Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.А
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа
докладваното от съдия И.ка И.а гр. д. № 9322
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 368062/22.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1161/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав, е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от Е.Л.Д.
срещу П. на Р.Б., за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение против ищеца за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК – чрез внасяне в Софийския районен съд на 19.01.2007
г., съответно – на 30.05.2007 г. (след връщане на делото на прокурор за
отстраняване на процесуални нарушения на досъдебната фаза) на обвинителен акт
против Е.Д. по досъдебно производство № 40077/2000 г. по описа на 04 РПУ – СДП
във връзка с прокурорска преписка 6303/2000 г. (след връщане на делото на
прокурор за отстраняване на процесуални нарушения на досъдебната фаза –
прокурорска преписка № Н. 325/2007 г.) по описа на С. районна прокуратура, по
което обвинение е образувано НОХД 886/2007 г., съответно – НОХД 7444/2007 г., и
двете по описа на 102 състав на Наказателното отделение на Софийския районен
съд, които имуществени вреди се претендира да са се изразили в отрицателни
последици в личен план, в това число –
във влошаване на отношенията в семейството на ищеца, напускане на квартирата му
и преместването му при родителите, трудност при намиране на работа поради образуваното
наказателно производство, преживени стрес и срам от обстоятелството, че е
обвинен в престъпление, както и за осуетените планове за започване на работа в Доминиканската
Република, ведно с обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва
от деня на депозиране на исковата молба в съда (12.01.2015 г.) до окончателното
погасяване.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Е.Л.Д., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Решаващият
съд не е съобразил, че когато наказателното производство бъде прекратено поради
изтичане на абсолютната предвидена в закона давност, също липсва влязла в сила
присъда, но от това се налага извода, че не е налице престъпно деяние и не е
налице виновно поведение от страна на което и да е лице. Счита, че ответникът
нее доказал извършено от него престъпление, поради което воденото срещу него
производство съставлява деликт, от който е претърпял вреди. Абсолютно недопустимо
е при липса на влязла в сила присъда съдът, който е сезиран с иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, да поставя под въпрос невинността на обвиняемото лице и свързаните с
това задължения за обезвреда. Вменяването на несъществуващо задължение
обвиняемият да изключи по категоричен начин каквото и да било съмнение във
връзка с евентуалната си виновност, като не се възползва от възможността за
прекратяване а наказателното производство въпреки изтеклата давност, счита, че
съставлява грубо нарушение на закона. Счита, че липса на осъдителна присъда
също съставлява безсъмнен атестат за изначална липса на основание за ангажиране
на наказателната отговорност, какъвто е оправдателната присъда. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът по
жалбата – П. НА Р.Б., не е депозирала в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание ответникът
по жалбата, чрез прокурор от СГП С., оспорва същата. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ (редакция след изм. с ДВ бр.98/11.12.2012 г.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.211 вр. с чл.209, ал.1, пр.1 вр. с чл.26, ал.1 НК.
Досъдебното производство продължило повече от 7 години, като през 2007 г.
спрямо него бил внесен обвинителен акт в СРС. С решение от 07.05.2012 г., 16
въззивен състав е отменена присъдата от 19.04.2011 г., постановена по НОХД
74442007 г. по описа на СРС, НО, 102 състав и е прекратил наказателното
производство по делото поради изтекла абсолютна погасителна давност. В резултат
от привличането му към наказателна отговорност и воденото в продължение на
повече от 10 години наказателно производство е претърпял неимуществени вреди в
личен и обществен план. Стресът и срамът, че е обвинен в престъпление, се
отразили на психиката му. Преди привличането му към наказателна отговорност в
продължение на 5 месеца водел преговори за започване на работа в Доминиканската
република в хотел „Би Лайф Хамака Бийч“, за длъжността „връзки с
обществеността“. Образуваното наказателно производство обаче осуетило тези
негови намерения. Въпреки, че кандидатствал за работа на различни места, щом
работодателите научели, че е образувано наказателно производство и имал
наложена мярка за неотклонение, отказвали да го наемат. В резултат на това и
поради липсата на финансови средства се преместил да живее при родителите си.
Поради условията му на труд, здравето му се влошило. Заради постоянния
психически тормоз от воденото дело срещу него, се изнервили отношенията му с
дъщерите му, родителите му и останалите му роднини. От началото на досъдебното
производство до прекратяване на наказателното производство бил подложен на
непрекъснат стрес, постоянно изпитвал тревога, тъй като не знаел кога и по
какъв начин ще се реши наказателното дело и как ще се развие живота му.
Продължителният наказателен процес нарушава правото му на разглеждане и
решаване на образуваното срещу него дело в разумен срок. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
С влязло в сила
определение от 09.02.2015 г., озаглавено разпореждане, съдът е прекратил
производството по делото в частта на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на
воденото срещу него наказателно производство.
С депозирана на
27.02.2015 г. уточнителна молба ищецът е заявил, че претендира обезщетение за
неимуществени вреди за претърпения от него стрес и тревоги от воденото спрямо
него наказателно производство в размер на 20 000 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът – П. НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по размер. Счита,
че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Отделно от
това размерът на претендираното обезщетение е прекомерен, както и не са
ангажирани доказателства относно реално претърпени от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С постановление
на прокурор в СРП от 19.06.2000 г. e постановено да се започне полицейско
производство – дознание по пр. пр. № 6303/2000 г. на СРП за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК срещу Е.Л.Д..
С постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.10.2006 г. Е.Л.Д.
е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 40077/2000 г. по описа на
04 РПУ, гр. София, прокурорска преписка № 6303/2000 г. по описа на СРП. Спрямо
него е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление
за привличане на обвиняем е вземане на мярка за неотклонение от 23.04.2007 г. Е.Л.Д.
е привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.211
вр. с чл.209, ал.1, пр.1, алт.1 вр. с чл.26, ал.1 и ал.3 НК. На същия е
наложена мярка за неотклонение „подписка“.
На 22.01.2007
г. е внесен обвинителен акт срещу Е.Л.Д. във връзка с горепосоченото
престъпление.
С разпореждане
от 05.03.2007 г., постановено по НОХД № 886/2007 г. по описа на СРС, НК, 102
състав, съдебното производство е прекратено, като делото върнато на СРП за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
На 19.01.2007
г. СРП е внесла обвинителен акт срещу Е.Л.Д. за престъпление по чл.211, вр.
чл.209, ал.1, пр.1, алт.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода от
16.10.1996 г. до 03.04.1997 г. при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Д. И.,
управител на „Е.ЕИМ“ ООД, че ще му заплати доставеното му като управител
на ЕТ „Е. Е.Д.“ гориво, както и с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К.Г., управител на ЕТ „Ж.“,
че ще му заплати доставено му като управител на ЕТ „Е. Е.Д.“ гориво и с това
причинил съответно на И. Д. И. и К. И. Г. имотна вреда в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, при условията на чл.26, ал.1 НК.
По този обвинителен акт е било образувано НОХД 886/2007 г., разпределено на 102
състав на НО на съда.
С разпореждане
от 05.03.2007 г. е прекратено съдебното производство по горепосоченото дело и същото
върнато на СРП за отстраняване съществени нарушения на процесуалните правила.
На 30.05.2007
г. СРП е внесъл обвинителен акт срещу Е.Л.Д. за същото деяние, като е уточнено,
че имотната вреда е причинена на „Е.ЕИМ“ ООД и ЕТ „Ж.“. Въз основа на този
обвинителен акт е образувана НОХД 7444/2007 г., по описа на СРС, НО, 102 състав.
С присъда от 19
април 2011 г., постановена по горепосоченото НОХД 7444/2007 г. по описа на СРС,
НО, 102 състав, Е.Л.Д. е признат за виновен в извършването на вмененото му
престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, пр.1, алт.1 от НК, вр. с чл.26,
ал.1 НК и на основание чл.211, предл.1, вр. чл.209, ал.1, пр.1 , алт.1 НК, вр.
с чл.26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК е ангажирана наказателната му отговорност.
С решение №
595/07.05.2012 г., постановено по ВОХД № 914/2012 г. по описа на СГСД, НО, ХVІ
въззивен състав, е отменена горепосочената присъда и е прекратено наказателното
производство, на основание чл.334, т.4 НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради изтичане
на абсолютната давност за наказателно преследване. Срещу присъдата на въззивния
съд не е постъпила жалба или протест и е влязла в сила.
От показанията
на разпитания пред СРС свидетелка И.Ц.П. се установява, че познава ищеца от
14-15 години. Около месец след запознанството им ищецът споделил на
свидетелката, че срещу него се води досъдебно производство и е притеснен от
това, защото до момента не е имал контакт с полицията. Притеснявал за се изхода
на делото, тъй като на него били присъдени родителските права над втората му
дъщеря, а майката на детето живеела в Испания. Ищецът живеел заедно с
родителите си. Опитвал се да си намери работа. Свидетелката е чела електронните
писма до ищеца от Доминиканската република. Притеснявал се как ще се отрази
наказателното производство върху служебните му ангажименти. Ищецът си търсел
работа, но му отказвали, защото срещу него се води наказателно производство.
Свидетелката е придружавала ищеца, когато е отишъл при „Данон“, където отказали
да го наемат по същата причина. При ищеца се появили и здравословни проблеми
със зъбите, имал болки в кръста.
Пред СРС е
разпитана и свидетелката Д. И.а Т.. От показанията й се установява, че е първа
братовчедка на ищеца. Водел преговори за работа в Доминиканската република, но
трябвало да ги прекрати. Търсил си работа на различни места – в „Нефтохим“,
„Данон“ и др., но не го наемали. Това се отразило на психиката му, защото се
грижил за две деца. По финансови причини се преместил да живее при родителите
си. Ищецът работил без договори в строителството като общ работник. Също така
работел и във В и К фирми. Воденото срещу него наказателно производство
продължило много дълго. Ищецът бил в огромно нервно напрежение, оплаквал се от
главоболие, ишиас. Правил опити да си намери работа в Доминиканската република
още преди започване на наказателното производство. В хода на наказателното
производство е трябвало да се подписва всеки месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
По релевираните
доводи за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника:
Наказателното производство срещу
ищеца е образувано по обвинения, повдигнати и поддържани от СРП. Предвид
обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 П. е единна и
централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът
е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на
делото.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в актуалната
редакция, следва да се установи, че на ищеца е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, като наказателното производство е прекратено, тъй
като е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност, претърпени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на
органите на П. от повдигнатото обвинение на ищеца в извършване на престъпление.
В случая се установи, че
наказателното производство срещу ищеца е образувано за измами при условията на
чл.26, ал.1 НК, като престъпление е довършено на 03.04.1997 г. За повдигнатото
на ищеца обвинение е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до
10 години, както и при условията на евентуалност – конфискация до 1/2 от
имуществото на виновния. С оглед на това и на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80,
ал.1, т.3 НК абсолютната погасителна давност изтича на абсолютната давност е
изтекла на 03.04.2012 г. При това положение следва да се приеме, че
наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е
погасено по давност. Абсолютната погасителна давност е изтекла в хода на
висящия наказателен процес, поради което и с оглед изричното волеизявление на
ищеца – обвиняем в наказателното производство, същото е прекратено.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, т.8 процесуалните
действия, извършени преди изтичането на давността не дават право на
обезщетение, защото са били законни. Същевременно основната предпоставка за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Обстоятелството, че в хода на наказателното производство е изтекла давността,
изключваща наказателната отговорност, не дава право на лицето, срещу което е
водено наказателното производство, да иска заплащане на вредите, претърпени по
време на наказателното преследване до изтичане на давността. Не може да се
ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него
действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата. Ищецът е разполагал с възможността да иска
наказателното производство продължи по реда на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, т.2 и 3 НПК и чл.288, ал.2 НПК, от която не се е възползвал. За ищеца не е налице
задължение да отправи такова искане, но само в случай, че в тази хипотеза бъде
постановена оправдателна присъда, само тогава ответникът ще отговаря за вреди,
ако наказателното производство е било образувано преди наказателното
преследване да е било погасено по давност.
По
изложените съображения и доколкото не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368062/22.03.2018
г., постановено по гр. д. № 1161/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.