Р Е Ш Е Н И Е
№516
гр.Пловдив, 08.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
728/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Й. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 36-0000040
от 22.01.2020 г., издадено от
**при ООАА Пловдив, с което на основание чл. 105
ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно
наказание – глоба, в размер от 200 лева, за нарушение на чл. 45 т.2 предл.
второ от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
В жалбата се излагат доводи, че
наложената глоба е в прекалено завишен размер с оглед извършеното нарушение.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. По същество излага
съображения, че е било празнично време, имало е много разположени таксиметрови
автомобили на мястото, обособено за целта, което е наложило временно същият да
спре малко преди него с намерение впоследствие да се премести. Жалбоподателят
признава извършеното нарушение, но посочва, че глобата е в прекален размер в
сравнение с извършеното нарушение.
Въззиваемата страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител. Преди даване ход на съдебното
следствие от същата е депозирано становище по същество на спора. В него се
излагат съображения, че нарушението е установено по безспорен начин. Посочва
се, че с оглед приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка, правилно е определена нарушената разпоредба. Според въззиваемата
страна санкцията е правилно определена, след преценка, че не е налице хипотеза
на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска потвърждаване на обжалваното
НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП е записана следната фактическа обстановка: На 20.12.2019
г. около 10:00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Перущица“, в посока на движение ул.
„Свобода“, жалбоподателят Й.А. управлявал таксиметров автомобил марка и модел
„Шкода Румстър“, с рег. № **. Същият бил с включен електронен таксиметров
апарат с фискална памет на свободен режим „зелена светлина“, и спрял на участък
от пътното платно, в непосредствена близост до мястото, обособено за заемане от
таксиметровите автомобили.
Лицето А.Г., заемащ длъжността „**“
при ООАА, възприел спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил. Поради
тази причина съставил на Й.А. АУАН Серия А-2019 № 272729/20.12.2019 г., с който
му вменил нарушение по чл. 45 т.2 предл. второ от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с
материалите по делото намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, изразяващи се в следното:
За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 57 ал. 1
т. 5 и т. 6 ЗАНН,
а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42 т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен при съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване
на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира
се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство /така Решение № 1558/ 03.07.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1293/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2246 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1868/2013 г. на Административен съд - Пловдив/.
Жалбоподателят е бил наказан за деяние,
квалифицирано като нарушение по 45 т.2 предл. второ от Наредба № 34/06.12.1999
г. на МТ. Съгласно посочената разпоредба на водача е забранено да престоява за
изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават
затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти.
Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с
общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие
неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата
им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на
административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за
конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време,
място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че
това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние. Това е така,
защото посочването в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят „престоява
на участък от пътното платно, с което създава затруднения за останалите
участници в движението“ не представлява твърдение за конкретен факт, а правна
квалификация. Това е правен извод, който е направен въз основа на
съобразяването на определени факти като например къде върху пътното платно е
бил паркиран автомобилът, как е било осъществявано движението по тази улица, по
какъв начин се създава затруднение за останалите участници в движението. Никой
от тези факти обаче не е намерил място при описанието на нарушението нито в
АУАН, нито в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани срещу
един правен извод – че по начина, по който е престоял създава затруднения за
останалите участници в движението. Този незаконосъобразен подход на наказващия
орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй
като за да се брани срещу това неясно обвинение, той може единствено да
предполага какви факти трябва да оборва. Освен че този порок нарушава правото
на защита на наказаното лице, той изначално внася и една неяснота в предмета на
доказване по делото. Същият е очертан още с описанието на нарушението в АУАН,
като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното съдебно решение на
жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства,
по които обаче досега той не се е защитавал. Нарушенията засягат задължителни
реквизити на съдържанието на АУАН и НП по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, неоправдано ограничават правото на защита на жалбоподателя и внасят
неяснота в предмета на доказване по делото, поради което съдът приема, че
същите са от категорията на съществените, влекат незаконосъобразност на НП в
неговата цялост и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000040 от 22.01.2020
г., издадено от **при ООАА Пловдив, с което на Й. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено
административно наказание – глоба, в размер от 200 лева, за нарушение на чл. 45
т.2 предл. второ от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.