Разпореждане по дело №417/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 23/17.02.2010 година, постановено по гр.дело № 926/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, е отхвърлен предявеният от Ю. С. Ю. от с.З., общ. Кърджали срещу И. Б. О. от с.с. иск с правно основание чл. 109 Закон за собствеността, като неоснователен и недоказан.

Въззивното производство е образувано по постъпила жалба от Ю. С. Ю. от с.З., общ. Кърджали, който обжалва първоинстанционното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Жалбодателят счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни и направени при неизяснена фактическа обстановка. При преценка на доказателствата, първоинстационният съд игнорирал доказателствата, сочещи, че извършеното строителство е без строителни книжа и че не са спазени изискванията за допустимост съгласно чл.35, ал.2 от ЗУТ така, както било констатирано и в приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза. Освен това, дори и да се приемело, че процесната лятна кухня представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ, това обстоятелство не изключвало факта, че този строеж създавал обективни пречки за ползването на собствеността. Съдът напълно безусловно и едностранчиво приповторил и възприел доводите на ответника, че процесната лятна кухня е построена преди датата 1983 г. От доказателствата по делото обаче по никакъв начин не се установявало процесната лятна кухня да е била построена през годината, в която жалбодателят закупил своя имот, а именно през 1980г. Единствените доказателства в тази насока били показанията на свидетеля Б. И. и представената от него нотариално заверена декларация, която съдът не е следвало да кредитира. Независимо от датата на построяване на процесната сграда, в настоящия случай от съществено значение било обстоятелството, че водосточните тръби на покривната конструкция били поставени от ответника по такъв начин, че възниквали обективните пречки за упражняване правото на собственост на жалбодателя. В мотивите на атакуваното решение била обсъдена и приложената към заключението по назначената експертиза снимка на процесната сграда, но единствено и само във връзка с разположението на процесната сграда. Посочено било, че видно от тази снимка сградата притежава покривна конструкция и "необходимите водосточни тръби, отвеждащи дъждовните води", но не било посочено, че от тази снимка ясно се виждало и установявало, че част от тези водосточни тръби, находящи на покривната конструкция от югоизточната стена на процесната сграда, били насочени и отвеждали дъждовните води именно към имота на жалбодателя. По този начин за него възниквала пречка при всяко едно дъждовно време да упражнява правото си на собственост върху имот с пл.сн.№ 40, в кв.4 по плана на с.З., О.. Попадащите в него дъждовни води не само, че създавали пречки за ползване, но и нанасяли върху имота вреди- при наличието на дъжд, целият имот се наводнявал, посевите се унищожавали и единственият възможен начин, по който можело да бъде осигурена защита за собствеността, бил да се премахнат вредните действия на страна на ответника чрез премахване на сградата. Първоинстационният съд изяснил твърде противоречиво обстоятелството дали в процесния случай се касаело за урегулирани поземлени имоти или за имоти с неуредени с регулационни сметки. Противоречивите правни и фактически изводи на съда несъмнено допълнително обосновавали доводите за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Жалбодателят моли съда да отмени решение №23/17.02.2010г., постановено по гр.д.№926/2009г. по описа на Районен съд-Кърджали и уважи предявения иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността срещу И. Б. О. от с.З., О.. В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба И. Б. О. от с.З., общ. Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд от ищеца Ю. С. Ю. от с.З., общ. Кърджали срещу И.Б. О. от с.с., е предявен иск с правно основание чл.109 Закон за собствеността. Ищецът твърди, че част от построената от ответника масивна едноетажна постройка - лятна кухня, е незаконен строеж, попада в неговия имот и всички течащи върху постройката води са отведени в последния. По този начин се ограничавало правото му на собственост, поради което моли незаконната постройка да бъде премахната.

От събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, се установява, че с нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет №189, том I, дело №327/1980г. по описа на РС-Кърджали, ищецът Ю. С. Ю.-жалдоподател във въззивното производство, бил определен за купувач на недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място от 600 кв.м, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи и един коридор, находящ се в землището на с.З., О.; както и че с нотариален акт № 187, том VII, рег.№11037, дело №1387/2005г. на нотариус Калин Димитров, Б.М. И. и Н.А. И. от с.З., са дарили на И. Б.О. от с.З., собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн.№38, кв.4 по плана на с.З., с площ 815кв.м, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75.12 кв.м, състояща се от три стаи, салон баня и тераса и стълбище за втория етаж й три стаи, салон, баня и две тераси на втория етаж; масивна сграда представляваща кафе - аператив със застроена площ 31 кв.м, състояща се от зала за консумация с бар - бюфет и потготвителна; едноетажна масивна сграда - лятна кухня със застроена площ 51.77 кв.м, състояща се от входно предверие, една стая, кухня и мокро помещение, при граници на поземления имот: североизток- поземлен имот с пл.сн. №37 на Т.А.С. и поземлен имот с пл.сн. №39, югоизток -поземлен имот с №40 на Ю.С.П., северозапад - поземлен имот с пл.сн. №36 на Ф.А.Р..

Видно от скица с №КР-СС-567/15.07.2009г. и скица № КР-СС-835/19.10.2009г, издадени от Община Кърджали се установява, че поземлен имот с пл. сн. №40, кв.4 по действащия план на с.З., О., одобрен със Заповед №1580/26.11.1983г. е идентичен с имота, описан в нотариален акт №189, дело №372/1980г., като имотът е записан на името на Ю. С.Ю.; а поземлен имот с пл.сн. №38, кв.4 по плана на с.З. е записан на името на И. Б. О..

Видно от удостоверение №У-03-104/1/ ат 24.11.2009г, издадено от Община Кърджали и копие от нотариално заверена декларация от Б.М. И., обект „едноетажна масивна сграда - лятна кухня” в имот с пл.сн. №38, кв.4 по плана на с.З., О., нанесена в одобрения със Заповед №1580/26.11.1980г. регулационен план на с.З., построена през 1970г. /съгласно нотариално заверена декларация от 04.11.2009г./, е търпим строеж и отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ЗУТ. Представена е и нотариално заверена декларация от Б.М. И., че процесната едноетажна масивна постройка - лятна кухня със застроена площ 51.77кв.м е построена в поземлен имот с пл.сн. №38, кв.4 по плана на с.З. през 1970г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че масивната едноетажна постройка, находяща се в имот 38, в кв.4 по плана с.З., О. е построена преди 1983г., като за същата няма издадени строителни книжа; югоизточната страна на едноетажната масивна сграда - лятна кухня е застроена върху вътрешната регулационна линия, разделяща двата имота. Разстоянието не отговаря на минималните изисквания за допустимост; постройката не навлиза в имота на ищеца.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявеният иск по чл. 109 ЗС за неоснователен и недоказан. Така, твърденията на въззивника са, че част от лятната кухня на ответника попада в неговия имот, както и че всички стичащи се по покрива дъждовни води били отведени в двора му. В тази връзка, установява се по делото, че процесната постройка не попада в имота на ищеца, като същевременно не се установява второто му твърдение, - че стичащите се води по покрива на постройката попадат в неговия имот. Доказателства в тази насока не се сочат от ищеца. Установява се обстоятелството, че постройката е незаконно построена, както и това, че същата е в режим на търпимост. Заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена от първоинстанционния съд в този смисъл, не е оспорена от ищеца и е приета като доказателство по делото. При тези безспорно установени обстоятелства по делото: процесната постройка е незаконна, но е търпим строеж и същата не попада в имота на ищеца, следва да се има предвид следното: за да бъде уважена една негаторна претенция, не е достатъчно само да се установи, че постройката е незаконна и че не се намира на допустимото отстояние от граничната линия /последното в случая е условно, тъй като към годината на построяването й 1970, не е бил в сила ЗТСУ, респ. изискванията за отстояние и пр./. Това ще е само първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по чл. 109 ЗС. Втората предпоставка е неоснователно действие по смисъла на същата разпоредба, с която се пречи на собственика на съседен имот да упражнява правото си на собственост. Ищецът - въззивник обаче носи доказателствената тежест да установи, че постройката му пречи да упражнява в пълен обем това свое право, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда õо накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него вещно право. Така, ищецът е доказал, че е собственик на имота, упражняваното върху който право на собственост твърди, че е нарушено; че процесната лятна кухня представлява незаконна постройка, като от друга страна не е доказал, напротив опровергано е от доказателствата по делото, че част от същата попада в неговия имот /процесната лятна кухня се намира на имотната граница и попада изцяло в имота на ответника/, както и е установено, че сградата е търпим строеж. Недоказано е останало също така твърдението, че постройката пречи на пълното осъществяване на правото на собственост от въззивника, тъй като стичащите се по покрива й води попадат в същия. Такива доказателства въззивникът не е ангажирал по делото. От цветната снимка, приложена към заключението е видно, че на ниската постройка има поставена водосточна тръба, отведена в дворно място. И доколкото от вещото лице липсва описание на заснетите сгради, дворно място и огради към тях, съдът прави само предположение, че ниската сграда отдясно на снимката е процесната лятна постройка, а високата къща в дъното на снимката и двора пред нея са тези на въззивника. От своя страна, от начина на отвеждане на водите от ниската сграда по никакъв начин не може да се направи извод, че те са отведени така, че да се стичат в двора на жалбодателя. Ако бетоновите колове представляват продължение на оградата между двата имота, то видно е от снимката, че водата се отвежда в двора на ответника. Т.е. въззивникът по никакъв начин не е доказал, че търпи неблагоприятно въздействие от намиращата се на имотната граница постройка на ответника, още по-малко това се доказва с приложената към заключението снимка, а други доказателства в тази насока, както бе посочено по-горе, въззивникът не е представил. Същото се отнася и до твърдението на въззивника, че процесната лятна кухня била построена след 1986 година, което по никакъв начин не опровергава писмената декларация от ответника, нотариално заверена, че сградата е построена през 1970 година и свидетелските показания в тази насока, които въззивникът не е опровергал. В тази връзка доводът му за непълно обсъждане на доказателствата по делото е неоснователен. Първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички представени и събрани по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че искът по чл. 109 ЗС е недоказан.

Що се отнася до довода, че не било изяснено дали се касае за урегулирани поземлени имоти или за имоти с неуредени регулационни сметки, това обстоятелство е било от значение по предявения иск по чл. 109а ГПК, производството по който обаче е било прекратено, определението не е било обжалвано и е влязло в сила и производството е продължило да се движи само по отношение на предявения иск по чл. 109 ЗС. Впрочем, видно от доказателствата по делото е, че имотите на страните по делото, - съседни с обща имотна граница, - са с неуредени регулационни сметки, като включително не е приложена и уличната регулация, т.е. не се касае за урегулирани поземлени имоти, което обаче е без значение за разглеждания иск, тъй като по делото е установена общата имотна граница между тях и разположението на процесната лятна кухня в имота само на ответника.

По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/17.02.2010 година, постановено по гр.дело № 926/2009 година по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.