Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при
секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д. № 1156 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за установяване
съществуването на парично вземане, предявен от А.К.П., ЕГН ********** против А.В.П.,
ЕГН ********** за сумата от 80 000 лв. – главница, дължима по запис на
заповед, издаден на 14.01.2011 г., с падеж – на предявяване, предявен на
издателя й на 17.06.2014 г., за което вземане има издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.02.2017 г. по ч.гр.д. №
61361/2016 г. по описа на СРС, 120 с-в в полза на кредитора, ведно със законна
лихва, считано от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и за
направените разноски в заповедното производство в размер на 3000 лв., от които
1600 лв. – държавна такса и 1400 лв. – адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се излага, че процесното
вземане се основава на запис на заповед, издаден на 14.02.2011 г. от А.В.П. за
сумата 80 000 лв., въз основа на казуално правоотношение - договор за заем,
сключен между ищцата А.П. и ответника А.П. за сумата 50 000 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от
договора е било уговорено, заеманата сума и договореното възнаграждение да бъдат
върнати в следните срокове: до 14.06.2014 г. сума в размер на 10 000 лв. -
представляваща половината от договореното възнаграждение между страните, а до
14.06.2015 г. сумата в размер на 60 000 лв., от които 10 000 лева остатъкът от
възнаграждението за целия срок на договора и 50 000 лева - заемна сума.
На следващо място се излага, че
в чл. 13, ал. 1 от договора, страните са договорили, че при неиздължаване в
срок от страна на заемателя на кое да е плащане по чл. 3 от договора и/или при
неизпълнение на кое да е от задълженията на Заемателя по чл. 11 и/или чл. 12, същият
дължи на заемодателя неустойка в размер на 10 000 лв. Съгласно чл. 11, ал.
1 от договора за обезпечаване на задълженията по договора е било уговорено, че Заемателят
се задължава в срок до 14.06.2014г. да учреди в полза на заемодателя първа по
ред договорна ипотека, а в чл. 12 е било предвидено, че заемателят се задължава
в срок до 14.06.2014 г. да издаде запис на заповед, без протест и на предявяване
в полза на заемодателя за сума, равна на заемната, заедно с договореното
възнаграждение за целия срок на договора, а също така и неустойката по чл. 13, ал.
1 от договора.
В исковата молба се излага, че
ответникът не е учредил договорна ипотека в полза на ищцата, но на 14.02.2011 г.
е издал запис на заповед съгласно чл. 12 от договора за паричен заем.
Твърди се, че в договорените
срокове, ответникът не е върнал на ищцата главницата и договореното възнаграждение
по договора за заем, поради което на 28.10.2016 г., същата е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по. 417 ГПК срещу ответника А.П., по повод
на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 61361/2016 г. на СРС, 120 с-в и е било образувано изп. дело №
20178490400637 при ЧСИ А.П.с peг. № 849.
Твърди се, че издаденият запис
на заповед е валиден, тъй като има всички необходими реквизити съгласно
изискванията на чл. 535 ал. 1 ТЗ, същият е предявен на издателя му на
14.06.2014 г., поради което ищцата сочи, че е налице годно за изпълнение притезателно
право, удостоверено с приложения към заявлението и цитиран по-горе запис на
заповед.
Във връзка с изложеното, ищцата
моли съда да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването на
вземането по издадената в заповедното производство заповед за изпълнение за
посочените по-горе суми и претендира разноски по делото.
В срока за писмен отговор след
предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът А.В.П. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан, а също така и по размер. Твърди, че не дължи сумата по записа на
заповед, не е уговарял с ищцата обезпечение на договор за заем със запис на
заповед в размера, в който претендира. Ответникът не отрича, че ищцата му е
давала пари, за да развива дейност, но това е било за общата им издръжка и
същите не са били в размер на 50 000 лв., а в значитлно по- малък размер. На
следващо място излага, че процесният запис на заповед не му е предявен на
посочената в него дата и оспорва датата на предявяване на същия като сочи, че
предявяването е антидатирано. Прави възражение за погасяване по давност на
претенцията по договора за заем като главно задължение. Прави и възражение за
прекомерност на обезпечението на дълга по договора за заем със записа на
заповед и противопоставя клаузата на уговорена неустойка. В тази връзка излага,
че тъй като в договора за заем е уговорена изрична неустойка в размер на 10 000
лв., допълнително обезпечение на дълга в размер на 80 000 лв. се явява
прекомерно и не е уговаряно от него, като счита, че при наличие на уговорена
неустойка друго обезпечение не следва да се допуска. Наред с това посочва, че
записът на заповед е нищожен, като сключен в нарушение на закона и непораждащ
правно действие. Позовава се на изтекла погасителна давност на вземането по
изпълнителния лист, тъй като не му е било предявено на посочената дата.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е представен Запис на заповед, издаден на 14.02.2011 г. в гр. София от А.В.П.,
ЕГН **********, с който издателят А.В.П. безусловно и неотменяемо се задължава
срещу представяне на записа на заповед да плати на А.К.П., ЕГН ********** или
на негова заповед сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева като сумата е
платима в гр. София, ж.к. „****“, бл. *******, Съгласно отбелязването на основание чл. 487,
ал. 1, изр. 3 от ТЗ, записът на заповед може да бъде предявен в срок от 4
години, ситано от датата на издаването му като сумата по записа на заповед ще
се плати без протест. Видно от съдържанието му, записа на заповед съдържа
подпис на издателя. Съгласно отбелязването, записът на заповед е предявен за
плащане на издателя му А.В.П. на 17.06.2014 г. срещу подпис.
Във връзка с твърдението на
ищцата, че записът на заповед е издаден въз основа на каузално правоотношение,
по делото е представен Договор за паричен за заем от 14.01.2011 г., сключен
между А.К.П. – като Заемодател и А.В.П. – като Заемател. Съгласно чл. 1, ал. 1
от договора е уговорено, че Заемодателят се задължава да предаде на Заемателя
паричен заем в размер на 50 000 лева, а Заемателят се задължава да върне
заемната сума и уговореното възнаграждение.
Съгласно чл. 3, заемната сума и
уговореното възнаграждение следва да бъдат върнати по следния начин: т. 1 до
14.06.2014 г. сума в размер на 10 000 лева – представляваща половината от
възнаграждението за целия срок на договора и т. 2 до 14.06.2015 г. сума в
размер на 60 000 лева, от който 10 000 лева остатъка от
възнаграждението за целия срок на договора и 50 000 лева – заемна сума. В
чл. 4, ал. 1 е предвидено, че за предоставения заем, Заемателят дължи
заплащането на възнаграждение в размер на 10 % върху заемната сума, изчислено
на годишна база, а съгласно ал. 2 възнаграждението по предходната алинея
започва да се изчислява считано от 13.06.2011 г. В чл. 3 е предвидено, че в
случай, че заемателят върне цялата заемна сума до 14.06.2014 г. не дължи
заплащане навъзнаграждение.
Съгласно чл. 6, Заемодателят
има право да получи даденото по договора ведно с уговореното възнаграждение, а
съгласно чл. 7 Заемодателят има право да изиска предсрочно връщане на заеманта
сума ведно с дължимото възнаграждение за целия период на договора, в случай, че
Заемателят не заплати в срока по чл. 3, т. 1 договореното възнаграждение.
Съгласно чл. 10, Заемателят се
задължава да върне полученото по договора, ведно с уговореното възнаграждение,
а в ал. 2 е предвидено, че при неплащане в срока по чл. 3, т. 1 на заема, ведно
с договореното възнаграждение за целия срок на договора стават предсрочно
изискуеми, като в този случай Заемодателят може да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг ведно с възнаграждението за целия срок на договора без
да е необходимо да отправя изрична покана до Заемателя.
Съгласно чл. 12, Заемателят се
задължава в срок до 14.06.2014 г. да издаде запис на заповед, без протест и на
предявяване в полза на Заемодателя за сума, равна на заеманта сума, ведно с договореното
възнаграждение за целия срок на договора и неустойката по чл. 13, ал. 1.
В чл. 13, ал. 1 е предвидено,
че при неиздължаване в срок от страна на Заемателя на кое да е плащане по чл. 3
от договора и/или неизпълнение на кое да е от задълженията на Заемателя по чл.
11 и/или чл. 12, той дължи на Заемодателят неустойка в размер на 10 000 лева. Съгласно
ал. 2 от същия член в случай, че Заемателят забави плащането по чл. 3, т. 1 от
договора и/или не изпълни някое от задълженията си по чл. 11 и/или чл. 12,
заемът става автоматично предсрочно изискуем, ведно с дължимото възнаграждение
за целия срок на договора и Заемодателят може да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг, дължимото възнаграждение за целия срок на договора и
неустойката, по предходната алинея, без да е необходимо да отправя изрична
покана до Заемателя.
Видно
от приложеното по делото заповедно производство по ч.гр.д. № 61361/2016 г. на СРС,
ГО, 120 с-в, същото е образувано по подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя А.К.П. срещу длъжника А.В.П..
С
Разпореждане от 04.11.2016 г. по ч. гр.д. № 61361/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 120
с-в, съдът е отхвърлил подаденото заявление от 28.10.2016 г. на А.К.П. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК за сумата от 80 000
лева ведно със законна лихва върху главницата.
Посоченото
разпореждане е обжалвано от заявителя с частна жалба пред СГС, по повод на
което е образувано гр.д. № 15840/16 г. на СГС, І ГО, което е приложено по
настоящото дело. Видно от същото, с Определение от 31.01.2017 г. по ч.гр.д. №
15840/16 г. на СГС, І ГО, съдът е отменил разпореждането от 04.11.2016 г. по гр.д.
№ 61361/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 120 с-в, с което е отхвърлено заявлението на А.К.П.
за издаване на заповед за изпълнение срещу А.В.П. и вместо това е постановил да
се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 80 000 лв. –
на основание запис на заповед от 14.02.2011 г.
Няма
спор по делото, че на 08.02.2017 г. са издадени Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 61361/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 120 с-в в
полза на кредитора А.К.П., с които длъжникът А.В.П. е осъден да й заплати
сумата от 80 000 лева – главница, ведно със законна лихва за периода от
28.10.2016 г. до окончателно изплащане на вземането и 3000 лв. – разноски по
делото, от които 1600 лв. – държавна такса и 1400 лв. – адвокатско възнаграждение
за вземане, произтичащо на основание запис на заповед от 14.02.2011 г.,
предявен за плащане на 17.06.2014 г.
На
10.10.2017 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника А.В.П. срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, който е уведомен за заповедта
на 09.10.2017 г., видно от приложената разписка от ЧСИ.
С
Определение от 29.11.2017 г. по гр.д. № 61361/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 120 с-в,
съдът е обявил за спряно по силата на закона изпълнението на Заповед за
незабавно изпълнение от 08.02.2017 г. по гр.д. № 61361/2016 г. на СРС, 120 с-в
и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
по заповедта в едномесечен срок от съобщението. Видно от отбелязването, препис
от определението е получено от заявителя А.П., чрез адв. Ю. И. на 29.12.2017 г.
На 26.01.2018 г. е депозирана искова
молба от А.К.П. в СГС, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415 ГПК за установяване на вземнето по издадената заповед за
изпълнение, по повод на която е образувано настоящото дело.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза за установяване дали положеният
текст за „предявяване на записа на
заповед“ е със същото мастило, както е на другите документи и дали може да
се заключи, че имената и подписът след текста „предявен на“ са попълнени и положени на една и съща дата с подписа
на договора за заем и записа на заповед. Съгласно заключението от експертизата,
не са установени разлики във физико-оптичните свойства на химикалната паста, с
която са изпълнени съответните подписи от името на А.В.П. и три ръкописни имена
„А.В.П.” в двата представени документа.
Съгласно заключениетоу в хода
на изследването на документите, върху първа страница на Договора са установени
безцветни релефни щрихи, получени в резултат от натиска при изпълнение на
буквен и цифров запис и подпис върху лист, който е бил разположен върху този
лист от договора. При извършеното сравнение е установено пълно съответствие по
отношение на графичния рисунък, размера и взаимното разположение на елементите
между тези натискови щрихи и щрихите от: подписа и ръкописните имена за издател
в Записа на заповед и ръкописните имена, ЕГН, дата и подпис на реда за „Предявен на:“ в Записа на заповед.
Съгласно направените констатация,
експертът е направил извод, че първият лист/страница 1 на Договора за паричен
заем е бил разположен под Записа на заповед в момента на изписването на:
подписа и ръкописните имена за издател в Записа на заповед - обекти на
експертизата по т.4.1.1. и ръкописните имена, ЕГН, дата и подпис на реда за
„Предявен на:” в Записа на заповед - обекти на експертизата по т. 4.1.2.
В съдебно заседание вещото лице
е уточнил, че е възможно със същата химикалка, с която са подписани документите
да е написан и записа на заповед, тъй като при изследването е установено, че химикалната
паста е една и съща. Освен липсата на различие в химикалната паста е установено
също така, че в момента на попълване на тези ръкописни имена и подписа в записа
на заповед, тя е била надлежаща над първия лист на договора и в момента на
изписването на тези имена се е отразило върху първа страница на договора. Съгласно
експертното мнение това свидетелства за факта, че в момента на изписването на
тези имена листът, върху който са изписани, т.е. записа на заповед се е намирал
върху първия лист на договора, за да се отрази написаното. Експертът е уточнил,
че принципно не е невъзможно химикалката да е пазена три години, като в този
смисъл всичко зависи от композитния състав на химикалната паста. Вещото лице е
посочил, че в повечето химикални пасти за такъв кратък период от време не
възникват съществени изменения, дотолкова, че да бъдат установени и да се
правят изводи на база на тях, а да бъдат измерени още по малко.
Съгласно експертното мнение не
може да се каже със сигурност, че химикалната паста е една и съща, но може да се
каже, че е сходна, тъй като не е изключено една и съща рецептура да има един
композитен състав произведен на едно място с друг композитен състав на друго
място. Вещото лице е посочил, че не е запознат с рецептурата при изготвянето на
тези химикални пасти. Изследването е направено върху физични и оптични свойства
и в ширината на химикалния щрих, в които не са установени различия, т.е. в
топчето, което се върти и омастилява повърхността, върху която се пише, поради което
не може да се каже, че има идентичност, а сходство. В тази връзка експертът е
посочил за пример химикалки, които пази от 1989 г., които не са се променили,
за разлика от други, закупени по същото време, които имат разтичане, пропиване
и ореоли около щрихите.
Заключението на вещото лице е,
че всичко зависи от химическия състав, от природата на компонентите, включени в
компонентния състав на химикалната паста. Изложеното дава основание на експерта
да направи извод, че категоричен е фактът, че в момента на изписването на
ръкописните имена и подписа, този лист е бил върху първия лист на договора, а освен
това, че няма разлика в химикалната паста. Вещото лице сочи, че не е установил
отпечатъкът върху първата страница на договора, но текстът изписан върху записа
на заповед се е отразил върху нея. Налице е сходство в химикалната паста, както
и по отношение на натиска, ширина, както в единия документ, така и в другия
документ, но експертът не може да каже в абсолютна стойност дали това се е
случило по едно и също време.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 и
чл.417,т.10 ГПК в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича
вземането й, а ответникът – възраженията си срещу това вземане.
В
конкретния случай заявителят и ищец по настоящото дело основава своето вземане
срещу ответника на менителничен ефект – запис на заповед от 14.02.2011 г., като
твърденията в исковата молба са, че правоотношенията между ищцата и издателят на
ценната книга са основани на каузално правоотношение - договор за заем, по
който ответникът не е върнал заемната сума, ведно с уговореното по договора
възнаграждение.
Записът
на заповед е едностранна правна сделка, която възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя, с което същият се задължава безусловно
да заплати на поемателя определена сума пари, респ. сделка, целяща пораждане на
манителнични права и задължения. Същевременно записът на заповед е абстрактна
сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити
на чл. 535 ТЗ като липсата на някой от тях води до недействителност на ценната
книга.
Законодателят не поставя изискване към
съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед
на което се поемат или изпълняват менителничните задължения,напротив наличието
на такива могат да направят ефекта недействителен.
Съгласно приетото в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса как
се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422,
ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед ищецът – кредитор следва да доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
Ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, съдът
е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и
конкретното каузално правоотношение, независимо от това коя от страните го е
въвела е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на
заповед.
Както е посочено в тълкувателното
решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално
правоотношение за обезпечение на което е издаден записа на заповед от
ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение,
като доказва вземането си основано на манителничния ефект. От изложеното
следва, че ищецът, предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване
на вземане по запис на заповед в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК, няма
задължение да доказва конкретното каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, тъй като в качеството му на
абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед е
самостоятелен източник на вземането и е достатъчен за неговото доказване в
производството по чл. 422 ГПК. Даденото разрешение е залегнало във формираната
след приемане на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика (в редакцията
преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) - напр. решение № 12/30.01.2015 г. по т.
д. № 2714/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 69/09.05.2016 г. по т. д. № 1185/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 15/16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г. на ВКС, І т.о. и др. В посочените решения е прието, че дори и тогава,
когато ищецът - кредитор е въвел твърдения за обезпечителна функция на записа
на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, той доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - редовен от външна страна запис на заповед, а
твърдението му за кауза е обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът
носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис
на заповед.
За посочване на кауза, но
недоказването й в производството по чл. 422, ал.1 ГПК, ищецът не би могъл да се
санкционира с отхвърляне на иска, основан на запис на заповед в качеството му
на самостоятелна абстрактна правна сделка. В посочените решения е застъпено
становище, че при липса на релативно възражение от ответника, на която се
приравнява общото възражение за безпаричност на записа на заповед, ищецът -
кредитор не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по
каузално правоотношение, обезпечено с редовния от външна страна запис на
заповед. Като проявни форми на общо оспорване, при които ответникът не въвежда
конкретни релативни възражения за несъществуване на вземането по записа на
заповед и по тази причина за уважаването на иска по чл.422, ал.1 ГПК,
практиката на ВКС е възприела твърденията на ответника, че между него и ищеца
липсва каквото и да е каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден
записът на заповед; отричането на въведеното с исковата молба каузално
правоотношение, без посочване на друго каузално правоотношение, за чието
обезпечаване е издаден записът на заповед; твърдението, че срещу обещаната със
записа на заповед парична сума ответникът - издател не е получил насрещна
престация от ищеца – поемател и др..
В настоящия случай,
процесуалната позиция на ответника се изразява единствено в направено
възражение за недължимост на претенцията по записа на заповед, както и в
отричане на уговарянето на записа на заповед като обезпечение на договор за
заем, сключен с ищцата, а също така и в оспорване на датата на предявяване на
записа на заповед с твърдения, че същият е антидатиран.
Съдът намира, че направените от
ответника оспорвания на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото представляват
оспорване на уговарянето на записа на заповед като обезпечение на договор за
заем, без посочване на друго каузално правоотношение, за чието обезпечаване е
издаден записа на заповед и доколкото не разкриват каузата, поради която той е
издал записа на заповед представляват общи възражения за безпаричност на
менителничния ефект.
На следващо място, изложените твърдения
от ответника в отговора на исковата молба, че е измамен от ищцата останаха недоказани
по делото, а останалите излажени такива в отговора, че не е чел и лекомислено е
подписал документите, които му е предоставила ищцата са ирелевантни по делото,
доколкото същият е дееспособно лице, което следва и може да отговаря за действията
си.
Във връзка с изложените правни
изводи, съдът намира, че в настоящия случай от ответника по делото, в
качеството на издател на менителничния ефект не са въведени конкретни релативни
възражения по делото, поради което и независимо от обстоятелството, че в случая
именно ищцата - кредитор е въвела твърдения за обезпечителна функция на записа
на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, в доказателствена тежест на
ищцата е да установи единствено наличието на редовен от външна страна запис на
заповед.
Факт е, че представеният в
заповедното производство документ от 14.02.2011 г. представлява валиден запис
на заповед и е годен да породи посоченото в него задължение. Документът съдържа
всички задължителни реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ – наименование “запис на
заповед“ в текста на документа и на езика на който същият е написан; падеж (в
случая – срещу представяне на този запис на заповед, като е уговорено, че
същият може да бъде предявен на основание чл. 487, ал. 1, изр. 3 от ТЗ в срок
от 4 години, считано от датата на издаването му); място на плащане; име на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаване; подпис на издател.
Съгласно съдебната практика,
когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от
предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната
книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо.
По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка за
поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението.
В конкретния случай, ответникът
не оспорва подписите, които е положил в записа на заповед ,но оспорва датата на
предявяване на записа на заповед с твърдение, че същият не му е предявен на
посочената дата – 17.06.2014 г., респ. че предявяването на записа на заповед е
антидатирано.
От приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза по делото се установи, че по принцип е възможно
двата документа да са изпълнени при едни и същи условия, по едно и също време и
с една и съща химикална паста. Съгласно експертното закючение е възможно при
подписването на документите и предявяването на записа на заповед да е
използвана една и съща химикалка, а също така и различни химикалки, но от една
партида на производство. Следователно, с оглед на възприетите от експерта
положения може да се направи заключение, че по характеристиките на използваната
химикална паста може да се говори за сходство на химикалната паста, с която са
положени подписите и изписани трите имена на ответника върху договора за
паричен заем и записа на заповед, но не може да се направи категоричен извод за
идентичност на същата.
На следващо място, съгласно
заключението на техническата експертиза освен липсата на различие в химикалната
паста е установено също така, че първият лист/страница 1 на Договора за паричен
заем е бил разположен под Записа на заповед в момента на изписването на:
подписа и ръкописните имена за издател в Записа на заповед и ръкописните имена,
ЕГН, дата и подпис на реда „Предявен на:“ в Записа на заповед.
Съгласно изводът на вещото
лице, в случая категоричен е само фактът, че в момента на изписването на
ръкописните имена и подписа в записа на заповед, този лист е бил върху първия
лист на договора за заем, но не може да се каже с абсолютна сигурност дали това
се е случило в деня на издаването на записа на заповед или при самото му
предявяване.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че не може да се направи категоричен извод, че имената и подписът след
текста „предявен на“ са попълнени и положени на една и съща дата с датата на
издаване на записа на заповед. В тази връзка, съдът намира за недоказани възраженията
на ответника по делото, че предявяването на записа на заповед е антидатирано.
Възражението за изтекла
погасителна дваност по отношение на договора за паричен заем е неоснователно,
тъй като претенцията на ищцата е основана на менителничния ефект, породен от
записа на заповед. Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. Последният е
посочен в процесния запис на заповед на предявяване, а по делото се установи,
че записа на заповед е предявен на длъжника на 17.06.2014 г.
В настоящия случай заявлението
по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на 28.10.2016 г., а съгласно чл. 422,
ал.1 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение, поради което съдът намира, че искът за установяване на
вземането, основано на менителничния ефект, породен от записа на заповед не е
погасен по давност.
Неоснователни и недоказани са
по делото и направените възражения от ответника, че записът на заповед е
нищожен, като сключен в нарушение на закона и непораждащ правно действие.
Във връзка с изложените по-горе
правни изводи, съдът намира, че документът е надлежно предявен за плащане на
длъжника, поради което удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане.
По делото няма данни паричното задължение, което процесната ценна книга
материализира да е било изпълнено, поради което съдът намира, че предявеният установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ
е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда установителния иск
по чл. 422 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените
в настоящото производство разноски в размер на 1600 лв. - държавна такса и 1400
лв. - адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 3000 лв., от които 1600 лв. – държавна такса и 1400 лв. -
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК,
предявен от А.К.П., ЕГН **********,*** против А.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, че
А.В.П., ЕГН ********** дължи на А.К.П., ЕГН ********** сумата от 80 000 /осемдесет
хиляди /лева – представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
14.01.2011 г., с падеж – на предявяване, предявен на издателя й на 17.06.2014
г., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 61361/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 120 с-в, ведно със законна лихва от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.В.П.,
ЕГН ********** да заплати на А.К.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лв. - разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 61361/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 120
с-в, както и
сумата от 3000 лева – разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: