Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година,
в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2428 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 430 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), ЕИК ******, твърди, че на 09.11.2006 г.
между банката и ответника и “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, като
кредитополучател е сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката
е отпуснала на кредитополучателя “С.Е.Д.М.” ООД сумата от 3 600 000 лева, с цел – за
реализиране на проект: “Газификация на район Карлово – Сопот. Виртуален
газопровод - Марица”. Твърди, че към договора са сключвани анекси за изменение и допълнение
на същия, както следва: Анекс № 1/28.09.2007 г.,
Анекс № 2/31.03.2008 г., Анекс № 3/17.10.2008 г., Анекс № 4/26.08.2009 г.,
Анекс № 5/07.01.2010 г., Анекс № 6/12.07.2010 г., Анекс № 7/17.12.2010 г.,
Анекс № 8/03.01.2012 г., Анекс № 9/19.07.2012 г., Анекс № 10/09.01.2013 г., Анекс
№ 11/17.07.2013 г. и Анекс № 12/16.01.2014 г.
Твърди, че с Анекс №
12/16.01.2014 г. страните са уговорили издължаване на дължимата главница, която
към момента на подписване на анекса е била в размер на 2 390 000
лева, на месечни вноски за периода от 20.07.2014 г. до 20.12.2014 г., първата от
които е в размер на 398 335 лева и всяка следваща в размер на 398 333
лева. Твърди, че същите не са заплатени от кредитополучателя и считано от
21.12.2014 г., е станала изискуема и последната вноска от главницата.
Твърди, че към
22.04.2015 г. кредитополучателят има просрочени задължения към “КТБ” АД (н.) в общ размер
на 2 727 257,93 лева, от които 2 390 000 лева, представляваща
главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006
г. и анексите към него, 77 674,97 лева – просрочена лихва върху редовна
главница за периода 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., 213 174,81 лева –
просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2014 г. до
22.04.2015 г., 34 057,50 лева – текущи просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 12 350,65 лева –
неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.
Твърди, че след като
кредитът не е издължен на падежа банката е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката, по което е образувано ч.гр.д. № 50636/2015
г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав. Твърди, че на 06.10.2015 г.
заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми. Ищецът твърди, че длъжникът “С.Е.Д.М.” ООД е
подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и районният
съд е указал на “КТБ” АД (н.),
че може да предяви иск относно вземането си.
Ищецът претендира да бъде признато за установено
съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, издадена на 06.10.2015 г. от Софийски районен съд, 120 състав по
ч.гр.д. № 50636/2015 г., че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 390 000
лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г. и анексите към него, и извлечение от
счетоводните книги на банката, ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2015
г. до окончателното й изплащане, сумата от 77 674,97 лева – просрочена
лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата
от 213 174,81 лева – просрочена лихва върху просрочена главница за периода
от 25.07.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 34 057,50 лева – текущи
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015
г., сумата от 12 350,65 лева – неустойка върху просрочена лихва за периода
от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
В
дадения срок ответникът подава отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията от страна на
ответника по договора за кредит и наличието на задължения по същия в посочения
размер към 25.03.2015 г. и към 22.04.2015 г. Оспорва твърденията на ищеца, че “С.Е.Д.М.”
ООД е длъжник на “КТБ” АД (н.) на
основание горепосочения договор за банков кредит и респективно по издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Оспорва, че банката е
кредитор на ответното дружество по процесния договор за кредит и анексите към
нето, доколкото всички вземания на “КТБ” АД (н.) по същия са изцяло и напълно погасени преди
подаване на заявлението на 06.10.2015 г. с извършено от “С.Е.Д.М.”
ООД прихващане по изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.) с
част от вземанията, придобити от настоящия ответник по договор за цесия
№ 2/2014 от 04.11.2014 г., сключен между “Б.” ЕАД като цедент и “С.Е.Д.М.”
ООД като цесионер, съгласно който цедентът
“Б.” ЕАД е
прехвърлило на цесионера “С.Е.Д.М.” ООД
вземане по договор за разплащателна сметка на юридическо лице или еднолично
дружество № 85238 от 19.07.2007 г. и Анекс № 1 от 01.11.2007 г. към договора,
съставляващо депозит в лева. Ответникът сочи, че по този начин е погасил
предсрочно и в пълен размер всички свои задължения, породени и произтичащи от
процесния договор за кредит, както и всички натрупани до този момент лихви,
включително текущи такива и такива за просрочие.
Оспорва
размера на просрочената главница и лихва към заявените от ищеца периоди.
Оспорва
представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на “КТБ” АД (н.), въз
основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Оспорва лицата,
подписали същото, да са надлежно упълномощени, доколкото синдикът не може да
упълномощава за това други лица с оглед изчерпателно предвидените хипотези по
чл. 31, ал. 3 от ЗБН и липсата на данни за разрешение от ФГВБ за
упълномощаване. Оспорва редовното водене на счетоводните книги на “КТБ” АД (н.),
доколкото не е намерило счетоводно отразяване погашението на задълженията на
ответника по договора за кредит с горепосоченото прихващане.
Ответникът
претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва
възраженията, направени от ответника. Оспорва възраженията на ответника, че
кредитът е погасен напълно. Сочи, че изявлението за прихващането е предмет на отменителни искове по търговско дело № 5142/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-11 състав.
Сочи, че в деловодството на банката е получено уведомление с вх. №
2817/19.06.2015 г. от “Б.” ЕАД, с което уведомява банката, че сключеният между
“Б.” ЕАД и “С.Е.Д.М.”
ООД договор за цесия №
2/2014 от 04.11.2014 г. е прекратен с обратно действие, поради настъпило прекратително условие и прехвърленото вземане в размер на
12 385 437,55 лева се е върнало обратно в патримониума
на цедента “Б.” ЕАД. Ищецът оспорва прихващането и поради липса на
ликвидност и изискуемост на вземането на ответника. Сочи, че тези вземания са
спорни между страните и компенсацията не е породила погасителен ефект.
Оспорва
възраженията на ответника срещу извлечението от счетоводните книги на банката.
Сочи, че законът позволява упълномощаването на лица за издаването на извлечението,
както и че самото извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от
външна страна и съдържа необходимите реквизити, за да послужи за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва
доводите на ищеца, направени в допълнителната искова молба, включително
оспорването на направеното от ответника изявление за прихващане. Относно
възраженията, касаещи недействителността на прихващането, съдът намира, че
спорът е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение, поради което
същите не подлежат на преразглеждане в настоящото производство.
С
оглед откритото производство по несъстоятелност на ответника “С.Е.Д.М.”
ООД с решение № 553/07.03.2019 г. по т.д. № 3864/2018 г. по описа на Апелативен
съд – София, Търговско отделение, 6 състав, с определение от 06.08.2021 г. по
делото е конституиран синдикът на “С.Е.Д.М.” ООД - А.И. Т., на
основание чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ. Синдикът изразява становище по
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
50636/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, е видно,
че по заявление
вх. № 3056544/25.08.2015
г., подадено
от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), е издадена на 06.10.2015
г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, като ответникът “С.Е.Д.М.”
ООД е осъден да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) сумата от 2 390 000
лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., 12 броя анекси към него, с падеж 20.12.2014
г., извлечение от счетоводните книги, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.08.2015 г. до окончателното й изплащане, просрочена лихва
върху редовна главница в размер на 77 674,97 лева за периода 25.06.2014 г.
до 25.03.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 213 174,81
лева за периода от 25.07.2014 г. до 22.04.2015 г., текущи лихви върху
просрочена главница в размер на 34 057,50 лева за периода от 25.03.2015 г.
до 22.04.2015 г., неустойка в размер на 12 350,65 лева за периода от 25.06.2014
г. до 22.04.2015 г., и разноски по делото, а именно: 41 258,87 лева –
възнаграждение на юрисконсулт, както и да заплати по сметка на СРС сумата от
54 545,16 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “С.Е.Д.М.” ООД възражение по
чл. 414 от ГПК на 12.11.2015 г. По ч.гр.д. № 50636/2015 г. на СРС е изпратено от ЧСИ С.Я.по изпълнително дело № 20158440403462
копие от покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 30.10.2015 г.,
находящо се в кориците на приложеното гр.д. № 50636/2015 г. по описа на СГС. С
оглед на това възражението е подадено в двуседмичния срок от връчването на
заповедта за изпълнение съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК (в приложимата редакция
преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) и следва да се приеме като надлежно
направено.
С разпореждане от 25.02.2016 г. Софийският районен съд е указал на
заявителя “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност), че предвид подаденото възражение в едномесечен срок от
връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземането си срещу “С.Е.Д.М.”
ООД. Разпореждането
е получено от ищеца на 09.03.2016 г. Исковата молба е подадена пред Софийски
градски съд на 04.04.2016 г. с вх. № 45532.
По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства
Договор за банков кредит в лева от 09.11.2006 г. и анексите към него: Анекс № 1/28.09.2007 г., Анекс № 2/31.03.2008 г.,
Анекс № 3/17.10.2008 г., Анекс № 4/26.08.2009 г., Анекс № 5/07.01.2010 г.,
Анекс № 6/12.07.2010 г., Анекс № 7/17.12.2010 г., Анекс № 8/03.01.2012 г., Анекс № 9/19.07.2012 г., Анекс №
10/09.01.2013 г., Анекс № 11/17.07.2013 г. и Анекс № 12/16.01.2014 г., сключени между банката като кредитор и “С.Е.Д.М.” ООД като
кредитополучател.
От представения договор за банков кредит е видно, че ищецът “К.Т.Б.” АД предоставя на кредитополучателя “С.Е.Д.М.” ООД кредит в размер
на 3 600 000 евро, с цел за осъществяване на проект: “Газификация
на район Карлово – Сопот. Виртуален газопровод - Марица”, подробно
описан в чл. 2 от договора.
Съгласно чл. 10 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на банката годишна лихва върху ползваните суми по кредита в размер на основен
лихвен процент, определен от БНБ за съответния период, увеличен с надбавка от 6
пункта. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, а
ако 25-то число на съответния месец е неработен ден, лихвата се начислява към и
е дължима от кредитополучателя на първия следващ работен ден.
Съгласно чл. 12 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на
вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на
основанията, посочени в договора, банката, освен договорената лихва, начислява и
събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно върху просрочената (дължима) главница.
Съгласно чл. 13 от договора, начислените, но неплатени в срок лихви, се
отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят
дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но
неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
Съгласно чл. 17 от договора, крайният срок, в който
кредитополучателят следва да погаси задълженията си, е до 20.12.2010 г., като е
предвидено издължаване на главницата разсрочено, на погасителни вноски. С анекси
№№ 6-12 страните променят падежа на кредита, както и падежите на отделните
погасителни вноски. Съгласно Анекс № 12/16.01.2014 г. страните уговарят издължаването на главницата по кредита на вноски до
20.12.2014 г., като последната вноска от 398 333 лева се извършва на
20.12.2014 г.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 08.02.2022 г., поради оспорването от ответника и
изявлението на ищеца, че няма да се ползва от документа, от доказателствения
материал по делото е изключена нотариална покана с рег. № 1362,
том I, № 67 от 01.04.2015 г.
по описа на нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нотариалната камара.
Представено е от
ответника изявление за прихващане с вх. №
11273/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “С.Е.Д.М.” ООД до квесторите на “КТБ” АД, с които кредитополучателят заявява, че прихваща
придобити по силата на договор за цесия вземания срещу вземания на банката по
договори за банков кредит, включително и вземането на банката по договор за
банков кредит от 09.11.2006 г. – главница в размер на 2 390
000 лева и лихва до 04.11.2014 г. в размер на 12 847,09 лева, общо в
размер на 2 510 847,09 лева.
Представени
са и договор за цесия № 2/2014 от 04.11.2014 г., сключен между “Б.” ЕАД като цедент и “С.Е.Д.М.” ООД като цесионер,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си в размер на 12 385 437,55
лева, произтичащи от договор за разплащателна сметка с IBAN: ***. Представен е и Анекс № 1/2015 от 20.01.2015 г. към договора за цесия.
Представени са и уведомление на цедента “Б.” ЕАД до “КТБ” АД по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 11271/06.11.2014
г. и писмо за потвърждаване от 04.11.2014 г. от цедента до цесионера.
Представено е от ищеца писмо с вх. №
2817/19.06.2015 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от цедента “Б.” ЕАД, с
което във връзка с
уведомление с вх. № 11271/06.11.2014 г.
уведомява банката за настъпило прекратително условие
по договора за цесия и за отпадане на правата на “С.Е.Д.М.”
ООД, както и се моли да се има предвид, че “Б.” ЕАД се
явява отново кредитор на “КТБ” АД за целия размер на вземането по договора за
разплащателна сметка.
По делото е
изискан служебно препис от влязлото в сила решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д.
№ 2109/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, с което е отменено решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г.
на СГС, ТО, 11 състав, и вместо него е постановено, че се отхвърля предявения
от синдиците на “КТБ” АД (н.) срещу “С.Е.Д.М.” ООД иск с правно основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН за обявяване
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
прихващане, извършено с изявление с вх. № 11273 от 06.11.2014 г. за вземания по
договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с “Б.” ЕАД в
размер на 12 385 437,55 лева, както и се обявява за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) по предявения от синдиците на банката в несъстоятелност срещу “С.Е.Д.М.”
ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането, извършено от
ответника с изявление с вх. № 11273 от 06.11.2014 г. за вземания по договор за
цесия от 06.11.2014 г., сключен с “Б.” ЕАД в размер на 12 385 437,55 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице
дава заключение, че усвоените суми по процесния договор за кредит и анексите
към него, без отчинане на частичните погасявания по
главницата, са в общ размер на 5 308 700 лева.
Вещото лице дава заключение, че изчисленият неплатен
остатък за главница след отчитане на извършените плащания по главницата е в
размер на 2 390 000 лева. Дава заключение, че последното плащане по
процесния кредит от кредитополучателя е в размер на 18 522,50 лева на
28.05.2014 г. за погасяване на просрочена лихва върху редовна главница съгласно
счетоводните записвания на ищеца.
Вещото лице дава заключение, че констатираната
неплатена просрочена лихва върху редовна главница е в размер на 77 674,97
лева, отнасяща се за периода 25.06.2014 г. до 29.12.2014 г.
Вещото лице дава заключение, че констатираната
неплатена
просрочена лихва върху просрочена главница само за периода от 25.07.2014 г. до
25.03.2015 г. е в размер на 213 174,81 лева.
Вещото лице дава заключение, че констатираната
неплатена просрочена лихва върху просрочена главница, отнасяща се за периода от 25.03.2015 г.
до 22.04.2015 г. е в размер на 34 057,50 лева.
Вещото лице дава заключение, че начислената и
неплатена неустойка по чл. 13 от договора върху просрочени лихви, отнасящи се
за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., е в размер на 12 350,65
лева.
Вещото лице дава заключение, че от представените
документи от ищеца неплатените задължения са се увеличили към 08.10.2021 г. в
сравнение с установените неплатени задължения към 25.08.2015 г. (с неустойка по
чл. 13 от договора, съдебни разноски, неплатена законна лихва за забава).
Вещото лице дава заключение, че по предоставени от
ответното дружество документи за периода 2007 г. – 2016 г. неплатената главница
е отчитана при ответника, както ищеца е неплатения отстатък
по главницата. През 2016 г. ответникът е закрил задължението си за главница в
размер на 2 390 000 лева към ищеца, като през 2017 г. до 2018 г. при
ответника не фигурира задължение към ищеца по процесния кредит. Вещото лице
посочва, че по документите по делото ответникът е закрил задълженията по
процесния кредит към ищеца чрез сключен договор за цесия и извършено прихващане
през м. 11.2016 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
След приключване
на устните състезания по делото е постъпила молба с вх. № 269786/18.02.2022 г.,
подадена от ответника, като е направено искане да бъде отменен хода по същество
и да се осигури участието на ответника, тъй като упълномощеният по делото
юрисконсулт не представлявал ответника и дружеството имало вписан нов адрес на
управление.
Преди
произнасяне по спора съдът следва да се произнесе по така направеното искане от
ответника. По делото съдът не е уведомен за оттегляне на пълномощното на
процесуалния представител на ответника. Видно от съобщенията по делото, същите
са връчени на посочения по делото от ответното дружество съдебен адрес. В
допълнение, в подадената молба не се сочат от ответника доказателства, които да
бъдат събрани и което да налага отмяна на хода по същество.
Поради горното и
доколкото не се установява необходимост за събиране на доказателства по делото,
то не са налице основания за отмяна на определението от 08.02.2022 г., с което
е даден ход на делото по същество, и искането на ответника следва да бъде оставено
без уважение.
От
служебно извършена справка по партидата в Търговския регистър на ответника “С.Е.Д.М.”
ООД и
изискване на документи по търговско дело № 6525/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, се установява, че по отношение
на “С.Е.Д.М.”
ООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 553/07.03.2019 г. по
т.д. № 3864/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6
състав.
Вземанията на ищеца “К.Т.Б.” АД
(н.), произтичащи от процесния договор – предмет на
настоящото дело, са предявени в производството по несъстоятелност на длъжника “С.Е.Д.М.”
ООД и са включени в списъка на приетите вземания,
изготвен на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
Срещу вземанията на “К.Т.Б.” АД
(н.) е подадено възражение от длъжника и настоящ ответник “С.Е.Д.М.”
ООД с вх. № 72602/03.06.2019 г. С определение №
6075/13.11.2019 г., обявено в Търговския регистър на 14.11.2019 г., възражението на
длъжника срещу списъка на приетите от синдика вземания относно приетото вземане
на “К.Т.Б.” АД
(н.) е частично уважено.
При
така установеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 2
от ТЗ, като настоящото производство продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение – в
случая длъжника и настоящ ответник (така в Решение № 195/09.01.2020 г. по т.д.
№ 3135/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Определение № 72/11.01.2017 г.
по гр.д. № 5877/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд).
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ,
чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД (н)
против “С.Е.Д.М.” ООД по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г. и анексите към него, сключени между “К.Т.Б.” АД (н) като
кредитор и “С.Е.Д.М.”
ООД като
кредитополучател, за което е издадена на 06.10.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, предл. първо
от Закона за кредитните институции, когато кредитът не е издължен на падежа,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, както ищецът
е направил в заповедното производство пред Софийски районен съд.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни
правото си на иск за
установяване съществуване на вземане, реализирано
по реда на
заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника. В това производство, което е установително по своя характер,
кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение. В случая ищецът претендира установяването на
вземането за 77 674,97
лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. до
22.04.2015 г. Видно от заявлението в заповедното производство и съответно
издадената заповед за незабавно изпълнение, ищецът е претендирал сумата от
77 674,97 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014
г. до 25.03.2015 г. С оглед на това за периода от 26.03.2015 г. до 22.04.2015
г. претенцията не е предмет на заповедното производство и искът в тази част се
явява недопустим на основание чл. 130 от ГПК, като исковата молба в тази част
следва да бъде върната и производството по делото в тази част - да бъде
прекратено.
В останалата част съдът намира, че претенцията на
ищеца е допустима.
От представения пред заповедния съд препис от покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20158440403462 по описа на ЧСИ С.Я., се
установява, че същата е връчена на ответника на 30.10.2015 г. Крайният срок за
подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение съгласно чл. 414, ал. 2
от ГПК (в приложимата редакция преди измененията – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е
двуседмичен от връчването на заповедта, който срок не може да бъде продължаван.
С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да
реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В
случая възражението е подадено на 12.11.2015 г., т.е. в рамките на
законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта от страна на
длъжника.
Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415 от ГПК, че предвид
подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на
разпореждането заявителят “К.Т.Б.” АД (н) може да предяви иск за установяване на вземането
си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от настоящия
ищец на 09.03.2016 г.
Искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
депозирана пред Софийски градски съд на 04.04.2016 г. от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против възразилия длъжник - “С.Е.Д.М.” ООД. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна–
заявителя против възразилия длъжник, поради което същият относно включените в
заповедта вземания се явява процесуално допустим.
По изложените съображения съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск –
подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415 от ГПК е
предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на Софийския районен съд.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен
установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат
установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане,
неговото съдържание и размер.
В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на
Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен и допълнен с анекси.
Договорът за
банков кредит е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ, като с него банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Следователно
договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален,
формален, възмезден, срочен. За да възникне правото на банката да иска връщане
на сумата по кредита, следва на първо място сумата да е предоставена на
кредитополучателя и усвоена от него, както и да е настъпил падежа на
главницата/лихвата по кредита, респ. да са обявени задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или при неизпълнение на
задължения по договора от страна на кредитополучателя.
От приетия като доказателство по делото договор за
банков кредит и анексите към него, както и от изслушаното и прието заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, се установява усвояването на предоставения
кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
непогасената част от главницата по процесния банков кредит и анексите към него
е в размер на 2 390 000 лева. Крайната падежна дата по договора е 20.12.2014
г., с оглед договореното между страните в Анекс № 12/16.01.2014 г. към договора
за банков кредит.
Следва да се разгледа възражението на ответника, че е погасил изцяло и
предсрочно вземания на “КТБ” АД (н.) по договора за кредит с извършено от “С.Е.Д.М.”
ООД прихващане, направено с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.), с
част от вземанията, придобити от настоящия ответник по договор за цесия
№ 2/2014 от 04.11.2014 г., сключен между “Б.” ЕАД като цедент и “С.Е.Д.М.”
ООД като цесионер. Прихващането е породило
погасителния си ефект с извършването на 06.11.2014 г., доколкото не се спори
между страните за ликвидността и изискуемостта на насрещните вземания (чл. 104,
ал. 2 от ЗЗД).
Обаче гореописаното прихващане от 06.11.2014 г., извършено от настоящия
ответник, е обявено за недействително по отношение на
кредиторите на “КТБ” АД (н.) на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, с Решение № 1506/18.06.2018 г.
по т.д. № 2109/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав. Решението е влязло в сила на 27.04.2021 г. С оглед
уважаването на конститутивния иск за обявяване недействителността
на гореописаното прихващане, същото не може да бъде противопоставено на
несъстоятелната банка ищец и съдът не следва да зачита погасителния му ефект касателно вземането на банката към кредитополучателя по
процесния договор за кредит. С оглед на това възражението на ответника за погасяване
на вземането на ищеца се явява неоснователно.
Действието на решението по конститувния иск
по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е занапред, като със същото се признава правото на
ищеца носител на претендираното преобразуващо право. С оглед на това целената
правна промяна настъпва с влизане в сила на решението – в случая на 27.04.2021
г. Така в периода от 06.11.2014 г. (датата на извършеното прихващане) до
27.04.2021 г. (датата на влизане в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 3
от ЗБН) главницата по договора за кредит не е била изискуема и върху същата не
са могли да бъдат начислявани лихви. Да се приеме противното и да се признае
възможността за олихвяване на главницата по кредита в този период, би
означавало да се придаде обратно действие на конститутивното
съдебно решение, каквото същото няма.
В случая заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено на 25.08.2015 г., която е крайната падежна дата на кредита – 20.12.2014
г. Заявлението е подадено след датата на извършеното прихващане – 06.11.2014 г.
Обявяването на изявлението за прихващането за недействително следва да бъде
взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като съдът
установява съществуването на вземането на кредитора по издадената заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес
(така в т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед на горното и съобразно приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че дължимата
и неплатена главница по процесния договор за кредит е в размер на
2 390 000 лева.
С оглед на приетото по-горе касателно периода от датата на извършване
на прихващането (06.11.2014 г.) до влизане в сила на решението за обявяването
му за недействително (27.04.2021 г.), част от претендираните по кредита лихви и
неустойка се явяват неоснователни. Въз основа на данните в
констативно-съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза и на
основание чл. 162 от ГПК съдът служебно извършва необходимите изчисления.
Ищецът претендира сумата от 77 674,97 лева - просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.
За периода от 25.06.2014 г. до 06.11.2014 г. претенцията е основателна и
възлиза на 70 923,22 лева, а за горницата над 70 923,22 лева до предявения
размер от 77 674,97 лева и за периода от 07.11.2014 г. до 25.03.2015 г. същата
следва да бъде отхвърлена. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори да се приеме обратно относно действието на решението по конститутивния иск, то след настъпване падежа на кредита на
20.12.2014 г. не се дължи договорна лихва върху главницата.
Ищецът претендира сумата от 213 174,81 лева - просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2014 г. до
25.03.2015 г. Видно от заключението на вещото лице, таблица 4, макар да се
претендира за по-голям период тази лихва е начислена от банката за периода от
23.12.2014 г. до 25.03.2015 г. Поради това и доколкото в този период не е
следвало да бъдат начислявана лихва, то претенцията се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По същите съображения е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
претендираната от ищеца сума от 34 057,50 лева - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г.
до 22.04.2015 г.
Ищецът претендира сумата от 12 350,65 лева – неустойка по чл.
13 от договора върху просрочените лихва за периода 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.
За периода от 25.06.2014 г. до 06.11.2014 г. претенцията е основателна и съдът
изчислява неустойката на 5 187,23 лева, а за горницата над 5 187,23
лева до предявения размер от 12 350,65 лева и за периода от 07.11.2014 г.
до 22.04.2015 г. същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед
основателността на част от претенциите на ищеца, съдът следва да разгледа и
останалите възражения, направени от ответника.
Неоснователно е
възражението на ответника относно липсата на представителна власт на лицата,
подписали извлечението от счетоводните книги на банката. В заповедното
производство (на лист 10 от приложеното ч.гр.д. № 50636/2015 г. на СРС) е
представено пълномощно на подписалите извлечението лица, което изхожда от
синдиците на банката. Сочената от ответника разпоредба на чл. 31, ал. 3 от ЗБН
(в редакцията преди изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.) касае
упълномощаването за воденете на съдебни дела, т.е.
процесуалното представителство, а не изготвяне и подписване на извлечение от
счетоводните книги на банката, поради което това ограничение не е приложимо.
Ирелевантни са възраженията
на ответника относно счетоводното отразяване при ищеца на прихващането,
доколкото направеното от ответника изявление за прихващане е обявено за недействиетлно с влязло в сила решение, което именно е от
значение за предмета на спора.
Ответникът, който носи доказателствената тежест
за установяване на факта на погасяване на вземането на ищеца по делото.
Искът за съществуване на вземането се
счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
от ГПК, което се установява по делото. Отчитайки в случая действието на
решението по иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, съдът намира, че следва да се признае
дължимостта и на претендираната законна лихва върху претендираната главница от 2 390 000
лева, считано от датата на влизане в сила на гореописаното решение (27.04.2021
г.) до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 390 000 лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006
г. и анексите към него, и извлечение от счетоводните книги на банката, ведно
със законната лихва върху главницата от 27.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 70 923,22 лева – просрочена лихва върху редовна
главница за периода 25.06.2014 г. до 06.11.2014 г. и за сумата от 5 187,23
лева – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до
06.11.2014 г., и да бъде отхвърлен като неоснователен за горницата над
70 923,22 лева до предявения размер от 77 674,97 лева и за периода от
07.11.2014 г. до 25.03.2015 г., за сумата от 213 174,81 лева – просрочена
лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2014 г. до 22.04.2015 г.,
за сумата от 34 057,50 лева – текущи просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., и за горницата над
5 187,23 лева до предявения размер от 12 350,65 лева и за периода от
07.11.2014 г. до 22.04.2015 г.
По разноските:
Разноските в заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно чл. 57,
ал. 6 от ЗБН ищецът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса и
няма данни да е заплатена такава от ищеца пред Софийски районен съд.
С оглед изхода
на спора съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд дължимата в заповедното
производство държавна
такса в размер на 49 319,73
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода
на спора съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд дължимата в заповедното
производство държавна
такса в размер на 5 225,43 лева, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
В заповедното
производство настоящият ищец е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след
измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждениете се
определя от съда до максималния размер по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая заповедното
производство е приключило с издаването на заповедта за изпълнение на 06.10.2015
г., с оглед на което при изчисляване на дължимото юрисконсултско
възнаграждение следва да се вземе предвид размера по чл. 7, ал. 5 вр. с ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение (в редакцията – изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.),
действаща към датата на приключване на заповедното производство с краен съдебен
акт.
С оглед на
горното и предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 37 306,27 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Разноските в
исковото производство:
С оглед изхода
на спора съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата по делото държавна
такса в размер на 49 319,73
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода
на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата по делото държавна такса в размер на 5 225,43
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът
претендира разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, като не
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което съдът изчислява
същите. До приключване на съдебното дирене по делото ищецът не е представил
доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение, съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Поради това такова не му се присъжда по делото.
Ищецът е
направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 800 лева. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
по делото в размер на 723,36 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за
извършването на такива, поради което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, по молба с вх. № 269786/18.02.2022 г.
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 45532/04.04.2016
г., подадена от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******,
против “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, в частта по
иска по чл. 422 от ГПК за периода от 26.03.2015 г. до 22.04.2015 г. по
отношение на сумата от 77 674,97 лева – просрочена лихва върху редовна
главница, и ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 2428/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-8 състав, в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, съществуването на вземането на
“К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** против
“С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, Оранжерии Петрич, в
размер на 2 390 000 лева (два
милиона триста и деветдесет хиляди лева), представляваща непогасена
главница по Договор за
банков кредит в лева от 09.11.2006 г. и анексите към него: Анекс № 1/28.09.2007 г., Анекс № 2/31.03.2008 г.,
Анекс № 3/17.10.2008 г., Анекс № 4/26.08.2009 г., Анекс № 5/07.01.2010 г.,
Анекс № 6/12.07.2010 г., Анекс № 7/17.12.2010 г., Анекс № 8/03.01.2012 г., Анекс № 9/19.07.2012 г., Анекс №
10/09.01.2013 г., Анекс № 11/17.07.2013 г. и Анекс № 12/16.01.2014 г., сключени между “К.Т.Б.” АД като кредитор и “С.Е.Д.М.” ООД като
кредитополучател, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката, ведно
със законната лихва върху главницата от 2 390 000 лева от 27.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 70 923,22 лева
(седемдесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и двадесет и две стотинки),
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014 г.
до 06.11.2014 г., и сумата от
5 187,23 лева (пет хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет и три
стотинки), представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.06.2014 г. до 06.11.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
по по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата над 70 923,22 лева до предявения размер от 77 674,97 лева и
за периода от 07.11.2014 г. до 25.03.2015 г., за сумата от 213 174,81
лева, представляваща просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
25.07.2014 г. до 22.04.2015 г., за сумата от 34 057,50 лева, представляваща
текущи просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г.
до 22.04.2015 г., и за горницата над 5 187,23 лева до предявения размер от
12 350,65 лева и за периода от 07.11.2014 г. до 22.04.2015 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Оранжерии Петрич,
да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 37 306,27 лева (тридесет
и седем хиляди триста и шест лева и двадесет и седем стотинки) - разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете, които разноски са включени
в издадената по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 120 състав, заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по
чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Оранжерии Петрич, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в заповедното производство в размер на 49 319,73 лева (четиридесет и девет хиляди триста
и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, които разноски са включени
в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в заповедното производство в размер на 5 225,43 лева (пет хиляди двеста
двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Оранжерии Петрич, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** разноски в производството пред СГС в размер на 723,36 лева (седемстотин двадесет и три лева и
тридесет и шест стотинки), съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, Оранжерии Петрич, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на
Софийски
градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 49 319,73 лева (четиридесет и девет
хиляди триста и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки), съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски
градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 5 225,43 лева (пет хиляди двеста
двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено с участието на синдика на “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК
******, и
на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително
действие по отношение на всички лица в производството по несъстоятелност на “С.Е.Д.М.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО в
прекратителната част има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му, в частта, в която е отставено без уважение
искането на ответника, има характер на определение и не подлежи на обжалване, а
в останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :