РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501848 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД с ЕИК *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.
И. против Решение №120/30.03.2023г. постановено по гр.д.№966/2022г. по
описа на АРС, втори гр.с., с което е отхвърлен предявения от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д., иск
за признаване на установено, че А. Й. П., ЕГН ********** от град *** дължи
сумата 8 052.74 лева (осем хиляди петдесет и два лева, и седемдесет и
четири стотинки), от който: неизплатена главница в размер на 4 999.77 лева,
договорна лихва в размер на 1 404.31 лева за периода от 05.03.2020 г. до
15.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 1 648.66 лева за периода
05.03.2020 г. до 07.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
17.12.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №
1144 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2720/2021 г. по описа на А.овградския РС. С
1
постановеният съдебен акт в полза на А. Й. П., ЕГН ********** е присъдена
сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие пред първата инстанция. Решението на първата
инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като
основателни. Претендират се разноски, съгласно представения списък с
направени такива..
Въззиваемата страна А. Й. П., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. Н. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че между страните не съществува валидно правоотношение, основано
на посочения в исковата молба договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
2
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, изключая приетата ССЕ, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база на ескпертизата и събраните пред
първата инстанция доказателства, като след съвкупната им преценка направи
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Й. П., ЕГН **********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
неизплатена главница в размер на 4 999.77 лева дължима по договор за
потребителски кредит № ********** от 29.10.2019 г., договорна лихва в
размер на 1 404.31 лева за периода от 05.03.2020 г. до 15.11.2021 г.,
обезщетение за забава в размер на 1 648.66 лева за периода 05.03.2020 г. до
07.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021 г. – датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1144 от
21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2720/2021 г. по описа на А.овградския РС.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 29.10.2019., по силата на който ищецът „Ти Би Ай
Банк” ЕАД е предоставил на ответника в заем сумата от 5 533.43 лв. В чл.7,
ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит от 4 000лв,
към който се включвала и сумата от 940.56лв застраховка за „защита на
кредита“ и еднократна такса за оценка на риска в размер на 592.87лв,
дължима в деня на подписване. В случая потребителят бил пожелал
сключване на застраховка „КРЕДИТ“ в размер на 700.79 лв. и застраховка
„СМЕТКА“ в размер на 239.77лв. Бил уговорен годишен лихвен процент от
28.49 %, като така общата дължима по кредита сума достигнала до 5 533.43
лв., дължима от потребителя, разсрочено на 24 месечни погасителни вноски.
Твърди се, че длъжникът бил преустановил плащанията си по договора, като
останали непогА.и последните 21 вноски. На процесното съглашение
настъпил крайния му срок, а и с него падежът на всяка едно от просрочените
вноски, което обосновавало тяхната изискуемост.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, моли за неговото
отхвърляне.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2720/2021 г. по описа на
3
А.овградския РС образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение № 1144 от
21.12.2021 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовият едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото, поради което предявените искове се явяват допустими.
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, а именно – наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и
по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като
установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за
кредитора.. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се
претендира, за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства
сключването на договор за потребителски кредит № ********** от
29.10.2019., ищецът в качеството на кредитодател, а ответникът в качеството
на кредитополучател.
Видно от съдържанието на договора предоставеният кредит е в размер
на 4000 лв., като е уговорено и заплащане от страна на кредитополучателя
/чл. 7, ал. 1 от Договора/, на застрахователни премии в общ размер от 940.56
лв., от които 700.79 лв. по пакет „BANK Пакет 3 кредит + сметка“ и 239.77 лв.
по пакет „BANK Пакет 3 сметка“. Посочен е като общ размер на кредита
5 533.43 лв. В договора е предвидено и заплащане на такса „Оценка на риска“
в размер на 592.87 лв., дължима разсрочено, заедно с погасителните вноски.
Посочените в договора ГЛП е в размер на 28.49 %, а ГПР – 48.45 %.
По делото е прието и заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице С.
К. съгласно което ответникът е получил в заем сумата от 4 000 лв. по
договора, с част от която е рефинансирал предишни кредите, вследствие на
което получава на дата 29.10.2019г. изплащане на каса в размер на
4
2 621.95лв. До момента на подаване на заявлението- 17.12.2021г.,
кредитополучателят погасява главница в размер на 533.66лв, договорна
лихва в размер на 384.94лв и лихва за просрочие в размер на 9.86лв или общо
сумата в размер на 928.46лв
С оглед съдържанието на представения договор за потребителски
кредит и заключението на вещото лице Ст.К., съдът приема, че не се
установява на ответникът реално да е отпуснат кредит в размер на 5533.43
лв. Напротив, предоставената сума е в размер на 4 000 лв., а разликата от
5 533.43 лв. се състои от начислени 940.56лв застраховка за „защита на
кредита“ и еднократна такса за оценка на риска в размер на 592.87лв. Тези
суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Разходите за тези услуги представляват
част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги
представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на
заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо
независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната
услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена
за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението
да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент
на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В настоящия
случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за
потребителски кредит№ ********** от 29.10.2019., е посочен ГПР в размер
на 48.45%., но в този размер вещото лице инж.К. в съдебно заседание
проведено на 31.01.2024г. уточнява, че е включена единствено лихва, без да
се включени застраховка за защита на кредита и еднократна такса за оценка
5
на риска. Ако те бъдат включени , ГПР ще надвиши 50%. Това обстоятелство
обосновава извода за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита.
Касателно главницата, от приетото по делото заключение по ССчЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда, се установява, че ответникът
е получил сумата от 4 000 лв. по кредита, от която сума е погасил сумата от
928.46лв. Платената сума следва изцяло да се приспадне от дължимата
главница, предвид което се получава незаплатен остатък от 3071.54лв /
разликата 4 000лв – 928.46лв/ лв. За тази сума искът се явява основателен.
С оглед на горното следва да се уважи частично претенцията за
главница и да се отхвърли претенцията за възнаградителната лихва и
обезщетението за забава, както и за главница за разликата от присъденото до
пълния претендиран размер. Като законна последица от уважаването на част
от претенцията следва да се присъди и законната лихва върху тази част,
считано от депозирането на заявлението в съда.
Като е достигнал до различни правни изводи, касаещо претенцията за
главница, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт,
който в частта с която е отхвърлена претенцията за главница от 3071.54лв
следва да бъде отменен, като вместо това претенцията уважена. В останалата
част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора право на разноски съразмерно с уважената част
на иска има ищецът пред първата инстанция в размер на 578.88лв и пред
настояшата инстанция съобразно уважената част от жалбата в размер на
177.52лв/ съобразно списъка с разноски на л.43/.
По съразмерност с отхвърлената част от иска се дължат разноски и на
ответника по делото пред първата инстанция в размер на 307.69лв и на
въззиваемия съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на
615.38лв.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №120/30.03.2023г. постановено по гр.д.
№966/2022г. по описа на АРС, втори гр.с., в частта с която е отхвърлен
предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д., иск за признаване на установено, че А.
Й. П., ЕГН ********** от град *** дължи неизплатена главница в размер на
3071.54лв / три хиляди, седемдесет и един лева, и петдесет и четири
стотинки/, на основание сключен между страните договор за потребителски
кредит № ********** от 29.10.2019., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.12.2021г. до окончателното и погасяване, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1144 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2720/2021 г. по
описа на А.овградския РС както и в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
Й. П., ЕГН ********** от град *** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 3071.54лв / три хиляди, седемдесет и един
лева, и петдесет и четири стотинки/ – неплатена главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ********** от 29.10.2019., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 17.12.2021г. до окончателното и погасяване, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 1144 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. №
2720/2021 г. по описа на А.овградския РС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/30.03.2023г. постановено по гр.д.
№966/2022г. по описа на АРС, втори гр.с., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
7
ОСЪЖДА А. Й. П., ЕГН ********** от град *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 по съразмерност сумата в размер
на 578.88лв / петстотин седемдесет и осем лева, осемдесет и осем стотинки/
направени разноски пред първата инстанция и сумата в размер на 177.52лв/
сто седемдесет и седем лева, петдесет и две стотинки/ направени разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. П., ЕГН ********** от град *** по съразмерност сумата
в размер на 307.69лв / триста и седем лева, шестдесет и девет стотинки/
направени разноски пред първата инстанция и сумата в размер на 615.38лв./
шестстотин и петнадесет лева, тридесет и осем стотинки/ направени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8