О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на четвърти декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Веселка Иванова
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Цветелин Радойнов,
като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С.И.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения И..
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебния защитник-адв.А.К., поддържат молбата и правят искане И. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Осъденият С.И.И. търпи общо наказание по ЧНД № 41/2018 г. по описа на РС-Разград, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК по съвкупност от присъди по НОХД № 259/2014 г. на РС-Кубрат и по НОХД № 907/2017 г. на РС-Разград, в размер на 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпления, квалифицирани като опасен рецидив.
Началото на наказанието е на 17.05.2017 г., когато осъденият е постъпил в Затвора гр.Белене. На 12.09.2018 г. той е преместен в Затвора гр.Враца във връзка с изявено желание за продължаване на образованието. Към датата на произнасяне на настоящото определение - 04.12.2020 г., от това наказание той е изтърпял 4 години, 3 месеца и 1 ден, от които 3 години, 6 месеца и 17 дни фактически, а от работа 8 месеца и 14 дни. Остатъкът за изтърпяване е 8 месеца и 29 дни.
От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като се касае за наказание, наложено за извършено престъпление при условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода И.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 55 точки, в рамките на средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Рискът от рецидив е останал непроменен, а рискът от вреди за обществото е среден с материално-имуществен характер и с психологически последствия за жертвата, като би могъл да ескалира на фона на подходящо криминално обкръжение-извършители на телефонни измами. Рискът от вреди за пенитенциарните служители, лишените от свобода и за самия него е нисък.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора гр.Враца И. е бил награждаван един път на 12.03.2019 г. Наказван е два пъти на 16.10.2019 г. и на 29.10.2019 г. за притежание на неразрешени вещи, но и двете наказания са заличени, съгласно чл.109, ал.1 ЗИНЗС.
Осъденият е включен в образователния процес през 2018 г. и през учебната 2020/2021 г. продължава образованието си като ученик; при възможност посещава курс за религиозна подкрепа; избирателно се включва в организираните общопенитенциарни спортни и културно-масови мероприятия. За периода 20.07.2020 г.-14.08.2020 г. е полагал доброволен неплатен труд по чл.80 от ЗИНЗС в мебелния цех към затвора.
Според доклада поведението на осъдения в последния период от изпълнение на наказанието показва, че няма трайни нагласи за позитивна промяна. Склонен е да омаловажава собствената си отговорност и принос за извършените престъпни посегателства, търси вината в другите, няма емпатично отношение към пострадалите от престъпленията; не осъзнава напълно своите дефицити и само частично разпознава проблемите си.
Констатирано е, че отношението на осъдения И. към плана на присъдата е формално. Стремежът му е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към постигане на положителни промени. За изпълнение на поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата е предложено корекционната работа с него да продължи в посока повишаване на образователното ниво; приучаване към социално приемливи порядки и начин на живот извън затвора, преценка на миналото поведение; разпознаване на проблемите; формиране на ясни и реалистични цели в живота.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият И. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на И. е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С.И. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив-55 точки, които макар и в средния диапазон, са непроменени за изминалия период от време, което навежда на извод за наличие на реална опасност от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, не приема изцяло вината си, а търси оправдание в околните и обстоятелствата, няма емпатично отношение към пострадалите и не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение /индикатор за което са осъжданията му за телефонни измами в условията на опасен рецидив/. Данните в докладите и досието на осъдения И. навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му-участието му в образователния процес, в религиозни и трудови дейности, но тя е колеблива и неустойчива. Ето защо корекционната работа с него следва да продължи интензивно в оставащия срок на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно С.И. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.И.И., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 5 години лишаване от свобода, определено като общо по ЧНД № 41/2018 г. по описа на РС-Разград, с остатък 8 месеца и 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: