О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр. Попово, 14.02.2017 година
Поповският районен съд, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
като разгледа докладваното
от с ъ д и я т а нахд № 300 по описа за
Производството е по
чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК–за допълнително произнасяне по направени разноски по
делото, образувано по искане на НБПП.
С разпореждане на
съдията-докладчик, на подсъдимия по делото Р.С.Р. ***, на осн.чл.25,ал.1, във
връзка с чл.21, т.3 от ЗПП, в ДП е предоставена правна помощ изразяваща се в
процесуално представителство, като в съответствие с разпоредбата на чл.94,ал.1,т.2
от НПК е бил назначен служебен защитник адв.Д.Н.Д. ***, вписан под рег.№ 2876 в
НРПП, при хонорар определяем и платим по реда и условията на НЗПП. Същият
защитник е защитавал обвиняемия и в съдебната фаза на процеса, която е
приключила с решение, с което е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание по реда на чл.78а НК. Решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила, като настоящото произнасяне касае само
разноските от съдебната фаза доколкото за тези от ДП вече има произнасяне с
отделно определение.
След влизане в сила на
съдебният акт на ПРС, на база изготвен писмен отчет по реда на ЗПП и при
отчитане на разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ, с
решение №****************, издадено на осн.чл.16,т.2 от НЗПП на служебния защитник е изплатена
сумата 200 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото. Тъй
като нито към момента на назначаване на служебният защитник, нито към момента
на постановяване на съдебния акт съдът е имал обективната възможност да
определи и присъди конкретен размер на адвокатското възнаграждение, то подобни
разноски не са възлагани в тежест на осъдения въпреки изискването на
чл.189,ал.3 от НПК.
Съобразявайки изложеното по-горе и
предвид това, че „подсъдимият, който е
признат за виновен, на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да заплати
адвокатското възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички
случаи на задължителна защита” (*************), както и предвид
разпоредбите на чл.10,ал.1 от НЗПП относно възможността за присъждане на
разноски при последващо упълномощаване на защитник и тази на чл.190,ал.2 НПК,че
за присъдените разноски се издава изпълнителен лист именно от
първоинстанционният съд, съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за произнасяне и осъждане на подсъдимия за заплащане на НБПП
сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение, за което бъде издаден изпълнителен
лист в полза на бюрото за правна помощ.
Водим от горното и на
осн.чл.306,ал.1,т.4,пр.2, във вр. с чл.189,ал.3 НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСЪЖДА Р.С.Р. ***, ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ със седалище гр.С., ул.”**********
сумата
200 лв. [двеста лева] представляваща заплатено от бюрото адвокатско
възнаграждение по нахд № 300/2016 г. на ПпРС и във връзка с решение №**************
Да се издаде изпълнителен
лист в полза на НБПП, на осн.чл.190,ал.2 от НПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред
Т. окръжен съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: