Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

Гр. Сливница, 13.07.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на дванадесети март, през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 Районен съдия: ГЕОРГИ Н.

при секретаря СУЗАНКА Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 159 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ИЩЦИТЕ В.С.С., ЕГН **********, Г.Е. ГРИГОРОВ, ЕГН ********** и Ц.Е.К., ЕГН **********, са предявили иск срещу Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, .Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Димитьр Б.С., с ЕГН **********,***, Б.П.О., с ЕГН **********,***, Н.П.О., с ЕГН **********,***, Б.И.С., с ЕГН **********,***, М.И.С., с ЕГН **********,***, К.К.К., с ЕГН **********,***, А.К.А., с ЕГН **********,***, С.Й.Д., с ЕГН **********,***, Г.Х.Д., с ЕГН **********,***, Петьр Й.И., с ЕГН **********,***,  Д.П.Й., с ЕГН **********,***, И.П.Й., с ЕГН **********,***-та/ № 17, Л.М.М., с ЕГН **********,***, Й.А.М., с ЕГН **********,***, К.А.П., с ЕГН **********,***, К.Б.Д., с ЕГН **********,***, П.К.А., с ЕГН **********,***,  В.Б.С., с ЕГН **********,***, Б.В.Б., с ЕГН **********,***, Е.В.Б., с ЕГН **********,***, Д.А.В., с ЕГН **********,***, А.Х.Г., с ЕГН **********,***, Н.Д.Г., с ЕГН **********,***, Р.Д.Р., с ЕГН **********,***.

В процеса на размяна на книжа, са починали ответниците П.Й.И. (заместен от своите наследници – отв. Д. и И. Йорданови), както и В.Б.С. (заместен от своите наследници отв. Б.В.Б. – починала на 09.08.2016г. и Е.В.Б.).

Ищците твърдят, че са собственици на дворно място с площ от около 560 кв. метра, находящо се в строителния полигон на село Хераково, местност „Каракачан“/“Троян“, при съседи Райна Солакова, земеделска земя, река и път, ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда с площ от 51 кв. метра.

Този имот бил закупен  от наследодателя на ищците – Е. Григоров С., заедно с първата ищца. Имотът бил закупен от Цветанка Асенова Ленкова с н.а. № 137, том ІІІ, дело № 1148/01.11.1990г. на РС Сливница. Тяхната праводателка се легитимирала с нотариален акт от 1989г. издаден възоснова на извършена обстоятелствена проверка. В легитимационния акт на Ленкова било отразено изрично, че имота се намира в строителните граници на населеното място. През 1987г. той бил включен в границите на строителния полигон. Имотът бил ограден, като оградите никога не били местени от момента на придобиването му. Ищците го владеели непрекъснато, явно и безспорно, като сградата в него била построена през 1990г. от Е.С. и съпругата му. Този имот никога не бил влизал в ТКЗС и винаги е имал селищен характер. Ищците случайно установили, че при изработване на КВС, Община Божурище не е подала информация за границите на строителния полигон, в резултат на което целият строителен полигон на местност „Каракачан махала“ погрешно бил включен в КВС и било извършено възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От изработената схема на застъпване се установило, че 150 кв. метра от западната част на имота попадат в имот № 145004, а източната част от 408 кв. метра попадат в имот № 145005, като и двата имота били възстановени на наследниците на Христо Ленков Г., от чиято внучка – Цветанка Ленкова, бил закупен процесния имот през 1990г. Въпреки, че решението за възстановяване на имотите било постановено през 1996г., то ищците повече от деветнадесет години след това продължавали да го владеят безспорно. 

Молят да бъде признато по отношение на ответниците, че те са собственици на процесния имот.

Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК част от ответниците са подали отговор, както следва:

Ответниците К.К.К. и А.К.А., признават иска, като твърдят, че исковата претенция е основателна.

Ответниците В.Б.Д., В.Г. Стефчов и А.Х.Г., оспорват исковата претенция. Представят доказателства и излагат съображения по поисканите от страна ищците доказателства.

Ответникът Д.П.Й., не оспорва исковата претенция и признава така предявения иск. Няма претенции във връзка с доказателствените искания на ищците и не ангажира доказателства.

Ответникът И.П.Й., не оспорва исковата претенция и признава така предявения иск. Няма претенции във връзка с доказателствените искания на ищците и не ангажира доказателства.

Ответницата С.Й.Д., чрез назначеният му особен представител, оспорва предявения иск.

Ответниците Б.П.О. и Г.Х.Д., уведомени чрез назначените им особени представители, съответно адв. Е. Н. и адв. А. В. и двамата от САК, не са подали отговор на исковата молба.

Останалите ответници, редовно уведомени не са подали отговор. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено по делото, че на ответниците по делото в качеството им на наследници на Христо Ленков Г., са били възстановени с Решение № 09/18.04.1996г. на ПК Божурище имоти № 145004 и 145005, находящи се в землището на село Хераково, местност „Каракачан“.  Не се спори, че процесния имот попада изцяло във възстановените на ответниците имоти.  

В хода на производството са събрани гласни доказателства, като са изслушани свидетелите Динка Динева Наумова и Седефка С. Младенова. Същите заявяват, че познават имота предмет на спора. Още през 1989г. той бил закупен от първата ищца и нейния съпруг – баща на останалите ищци. И двамата свидетели описват имота по площ и граници, които съвпадат с тези по исковата претенция. Твърдят, че имота е ограден от всичките страни и в него семейството на първата ищца си е построило къща след закупуването му. От 1989г. оградите на имота никога не били местени и съществували на място, така както се намирали и към настоящия момент. Имота бил електрифициран и водоснабден и никога не е бил в блок на ТКЗС. Преди да бъде продаден на ищците, той е бил част от дворното място на тяхната праводетелка Цветанка Асенова Ленкова. Никой не е оспорвал правото на собственост на ищците от момента в който те закупили имота и си построили в него къща през 1990г.

От изготвената изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните по делото съдебно техническа експертиза се установява следното:

Процесният имот с Решение № 84/11.08.1987г. е нанесен в строителния полигон, като е записан под № 14 по протокола. Установява се още, че местността „Ленкови кошари“ и местността „Беличка река“ са идентични.

Към настоящия момент процесния имот попада по одобрената кадастрална карта в ПИ с идентификатор 77246.145.5 и 77246.145.4. При извършения на място оглед от вещото лице е установено, че имота е застроен и ограден, а също така електрифициран, водоснабден и поддържан. Около него има изградени и други жилищни сгради. Процесния имот попада със 150 кв. метра в имот № 145004 по КВС и със 408 кв. метра в имот № 145005 по КВС, или на практика целия имот попада изцяло в цитираните два имота, като графичното изображение е материализирано в приложената по делото на лист 9 скица - проект.  Установява се още, че процесния имот е идентичен с този по легитимационния нотариален акт на ищците, както и че същия е с площ от 558 кв. метра при съседи: север – съседен имот застроен с къща на 1.5 етажа, юг – земеделска територия до река, изток – земеделска територия и запад – път.

Други относими към предмета на спора доказателства не са представени.

            При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предоставянето на търсената от ищеца собственическа защита е обусловена от установяването на факта, че същият притежава право на собственост върху посочения недвижим имот, като правото му е било оспорено от ответниците предвид доказателствата по делото, че на последните е било възстановено правото на собственост върху имот част от който съвпадат с процесния. Този извод дава основание да се приеме, че така предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения:

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото му на собственост и насрещно доказване относно наведените от ответниците възражения.

Според разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е доказано, че праводателят на ищците – Цветанка Асенова Ленкова, а от 1989г. лично те са владяли процесния имот в границите в които същия се претендира, добросъвестно, непрекъснато и безспорно в продължение на десетилетия. Този извод решаващият състав извежда от събраните по делото и неоспорени от страните гласни и писмени доказателства. Ищците в настоящия съдебен процес успяха да докажат, че процесния имот е бил придобит от техния праводател и след това от самите тях на законово основание. В хода на производството се установи, че в претендираните граници имотът се намирал и след учредяване на ТКЗС в с. Хераково, като никога не е бил внасян в ТКЗС, а също така не е губил селищният си характер в нито един момент. Този факт се потвърждава по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените писмени доказателства и заключението на изготвената СТЕ. Следователно поне от края на 70-те години на миналия век (от когато датират спомените на свидетелите по делото), спрямо праводателят на ищците, а от 1989г.и лично спрямо тях е била изтекла придобивна давност по отношение на този имот. Имота е индивидуализиран по площ и граници, които по безспорен начин дават основание да се приеме, че именно ищците са станали негови собственици още преди възстановяването му на ответниците.

В случая по безспорен начин е установено, че процесния имот е идентичен с имота описан в н.а. № 137, том III, дело № 1148/1990г., с която Цветанка Ленкова е продала на ищците част от своя имот.

Тук е мястото да се отбележи, че напраевените от част от ответниците възражения за това, че те са собственици на процесния имот на основание приключила в тяхна полза земеделска реституция се явяват неоснователни. В конкретния случай е ирелевантен факта, че за имота в който е включен и този предмет на спора, е било издадено положително решения на ПК Божурище в полза на ответниците. Доколкото ищеца оспорва придобивното основание с което ответниците се легитимират като собственици на процесния имот и в частност цитираното по – горе решение на ПК Божурище, на основание чл.194, ал.3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направеното възражение свързано с тяхното оспорване в частта им касаеща процесния имот. Съгласно принципните положения, възприети в ТР № 6 / 2006 г. на ОСГК на ВКС по реда на косвения съдебен контрол върху административни актове за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти заинтересованите могат да искат констатиране на нищожността на административния акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост. Предвид факта, че ищеца не е бил легитимирана страна в административното  производство той не разполага с право на жалба срещу постановения административен акт, т.е. включително когато последния е незаконосъобразен, той не може да се защити по реда на обжалването му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на този акт от ответника по иска за собственост (в какъвто смисъл са определение от 16.03.2000 г.  на СОС, оставено в сила с определение № 5793 от 21.09.2000г. на ВАС). Ето защо с иска си срещу наличието на правопроизводящия за ответниците факт, ищеца оспорва съществуването на собственически права на същите възоснова на актовете с които те се легитимират и съдът е длъжен да разгледа това възражение в исковото производство.

В конкретния случай се налага извода, че неправилно и в противоречие с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ПК Божурище е приела, че следва да бъдат възстановени в пълен обем имоти № 145004 по КВС и № 145005 по КВС, в които е включен процесния имот, т.к. същият освен, че никога не е имал статут на земеделска земя, е бил предмет и на разпоредителна сделка, още преди момента на възстановяването на собствеността.  Това е така, защото както беше установено безспорно, още в периода преди образуване на ТКЗС в с. Хераково и до момента на влизането в сила на ЗСПЗЗ, имотът е имал селищен характер и никога не е попадал в блок на ТКЗС. Същия е бил част от урбанизираната територия на населеното място и в него са били изградени жилищни и стопански постройки, бил е електрифициран и водоснабден, което несъмнено го квалифицира като такъв предназначен за жилищни нужди, а не като земеделски.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че така издаденото решение на ПК Божурище, послужило като легитимационен документ за собственост на ответниците - Решение № 09/18.04.1996г. на ПК Божурище, с което на наследниците на Христо Ленков Г. са били възстановени имоти № 145004 и 145005, находящи се в землището на село Хераково, местност „Каракачан“, не би могло да породи валидни правни последици, легитимиращи ги като собственици на процесния имот и следва да бъде отменено на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, в частта им касаеща процесния имот.

Изложеното води до решаващия извод, че исковата претенция е доказана от страна на ищеца, поради което предявеният иск за установяване правото на собственост по отношение на ответниците, следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2300 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съдът приема, че тези разноски следва да бъдат поети само от ответниците, които оспорват иска, както и то тези които се представляват от особен представител и тези които не са предсдтавили отговор на исковата молба, доколкото останалите признават същия, не са дали повод за завеждане на делото и изрично са заявили това в представените по делото отговори.  Ето защо разноските на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъдат поети солидарно от следните ответници: Й.С.Й., с ЕГН **********, Д.Г.Д., с ЕГН **********, В.Г.С., с ЕГН **********, В.Б.Д., с ЕГН **********, Димитьр Б.С., с ЕГН **********, Б.П.О., с ЕГН **********, Н.П.О., с ЕГН **********, Б.И.С., с ЕГН **********, М.И.С., с ЕГН **********, С.Й.Д., с ЕГН **********, Г.Х.Д., с ЕГН **********, Л.М.М., с ЕГН **********, Й.А.М., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН **********, К.Б.Д., с ЕГН **********, П.К.А., с ЕГН **********, Б.В.Б., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН **********, Д.А.В., с ЕГН **********, А.Х.Г., с ЕГН **********, Н.Д.Г., с ЕГН **********, и Р.Д.Р., с ЕГН **********.

Воден отгорното, съдът                                              

                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, .Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Димитьр Б.С., с ЕГН **********,***, Б.П.О., с ЕГН **********,***, Н.П.О., с ЕГН **********,***, Б.И.С., с ЕГН **********,***, М.И.С., с ЕГН **********,***, К.К.К., с ЕГН **********,***, А.К.А., с ЕГН **********,***, С.Й.Д., с ЕГН **********,***, Г.Х.Д., с ЕГН **********,***, Д.П.Й., с ЕГН **********,***, И.П.Й., с ЕГН **********,***-та/ № 17, Л.М.М., с ЕГН **********,***, Й.А.М., с ЕГН **********,***, К.А.П., с ЕГН **********,***, К.Б.Д., с ЕГН **********,***, П.К.А., с ЕГН **********,***,  Б.В.Б., с ЕГН **********,***, Е.В.Б., с ЕГН **********,***, Д.А.В., с ЕГН **********,***, А.Х.Г., с ЕГН **********,***, Н.Д.Г., с ЕГН **********,*** и Р.Д.Р., с ЕГН **********,***, че В.С.С., ЕГН **********, Г.Е. ГРИГОРОВ, ЕГН ********** и Ц.Е.К., ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот:  

ДВОРНО МЯСТО с площ от 558 кв. метра, находящо се в строителния полигон на село Хераково, местност „Каракачан“/“Троян“, при съседи: Райна Солакова, земеделска земя, река и път, а по експертиза: север – съседен имот застроен с къща на 1.5 етажа, юг – земеделска територия до река, изток – земеделска територия и запад – път, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда с площ от 51 кв. метра, попадащо понастоящем в ПИ с идентификатор 77246.145.5 и 77246.145.4., или в имоти по КВС, както следва:   150 кв. метра в имот № 145004 по КВС и със 408 кв. метра в имот № 145005, графично изобразен в скица – проект находяща се на лист 9 от делото.

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Решение № 09/18.04.1996г. на ПК Божурище, с което на наследниците на Христо Ленков Г. са били възстановени имоти № 145004 и 145005, находящи се в землището на село Хераково, местност „Каракачан“, в частта им касаеща процесния имот с площ от 558 кв. метра, находящ се в строителния полигон на село Хераково, местност „Каракачан“/“Троян“, обособено като самостоятелен имот с проектен номер 145060 в скица, находяща се на стр. 9 от делото

Описаната скица преподписана от съдията следва да се счита неразделна част от съдебното решение. 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците Й.С.Й., с ЕГН **********, Д.Г.Д., с ЕГН **********, В.Г.С., с ЕГН **********, В.Б.Д., с ЕГН **********, Димитьр Б.С., с ЕГН **********, Б.П.О., с ЕГН **********, Н.П.О., с ЕГН **********, Б.И.С., с ЕГН **********, М.И.С., с ЕГН **********, С.Й.Д., с ЕГН **********, Г.Х.Д., с ЕГН **********, Л.М.М., с ЕГН **********, Й.А.М., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН **********, К.Б.Д., с ЕГН **********, П.К.А., с ЕГН **********, Б.В.Б., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН **********, Д.А.В., с ЕГН **********, А.Х.Г., с ЕГН **********, Н.Д.Г., с ЕГН **********, и Р.Д.Р., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на  В.С.С., ЕГН **********, Г.Е. ГРИГОРОВ, ЕГН ********** и Ц.Е.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 2300 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

         

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: