О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ……...../.......05.2015 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА
мл. с. КРИСТИНА ТАБАКОВА
след като разгледа докладваното от мл. съдия Табакова в.гр.д. № 1400 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба вх. № 6882/18.03.2015 г. от И.Т.Г., чрез процесуалния си представител П.Б., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав, с което са определени, на осн. чл. 128, ал.1 СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** с детето Теодор Ивайлов Г., с ЕГН **********, както следва: Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че по силата на решение, постановено по гр.д. № 17069/2014 г. по описа на ВРС, е определен режим на лични отношения на детето с баща му И.Т.Г.. Излага, че с обжалваното решение, на практика, бабата и дядото на детето Теодор по бащина линия и самият той не получават ясно разграничено свое време, за да осъществяват и развиват връзката помежду си, а се взима от времето на Теодор Г. с баща му за лични отношения помежду им. Твърди, че детето прекарва цялото си време при майка си, живее с нея и същите имат достатъчно време да развиват връзката помежду си. Твърди и, че майката на Теодор не позволява на детето да се вижда с баща си И.Г. извън постановения от съда режим. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е защитил най-добрият интерес на детето. Позовава се на Конвенцията за правата на детето. По същество искането е да се постанови режим на споделено родителство за детето Теодор Г., при който майка му и баща му да разполагат с еднакво време за детето си, а техните родини да упражняват правата си на лични отношения с детето в рамките на половината на всеки от родителите. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, В. Шиварова, оспорва подадената от И.Г. жалба, като неоснователна. Възразява, че не е вярно твърдението на въззивника, че детето прекарва цялото време с майка. Излага, че детето Теодор целогодишно посещава ЦДГ № 46 – „Слънчева дъга”, гр. Варна, в която няма ваканции. Твърди, че за бащата И.Г., с влязло в сила съдебно решение е определен режим на лични отношения с детето, съгласно който детето Теодор е при бащата през 80 дни от всичките 115 почивни и празнични дни през годината, а за майката остават само 35 от тези дни, въпреки, че правата върху детето са присъдени на нея, като сочи, че ако ВРС беше определил режим на лични отношения за бабата и дядото, различен от режима, определен за бащата, майката нямаше да се вижда с детето си, дори и през почивните дни. Възразява срещу изложеното във въззивната жалба, че с оглед интереса на детето, съдът следва да преразгледа постоянното местоживеене на детето, в настоящото производство. Възразява и срещу искането за произнасяне от въззивния съд за т.нар. споделена родителска отговорност, като сочи, че същата е предмет на предявен от И.Г., иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, по който е образувано гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС, за което представя писмени доказателства. По съществото искането е за отхвърляне на въззивната жалба, подадена от И.Г.. Прави доказателствени искания да бъдат приети за сведение писмени доказателства – искова молба по гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС и Служебна бележка изх. № 37/10.03.2015 г., издадена от Директора на ЦДГ № 46 „Слънчева дъга”, гр. Варна, която детето Теодор Г. посещава.
ІІ. Въззивна жалба вх. № 7455/23.03.2015 г. от В.М. Шиварова, чрез процесуалния й представител адвокат К.К., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав, с което са определени, на осн. чл. 128, ал.1 СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** с детето Теодор Ивайлов Г., с ЕГН **********, както следва: Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и необосновано. Излага твърдения, че същото е недопустимо, поради това, че противоречи на влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС, с което е определен режим на лични отношения между бащата И.Г. и детето Теодор. Твърди и, че влязлото в сила съдебно решение е и изпълнително основание досежно определения режим и същото се изпълнява стриктно от майката, считано от 21.12.2014 г., на която дата е изтекъл срокът на Заповед за защита № 32/21.03.2014 г. на ВРС. На следващо място твърди, че решението е неправилно, поради това, че първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между ищците П.Ж. и Т.Д. /баба и дядо/ и детето Теодор, който режим е идентичен и практически дублира режима на лични отношения между детето и бащата И.Г., определен от съда при прекратяването на брака между И.Г. и въззивницата, с решение по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС. Твърди и, че от 21.12.2014 г., след изтичането срока на Заповед за защита № 32/21.03.2014 г., детето още от 21.12.2014 г. е било при своите баба и дядо в дома им в гр. Велики Преслав. Сочи, че в първото о.с.з. по делото, ищците са признали, че детето Теодор е било при тях в дома им в гр. Велики Преслав по Коледните празници на 2014 г., както и на 10-ти и 11-ти януари 2015 г. и е пренощувало при тях през посочените периоди. Твърди и, че при всяко вземане на детето от началото на 2015 г., в съответствие с определения за бащата режим, детето е било при своите баба и дядо. Твърди и, че не е било налице „пречене” от Шиварова на отношенията между ищците и техния внук, както и че такова не се е доказало и по делото, като излага, че Шиварова стриктно е изпълнява съдебна заповед, с която е било забранено на бащата И.Г. да доближава на по-малко от 50 метра сина си Теодор от 21.03.2014 г. до 21.12.2014 г., като за разлика от поведението на майката, И.Г. е нарушил многократно съдебната заповед, поради което и спрямо него е образувано досъдебно производство. Твърди се и, че пред първоинстанционния съд се доказало, че претенциите на ищците не са в интерес на детето Теодор, а по-скоро са в посока да се увеличи времето през почивните и празничните дни, през които детето да бъде при ищците и при баща си, ограничавайки по този начин времето за лични контакти на майката с детето. Излага, че детето Теодор е при бащата И.Г., през 80 дни от всичките 115 почивни и празнични дни през годината, а за майката остават само 35 от тези дни, въпреки, че правата върху детето са присъдени на нея, като сочи, че ако ВРС беше определил режим на лични отношения за бабата и дядото, различен от режима определен за бащата, майката нямаше да се вижда с детето си дори и през почивните дни. Навежда доводи, че целодневните детски градини се посещават от децата през цялата календарна години, поради което решението, с което се определя режим на отношения между детето и ищиците през пролетните и летните ваканции, е неправилно. По същество искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което молбата да бъде оставена без уважение. Прави доказателствени искания да бъдат приети за сведение писмени доказателства – искова молба по гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС и Служебна бележка изх. № 37/10.03.2015 г., издадена от Директора на ЦДГ № 46 „Слънчева дъга”, гр. Варна, която детето Теодор Г. посещава.
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, Т.Г.Д. и П.И.Ж., чрез адвокат И.А., оспорват подадената от В. Шиварова въззивна жалба, като неоснователна. Излагат, че в производството по чл. 128, ал. 1 СК двамата родители на детето се явяват необходими другари, което е наложило и насочването на исковата претенция срещу тях двамата. Твърдят, че от твърденията на Шиварова се установило, че същата счита, че издадената ограничителна заповед спрямо И.Г. й дава законово основание да ограничава контактите на детето Теодор и с неговите баба и дядо, като сочат, че именно това поведение на майката им дава основание да предявят иска, по който е образувано настоящото производство. Навеждат доводи и, че съгласието на Шиварова детето да вижда своите баба и дядо след 21.12.2014 г., но само в дните, в които има определен режим на лични отношения с неговия баща, изразява и нейното несъгласие да бъдат определени лични контакти на детето с ищците. Твърдят, че определяне на мерки за лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия е в интерес на детето, като излагат, че в дома им детето Теодор има собствена стая и добри условия за осъществяване на лични им контакти с детето. Сочат, че не е налице пълно припокриване на определените мерки за лични контакти и режима на лични отношения с бащата. По същество искането е да се остави без уважение въззивната жалба на В. Шиварова. В отговора не са направени доказателствени искания.
Настоящият състав на съда намира,
че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство са подадени
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, отговарят на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
По направените във въззивната
жалба на В.М. Шиварова и отговора й на въззивната жалба доказателствени искания – да бъдат приети за сведение представените
писмени доказателства – искова молба по гр.д. № 516/2015 г. по описа на
ВРС и Служебна бележка изх. № 37/10.03.2015 г., издадена от Директора на ЦДГ №
46 „Слънчева дъга”, гр. Варна,
настоящият съдебен състав, намира, че с оглед задължението на съда да следи
служебно за най - добрия интерес на малолетното дете Теодор Ивайлов
Г., същите следва да бъдат приети.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. № 6882/18.03.2015 г. от И.Т.Г., чрез процесуалния си представител П.Б., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. № 7455/23.03.2015 г. от В.М. Шиварова, чрез процесуалния й представител адвокат К.К., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателства по делото представените с въззивната жалба на В.М. Шиварова и отговора на въззивната жалба писмени доказателства – копие на искова молба, депозирана от И.Т.Г. срещу В.М. Шиварова, по която е образувано гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС и Служебна бележка изх. № 37/10.03.2015 г., издадена от Директора на ЦДГ № 46 „Слънчева дъга”, гр. Варна.
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2015 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително
контролиращата страна ДСП – Варна, като
на същите се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: