О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2023 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в закрито заседание на 13. 03. 2023 г. , в състав
:
Административен
съдия : Красимир Кипров
като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.
дело № 2392 по описа на съда за 2022 г. , за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от Д.С.Г. *** иск
с правно основание по чл. 256, ал. 1 от АПК, съдържащ искане административния
орган да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ да внесе в Общински съвет - Варна доклад за одобряване на приетия от ЕСУТ проект
за ПУП-ПРЗ, имащ за предмет включително притежаваният от ищеца ПИ **.**.
В иска, наименован жалба се твърди, че до момента по образуваната преписка № АУ069626/05.08.2016г. били извършени всички действия по приемане на плана
от Общински съвет - Варна, включително одобрение на проекта от ЕСУТ към Община
Варна и обявлението му по реда на чл.128 ал.1 от ЗУТ. Предвид факта, че
представения ПУП-ПРЗ бил в обхват повече от три квартала, същият подлежал
на одобрение от Общинския съвет след
представянето на доклад на Кмета на Общината в едномесечен срок след приемане
на проекта от експертен съвет. Тъй като до м. септември 2022г. кметът на Община Варна не бил внесъл в Общинския съвет доклад за одобряване
на плана, на 14.09.2022г. ищецът подал заявление в деловодството на Община
Варна с рег.№ АУ069626ВЛ-031ВН, с искане кмета да внесе доклад в Общинския съвет за
приемане на ПУП-ПРЗ за ПИ в местност „Малък пясък", в който са включени
имоти с идентификатори **; **; **; **и **, попадащи в **,**, кв.*; **, в обхват
по смисъла на чл.44, ал.2 от ПН на ОУП. Твърди се, че тъй като до настоящия момент
ищецът нямал отговор на заявление рег. №АУ069626ВЛ-031ВН/14.09.2022г.,
нито информация дали кмета е внесъл в Общинския съвет - Варна доклад за
приемане на ПУП-ПРЗ на имотите в м. "Малък пясък", допуснат със
заповед № 611/11.11.2013г. на Главния архитект на община Варна, за него бил налице правен интерес, определен в негова
молба с. д. 18605/13.12.2022 г. /л.27 от делото/ като такъв от иск по чл. 256 от АПК. В тази връзка, моли за постановяване на съдебно решение, с което на
основание чл. 256 от АПК да бъде наредено на кмета на Община Варна да изпълни определеното
в чл. 129, ал.1 от ЗУТ задължение да внесе доклад до Общински съвет-Варна за
одобрение на ПУП-ПРЗ за ПИ в местност „Малък пясък“. В писмено становище по съществото на делото с. д. 1857/7.02.2023 г. ,
подадено от упълномощения проц. представител адв. К. К., подадената жалба се поддържа и се посочват допълнителни доводи за нейните допустимост и основателност, като се отправя и искане за присъждане на разноски по
представен списък.
Ответникът по иска – Кметът на Община Варна, в съпроводително писмо към административната
преписка вх. № 15429/**.10.2022г. , чрез
упълномощения проц. представител гл.
юриск. Р. С., изразява становище за недопустимост
на жалбата, поради изтичане на сроковете за обжалване, като моли да бъде оставена без разглеждане и делото да
се прекрати. В писмено становище по същество с. д. 2225/13.02.2023г., поддържа искането си за оставяне без
разглеждане на жалбата поради пропуснат 14-дневен срок по чл. 256 от АПК, а в
условията на евентуалност моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Разноски не се претендират, а в съдебно заседание не се явява представител на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното :
За притежавания от ищеца ПИ **.** по КК на гр. Варна, м.
„Малък пясък“, землище Владиславово, с издадена от главния архитект на община
Варна заповед №661/11.11.2013г. е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ, вкл. и за ПИ **.** и ПИ **.**в обхват по
смисъла на чл.44, ал.2 от ПН към ОУП на Община Варна : зона Оз1 между ГП4 и АМ
„Хемус“, от изток – зона Тгр и Оз, от запад – зона Тти и землищна граница на
Община Варна /л.26 от преп./. Заповедта е издадена със срок не повече от една
година. Със Заповед №154/02.04.2015г., предходната заповед е изменена като е удължен
срока й с една година /л.27 от преп./.
На 05.08.2016г. е внесен изработен проект
за ПУП-ПРЗ за УПИ *, * в кв.*; *-**, V „за траф.“ в кв.*; **, XV-**,**„за траф.“, XXI „за траф.“
в кв.**, м-ст “Малък пясък“,
землище Владиславово, гр. Варна, един от възложителите по който е и настоящият ищец.
Проектопланът е преработван и е преминал
през всички съгласувания и одобрения, включително и през ЕСУТ. Изпълнени са
изискванията на чл. 128 от ЗУТ и проекта е обявен по определения ред, вкл. в
ДВ, бр. 40/**.05.2019г. и ДВ, бр. 93/30.10.2020г.
С протокол № 10/18.12.2020г. , комисия по чл. 210 от ЗУТ приема
определените пазарни стойности на имотите, предмет на проекта за ПУП-ПРЗ, съгласно изискванията на чл.16, ал. 4 от ЗУТ
/л.155-157 от преп./.
С протокол №05/02.02.2021г. по т. 28, ЕСУТ при Община Варна приема
представения проект за ПУП-ПРЗ, за който в законовоопределения срок няма постъпили възражения и предлага той да се одобри по реда на чл. 129, ал.1 от ЗУТ /л.160 от преп./.
С писмо рег. №АУ069626ВЛ-030ВН/05.07.2021г., административната преписка за приемане и
одобряване на процесния ПУП-ПРЗ с отстранени забележки е изпратена от кмета на
район „Вл. Варненчик“ до директора на дирекция АГУП при Община Варна за одобряване
по реда на чл. 129, ал.1 от ЗУТ /л.169
от преп./.
Със заявление рег. №АУ069626Л-031ВН/14.09.2022г. до кмета на
Община Варна, ищецът по настоящото дело отправя чрез пълномощник искане
кмета да изпълни задълженията си по чл. 129, ал.1 от ЗУТ и да
внесе доклад в Общинския съвет за приемане на процесния ПУП-ПРЗ /л.** от
делото/. На 11.10.2022г. Д.Г. *** жалбата по настоящото дело.
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно диспозитивното начало в адм. процес , предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен от Д.С.Г. иск с правно основание
по чл. 256, ал. 1 от АПК, съдържащ
искане кмета на Община Варна да бъде осъден да изпълни задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт – разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ЗУТ, изразяващо се в
това да внесе доклад до Общински съвет - Варна за одобрение на ПУП-ПРЗ за ПИ в
местност „Малък пясък“ гр. Варна, имащ за предмет включително
притежаваният от ищеца ПИ **.**.
Защитата срещу неоснователните бездействия на административни
органи е уредена в Глава ХV, Раздел II от АПК, в две хипотези. Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК регламентира защитата
срещу фактическото бездействие на административен орган да изпълни задължение
произтичащо пряко от нормативен акт, а защитата по чл. 256, ал. 2 от АПК е
такава срещу неизвършването на фактическо действие по отправено
искане
до органа, който е длъжен да го извърши по силата на закона. Общото между двете
хипотези на "неоснователни бездействия" е неизпълнението на задължение
за фактическо административно действие, източник на което задължение е правната
норма – т.е. в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването
на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението
му. Различието се състои в това, че в първата хипотеза по чл.256, ал.1 от АПК, задължението възниква
пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи
на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за
извършването на съответното действие, а във втората хипотеза по чл. 256, ал.2
от АПК възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието
на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно
определено и индивидуализирано фактическо действие. Това различие е обусловило
и законодателното разрешение за определянето на диференциран срок, в който може
да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в
хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК искът може да се предявява безсрочно, то в
хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК като
процесуална предпоставка за допустимост е регламентиран преклузивен срок за
упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на
искането за извършването на действието.
В случая се претендира изпълнение именно на действие, задължението за което е разписано в нормативен акт, т. е.
не се изисква сезиране на административния орган за предприемането му, с оглед
което не е налице недопустимост на оспорването поради просрочие, в какъвто
смисъл е тезата на ответника по делото. Въз
основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва изводът, че за квалифицирането
на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение
на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Следователно незаконосъобразното административно бездействие представлява
такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията на органа, което не кореспондира с нормативно предвиденото като
дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по смисъла на чл. 256,
ал.1 от АПК , следва да се определи бездействието на административен орган или
длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически действия, посредством
които се изпълнява възложената му административна дейност.
Следователно, фактическият
състав на чл. 256, ал. 1 от АПК включва наличие на задължение на
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни
фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно наличието
на бездействие от страна на
административния орган , т.е. неизвършването на тези действия. Бездействието е
липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на
нормативен акт. Дължимото от органа действие
трябва да е фактическо, а не правно
такова , т.е. да не е опосредено от властническо волеизявление. Това
бездействие настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия
факт предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни
правомощието си, той бездейства. Не са
фактически действията, които се състоят в изявления /удостоверителни или
волеизявления/. Отказът да се извърши волеизявление е или административен акт или
отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е
посредством оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл.
от АПК. В случая, бездействието на кмета на община Варна да внесе доклад в
Общински съвет- Варна за одобряване на
процесния ПУП-ПРЗ не представлява адм. акт във
формата на мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, нито
представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256, ал.1 от АПК.
Причината е тази, че задължението на кмета по чл. 129, ал.1 от ЗУТ предполага
изпълнение на правно действие, явяващо
се процедурен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ, подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по
доклад на кмета на общината в
едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен
съвет, т.е. явяващото се предмет на предявеният
иск действие по внасянето от кмета на доклад в общинския съвет за
одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ представлява
част от цялостното адм. производство по издаване на индивидуален
адм. акт за одобряване на ПУП-ПРЗ. В тази връзка, защитата срещу действително недоказаното от
ответника изпълнение на задължението му по чл. 129, ал.1 от ЗУТ е недопустима
по реда на чл. 256, ал.1 от АПК по горепосочената причина, че този ред касае
само и единствено защитата срещу фактически действия. По силата на чл. 21, ал.5
от АПК, защитата не е осъществима и по реда за оспорване на индивидуалните , общите
и подзаконовите адм. актове. В този
смисъл, предявеният иск е процесуално недопустим, поради което следва да бъде
оставен без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство
прекратено.
При този изход от делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна
и не следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението си от 14.02.2023 г. за приключване на
съдебното дирене и даване на ход по съществото на делото.
ОСТАВЯ без разглеждане предявеният на основание чл. 256, ал.1 от АПК иск на Д.С.Г. *** да изпълни
задължението по чл. 129, ал.1 от ЗУТ да внесе в Общински съвет-Варна доклад за
одобряване на приетия от ЕСУТ проект за ПУП-ПРЗ , имащ за предмет включително притежаваният от ищеца ПИ **.** и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа
на него съдебно производство по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :