№ 515
гр. Шумен, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Светлин Ем. Стефанов
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500430 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от В. К. ИВ. и ЗДР. ИВ. ИВ., действащи чрез
пълномощника си адв. Т.Я. от ШАК, против определение № 261146/25.05.2021 г. по гр.д.№
1622/2020 г. на ШРС, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлено искането на
жалбоподателите за изменение на решение № 260184/15.04.2021 г. по гр.д. № 1622/2020 г.
на ШРС, в частта му относно разноските, като бъде осъдена ответницата Р.П. да заплати на
ищеца ЗДР. ИВ. ИВ. сумата от 456,55лв., а на ищцата В. К. ИВ. сумата от 155лв., разноски
по делото.
Жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство считат
определението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът приел, че
тежестта за деловодните разноски следва да бъде разпределена съобразно дела на
ответниците в съсобствеността върху засегнатия имот. Излагат, че иска по чл.54, ал.2 ЗКИР
е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че е грешно
заснета в границите на имота на ответника /грешка в КК/ или въобще не е заснета като
самостоятелен имот /непълнота на КК/. Условие за допустимост на иска е наличието на
правен интерес. Такъв е налице винаги когато ищецът твърди, че е собственик на част от
имота, която е заснета в КК в границите на имота на ответника и ответникът оспорва
претендираното от ищеца право върху тази част от имота, поради което не може да се
проведе процедурата по чл.54, ал.1 ЗКИР за поправяне на грешката в КК по
административен ред, без предварително разрешаване на спора за собственост по съдебен
ред. Районният съд е приел искът им за допустим. Отделно от това сочат, че с решение №
80/09.05.2019 г. по адм. д.№ 353/2018 г. на Адм.съд гр. Шумен, е прието за установено, че
между страните е налице спор за материално право, тъй като е имало насрещни претенции за
собственост на частта от ПИ с идентификатор 10176.501.106 по отношение на която част се
1
променя границата и Заповедта за изменение на КК, издадена по заявление на ищците е
била отменена изцяло. С оглед на това единствената възможност за защита правото на
ищците е чрез упражняване на субективното потестативно право на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Налице е връзка между поведението на ответницата Р. СТ. П. и завеждането на иска по
чл.53, ал.2 ЗКИР. В случая липсва какъвто и да е вариант от извънсъдебно уреждане на
отношенията между ответницата Р. СТ. П. и ищците. При това положение, независимо от
направеното признание на иска от П. не е налице основание за освобождаването й от
отговорността за разноски, т.е. липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК. Предвид
изложеното молят съдът да отмени атакуваното определение и да постанови друго, с което
да възложи в тежест на ответницата сторените от ищците разноски, а именно от ищеца ЗДР.
ИВ. ИВ. в размер на 456,55лв. /остатък от пълния размер на разноските от общо 913,10лв./, а
от В. К. ИВ. - в размер на 155лв. /остатък от пълния размер на разноските от общо 310 лв./,
съгласно списък по чл.80 ГПК.
Насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор в указания срок.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна,
поради следното:
С решение № 260184/15.04.2021 г. по гр.д.№ 1622/2020 г. на ШРС,
първоинстанционният съд е уважил предявеният от ищците ЗДР. ИВ. ИВ., В. К. ИВ., Р. ИВ.
М. и В.П. М. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, като е признал за установено по
отношение на ответниците Р. СТ. П. и Х.К.К., че ищците са собственици на реална част от
363 кв.м., очертана със зелен цвят на комбинирана скица на л.261 от делото – приложение
към приета СТЕ, с посочените координати на граничните точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж,
представляваща неразделна част от решението, както и че описаната реална част погрешно е
отразена в КК на с. В.Д., като част от ПИ с идентификатор 10176.501.106, съсобствен на
ответниците, вместо като част от ПИ с идентификатор 10176.501.110, собственост на
ищците с адрес с. В.Д., ул. Георги Бенковски № 23, с площ от 2682 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./ при съседи: 10176.501.360; 10176.501.107; 10176.501.467;
10176.501.477; 10176.501.59; 10176.501.111; 10176.501.105; 10176.501.106.
Със същия съдебен акт се е произнесъл и по отговорността за разноски, като е осъдил
ответника Х.К.К. да заплати на ищеца ЗДР. ИВ. ИВ. сумата от 456,55лв. - разноски по
делото, а на В. К. ИВ. сумата от 155лв. - разноски по делото. Осъдил ответника Х.К. да
заплати и на ищците Р. ИВ. М. и В.П. М. сумата от 150 лв. разноски по делото. Решението е
постановено по реда на чл.239 ГПК.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, преди предявяване на иска
по заявление на ищеца ЗДР. ИВ. ИВ.а била инициирана административна процедура за
поправка на КК по отношение имот 10176.501.110, който засяга границите на съседните
имоти – ПИ 10176.501.106 и ПИ 10176.501.105. Процедурата била предприета, тъй като при
извършена справка в СГКК гр. Шумен през 2018 г. се установило, че имотът бил отразен с
2
площ 2362 кв.м., вместо притежаваните от ищците 2682 кв. м. Административната
процедура е приключила със Заповед № 18-8389/08.10.2021 г. на Началника на СГКК гр.
Шумен, с която на осн. чл.54, ал.4 ЗКИР е одобрен проекта за изменение на КК на с. В.Д.,
относно границите на съществуващи обекти в КККР, за горепосочените имоти, като за ПИ с
идентификатор ПИ 10176.501.110 преди промяната отразената площ е била 2362кв. м., а
след промяната - 2690кв.м. Заповедта е обжалвана именно от ответницата Р. СТ. П., в
резултат на което е отменена изцяло, с влязло в сила решение № 80/09.05.2019 г. по адм.д.№
353/2018 г. на Административен съд гр. Шумен. В решението на административния съд е
прието, че в случая е налице предвидената в чл.54, ал.2 ЗКИР отрицателна
материалноправна предпоставка, представляваща пречка за одобряване на изменението на
КККР, поради наличие на спор за материално право между страните. Това е обосновало и
правният интерес на поискалите извършването на поправката на КККР да установят правата
си по съдебен ред.
Ответницата Р.П., в депозирала отговор на исковата молба, като е заявила, че счита
иска за допустим, а по същество и за основателен и признава същия. С оглед на това е
направила искане съдът да приеме, че с поведението си не е дала повод за завеждане на
делото и тъй като признава иска, спрямо нея да бъде приложена нормата на чл.78, ал.2 ГПК.
След постановяване на решението са депозирани две молби от ищците ЗДР. ИВ. ИВ.
и В. К. ИВ., чрез процесуалния си представител адв. Т.Я. от ШАК с искане, по реда на
чл.248 ГПК, съдът да допълни решението си в частта му относно разноските, като бъде
ангажирана отговорността за разноски и на ответницата Р.П. /а не само на ответника Х.К.К./,
която да им заплати останалата част ½ част от сторените разноски по делото, а именно
сумите 456,55лв. за ЗДР. ИВ. ИВ. и 155 лв. за В. К. ИВ..
С атакуваното определение № 261146/25.05.2021 г. по гр.д.№ 1622/2020 г. на ШРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК, първоистанционния съд отхвърлил искането на
ищците, с мотива, че ответницата Р.П. не е дала повод за завеждане на делото и е признала
иска, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна
до следните правни изводи:
Правото на разноски е имуществено право в полза на страната – ищец или ответник,
постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка
инстанция, в която приключва производството по делото. Законът държи сметка за
процесуалното поведение на страните, като чл.78, ал.2 ГПК предвижда, че в случай, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, същият не понася
тежестта за разноски, въпреки положителния за ищеца резултат, а последните се възлагат на
ищеца. Предвидените от закона предпоставки е необходимо да бъдат кумулативно налични,
като отсъствието на която и да е от тях предполага неприложимост на нормата.
В случая, с отговора на исковата молба ответницата Р. СТ. П. признава иска. С оглед
на това съдът приема, че е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за
3
приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
Не е налице обаче първата предвидена от закона предпоставка – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Както се посочи по-горе, видно от
приложените по делото писмени доказателства ищцовата страна е инициирана
административна процедура за поправка на допуснатата грешка в кадастралния план.
Изготвен е бил проект за поправка на кадастрална карта на с. В.Д., за ПИ с идентификатор
10176,501.110, и е била издадена Заповед № 188389/08.10.2018 г. на основание чл.54, ал.4 от
ЗКИР и чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието
създаването и поддържането на КККР, според която е било одобрено изменението на КК на
с. В.Д.. Заповедта е обжалвана именно от ответницата Р. СТ. П.. Образувано е адм. дело
№353/2018 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, по което ищците са
конституирани като заинтересовани страни. Производството е приключило с отмяна на
заповедта, тъй като административния съд е приел, че в случая е налице спор за материално
право, което е пречка за одобряване изменението на КККР. Това е обосновало и правния
интерес на поискалите извършването на поправката на КК да установят правата си по
съдебен ред. Поради това развилото се исково производство се явява единствената законова
възможност за защита на правата на ищците. /В този смисъл е и съдебната практика – Опр.
№ 119/04.07.2019 г. по д.№ 1975/2019 г. на ІІ г.о. ГК на ВКС/.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. С решението по делото искът на ищците е изцяло уважен. Същите
са претендирали заплащане на сторените от тях разноски. Представили са и два списъка на
разноските по чл.80 ГПК, в които са отразени сторените от ищеца З.И. разноски в общ
размер на 913,10лв. и от В. - 310лв. С оглед участието в съсобствеността върху засегналия
имот, половината от разноските са възложени в тежест на ответника Х.К., другата половина
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата Р.П.. По делото са представени и
доказателства за реалното извършване на разноските.
С оглед изложеното и доколкото в случая не е налице първата от предвидените в
чл.78, ал.2 ГПК кумулативни предпоставки за освобождаване на ответницата Р.П. от
отговорността й за разноски, тъй като същата с извънпроцесуалното си поведение е дала
повод за завеждане на делото, то следва да отговаря за разноските, сторени от другата
страна.
Шуменският окръжен съд намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, а атакуваното с нея определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което ответницата Р.П. бъде осъдена да заплати на ищците деловодни
разноски, както следва: на ЗДР. ИВ. ИВ. разноски в размер на 456,55лв., а на В. К. ИВ. – в
размер на 155лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 261146/25.05.2021 г. по гр.д.№ 1622/2020 г. на ШРС, с
което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлено искането на ЗДР. ИВ. ИВ. и В. К. ИВ. за
изменение на решение № 260184/15.04.2021 г. по гр.д. № 1622/2020 г. на ШРС, в частта му
относно разноските, а именно за присъждане в полза на ЗДР. ИВ. ИВ. на сумата 456,55лв., а
в полза на В. К. ИВ. сумата от 155лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. СТ. П. ЕГН **********, с адрес гр. В..., да заплати на ЗДР. ИВ. ИВ.,
ЕГН ********** с адрес гр. Ш..., сумата от 456,55лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. СТ. П. ЕГН **********, с адрес гр. В..., да заплати на В. К. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. Ш..., сумата от 155 лв., представляваща разноски по делото.
Определението може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок
от връчването му при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5