маркет"
ЕООД, с ЕИК *********, с процесуален представител адв. В.Ф. от ВТАК, срещу
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.06.2022 г., по ДП № ЗМ-
З/2019 г., пр. преписка № 2294/2018 г., по описа на РП - Велико Търново. Жалбоподателят
намира постановлението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда на основание чл.
243, ал. 6, т. 3 от НПК, да го отмени и върнете делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на Закона. Оспорва извода по същество на прокурора за
недоказаност на обвинението, като намира, че са събрани ясни и категорични доказателства,
че обвиняемият още при сключване на договора не е имал цел и дори намерение да го
изпълни, а е въвел в заблуждение представителя на ощетеното юридическо лице, че има
възможност и желание да работи за него. В подкрепа на тезата си акцентира върху факта, че
само един ден след като е бил направен превода от 20 000 лева, обвиняемият е изтеглил
почти цялата сума. Ако е възнамерявал да ползва паричните средства съгласно клаузите на
договора, то е следвало същите да са за изкупуване на охлюви, тоест използването им ще да
е било необходимо след събирането на охлюви и предоставянето им в предоставения на
обвиняемия склад. Според жалбоподателят, изложеното недвусмислено доказвало и
наличието на субективен елемент и пряк умисъл за извършване на престъпното деяние.
На следващо място намира, че не са изпълнени дадените задължителни от съда
указания, при предходното обжалване на прекратяването на производсвото, поради което
отново е издадено незаконосъобразно постановление.
Съдът, след като се взе предвид материалите по ДП № 56/2018г. на ОДМВР –
В.Търново, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 03.01.2019 г., за това, че през 2015 г. в гр.
Велико Търново с цел да се набави за себе си имотна облага било възбудено заблуждение у
ИВ. АВР. К. от с.Арбанаси и с това била причинена имотна вреда на „Еко Маркет“ ООД -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
С постановление от 11.11.2021г., в качеството на обвиняем е привлечен А.Д.В, за
това, че в периода от 22.03.2015г. до 29.04.2015г., в гр.Разград и в гр. Велико Търново, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ИВ. АВР. К. от
с.Арбанаси - управител на „Еко Маркет“ ООД, че срещу възнаграждение ще изкупува за
сметка на „Еко Маркет“ ООД живи охлюви и с това причинил на „Еко Маркет“ ООД,
1
имотна вреда в общ размер на 20 хил. лева, представляваща преведената му по банков път
сума необходима за изкупуване на охлюви - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В постановлението си прокурорът е следна фактическа обстановка, а именно :
Св. И.К. е собственик и управител на „Еко Маркет“ ЕООД с ЕИК1045963 81 и
седалище в град Ямбол. Основен предмет на дейност на дружеството е търговия с охлюви.
През ранната пролет на 2015 година, К. се свързал с обвиняемия А.В. от град Ветово,
обл.Русе, който му бил препоръчан от лице, което събирало охлюви за него. Целта била да се
намери човек, който да извършва изкупуване на охлюви за дружеството от Разградския
регион, който бил останал неразработен за тях. След проведени преговори между В. и К.,
като представител на дружеството, на 22.04.2015 г., бил сключен комисионен договор,
съгласно който обвиняемият като комисионер се задължавал по поръчка на доверителя да
извърши срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя сделки по
изкупуване и заготовка на охлюви при цени от 1,20 лева. Комисионерът имал право на
комисионна от 0,01 лв./кг. Срокът на договора бил уговорен до 30.07.2015 г.
На 29.04.2015г. К. превел по сметка на обв. В. /която ходили да открият същия ден в
клон на „Уникредит Булбанк“ АД/ сумата от 20 000 лева за извършване на договорената
дейност. В. изтеглил парите като 18 000 лв. още на 30.04.2015 г. и 1950 лв. - на 11.05.2015 г.
Първоначалното намерение на К. било да му предостави пет-десет хиляди лева за тази
дейност, но обв. В. го убедил, че разполага с мрежа от хора и ще развие мащабна дейност по
предаване на охлюви, поради което тези средства щели да са недостатъчно. Ето защо К. му
превел 20 000 лв., колкото и на други комисионери от съседни райони.
Дружеството наело 2 бр. хладилни помещения в гр. Мартен, обл. Русе Русе, за да
съхраняват в тях охлювите обвиняемия и св. А.Ф.И.
В изпълнение на договора В. извършил две доставки на охлюви на дружеството - на
03.05.2015г. доставил 1061 килограма бели охлюви, изкупени от дружеството на цена 1,20
лева и на 10.05.2015г. - 133 килограма бели охлюви, изкупени на 1,40 лева за килограм. И
двете доставки са извършени в склада на дружеството в гр. Горна Оряховица, същите са
приети от св. А.П., която работела като касиер в „Еко Маркет“ ЕООД. За приемането им
били изготвени стокова разписка №02/03.05.2015г. с получател „ Еко маркет“ ЕООД гр.
Ямбол и изпълнител обв. А.В. от Ветово на стойност 1274,00 лева и стокова разписка
№01/10.05.2015г. с получател „ Еко маркет“ ЕООД гр. Ямбол и изпълнител обв. А.В. от
Ветово на стойност 186,00 лева.
На 22.05.2015 г. същият отново посетил склада, за да получи заплащане на
доставените охлюви, а именно сумата 1460 лева. Бил съставен разходен касов ордер №
61/22.05.2015г. на „Еко маркет“ ЕООД гр. Ямбол.
В. закарал и предал и 1238 кг. в базата на дружеството в гр. Русе /съгласно
твърденията на Ив. К. на очната ставка/.
До края на договора се твърди други охлюви да не са доставяни. По време на
договора св. Г.Н. Д. посещавал наетите складове на обвиняемия и на св. А.Ф.И като
констатирал, че в склада на А.Д.В нямало изкупени охлюви, а И. работел регулярно. Същото
твърди да е констатирал и св. Х.Г.М, посетил двата склада в началото на м. юни 2015 г. Но
И.К. посочва, че е разбрал от лица, посетили складовете, че В. изкупувал в наетия за него
склад охлюви, но не ги предавал на дружеството.
По повод непредаването на охлюви, многократно били провеждани разговори с В. от
Д., от управителя на дружеството и неговия син. Първоначално В. се оправдавал с липсата
на дъжд, ниска цена и др. и обещавал да започне регулярно да извършва сделки.
Д. се срещнал с В. по повод нерегулярното изпълнение на договора и твърди да го
мотивирал да признае, че похарчил парите след превеждането им и нямал средства да
закупува охлюви за дружеството. Св. И. обаче посочва, че е виждал по това време, че В. кара
охлюви в наетото за него хладилно помещение, но не виждал как се разпорежда с тях.
Потвърждава В. да му е споделял, че предавал охлюви и в складовото помещение в гр.
2
Горна Оряховица.
Впоследствие В. спрял да вдига телефона си и до края на кампанията през юли 2015
г. не доставил повече охлюви. Поради това св. И.К. и сина му посетили бащата на
обвиняемия в с. Ветово и той им обещал, че семейството ще върне 20000 лв. на
дружеството.
Тъй като парите не били върнати, през пролетта на 2016 г. последвала нова среща с
В. и баща му като те обещали, че ще работят през новия сезон за дружеството и ще
възстановят парите. От 2016 г. до 2018 г., обв. В. и баща му обещавали, че ще работят, за да
предадат охлюви за тези пари или да върнат парите, но не сторили нищо в тази насока.
Управителят св. К. решил да подаде жалба едва през 2018 г., когато от счетоводителката си
разбрал, че имало проверка от НАП срещу В. и искали сведения за преведените от неговото
дружество 20 000 лв. Твърди, че тогава разбрал, че е измамен.
Въз основа на установената фактическа обстановка, прокурорът е заключил, че в хода
на наказателното производство не са събрани категорични доказателства, които да
обосновават извода, че обв. А.Д.В е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прeкратил
наказателното производство.
В хода на наказателното производство са извършени разпити на свидетели, очни
ставки, събрани са писмени доказателства и са назначени експертизи - на подпис и на
печати.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
По същество, в настоящото производство съдът е силно ограничен във
възможността да контролира правилността на фактическите и правни изводи на прокурора.
Съдът не може да измества прокурора в осъществяване на правомощията му – да решава
налице ли са основанията за провеждане на наказателното производство и дали обвинението
е доказано, за да се привлече определено лице, в качеството на обвиняем или внесе
обвинителен акт срещу това лице – чл.246 от НПК. В този смисъл е константната съдебна
практика на ВКС / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002
Г., ОСНК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА
ВКС и РЕШЕНИЕ № 249 ОТ 08.05.2002 Г. ПО Н. Д. № 118/2002 Г., I Н. О. НА ВКС /.
Конкретно в РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О.
НА ВКС, се приема, че по силата на чл. 127, т. 1 / сега т.3/ от Конституцията на Република
България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили
престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на
прокуратурата. На тази основа Наказателно-процесуалният кодекс възлага на прокурора
процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване. Резултатите от тяхната
дейност обслужват прокурора в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, да
прекрати или спре наказателното производство.
В настоящият случай са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия, като извеждането на фактическите констатации е дейност по същество, която
следва да се осъществи от органа по ръководство и решаване в тази фаза на процеса.
Основният спорен въпрос, в конкретния случай, от който зависи развоя на
производството е относно фактите по делото и интерпретацията на доказателствата.
Прокурорът е приел фактически констатации, които се подкрепят от събрания
доказателствен материал.
След като не може съдът да осъществява обвинителната функция в
производството, като заменя фактическите и правни изводи на прокурора, следва
контролната дейност да се ограничи само до проверка на процесуалната законосъобразност
на проведеното производство и обосноваността на постановлението – т.е до колко
фактическите констатации са подкрепени с доказателства, и кореспондират ли с изведените
правните изводи.
3
Анализа на доказателствата и извеждането на определени фактически
констатации е дейност по същество на обвинителната функция, която не може да се заменя
в този етап на процеса от волята на съда. Изводът за недоказаност на обвинението от
субективна страна по чл.209, ал.1 от НК, е надлежно аргументиран и обоснован от
прокурора.
Според настоящия състав, в изпълнение на указанията дадени от въззивната
инстанция, с Определение №165 от 12.05.2022г., по ВЧНД № 124/22 г. на ВТОС,
прокурорът е направил пълен анализ на събраните доказателства, извел е фактическите си
констатации и е мотивирал обстойно правните си изводи. Извършен е анализ на
показанията на св. Д. и св.М., като са съпоставени с показанията на други свидетели по
делото – св.И., св.М. и на св.К..
Според съда, изводите които могат да се направят от събраните по с делото
доказателства са за неизпълнение на задължения поети по правна сделка, по отношения на
която не са налице достатъчно доказателства от които да се направи еднозначен извод, че
представителят на юридическото лице „Еко Маркет“ ООД е бил въведен в заблуждение,
относно действителната воля на другата страна по сделката – обв.А.В.. Не са налице
доказателства, от които да се заключи, че поради това заблуждение е извършил акт на
имуществено разпореждане и че обв.А.В. е действал изначално с измамлива цел или с такова
внезапно възникнало намерение по време на сключване на сделката – без воля за реално да
се задължи и да изпълнява задълженията си по договора. Всъщност инициатор на
взаимоотношенията между двете страни по сделката е св.К., а не обв. А.В..
В съдебната практика се приема за възможно осъществяването на измама
посредством сключването на правна сделка / Решение № 728 ОТ 30.01.2003 Г. ПО Н. Д. №
612/2002 Г., I Н. О. НА ВКС/, но следва да са налице доказателства, че е деецът е използвал
договорните отношения с измамлива цел, като е нямал изобщо намерение да изпълни
задълженията си.
Относно субективната страна на деянието се съди по действително проявеното в
поведението на дееца отношение към признаците на престъплението. Това поведение,
установено от събраните доказателства, не дава възможност да се направи категоричен
извод за наличието на намерение за възбуждане на заблуждение или поддържане на вече
създадено такова.
Изтеглянето на голяма част от преведената по сметка на обв.В. сума е косвен
факт, който може да служи за индиция за на евентуалното наличие на измамни намерения,
но не се намира в причинна връзка с останали обстоятелста от които да се направи
недвусмислен извод за изначално такива намерения. Напротив по делото безспорно е
установено, че реално са предавани охлюви в изпълнение на договора. Това обстоятелство
пък е индиция за противоположния извод, за възникване на решението за неизпълнение в
последващ сключването на договора момент. Отново следва да се посочи, че правомощие
на прокурора е на този етап от производството да се произнесе по същество по въпроса за
доказаността на обвинението.
Ето защо, според съда оспорваното постановление за прекратяване на
наказателното производство, на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Воден от горното и на осн. 243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Еко Маркет" ЕООД, с ЕИК *********, с
процесуален представител адв. В.Ф., от ВТАК, срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 24.06.2022 г., по ДП № ЗМ-3/2019 г., по описа на ОДМВР-
В.Търново, водено срещу обв.А.Д.В и ПОТВЪРЖДАВА обжалваното постановление.
4
След влизане в сила на определението, материалите по ДП да се върнат на
ВТРП.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението
на жалбоподателя и прокурора, пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5