№ 1776
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100501082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуА. кодекс.
С решение № 20203542 от 27.10.2021 г. по г.д.№ 15801/2021 г. на Софийски
районен съд, ІІІ гражданско отделение, 117 състав, родителските права над
А.Ц.К., ЕГН **********, роден на 4.08.2020 г., се предоставят за
упражняване на майката – ИЛ. В. Н., ЕГН **********, при която ще
живее, и с право на бащата ЦВ. КР. Б., ЕГН **********, да го вижда всяка
първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 ч.; след 27.04.22 г. – да го взема в
същите дни и часове, а след 27.09.22 г. – да го взема с преспиване всяка
първа и трета събота и неделя от 9 до 18 ч., както и за по две седмици през
летата, в четна година – и в горните часове през Коледните празници, а в
нечетна – и през Великденските. От 2022 г. бащата ще присъства на
тържествата за рождения ден на детето, а майката е длъжна да го уведомява
за часа и мястото на провеждането поне 10 дни предварително.
Осъден е бащата да заплаща за детето си чрез майка му месечна издръжка от
400 лв., считано от 1.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като и
отхвърлен този иск в останалите му части. Осъден е ответникът да заплати в
полза на Софийски районен съд – такса от 576 лв.; постановени са
привременни мерки относно грижите за отглеждане на детето, личните
контакти с родителя и издръжката му, както е постановено в първите два
абзаца от решението. Дава се разрешение на майката, без изрично съгласие
на бащата, да снабди детето им /с посочени по-горе пълни данни/ с паспорт,
както и да го извежда лично или чрез упълномощено от нея трето лица до
страни от Европейския съюз и Великобритания, със срок до 27.10.2026 г., до
1
три пъти годишно, за не повече от 14 дни всеки път, извън постановения по-
горе режим за контакти на детето с баща му, като е отхвърлен този иск в
останалите му части.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е постановен
режим на лични контакти между детето и бащата, както и в частта, с която е
осъден ЦВ. КР. Б. да заплаща издръжка на детето А.Ц.К., е подадена въззивна
жалба от ЦВ. КР. Б., чрез процесуалния му представител адв. К.М.. Изложени
са съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Сочи се,
че определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения
между детето и бащата е неподходящ. Оспорва се определеният от
първоинстанционния съд размер на дължимата за детето издръжка като
прекомерно завишен. Прави се искане за определяне на по-разширен режим
на лични отношения между детето и бащата, детайлно описан във въззивната
жалба, както и за намаляване размера на присъдената в полза на детето
издръжка на сумата от 200 лв. месечно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ИЛ. В. Н. е подаден отговор на въззивната
жалба, депозирана от ЦВ. КР. Б., с който същата се оспорва като
неоснователна, както и насрещна въззивна жалба. Обжалва се решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е определен режим на лични
отношения между бащата и детето, като се сочи, че определеният от
първоинстанционния режим след 27.09.2022 г. е неподходящ – не отговаря на
нуждите на детето и на възможностите на бащата да се грижи за него. Прави
се искане детето да остава с преспиване при баща си след навършване на 10-
годишна възраст. Прави се искане и да бъде изменен размерът на присъдената
издръжка на 450 лв., както и началният период, за който същата е дължима –
1.10.2020 г., ведно с предвидената в закона лихва за забава.
Решението на първоинстанционния съд не се обжалва в частта, с която
родителските права по отношение на детето А.Ц.К. са предоставени на
майката – ИЛ. В. Н., както и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с
правна квалификация чл. 127а СК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно т. 1 от
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба,
предявена от ЦВ. КР. Б., срещу ИЛ. В. Н., по искове с правна квалификация
чл. 127, ал. 2 СК. С писмения отговор на исковата молба ИЛ. В. Н. е оспорила
предявените искове, като на свой ред е предявила насрещни такива с правна
2
квалификация чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК. Същевременно към делото на
първоинстанционния съд е присъединено гр.д. № 19409/2021 г. на Софийски
районен съд, образувано по искова молба, предявена от ИЛ. В. Н. срещу ЦВ.
КР. Б., с предявени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.
Установява се, че детето А.Ц.К. е родено от ИЛ. В. Н., като видно от
удостоверението за раждане на детето № ********** на Столична община,
район Илинден, баща на детето е ЦВ. КР. Б.. Двамата родители са били в
интимна връзка и са съжителствали заедно в периода юли 2018г. – октомври
2019 г., когато са се разделили, поради непреодолими неразбирателства и
противоречия. Детето А. се е родило на 4.08.2020 г. По тези факти страните
не спорят.
Към момента родителските права по отношение на детето се упражняват от
майката И.Н., като в тази част решението на първоинстанционния съд не е
обжалвано.
Пред въззивната инстанция спорът се съсредоточава в режима на лични
отношения между бащата и детето, както и размерът на дължимата от бащата
издръжка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд в откритото
заседание, проведено на 21.03.2022 г., бащата сочи, че мерките, постановени
от първоинстанционния съд, не се спазват, като същият вижда детето си
повече от определеното, но изцяло според настроението на майката на детето.
Сочи, че детето е оставало с преспиване при него. В тази връзка пояснява, че
причината да заведе настоящето дело е, за да има определен режим на лични
отношения и да не зависи от настроенията на майката на детето, с която имат
неразбирателства. Сочи, че майката води детето на многобройни медицински
прегледи и изследвания, същевременно същата била против поставяне на
ваксини на детето, въпреки че според бащата пречки за това нямало. Според
него завишен размер на издръжката би могъл да бъде оправдан единствено с
оглед нуждите на детето от хранене със специализирано адаптирано мляко.
Във връзка с периодите, за които въззивницата и въззиваема Н. твърди, че не
е търсил детето си, сочи, че при почти всеки контакт между него и нея става
спор, като впоследствие тя подава молба по ЗЗДН, поради което той
предпочитал да се отдръпне – да не ходи до жилището ѝ и да не ѝ звъни.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд в откритото
заседание, проведено на 21.03.2022 г., майката заявява, че желае бащата да
има активна роля в живота на детето, но изказва колебания относно неговата
зрялост и способността му да се грижи адекватно за А.. Сочи, че бащата на
детето не търси контакт с него за дълги периоди от време, тъй като не се
обажда. Твърди, че детето няма сериозни здравословни проблеми, които да
възпрепятстват поставянето на ваксини, но по нейно решение поставянето им
е отложено. Съобщава, че детето е имало лактозна нетолерантност, довела до
оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт, а не алергия, като в тази
връзка се е наложило да бъде хранено с хипоалергенно адаптирано мляко.
Това довело до повишаване на разходите, необходими за издръжка на детето.
Общото здравословно състояние на А. по думи на майката е много добро,
като същата го водила на изследвания и медицински прегледи само при
необходимост. Детето има хемангиом, който представлява козметичен
3
проблем.
Пред въззивната инстанция е допуснато изслушването на заключение на вещо
лице по съдебно-психологическа експертиза. Вещото лице е предложило и
режим на лични отношения между детето и бащата, който счита адекватен за
нуждите на детето и съобразен с възрастта му.
Пред въззивната инстанция е приет социА. доклад от ДСП – Възраждане на
основание чл. 21, т. 15, във вр. с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. Пред социалния работник
майката е заявила, че детето има алергия към млечни продукти и се храни със
специално мляко, като поради това и поради ситуацията с Ковид-19 на детето
не са поставяни ваксини. Същото имало и хемангиом от раждането си. Детето
е записано при личен лекар. Майката е съобщила, че води детето на различни
занимания, в това число плуване, арт занимания и др.
Относно жилищните условия в дома на майката И.Н., в социалния доклад е
отбелязано, че тя живее в жилище, което е собственост на родителите .
Същото разполага с хол, кухня, трапезария, три спални, като едната е
предназначена за детето, баня с тоалетна, отделна тоалетна, три тераси, килер
и отделно мокро помещение. Стаите са обзаведени спрямо предназначението
им. По данни майката, тя живее сама с детето.
Относно жилищните условия в дома на бащата Ц.Б., в социалния доклад е
отбелязано, че той живее в жилище, собственост на баща му. Жилището се
състои от спалня, в която има и детско легло и част от гардероб с детски вещи
и дрехи, хол с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса. Стаите са обзаведени
спрямо предназначението им. Според социалния работник и двамата
родители разполагат с подходящи жилищни условия за отглеждането на
детето и всичко необходимо за задоволяване на домакинските им
потребности.
По професия майката И.Н. е адвокат, като към момента на приключване на
устните състезания пред въззивния съд, същата е в отпуск за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст. Майката е посочила пред социалния работник, че
покрива издръжката на детето със спестени средства и с издръжката,
получавана от бащата.
Бащата работи като вендор дебит специалист в търговско дружество. Същият
има възможност да работи от вкъщи и според социалния работник разполага
с добър доход, чрез който може да посрещне нуждите на детето.
Пред социалния работник майката е посочила, че детето познава роднините
си по майчина линия, а бащата е посочил, че неговите роднини живеят в гр.
Варна и детето ги е виждало, когато е гостувало там.
Според социалния работник връзката на детето не е прекъсната с нито един
от двамата му родители.
Като доказателство по делото пред въззивната инстанция е прието електронно
писмо от Столична община до И.Н., съдържащо съобщение, че към
12.05.2022 г. детето А. не е класирано в общинско детско заведение на
територията на Столична община.
Пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства относно
доходите на двамата родители за последната кА.дарна година, както и за
притежаваното от тях имущество.
4
Относно режима на лични отношения между бащата и детето А.:
Спорно е какъв е подходящият режим на лични отношения, който бащата
следва да има с детето, като в тази връзка спорно е и обстоятелството какъв е
родителският капацитет на бащата и има ли възможност същият да посреща
нуждите на детето. Спорно е също така и какъв е най-добрият интерес на
детето и какъв режим на лични отношения с бащата би се явявал адекватен на
нуждите му.
В тази връзка въззивният съд отбелязва, че по делото са представени и приети
доказателства /както писмени, така и гласните доказателства, събрани при
разпит на доведените от страните свидетели пред първоинстанционния съд/,
установяващи влошените отношения между двамата родители, които обаче са
от значение за предмета на делото само доколкото се отразяват на връзката на
детето с всеки от тях и следва да бъдат коментирани единствено в този
контекст.
Във връзка с обстоятелствата, които се вземат предвид от съда при
определяне на това какъв е най-добрият интерес на детето, все още са в сила
постановките на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС. Същевременно в § 1, т. 5 от ЗЗДет. е дадена дефиниция на
понятието "най-добър интерес на детето", като се сочи, че в съдържанието на
същото се включва преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Доколкото родителските права са предоставени за упражняване на майката и
детето живее заедно с нея, като в тази връзка между страните няма спор, най-
добрият интерес на детето по всеки от посочените по-горе критерии следва да
бъде преценен с цел определяне на подходящ режим на лични отношения с
бащата, т.е. на изследване подлежи възможността на бащата да посрещне
адекватно нуждите на детето, поради което мотивите на въззивния съд следва
да бъдат изложени в тази насока.
По отношение на физическите потребности на детето, на първо място следва
да се отбележи, че съгласно представения по делото социА. доклад на ДСП –
Възраждане, бащата разполага с подходящи битови условия за отглеждане на
детето.
Относно физическите потребности, касаещи необходимостта детето да бъде
хранено, подходящо облечено, личната му хигиена да бъде поддържана и
върху него да се осъществява подходящ родителски контрол, въззивният съд
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза, в която вещото лице е посочило, че при наблюдение на контакта
баща – дете, детето е било спокойно и усмихнато, а бащата е откликвал
адекватно на желанията и потребностите му. Тези констатации вещото лице
поддържа в съдебно заседание, като изрично сочи, че бащата може да се
грижи за детето си. Родителският капацитет на бащата е добър, според
вещото лице, която вижда като основен проблем в капацитета както на
5
бащата, така и на майката, техните неизяснени и влошени отношения. Във
връзка с възможностите на бащата да посреща физическите потребности на
детето, въззивният съд кредитира и показанията на разпитаните по делото
свидетели К. и Г., които са имали преки и непосредствени впечатления при
срещи с двамата родители и детето и са виждали бащата да полага грижи за
А.. Показанията на св. Надежда Г. в обратния смисъл съдът не кредитира,
доколкото свидетелката няма лични впечатления за отношенията между А. и
баща му, а възпроизвежда разказаното ѝ от майката на детето.
По отношение на емоционалните и психическите потребности на детето А.,
въззивният съд отбелязва, че всяко дете има естествена потребност да познава
и да общува и с двамата си родители, като законът закриля това негово право
и ограничения спрямо същото се допускат само при наличие на
обстоятелства, които биха довели до поставяне в риск на физическото,
емоционалното, психическото или социалното съществуване и развитие на
детето.
В тази връзка следва да се кредитира заключението на вещото лице, което
сочи, че към момента детето е формирало привързаност към бащата и го
разпознава като такъв. Вещото лице не е установило данни бащата да не
притежава социални умения да общува със сина си или да не познава
потребностите и интересите му. Напротив – в заключението се посочва, че
между бащата и сина е формирана стабилна и добра емоционална връзка. При
липса на каквито и да било данни за съществуването на обстоятелства, които
да поставят в риск детето, въззивният съд счита, че в негов интерес е да има
режим на лични отношения с бащата, който да дава възможност връзката
между тях да продължи да се развива пълноценно.
В тази насока въззивният съд съобразява обстоятелството, че към момента на
приключване на устните състезания детето е на ниска възраст – няма
навършени две години. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
контактите на бащата с детето досега не са били регулярни и въпреки че
вещото лице съобщава, че А. е преспивал при баща си, няма данни за
изграден режим на детето, когато е при бащата, нито доколко е напреднал
процесът на адаптация към живота в дома на бащата. Ето защо въззивният съд
счита, че на този етап подходящ режим на лични отношения между детето и
бащата е предложеният от вещото лице. В тази връзка въззивният съд
съобразява становището на майката, че бащата следва да прекарва и делнични
дни с детето си, а не единствено почивни, които от друга страна отнемат от
нейното лично свободно време с детето. Към момента обаче не е подходящо
контактите между детето и бащата да са преимуществено в работни дни.
Понастоящем се установява, че майката е съумяла да изгради здравословни
стереотипи на функциониране на детето, навици и рутина, но бащата се
нуждае от свое време с детето, в което да формира аналогични стереотипи и в
неговата среда, която детето да припознае също като своя. Режим, сходен с
предложения от вещото лице, ще даде такава възможност на детето и бащата.
При съобразяване обстоятелството, че детето расте и се развива, както и
предвид установеното по делото относно родителския капацитет на бащата и
изградената добра връзка между него и детето, след навършване
четиригодишна възраст на детето е възможно и желателно преминаването към
по-разширен режим на лични отношения с бащата, включително в делнични
6
дни. По този начин се съобразява и желанието на майката детето да прекарва
време с баща си не само в почивни, а и в делнични дни, както и изявеното от
бащата желание да има възможно най-широк режим на лични отношения с А..
От друга страна въззивният съд съобразява и обстоятелството, че всеки
родител има право да е част от живота на детето си, кореспондиращо с
правото на всяко дете да има пълноценна връзка със своя родител. Тези права
са гарантирани и от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи. Ето защо при отсъствие на пречки за това, както и при
установен добър родителски капацитет на неотглеждащия родител, същият
следва да има възможност да участва активно в отглеждането на детето, като
в тази връзка следва да бъде определен режим, отговарящ на тези
потребности.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е определен режим на лични отношения между детето и бащата, като
бъде постановен нов режим, съобразно изложените обстоятелства, който е
конкретизиран с диспозитива на съдебното решение.
Вещото лице е посочило, че е удачно режимът на лични отношения за
летните месеци да бъде въведен в действие веднага, т.е. за настоящия сезон.
Няма причина бащата и детето да не могат да прекарат заедно част от летните
дни, напротив – по този начин връзката им ще се задълбочи и процесът на
адаптация на детето ще бъде улеснен. В тази връзка като привременна мярка
следва да се определи, че бащата има право да вземе детето еднократно за
летния сезон на 2022 г. – за 10 дни, като майката следва да съобщи на бащата
в едноседмичен срок от връчване на настоящето решение кога ще ползва
отпуск /предвид изявлението в съдебно заседание, че считано от месец
август се връща на работа/, респективно кога е планирала семейна почивка с
детето, ако е планирала такава. Ако майката не уведоми бащата за тези
обстоятелства в указания срок, същият има право да посочи кога ще вземе
детето за определените 10 дни през лятото /месеците юли, август и
септември/.
Относно размера на дължимата за детето А. издръжка:
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съгласно трайната съдебна практика, и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
Приема се, че детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства
задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено
и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и
имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и
7
задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за
развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца (чл. 143 СК). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е
основание за даване на същата и показател за размера ; възможността е
винаги обективна и конкретна.
Страните са представили доказателства за доходите си. Бащата е
трудоспособен и работи, заплатата му е приблизително в размера на средната
работна заплата за страната за първото тримесечие на 2022 г. по публично
достъпни данни от Националния статистически институт /www.nsi.bg/.
Същевременно същият няма разходи за наем, доколкото се установява, че
живее в жилище, собствено на негов родственик, и не се твърди да заплаща
наем. Ето защо следва да се приеме, че съотношението между доходите и
разходите му позволява да осигурява необходимата издръжка на детето си.
Пред въззивния съд въззивникът и въззиваем Б. наведе твърдения, че майката
на детето – И.Н., е продължила да работи като адвокат по време на отпуска си
за гледане на дете до 2-годишна възраст, като сочи, че същата има по-високи
доходи от неговите. Това обстоятелство е ирелевантно в конкретния случай.
При определяне издръжката на детето въззивният съд взема предвид неговите
нужди, респективно глобалния размер на необходимата сума за издръжка за
един месец. И двамата родители следва да участват в издръжката на детето,
като в случая няма причина, която да налага издръжката да бъде възложена
преимуществено в тежест на единия родител, дори да се установи, че
доходите му са значително по-големи от тези на другия. Следва да се вземе
предвид обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските права,
осигурява на детето издръжка в натура и грижи, поради което
неотглеждащият родител следва да има по-засилено участие в осигуряване на
необходимите парични средства за детето.
В тази връзка и при определяне нуждите от издръжка на детето А.,
въззивният съд намира, че по делото не се установява той да има специални
потребности, които да водят до нужди от издръжка, надхвърлящи обичайните
за дете на неговата възраст. В тази връзка следва да се отбележи, че
евентуалното наличие на лактозна нетолерантност у детето е било причина
същото да бъде хранено със специализирано адаптирано мляко, но предвид
факта, че детето вече е във възраст, в която се храни преимуществено със
солидни храни и преминава към режим на хранене, близък до този на
възрастните /прием на разнообразни групи от храни, в това число месо,
плодове, зеленчуци, зърнени и др./, няма необходимост от необичайни
разходи по храненето му, извън типичните за възрастта.
Въззивницата и въззиваема Н. сочи, че предвид обстоятелството, че детето не
е прието в общинско детско заведение, ще се наложи записването му в частно
такова, съответно, че нуждите му от издръжка се очаква да нараснат.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента детето не е
записано в частно детско заведение, респективно, че такса за такава услуга
към момента не се заплаща. При произнасяне относно размера на дължимата
издръжка, въззивният съд е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили до
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, като от друга
страна няма право да съобразява настъпването на антиципирани факти и
обстоятелства, реализирането на които е бъдещо несигурно събитие. В тази
8
връзка следва да се отбележи, че всяка значителна промяна в обстоятелствата
обуславя и промяна на определената издръжка, ако са налице предпоставките
за това, но преди осъществяването на правнорелевантния факт, същият не
може да бъде взет предвид от съда.
Ето защо въззивният съд намира, че необходимата на детето А. издръжка към
момента възлиза на сумата от около 550-600 лв. месечно. При съобразяване
нуждите на детето и доходите на бащата, които са около средните за страната,
размерът на дължимата от въззивника и въззиваем Б. издръжка следва да бъде
определен за сумата от 300 лв.
Началният момент, от който се дължи тази сума, е датата на фактическата
раздяла между родителите. Същите не спорят относно обстоятелството, че
след раждането на детето са живеели заедно за кратък период от време, като
въззивницата и въззиваема Н. твърди, че бащата е напуснал жилището в
началото на октомври 2020 г., а въззивникът и въззиваем Б. сочи, че това се е
случило в края на месец октомври, респективно според него издръжка се
дължи от началото на ноември 2020 г., както е приел и първоинстанционният
съд. Според свидетеля К., Ц.Б. е напуснал жилището на И.Н. края на
октомври 2020 г., докато свидетелят И., съквартирант на въззивника и
въззиваем Б., сочи, че същият се е завърнал обратно в обитаваната от тях
квартира след двумесечно отсъствие, по време на което е живеел при И.Н.. В
исковата си молба въззивникът Б. е посочил следното: „през първите два
месеца от раждането на детето ни живеех в жилището на ответницата, за да
си поделим грижите за бебето“. Доколкото детето е родено на 4.08.2020 г.,
следва да се приеме, че въззивникът и въззиваем Б. е напуснал жилището на
И.Н. в началото на месец октомври 2020 г. Следователно издръжка се дължи
от този момент. Размерът на издръжката за минало време отново следва да
бъда определен за сумата от 300 лв. Извън обичайните за възрастта разходи,
детето е имало по-високи разходи за хранене през този период, предвид
необходимостта от закупуване на специализирано адаптирано мляко, но по
твърдения на майката в писмения отговор на исковата молба, същата без
затруднение ги е покривала, доколкото е разполагала със спестени средства /в
този смисъл е направила изрично изявление пред социалния работник/ - преди
ползването на отпуск поради бременност и раждане е реализирала доходи в
размер от около 8 000 – 9 000 лв. месечно.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да
отменено в частта, с която е осъден Ц.Б. да заплаща на детето си А. Ц. Б., чрез
неговата майка и законен представител ИЛ. В. Н., издръжка – за сумата от 100
лв., както и в частта, с която е определено, че началният момент на
дължимата издръжка е 1.11.2020 г., като вместо това бъде постановено
решение, с което предявеният иск за издръжка се отхвърля за сумата над 300
лв. до пълния предявен размер, като бъде постановено, че същата се дължи
считано от 1.10.2020 г.
Искания за присъждане на съдебни разноски страните не са направили.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 20203542 от 27.10.2021 г. по г.д.№ 15801/2021 г. на
Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 117 състав, в частта
относно режима на лични отношения на бащата ЦВ. КР. Б., ЕГН **********,
с детето А.Ц.К., ЕГН **********, както и в частта, с която е осъден ЦВ. КР.
Б., ЕГН **********, да заплаща за детето си А.Ц.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител ИЛ. В. Н., месечна издръжка за
разликата над 300 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер
от 400 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на
издръжка за месец октомври 2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата ЦВ. КР. Б., ЕГН
**********, с детето А.Ц.К., ЕГН **********:
До навършване на четиригодишна възраст от детето А.:
- всяка четна, според поредния й номер в годината, седмица – от 16,00
ч. в петък до 17,00 ч. в неделя с преспиване;
- два пъти по петнадесет дни през лятото през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до 15 май на
съответната година да съобщи на бащата планирания си отпуск през лятото. В
случай че майката не изпълни това задължение, бащата има право да посочи
периодите, през които ще взема детето;
- всяка четна година за Коледните празници от 17,00 ч. на 23 декември
до 17,00 ч. на 26 декември – с преспиване, а всяка нечетна година за
Новогодишните празници, за времето от 10,00 ч. на 30 декември до 17,00 ч.
на 1 януари следващата година с преспиване;
- всяка нечетна година за Великденските празници, когато бащата взема
детето от 10,00 часа на Разпети Петък и го връща в 17,00 часа на Светлия
Понеделник /втория ден на Великден/ с преспиване;
- на рождения ден на детето – 4 август, следва да присъстват и двамата
родители. Майката уведомява бащата за мястото и времето на събитието две
седмици предварително;
- за рождения ден на бащата, който е на 15 април, за времето от 10,00 ч.
на 15 април до 10,00 ч. на следващия ден – 16 април;
- през нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при
себе си по време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на
Съединението за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния празник;
- през четните години бащата има право да вижда и взема детето при
себе си по време на следните официални празници: Първи май и Деня на
независимостта, за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния
празник;
- всяка нечетна година бащата има право да вижда и взема детето при
себе си за Деня на детето – 1 юни, от 10,00 часа до 18,00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома
на майката и съответно да го връща в този дом, освен ако детето не е записано
в учебно заведение, в който случай бащата следва да го взима оттам и/или да
го води там.
След навършване на четиригодишна възраст от детето А.:
10
всяка първа седмица от месеца за времето от 17,00 ч. в понеделник до
19,00 ч. в неделя. За всяка първа седмица от месеца се счита тази, в
която всички дни от седмицата са от съответния месец;
два пъти по петнадесет дни през лятото през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до 15 май на
съответната година да съобщи на бащата планирания си отпуск през
лятото. В случай че майката не изпълни това задължение, бащата има
право да посочи периодите, през които ще взема детето;
всяка четна година за Коледните празници от 17,00 ч. на 23 декември до
17,00 ч. на 26 декември – с преспиване, а всяка нечетна година за
Новогодишните празници, за времето от 10,00 ч. на 30 декември до 17,00
ч. на 1 януари следващата година с преспиване;
всяка нечетна година за Великденските празници, когато бащата взема
детето от 10,00 часа на Разпети Петък и го връща в 17,00 часа на Светлия
Понеделник /втория ден на Великден/ с преспиване;
всяка четна година за рождения ден на детето, който е на 4 август, за
времето от 10,00 ч. до 14,00 ч., а всяка нечетна година – за времето от
14,00 ч. до 18,00 ч.;
за рождения ден на бащата, който е на 15 април, за времето от 10,00 ч. на
15 април до 10,00 ч. на следващия ден – 16 април;
през нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при
себе си по време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на
Съединението за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния
празник;
през четните години бащата има право да вижда и взема детето при себе
си по време на следните официални празници: Първи май и Деня на
независимостта, за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния
празник;
всяка нечетна година бащата има право да вижда и взема детето при себе
си за Деня на детето – 1 юни, от 10,00 часа до 18,00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома
на майката и съответно да го връща в този дом, освен ако детето не е записано
в учебно заведение, в който случай бащата следва да го взима оттам и/или да
го води там.
ОСЪЖДА ЦВ. КР. Б., ЕГН **********, да заплати на детето А.Ц.К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител ИЛ. В. Н., ЕГН
11
**********, издръжка за месец 10.2020 г. в размер от 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения срещу ЦВ. КР. Б., ЕГН **********, иск за
заплащане на месечна издръжка на детето А.Ц.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител ИЛ. В. Н. – за разликата над 300 лв.
до присъдения от първоинстанционния съд размер от 400 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20203542 от 27.10.2021 г. по г.д.№ 15801/2021
г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 117 състав, в частта, с
която е осъден ЦВ. КР. Б., ЕГН **********, да заплаща на детето А.Ц.К.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ИЛ. В. Н., ЕГН
**********, издръжка до размера от 300 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният срещу ЦВ. КР. Б., ЕГН **********, иск за заплащане на месечна
издръжка на детето А.Ц.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител ИЛ. В. Н., за разликата над сумата от 300 лв. до пълния
предявен размер от 450 лв.
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка по реда на чл. 127, ал. 3 СК, че бащата
има право да вземе детето еднократно за летния сезон на 2022 г. /месеците
юли, август и септември/ за 10 дни, като майката ИЛ. В. Н. следва да съобщи
на бащата ЦВ. КР. Б. в едноседмичен срок от връчване на настоящето
решение кога ще ползва отпуск, респективно кога е планирала семейна
почивка с детето, ако е планирала такава. Ако майката не уведоми бащата за
тези обстоятелства в указания срок, същият има право да посочи кога ще
вземе детето за определените 10 дни през лятото /месеците юли, август и
септември/.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло
в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението по реда на глава ХХІІ от
Гражданския процесуА. кодекс, с изключение на частта, с която въззивният
съд се е произнесъл по въпроса за присъждане на издръжка в полза на детето
( арг. чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК) и в частта за привременните мерки.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12