№ 425
гр. Бургас, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20232100101769 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. Г. Р. Д. № * срещу „Застрахователна компания
Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Валентин Илиев и
Владислав Милев, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на
28.05.2023 г. около 17:17 часа на АМ Тракия А-1, при км. 356 в посока от гр.
София към гр. Бургас, от водача на пътнически автобус Сетра С 415 ГТ ХД с
рег. № А7470РВ, управляван от Д. Н. В., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 27.06.2023 г. (датата на уведомяване на ответника) до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.05.2023 г. Д. Н. В. е управлявал
пътнически автобус Сетра С 415 ГТ ХД с рег. № А7470РВ, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, като нарушил правилата
за движение по пътищата, като не контролирал управляваното превозно
средство, излязъл от дясна пътна лента, последвал удар в монтиран край пътя
билборд, след което се преобърнал, с което причинил множество телесни
увреждания на пътник в автобуса М. М.. Наложила се спешна хоспитализация
в УМБАЛ – Бургас, като били установени мозъчно сътресение, травма на
главата, счупване на седма ребрена дъга вляво, счупване на шиен прешлен С-
7, двустранни плеврални изливи, както и множество натъртвания и рани по
цялото тяло. Множеството увреждания наложили провеждане на болнично
1
лечение в продължение на 5 дни, спазване на строг постелен лежим в
болнични условия, придружено с прием на медикаменти, включително
болкоуспокояващи и извършване на контролни изследвания. М. е изпитвал
силни болки в гръдния кош при всяко вдишване и издишване, нуждаел се е от
постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди поради
ограниченост на движенията му. Осъзнал е, че периодът на възстановяване ще
е дълъг и съпътстван с нечовешки болки, ще е дълъг и ще трябва да бъде
прикован на легло, което е създало у него чувство на страх и безпомощност.
Преживяната травма била с висока сила и интензитет, депресията и
тревожността, както и липсата на желание за общуване съпътствали
ежедневието на ищеца. И до днес същият сънувал кошмари и се тревожел за
себе си и своите близки при возене и управление на МПС. Все още изпитвал
болки, страдания и неудобства, които ще продължават и занапред.
Ищецът е уведомил застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност на автобуса, водачът на който е причинил ПТП-то, за претенцията
си за заплащане на обезщетение на 27.06.2023 г., но до настоящия момент
няма произнасяне от него.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника да й заплати и
направените по делото разноски.
Oтветното дружество чрез процесуален представител е оспорило
предявения иск.
Посочено е, че причина за настъпилото ПТП е неправилно
поставен билборд (в нарушение на чл. 15 от Наредба за специално ползване на
пътищата) и неизвършен от Агенция Пътна инфраструктура демонтаж на
билборд.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият е бил без
поставен предпазен колан по време на ПТП. Освен това ищецът не е провел
рехабилитация.
Изложено е, че тялото на ищеца е било премазано от телата на
други пътници в автобуса, също пътували без поставен колан.
Посочено е, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена, като са изложени подробни доводи. От медицинската
документация е видно, че се касае за две леки увреждания, като е оспорено
твърдението в исковата молба за наличие на фрактура на шиен прешлен С-7.
Оспорени са твърденията за влошено психично и психологично
състояние на ищеца, както и относно изложения сложен и продължителен
възстановителен период.
2
Счита, че искът за заплащане на лихва е неоснователен, тъй като
все още не е посочена от ищеца банкова сметка, по която да бъде заплатено
обезщетението. По претенцията на ищеца от страна на застрахователя е било
определено обезщетение в размер на 18 000 лева, което не е било заплатено
именно поради непредставяне на банкова сметка. Сочи, че при уважаване на
иска лихва следва да се присъди едва от датата на предявяване на иска.
Оспорено е съдържанието на Епикриза по ИЗ 10288/ 2023 г. в
частта, в която е изложено, че е установена „Бифокална фрактура на лява дъга
на С 7“, както и съдържанието на Резултат от рентгенологично изследване
амб. № 1771 в частта: „резултат: Бифокална фрактура на лява дъга на С7“.
Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на
деянието, вината и противоправността в поведението на Д. Н. В. съобразно
влязлото в сила споразумение на наказателния съд, както и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на пътнически автобус Сетра С 415
ГТ ХД с рег. № А7470РВ.
С протоколно определение от 19.02.2025 г. по НОХД № 508/2025
г. по описа на БРС е одобрено постигнато между БРП, обвиняемия и неговия
защитник споразумение, по силата на което обвиняемият Д. Н. В. е признат за
виновен в това, че на 28.05.2023 г. на автомагистрала „А1“, километър 356 в
посока от гр. София към гр. Бургас при управление на моторно превозно
средство - пътнически автобус „Сетра С 415 ГТХД“ с peг. № А7470РВ,
собственост на „Динита Транс“ ЕООД, нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не
контролирал управляваното превозно средство, което от дясна пътна лента
преминало плавно косо вдясно през аварийна пътна лента, затревен банкет и
отводнителна канавка, последвал удар в монтирано край пътя масивно
рекламно съоръжение (билборд), с което допуснал самостоятелно ПТП по
непредпазливост и причинил средни телесни повреди на повече от едно лице
– шестима пътници в автобуса, сред които и М. Г. М. – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. а, предл. второ във вр. с ал. 1, б. б, предл. второ във вр. с чл. 342,
ал. НК.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се
3
установява механизмът на процесното ПТП. Вещото лице е изложило, че на
27.05.2023 г. около 21:00 часа автобус марка Сетра С 415 ГТ ХД с рег. №
А7470РВ, собственост на „Динита Транс“ ЕООД, от гр. Виена е потеглил в
посока гр. Бургас. Автобусът е бил управляван от Д. Н. В. и втори шофьор - Д.
С. В.. На 28.05.2023 г. около 17:17 часа е бил на километър 356, когато
автобусът е бил управляван от Д. Н. В.. М. Т. М. е седял на най-задния ред
седалки вляво до прозореца. Водачът на автобуса при движение със скорост
около 103 км/ч е изгубил контрол над управлението на автобуса и навлязъл в
аварийната лента за движение, десен банкет и отводнителна канавка в дясно
от десния банкет. Водачът не е реагирал на виковете на пътниците, че
автобусът ще катастрофира. Изминал е път с дължина около 136,2 метра и се
блъснал в метална конструкция на рекламен билборд. Поради удара в
билборда и десния наклон на терена автобусът се обърнал на дясната си
страна, просуркал се е на 32,2 метра в посока напред и се установил в покой в
десен банкет на дясната си страна под ъгъл около 60° спрямо надлъжната ос
на магистралата. Причината за настъпилото произшествие е загуба на контрол
над управлението на автобуса от страна на водача Д. В.. Вещото лице е
посочило, че преди да е настъпил моментът на напускане платното за
движение по асфалтовото покритие не са оставени следи от задиране на
предмети, които да са резултат от внезапно възникнала техническа
неизправност. По окачването, спирачната и сигнална системи не са открити
нередности, поради което се приема, че преди ПТП автобусът е бил
технически изправен.
Вещото лице е посочило, че всички седалки са били оборудвани
с двуточкови предпазни колани. Експертът е категоричен, че ищецът не е
използвал колан, като изводът му е обоснован с вида на нанесените телесни
повреди на пострадалия. Посочил е, че съществена разлика между триточков и
двуточков колан е, че при удар отпред двуточковият колан позволява на тялото
на човека над кръста да се удари и по-точно главата да се удари в облегалката
на предната седалка, докато при триточковия се ограничава движението на
торса в много по-голяма степен. При конкретния механизъм – преобръщане на
автобуса настрани, ако е бил поставен двуточков колан, тялото е щяло да
изпита удар в главата и врата и вероятно да има проблем с шийния прешлен.
Вещото лице е посочило, че пострадалият е получил уврежданията при удара
в билборда и последващото преобръщане на дясната страна. Уврежданията са
и от двете – и от преобръщането, и от сблъсъка, тъй като има наранявания по
цялото тяло.
Видно от приобщени към делото писмени доказателства
(епикриза, издадена от Неврохирургично отделение на УМБАЛ – Бургас, лист
за преглед на пациент в КДБ/СО, резултати от изследвания, амбулаторни
4
листи) М. е прегледан в спешна помощ в УМБАЛ – Бургас веднага след
инцидента, като е установен политравматизъм. Приет е за лечение на
28.05.2023 г. и изписан на 02.06.2023 г. Видно от епикризата на М. е поставена
окончателна диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и
придружаващи заболявания: травма на главата, счупване на други уточнени
шийни прешлени - закрито, множествени счупвания на ребра - закрито,
плеврален излив, некласифициран другаде. Установени са контузионен оток
на главата вдясно, болезненост по хода на грръбначния стълб и
паравертебралната мускулатура, както и в дясната половина на гръдния кош.
При апаратните изследвания са установени плеврални изливи двустранно,
които не подлежат на хирургично интервениране. От рентгенография на
гръден кош и бял дроб е установена фрактура на 7-ма лява ребрена дъга по
аксиларна линия.
Прието е заключение на допусната съдебномедицинска
експертиза, от което се установява, че в резултат от произшествието М. е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, контузионен оток в дясна слепоочно-теменна област на
главата; костно хрущене на ниво VIII-IX десни ребра, болезненост при натиск,
с отслабено дишане в същата област; счупване (фрактура) на 7-ма лява
ребрена дъга по мишнична анатомична линия; счупване на две места на лява
дъга на седмият шиен прешлен (С7); малки контузионни изменения на
белодробната тъкан в задните гръбни сегменти с много малки плеврални
изливи двустранно. Вещото лице е квалифицирало мозъчното сътресение като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от 20-30
денонощия при наличие на обичаен възстановителен процес. Контузионният
оток в областта на главата е причинил болка и страдание за срок от 7-14
денонощия, при наличие на обичаен възстановителен процес. Костното
хрущене на десни ребра, болезненост при натиск, с отслабено дишане в
същата област, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, за срок от 20-30 денонощия, при наличие на обичаен възстановителен
процес. Счупването на 7-ма лява ребрена дъга по мишнична анатомична
линия е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за
срок от 20-30 денонощия при наличие на обичаен възстановителен процес.
Счупването на две места на лява дъга на седмият шиен прешлен (С7)
реализира медико-биологичния квалифициращ признак трайно затрудняване
на движенията на шията за срок от 10-14 седмици, при наличие на обичаен
възстановителен процес. През този период пострадалият би търпял всички
неудобства в бита, които изискват движение на шията. Вещото лице е
посочило, че това увреждане не води до нестабилност на шийния гръбнак,
поради което е проведено неоперативно лечение, тъй като това е по-леко
5
увреждане от счупване тялото на прешлена. Не са диагностицирани
увреждания на нервната система. Малките контузионни изменения на
белодробната тъкан в задните гръбни сегменти и много малките плеврални
изливи двустранно не са били от степен да бъдат опасни за живота и на базата
на това се прави преценката, че те са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от около 20-30 денонощия. Вещото лице
е проследило представената медицинска документация и е посочило, че по
време на пролежаването на пострадалия в лечебното заведение за периода от
28.05.2023г. до 02.06.2023 г. е било проведено неоперативно лечение с
прилагане на водно-солеви разтвори, нестероидни противовъзпалителни
лекарства, притовоотчни лекарства, лекарства, подпомагащи функцията на
нервната тъкан. Претърпените болки и страдания са били от обичаен характер
и интензитет, съпътстващи възстановителния процес от всяко едно
претърпяно травматично увреждане. Не се установяват медицински
документи, удостоверяващи наличие на болки и страдания у пострадалия след
приключване на възстановителния процес или настъпили усложнения в
здравословното състояние на пострадалия.
Най-тежкото увреждане (счупване на две места (бифокална
фрактура) на лява дъга на седмият шиен прешлен би могло да бъде получено в
резултат на удар отзад по шията, с или върху твърд тъп предмет, както и
вследствие на падане на главата, като вещото лице е посочило, че тъй като М.
е стоял на последната седалка, може да се приеме, че по-вероятно е станало
вследствие на падане на тялото върху главата и огъване на шията. Всички
останали травматични увреждания са получени в резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети. Контузионният оток в дясна слепоочно теменна
област на главата може да се е получил при контакт с предната седалка.
Вещото лице е посочило, че без поставен предпазен колан в
момента на ПТП тялото на пострадалия се е движело свободно в купето на
превозното средство по направление на настъпилите в момента на ПТП
инерционни сили, тоест напред, удряйки се в околния му предностоящ
интериор. Не би могла да се изключи и възможността пострадалият да е бил
ударен от твърди предмети (напр. багаж, другите пътници и пр.). Без поставен
обезопасителен колан е възможно тялото на пострадалия да изпадне от
седалката при ПТП. Вещото лице счита, че предвид наличие на двуточков
колан уврежданията на М. биха могли да бъдат получени със и без неговото
поставяне, тъй като засегнатите области биха търпяли свободно движение
дори при поставен двуточков колан.
Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертизи,
доколкото са пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а констатациите
в тях се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал,
6
включително и този в наказателното производство.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Д. В. е
посочил, че той е бил водач на автобуса, за който става въпрос в делото.
Вследствие на прилошаване или падане на кръвна захар загубил контрол
върху автобуса, вследствие на което задната част на автобуса отишла към
канавката, автобусът се ударил в билборд и се преобърнал на дясната си
страна. Автобусът бил оборудван с предпазни колани, които се слагат само
през кръста, и имало стикери отпред и на всяко стъкло, както и на пътниците
В. казал, че коланите са задължителни. Лично той проверил коланите преди
тръгването и установил, че са изправни. Той самият бил с предпазен колан и
самият колан го спасил от по-сериозни травми.
Свидетелката Е. М. е посочила, че е съпруга на брата на М. М..
Познава го от почти 40 години и се виждат редовно на роднински срещи, по
празници. Вечерта на катастрофата се обадила племенницата им – дъщеря на
ищеца, която също била участник в катастрофата, и на следващия ден
сутринта със съпруга й пристигнали от Варна в УМБАЛ Бургас. Там видели
М. за първи път. Той не ги познал, бил в неадекватно състояние, на легло, на
системи и с видими поражения. Не бил контактен, опитали да го повикат, но
той не реагирал. Имал превръзка на слепоочието над окото леко встрани. След
като го изписали от болница, се прибрали във Варна и започнали да се
възстановяват от травмите - той, дъщеря му и съпругата му. Имал проблеми с
врата, с очите, не бил добре. Възстановяването в домашни условия било около
7-8 месеца. М.а ходела у тях всеки ден, тъй като съпругата му също била зле,
помагала им в домакинството, снабдявала ги с лекарства. Трябвало да бъде
край тях, защото били със сериозни травми. М. не можел да работи, имал
проблем със зрението. Имал болки в ребрата, в главата и проблеми със
зрението, не можел да се възстанови дълго време. Проблемът му бил и с двете
очи, но едното не можел да го центрира, не можел да гледа напред и това
пречело на зрението му като цяло. За болките и сълзенето му изписали капки
и някакви очила, които да коригират.
Лекуващият лекар от Бургас препоръчал да вземат яка за врата и
я купили в Бургас и му я занесли и той я сложил и се върнал във Варна с нея.
Може би 2-3 месеца носил тази яка, защото му казали, че е опасно със
счупения прешлен и не трябва да се натоварва. Носел яка на врата дълго
време, което било много дразнещо и неприятно, особено когато зрението е
увредено, не можел да гледа и да чете. Във Варна ходил на прегледи при
офталмолог и невролог. Поначало бил спокоен и весел човек, не
раздразнителен. Трудно му било и емоционално, защото бил силен мъж и се е
справял досега, а сега бил в безпомощно състояние. По принцип работел като
майстор на перални машини. Сега работел, може би 7-8 месеца след
7
инцидента се върнал на работа. Скоро не се е оплаквал да има болки.
Свидетелят Димитър М. е посочил, че е брат на ищеца. След
злополуката брат му и неговата съпруга били безпомощни. Когато го видял в
болницата, М. бил като труп, бил целият в рани, подут и неадекватен. Опитал
да говори с него, само мучал и не можел да отваря очи. Поставен бил в
упойка, за да не изпитва болки. Седмица бил в частична амнезия, бил много
объркан, не си спомнял събитията. Нямал превръзки по тялото, виждало се
всичко посинено, очите му били подути, имал синини и охлузни рани.
Началникът на отделението обяснил, че има счупен прешлен и пукнати ребра.
Получил увреждания на зрението - едното око бягало надясно, имал двойно
виждане и нефокусиране и това продължило около една година. Ходил на очен
лекар, изписали му лекарства. Имал счупен прешлен и казали веднага да
купят яка, която носил три месеца. Във Варна неврологът потвърдил, че
трябва да се носи. Двамата със съпругатата му били на легло и трябвало да им
се помага седмици след инцидента, когато ги изписали. За всички нужни
лекарства, битова помощ им помагали свидетелят и неговата съпруга, най-
вече тя. Дори естествените нужни не можели да си свършат в началото, били
на памперси – М. може би 2-3 седмици след изписването. Той по принцип
можел да се обслужва, но две седмици бил на легло, защото бил объркан.
Мъчела го болката в главата, липсата на равновесие, имал вътрешен
кръвоизлив, който повлиял на окото. Пиел много лекарства. Не можел да
работи към 8-9 месеца, тъй като му били забранени всякакви усилия, вдигане
на тежко, да се натоварва и затова стоял вкъщи. Бил доста измъчен,
непрекъснато се оплаквал от главоболие и особено от очите, че не може да
фокусира, и това продължило месеци до около година. Нямал сериозно очно
увреждане. Бил измъчен и от това, че не може да работи. Може би от януари
2024 г. започнал работа.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото
са преки очевидци на разказаното от тях, с лични впечатления за състоянието
на ищеца веднага след инцидента и до настоящия момент. Същите са логични
и последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Показанията на
свидетелите в частта, в която сочат за физическите увреждания на М.
вследствие на злополуката, ще бъдат кредитирани единствено ако се
подкрепят от събрания писмен доказателствен материал и съдебно
медицинска експертиза.
Представено е уведомление от М. М. до застрахователното
дружество – ответник за настъпилото ПТП, с вх. № 6326/27.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
8
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
За да бъде уважен искът за главница, е необходимо да са налице
няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето
лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика
на автомобила, управляван от причинителя на вредите. Полицата за сключена
застраховка е валидна към датата на процесното ПТП, видно от справката в
публичния сайт на Гаранционния фонд, този факт не е спорен между страните
по делото.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45
ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е
причинило вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК гражданският съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в
сила присъда на наказателния съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, които в случая се
установяват от одобреното от съда споразумение по НОХД № 508/2025 г. по
описа на БРС. Водачът на автобуса, в който се е возил М. М., е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, като не е контролирал
управляваното превозно средство, което от дясна пътна лента е преминало
надясно през аварийната лента, затревен банкет и отводнителна канавка,
последвал удар в монтиран край пътя билборд, след което се е обърнало на
дясната си страна, с което е допуснал самостоятелно ПТП по непредпазливост
и причинил средни телесни повреди на шестима пътници в автобуса, сред
които и М. Г. М.. Тези обстоятелства се установяват и от доказателствата по
приобщеното към настоящото дело НОХД № 508 по описа на БРС за 2025 г.
Наказателният съд с одобреното споразумение е посочил кои правила за
движение по пътищата виновно са били или не са били нарушени от
подсъдимия, като това изпълнително деяние е задължително за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. Наличието на
виновно и противоправно деяние на подсъдимия, предизвикал ПТП, по
отношение на установените фактически действия на подсъдимия, очертаващи
изпълнителното деяние, в частност неконтролиране на автобуса, изпускане на
9
управлението му и навлизането му в аварийната лента, банкета, удара в
билборда и последвалото преобръщане на автобуса на дясната му страна
определят и наличието на причинна връзка между ПТП и уврежданията на
ищеца – пътник в автобуса на последна седалка вляво.
Вещото лице по приетата автотехническа експертиза подробно е
анализирано механизма на произшествието и е посочило, че причина за ПТП е
поведението на Д. В., който при движение със скорост около 103 км/ч е
изгубил контрол над управлението на автобуса и е навлязъл в аварийната
лента за движение, десен банкет и отводнителна канавка в дясно от десния
банкет, с всички последвали негативни последствия за пътника М., останалите
пътници в автобуса и самия автобус. Така водачът Д. В. по непредпазливост е
нарушил установени в ЗДвП правила за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за ищеца по делото, изразяваща се в претърпени
болки и страдания от нанесените телесни повреди (видно от приложената
медицинска документация и експертиза), и причинната им връзка с виновното
и противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на автобус.
Съдът приема за установено от цитирания доказателствен материал, че след
пътнотранспортното произшествие е транспортиран в Спешно отделение на
УМБАЛ – Бургас, където е прегледан и приет за лечение. От заключението по
приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на
инцидента М. е претърпял следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, контузионен оток в дясна
слепоочно-теменна област на главата; костно хрущене на ниво VIII-IX десни
ребра, болезненост при натиск, с отслабено дишане в същата област; счупване
(фрактура) на 7-ма лява ребрена дъга по мишнична анатомична линия;
счупване на две места на лява дъга на седмият шиен прешлен (С7); малки
контузионни изменения на белодробната тъкан в задните гръбни сегменти с
много малки плеврални изливи двустранно. Тези увреждания вещото лице е
установило посредством преглед на представените по делото писмени
доказателства, както и рентгенови снимки на приложени отпични носители.
Причинно-следствената връзка между посочените увреждания и настъпилото
ПТП е безспорно установена от приетите писмени доказателства, документите
в наказателното производство, както и от приетата съдебномедицинска
експертиза, в която е посочено, че описаните увреждания са в пряка връзка с
настъпилото ПТП. Вещото лице е категорично, че получените, описани в
медицинската документация, травми съответсват да са получени при
съприкосновение на тялото с твърди предмети във вътрешността на автобуса
при свободното му движение вследствие на удара в билборда и последвалото
10
преобръщане на автобуса на дясната му страна. Епикризите и листите за
преглед, приложени по делото, са официални свидетелстващи документи и
установяват факта на увреждането, което е претърпял пострадалият, и
характера на разстройството на здравето му, както и проведеното лечение.
Заключението на вещото лице е, че предвид актуалното
състояние на ищеца, същият е възстановен от травмите и няма данни за
трайни последствия за здравето и/или опасност за живота на пострадалия.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото,
доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките,
страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. Съгласно трайно
установената практика на ВКС (Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.,
Решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о., Решение №
124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 31/25.03.2014 г. по
т. д. № 1203/2013 г. и др.) понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на
причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото
обществено и социално положение, среда и занятия. Понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността
на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния
характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към
11
датата на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се
явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Върховният съд е
категоричен, че не следва да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване за пострадалия.
Изхождайки от така установените критерии, съдът счита, че
размерът на дължимото обезщетение, изцяло кредитирайки изготвените
съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, приложената
медицинска документация и гласни доказателства, следва да бъде определен
на 33000 лева. Този размер съдът определи, като взе предвид, че на ищеца са
причинени една средна телесна повреда и пет леки телесни повреди (според
заключението на вещото лице), преминал е през оздравителен период, като
според заключението по съдебномедицинската екпертиза същият е приключил
в рамките на около 3 месеца и половина, без данни за ексцес, при нормално
протичане на оздравителния процес.
Според събраните гласни доказателства в продължение на 7-8
месеца на М. му е било забранено да вдига тежко, което го е възпрепятствало
да работи. Свидетелите М. и М.а са посочили, че ищецът е изпитвал
неудобства от това, че се е налагало да носи яка на врата заради счупения
прешлен, имал е проблеми със зрението, болки в ребрата и главата. Изживял е
силен емоционален шок, в първите дни след катастрофата е бил в неадекватно
състояние, не е бил контактен заради болките и силните обезболяващи, които
е приемал в болницата, както и заради силния стрес. В хода на
възстановяването си в дома се оплаквал от болки в ребрата, главоболие и от
очите, че не може да фокусира, и това продължило месеци до около година.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца (60 години към датата на
ПТП) и обстоятелството, че същият е в трудоспопособна възраст, като
получените травми са го възпрепятствали да извършва пълноценно работата
си, да издържа семейството и да помага на съпругата си, която също е
пострадала при процесното ПТП с по-тежки травми. От събраните гласни
доказателства се установиха неудобствата и ограниченията, които е претърпял
ищецът вследствие на произшествието, както и влошеното качество на живот
– след като го изписали от болницата, е имал нужда от помощ, в първите две
седмици бил на легло, помощ в домакинството и за закупуване на храни и
лекарства е оказвала съпругата на брат му. Следва да се отчете и влошеното
му емоционално състояние – свидетелите са посочили, че ищецът е бил
депресиран, минал през труден период, бил объркан.
Предвид така установеното за физическото и емоционално
състояние на М. вследствие на увреждането, което е получил от процесния
инцидент, съдът намира, че обезщетение в размер на 33000 лева е адекватно и
12
справедливо като размер.
Съдът намира, че искът е неоснователен до претендирания
размер от 80000 лева, тъй като болките на ищеца са отшумели, няма данни за
трайно увреждане на зрението или други негови органи. Не са се наложили
оперативни интервенции за подобряване на състоянието му. Поради това и
съдът не отчита в конкретния случай претърпените болки и страдания да са
по-дълготрайни и силни от обичайните за подобен тип случаи. На следващо
място, не е установено, че коментираните отражения върху психиката на М. са
с интензитет, по-голям от често срещания за този вид увреждания и претърпян
стрес.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Ответникът е посочил, че ищецът е бил без колан по време на
произшествието, което е способствало получаване на увреждането.
Обстоятелството, че ищецът е бил без колан по време на инцидента, се
установява от приетите по делото експертизи. Автобусът е бил оборудван в
двуточкови колани само през кръста, като вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза е посочило, че при удар отпред двуточковият
колан позволява на главата да се удари в облегалката на предната седалка,
докато при триточковия се ограничава движението на торса в много по-голяма
степен. При конкретния механизъм – преобръщане на автобуса настрани, ако е
бил поставен двуточков колан, тялото е щяло да изпита удар в главата и врата
и вероятно да има проблем с шийния прешлен. Според вещото лице по
съдебномедицинската експертиза предвид наличие на двуточков колан
уврежданията на М. биха могли да бъдат получени със и без неговото
поставяне, тъй като засегнатите области биха търпяли свободно движение
дори при поставен двуточков колан.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на
самото ПТП като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо
самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като
от значение е наличието на каузална връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението
за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
13
малък обем (в този смисъл е например Решение № 182 от 21.03.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1744/2023 г., III г. о.). Съгласно разяснителната част на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС съпричиняването на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Следва да се направи разграничение между
поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за
настъпване на вредите – в този смисъл Тълкувателно решение на ВС №
88/12.09.1962 г.
В множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290
ГПК (напр. Решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, II т. о,
Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 117 от
08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 57 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1677/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 34 от
15.07.2019 г. по т. д. № 1562/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 183 от
19.02.2020 г. по т. д. № 2866/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 60126 от
19.11.2021 г. по т. д. № 1999/2020 г. на ВКС, I т. о. и други), е посочено, че за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на
увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния
принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне степента
на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на
участниците в ПТП, като съразмерността на действията (бездействията) на
пострадалия с останалите фактори, причинили произшествието, ще определят
и приноса му за настъпването на вредите. При преценка поведението на
пострадалия решаващият съд следва да има предвид разпоредбата на чл. 20
ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за
осигуряване безопасност на движението, но също и поведението на
пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни
норми, уреждащи задълженията на пътуващите в МПС лица по отношение
поставянето на предпазен колан. След съпоставяне на поведението и
действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
14
резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на
съответното ПТП на всеки един от участниците, включително съпричиняване
от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за причиняването на
деликта.
Ето защо и преценявайки цитираната по-горе практика и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия поради обстоятелството, че същият е
пътувал в автобуса без поставен предпазен колан, което е допринесло да
получи повече наранявания.
При съпоставяне на поведението на ищеца като пътник в
автобуса, от една страна, и действията на водача на последния, от друга
страна, и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че приносът на
пострадалия за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди следва да
бъде определен в размер на 10 %. Изложеното от вещите лица, че
уврежданията биха могли да настъпят и при поставен колан, почива на
хипотези, а не на категоричен извод по въпроса, доколкото няма как да бъде
безспорно установено кога и точно по какъв начин пострадалият е получил
всяко едно от уврежданията, изброени по-горе. Ако ищецът беше поставил
предпазния си колан, тялото му щеше да се задържи на седалката и да избегне
политането настрани (предвид преобръщане на автобуса на дясната му страна)
и множеството удари в различни по вид тъпи предмети, с което уврежданията
му биха били в по-малък размер. Ето защо и дължимото обезщетение следва
се намали с 10 %, като се присъди сума в размер на 30000 лева.
Поради това и претенцията за главница следва да бъде уважена
до размера от 30000 лева, а за горницата над този размер до пълния
претендиран размер от 80000 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава, съдът намира следното:
Съгласно разсяненията, дадени с Решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т. д. № 2466//2018 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.
д. № 2273/2019 г. на II т. о. на ВКС, за разлика от отменения КЗ новият КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
15
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя от увреденото лице, т. е. в случая от 27.06.2023 г., като не се
оспорва от ответника, че именно това е датата, на която е получил
уведомление от пострадалия ищец. Ето защо и искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен за периода от 27.06.2023 г. до
окончателното плащане на главницата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
лихва за забава се дължи едва от подаване на исковата молба, тъй като при
депозиране на застрахователната претенция не е посочена банкова сметка на
ищеца, по която застрахователят да извърши плащане на търсената сума, което
прави обективно невъзможно изпълнение на задълженията от страна на
застрахователя.
Непосочването на банкова сметка към писмената
застрахователна претенция на пострадалия не освобождава застрахователя от
отговорността да плати обезщетение, а е релевантно единствено за срока на
произнасяне по претенцията. Приложение намира разпоредбата на чл. 496, ал.
1 КЗ относно началния срок на дължимата лихва за забава в плащането на
застрахователното обезщетение. След изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по претенцията е налице забава на самия
застраховател и само от този момент може да се коментира наличие на забава
на кредитора, водеща до отпадане на забавата на застрахователя. Забава на
кредитора съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само ако неплащането на
обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на
банкова сметка, което се явява необходимо съдействие от страна на кредитора
за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на
обезщетението, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Тази
разпоредба не намира приложение в хипотезата на оспорване от
застрахователя на основателността на претенцията на увреденото лице, както
е в случая, защото непосочването на банкова сметка касае единствено
изплащането на обезщетението, а не неговата дължимост. Цитираната норма
освобождава застрахователя от забавата само тогава, когато той е определил
обезщетение и е бил готов да го изплати, кредиторът е бил съгласен с така
определения размер, но не е оказал дължимото съдействие да посочи банкова
сметка и това е единствената причина за неизпълнение на задължението на
застрахователя. В случая ответното дружество е определило обезщетение в
размер на 18000 лева, при претендирано от ищеца обезщетение от 80000 лева,
16
поради което и непосочването на банкова сметка не е единствената причина за
неизплащане на обезщетението.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени всички дължащи се такси и разноски по производството,
като застрахователната компания следва да бъде осъдена да плати по сметка
на съда сумата от 1200 лева, представляваща държавна такса. Ответното
дружество следва да заплати и възнаграждение на вещите лица по изготвените
експертизи в размер на 75 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Н. Д. с оглед направеното искане сумата от 2000
лева, представляваща адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът определя възнаграждението под
минималния размер, предвиден в Наредбата, с оглед разясненията, дадени в
постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/2022 г., и взе предвид, че делото не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, проведено е само едно заседание, в което са
събрани всички доказателства.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника, че ищецът не отговаря на условията на закона за предоставяне на
безплатна правна помощ, поради което и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА не следва да се определя. Съдът намира, че по делото не са
представени доказателства, касаещи материалното състояние на ищеца и
водещи до категоричен извод, че същият не е лице, което е материално
затруднено. След като ответникът твърди, че ищецът не е материално
затруднен и е имал средства да заплати възнаграждение на назначения от него
адвокат, е следвало да представи доказателства за имущественото му
състояние. В случая такова доказване не е проведено. Съгласно трайната
практика на ВКС съдът няма задължение да проверява дали страната е
материално затруднена, за да може да уговаря с упълномощения адвокат
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото се касае за
вътрешни отношения между представител и представляван. Ето защо и
възражението се явява неоснователно.
Съгласно представеното доказателство процесуалният
представител е регистриран по ДДС, поради което върху определеното
възнаграждение следва да се начисли дължимото ДДС в размер на 400 лева
или общата сума възлиза на 2400 лева. Неоснователно е възражението на
ответника, че върху присъденото възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не
следва да се начислява ДДС. Видно от представеното от адвокат Д. писмено
доказателство – удостоверение за регистрация, същият е регистрирано по
17
ЗДДС лице. Съгласно § 2а от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС“. Поради това и определяйки възнаграждението на
адвокат, представлявал клиента си безплатно на основание някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, съдът включва към минималното
възнаграждение и дължимият данък, тъй като същият се дължи от данъчно
задълженото лице – адвокат. Без значение е обстоятелството кой заплаща
възнаграждението – представляваната или насрещната страна, тъй като
адвокатската услуга попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл. 2, т.
1 ЗДДС, а предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице
по ЗДДС. В този смисъл е константната практика на ВКС: напр. Определение
№ 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., Определение №
50034 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 968/2022 г., III г. о., Определение №
266 от 18.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., Определение №
98 от 08.03.2022 г. по ч. т. дело № 1544/2021 г. на II т. о. на ВКС, Определение
№ 50012 от 01.03.2023 г. по ч. т. дело № 478/2022 г. на II т. о. на ВКС,
Определение № 64 от 01.02.2017 г. по ч. т. дело № 453/2016 г. на I т. о. на ВКС
и други.
Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на общо 1500 лева съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев, да
заплати на М. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Г. Р. Д. № * сумата
30000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 28.05.2023 г. около 17:17 часа на АМ
Тракия А-1, при км. 356 в посока от гр. София към гр. Бургас, от водача на
пътнически автобус Сетра С 415 ГТ ХД с рег. № А7470РВ, управляван от Д. Н.
В., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 27.06.2023 г.
(датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения размер от
18
30000 лева до пълния претендиран размер от 80000 лева.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Г. Р. Д. №
* да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А,
представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев, сумата 1500 лева
(хиляда и петстотин лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Валентин Илиев
и Владислав Милев, да заплати на адвокат Н. Н. Д., адрес: гр. София, пл.
Позитано № 2 сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева)
адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев, да
заплати на сметка на Бургаски окръжен съд сумата 1200 лева (хиляда и двеста
лева), представляваща държавна такса, и сумата 75 лева (седемдесет и пет
лева) възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19