Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                     Гр.Пазарджик, 30.11.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 30.10.2018г. в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№614/17г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.28, ал.3 от СК.

В исковата молба против Т.Л.М., ЕГН********** *** ищецът П.Г.М., ЕГН********** *** твърди, че с ответницата сключили брак на23.09.2006г., които бил прекратен с влязло в сила на 08.07.2016г. съдебно решение по гр.д.№802/16г. по описа на ПРС. Фактическата им раздяла настъпила през м.март, 2016г. По време на брака си страните придобили следното недвижимо и движимо имущество:

- апартамент с площ от 82,21кв.м., находящ се в гр.Пазарджик, ул."П.Волов"№32, ет.6, ап.15, ведно с избено помещение с площ от 5,54кв.м., вено с 1,96%ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж - придобит с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №119, том  ІІІ,т.д.№481/06г. по описа на нот.Ваклинова.

- пералня "Евротеч" - закупена през 2010г., на стойност 350лв

- 2 бр. щори - закупени през 2011г., на стойност 60лв

- кростренажор - закупен през 2011г., на стойност 500лв

- лаптоп - закупен през 2011г., на стойност 1300лв

- миксер - закупен през 2009г., на стойност 50лв

- таблет - закупен през 2012г., на стойност 250лв

- ютия "Тефал"- закупена през 2012г., на стойност 50лв

Твърди ищецът, че първоначално заживели в апартамента на родителите на ответницата, където той заплащал консумативи за ток, вода и интернет, както и поемал разходите за храна и нужди на ответницата - облекло, заплащане на сметките й на GSM и всякакви други. Там живели до м.март, 2010г. В апартамента ищецът шпакловал коридора, кухнята, поставил вътрешна изолация на детската стая и се включвал винаги в каквото е имало нужда. От сключването на гражданския им брак до около 2010г. ответницата била безработна.

На 21.12.2006г. закупили процесния апартамент за сумата от 40000лв. Тогава бащата на ищеца му дал 5000 лв., които на ръка   дали на купувача, а за останалата сума от 35000лв. бил изтеглен от ищеца кредит - на 11.12.2006г.от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД - като баща му бил съдльжник, а апартамента бил ипотекиран. Всички вноски по кредтиа - от тогава до момента - ищецът изплащал сам - сумата била удържана от заплата му. От сключването на гражданския брак с ответницата до фактическата им раздяла ищецът работил като военнослужещ във Военно формирование - гр.Пловдив, със средно месечно трудово възнаграждение около 880лв. Бившата му съпруга  започнала работа от около 2010г. - работела в различни фирми за по месец - два. От около четири години работела постоянно във фирма „Кейбъл груп" ООД - гр.Пазарджик, където получавала възнаграждение от около 700лв. Тези пари, обаче, тя през съвместния им живот използвала само за себе си. Откакто през м.март, 2010г. се преместили да живеят в закупения апартамент, единствено ищецът  покривал разходите за ток, вода, интернет, храна. Само през последната година преди раздялата им ответницата тя започна да заплаща сметката за ел.енергията.

Когато закупили апартамента през 2006г. той бил в лошо състояние и трябвало да му се извърши основен ремонт. Чрез изтеглен от ищеца потребителски кредит в размер на 10300 лв. и теглене на суми от две кредитни карти и със средства от заплатата му закупувал строителни материали и с личен труд  извършил ремонта. Пестял парите, за да не ги дава по майстори. Помагал баща му с труд. Кредита ищецът погасявал от заплатата си.  

         Ищецът бил извършил ремонт с личен труд на коридора, хола, спалнята, кухнята, детската, банята и тоалетната. Бившата му съпруга не била участвала по никакъв начин в извършването на тези ремонти. Често пъти поради липса на средства майка му, която рабоела в Италия, му изпращала пари чрез „Уестър юнион". Дори четири пъти била изпращала пари на съпругата му, тъй като  я били  начели и трябвало да връща определени суми, пращала й и за лични разходи. Ответницата започнала да учи „Счетоводство" в гр.Пловдив, като семестриалните й такси ги поемал баща й. Тя прекъсвала няколко пъти. Много пъти  я карал с  колата за явяване на изпити. Тя често ходила по екскурзии в страната и чужбина - Германия, Македония, Турция и на почивки в гр.Велинград с приятелки, на балкан и на море. Ищецът не бил ходил на нито една екскурзия в страната и чужбина, а отпуските ги използвал за работа по апартамента, за да пести средства.

Предвид всичко изложено ищецът счита, че имал значително по-голям принос от съпругата му в закупуването па апартамента и движимите вещи, тъй като размерът на трудовите му доходи бил по-голям, изцяло ги влагал в закупуването на апартамента, като изплащал ипотеката му; влагал личен труд в ремонтирането на апартамента; грижел  се за домакинството, като заплащал ток, вода, интернет и храна; получаваните от него допълнителни средства от майка му също влагал за дома и в семейството си.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което определи по-голям дял от придобитото в съпружеска имуществена общност по време на брака им имущество - в размер на 3/4 ид.ч. за него и 1/4 ид.ч. за ответницата. Сочи доказателства, претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Оспорва иска, като поддържа, че никога ищецът не бил заплащал в дома на родителите й каквото и да е, напротив - не били имали финансова възможност да стягат апартамента, предмет на иска и да заплащат едновременно с това консумативи, битови разходи, разходи за храна и др.подобни, за които ищецът твърди, че бил заплащал в дома на родителите й съразмерно техния дял в тези консумативи. Майката на ответницата закупила мобилен телефон на ищеца, заплащала им дори сметките за телефоните - около 200 лева.  Твърди се, че когато ищецът заживял с нея в дома на родителите й през м.октомври, 2005г. получавал заплата от около 400лв, като имал изтеглен заем и ежемесечно внасял по 110лв. От заплатата му оставали 290лв, с които пътувал до работата си в гр.Пловдив, купувал си цигари /всеки ден по една кутия/, храна не си купувал на работата, защото майка й му я приготвяла всяка сутрин в къщи. С останалите пари излизали на кафе и  задоволявали техни  дребни потребности. Не било вярно, че до 2010г. не била  работила - с ищеца заживели заедно още докато тя била ученичка и след завършването й - през м.февруари, 2007г. - започнала работа и до настоящия момент не била прекъсвала трудовия си стаж. Оспорва, че за покупката на апартамента бащата на ищеца дал 5000лв капаро, заплатени на продавача - той бил дал 2000лв, а останалите 3000лв били заплатени от майката на ответницата , която ги взела в заем от С. Н.. Наложило се да взима заем, тъй като покупката станала 3-4 месеца след сватбата им и родителите й нямали пари. Освен това родителите на ищеца нямало откъде да вземат 5хил лв за капаро, тъй като майка му заминала да работи в Италия през м.октомври, 2006г., а 2 месеца преди това не работела, а баща му изплащал кредити.

Родителите и на двете страни им били помагали - родителите на ответницата - с труд, пари за ремонта и обзавеждането, както и с пълната издръжка на двама им, докато живеели при тях, а родителите на ищеца - с пари за закупуване на някои мебели. Действително ищецът бил  този, който  изплащал вноските за изтеглените кредити за закупуване на апартамента и ремонта му. През това време, обаче, докато той ремонтирал - с личен труд или с помощта на нейния баща или майстори - ответницата се грижела за нуждите на домакинството, заплащала консумативи, разходи, купувала храна, облекло,  дори цигарите на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че била ходила на екскурзии с пари на ищеца - в Турция била ходила на абитуриентския си бал с класа, но тогава нямали сключен брак, в Македония била на гости на приятелка и платила само пътните си разходи от 70лв, а в Германия също била на гости при приятелка, като разходите до там били заплатени от съпруга на нейната приятелка. Други пътувания в чужбина нямала. Няколко пъти с ищеца били - двамата или с компания - били ходили във Велинград и в Чепеларе, като разходите за хотела заплащала тя.

Не оспорва, че не била  вършила типично мъжките работи по ремонта на апартамента, но от друга страна ищецът по никакъв начин не бил участвал в чистенето след ремонта и подреждането на апартамента.

Апартаментът бил  изплатен изцяло с кредитни средства по време на брака им с ищеца, като до прекратяването това ставало с общи усилия - ищецът  погасявал чрез заплатата си кредитните вноски, а ответницата издържала домакинството и  поемала всички разходи по семейството, както и неговите лични разходи, защото от момента на теглене на кредитите за ищеца оставали от заплатата му около 100лв, с които не можел да покрие разходите си за цигари. Самият той си взимал от портмонето й редовно пари за ежедневните му разходи. Поради това моли искът да бъде отхвърлен, тъй като макар ищецът да получавал малко по високо трудово възнаграждение от това на ответницата, то апартаментът бил закупен със средства и на двамата и дяловете им били равни. Сочи доказателства, претендира разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл.29, ал.3 е предявен от бивш съпруг, в преклузивния срок по чл.31 от СК и е ДОПУСТИМ. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Изключение от този принцип законодателят е въвел с нормата на чл.29 от СК, като релевантна за настоящия спор е именно ал.3 - при прекратяване на общността поради развод или по реда на чл.27, ал.2 от СК съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Досежно принадлежността на посочения недвижим имот и движими вещи към общността спор между страните няма, ангажирани са и писмени доказателства за това. Спорно е дали приносът на ищеца в придобиването им значително надхвърля този на ответника.

За преценка основателността на предявения иск по  чл.29, ал.3 от СК е необходимо да бъдат съпоставени от една страна придобитото по време на брака имущество и неговата стойност, а от друга страна, приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството / в  случая  страните нямат родени от брака деца, поради което тази проявна форма не се обсъжда/.

 

От приетия по делото нот.акт №119, том  ІІІ,т.д.№481/06г. по описа на нот.Ваклинова се установява, че на 21.12.2006г. ищецът е закупил апартамент с площ от 82,21кв.м., находящ се в гр.П., ул."П.В."№32, ет.6, ап.15, ведно с избено помещение с площ от 5,54кв.м., вено с 1,96%ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж за сумата от 44хил.лв, от които 9хил лв получил от купувача, а остатъка от 35хил се съгласил да му бъдат изплатени по посочена от него банкова сметка ***а на основание договор за жилищен кредит №059/11.12.2006г., сключен между него и "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД, Варна. Сделката е по време на брака между страните. И двете страни, обаче, поддържат, че апартамента е закупен за сумата от 40хил.лв и съдът приема именно тази сума за стойност на недвижимото имущество, предмет на спора. По отношение на движимите вещи се установи от заключението на СОЕ, че общата им стойност възлиза на 525лв.

Ипотечният кредит в размер на 35хил.лв. е погасяван със средства от сметката на ищеца, по която е превеждано трудовото му възнаграждение. От приетата справка от НАП се установява, че за периода от закупуване на жилището до прекратяване на брака между страните ищецът е реализирал месечен доход - в началото около 400лв, като през годините сумата постепенно е нараствала и в края на периода възлиза на около 900лв. Ответницата през този период също е работила - с изключение на около 5 месеца и е реализирала доход съответно 180лв в началото и около 425лв в края.

Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл.21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, съответно равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност - чл. 28 СК.

Така съгласно чл.21, ал.2 СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството и др.  Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество, като съдебната практика приема, че за изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест.

Вярно е, че от писмените доказателства по делото се установява, че доходът от работна заплата на ищеца е около 2 пъти по-голям от този на ответницата. В контекста на гореизложеното, обаче, следва да се съобрази, че след сключване на брака през м.септември, 2006г. страните са заживели в дома на родителите на ответницата, където са останали до приключване на ремонта на закупения процесен апартамент. Противоречиви са показанията на свидетелите на двете страни за това дали съпрузите са участвали със средства в разходите на домакинството, в което са живели - за заплащане на храна, ел.енергия, вода, консумативи и др. Видно от писмените доказателства по делото вноската за изплащане на кредита е около 335лв. както е посочено по-горе при закупуването на апартамента заплатата на ищеца е била около 400лв. Не се спори между страните, че той е работел в гр.Пловдив и ежедневно е пътувал до там, при което е правел съответни разходи -  според св.К. - негов колега - те са били около 150-200лв на човек. Съобразявайки този факт  от една страна и размера на месечната погасителна вноска от друга, несъмнено се налага извода, че обективно невъзможно е ищецът да е давал средства за издръжката на домакинството в какъвто и да е смисъл, нещо повече - очевидно заплатата не му е достигала дори за пътните разходи. Следователно тези разноски са поемани от ответницата, съответно от нейната майка, като тя е полагала и физически труд във връзка с обгрижване на домакинството - всичко това мотивира съда изцяло да кредитира и показанията на св.Р. в този смисъл - вкл. и за това, че дъщеря й е давала пари на съпруга си за ежедневните му разходи, купувала му и цигари, а самата тя му приготвяла храна да си носи на работата. Показанията се подкрепят и от тези на св.А., която не е пряко заинтересована от изхода на делото, има и лични наблюдения от семейните взаимоотношения между страните, вкл. от времето, когато са живели в дома на майката на ответницата.

Противоречиви са и показанията на св.М. - баща на ищеца и св.Р. - майка на ответницата кой от двамата каква сума е дал за заплащане на капаро в размер на 5000лв за купуване на апартамента. Бащата на ищеца твърди, че цялата сума е дал той - веднъж 2хил.лв, веднъж 3 хил.лв, които и двата пъти носил заедно със сина си и бившата му съпруга -, съответно майката на ответницата - твърди, че тя е дала 3хил.лв, които взела на заем, като не оспорва, че останалите 2 хил са дадени от св.М.. Разпитан е и св.О. - от него страните закупили апартамента. Свидетелят е категоричен, че се били разбрали за сумата от 40хил.лв, като ищецът и баща му занесли на ръка  - имали среща в едно заведение - сумата от 2хил.лв. Останалите 38хил.лв получил по банков път. Съдът с оглед показанията на този свидетел - трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, без никакви отношения с която и да е от страните в процеса - дава вяра на показанията на св.Р., тъй като взаимно се подкрепят.

Установява се от писмените доказателства, че по време на брака майката на ищеца е изпращала няколко пъти парични средства от Италия, където работи, но от друга страна майката на ответницата е превеждала средства по сметка на ищеца, от която сметка банката е удовлетворявала вземанията си за дължимите кредитни вноски. Съдът на кредитира обясненията на ищеца във връзка с основанието за превеждане на сумите от страна на св.Р. - той й давал пари, за да ги внесе тя, тъй като бил ангажиран на съответната дата. След като при първата внесена  сума никъде не е отразено, че тези средства не са на св.Р., а на титуляра на сметката и съответно дадени от него,  за да бъдат внесени, то последният по никакъв начин не е изразил неодобрение. Така при последващите вноски отново не е записано твърдяното от него, че той е давал тези пари, а не са на свидетелката. Затова съдът кредитира показанията на св.Р. и в тази част, доколкото не се опровергаха по несъмнен начин от останалите доказателства по делото.

От показанията на разпитаните свидетели, доведени от двете страни, съдът прави извод, че след закупуване на апартамента при направата на ремонта с труд е участвал лично ищецът, неговия баща и негови приятели, съответно майката, бащата и брата на ответницата, както и чужди на семейството хора, на които е заплащан труда. Безспорно е налице противоречие в показанията за това кой какви дейности е извършвал, но съдът, макар да е използвал всички процесуални средства, в т.ч. и очни ставки, не намира основание изцяло да дискредитира показанията на едни или други свидетели. Във всеки случай труд и средства по повод извършване на ремонта е полаган, съответно давани, и от двете страни в процеса - лично и чрез техните близки - като във всеки период от тези около 4 години това е ставало според финансовите и времевите възможности на всеки от тях.          Следва също да се отчете, че по време на брака между страните ответницата е учила и завършила висше образование, като през това време - изключая 5 месеца - е работела, за да осигурява средства за семейството.

С оглед изложените по-горе съображения съдът приема, че в настоящия процес предпоставките на разпоредбата на  чл.29, ал.3 от СК не са налице и следователно няма основание за признаване по-голям дял от общото имущество на съпрузите в полза на единия съпруг – на ищеца. Последният не установи неговият принос в придобиването му да надхвърля значително приноса на бившата му съпругата – ответницата.

И двамата съпрузи в периода на придобиването на жилището и последвалия ремонт, на придобиване на движимите вещи, предмет на исковата молба, са изпълнявани семейните си задължения, в това число и тези по чл.17 от СК, а именно чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството.

В случая не е налице значителен принос на ищеца по смисъла на разпоредбата на  чл.29, ал.3 от СК, а оттам и основание за изменяне на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл.28 от СК.

Наличието на известна разлика в получаваните от страните през процесния период доходи за положен труд се компенсира с личните усилия и принос на ответницата да учи и да работи, както и с  подкрепата на нейната майка - финансова и с труд.

По отношение на процесните движимите вещи изцяло важат изложените по-горе съображения.

Затова и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца се възложат сторените от ответницата разноски в размер на 820лв.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд

      

                                     Р       Е       Ш     И:

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.М., ЕГН********** *** против Т.Л.М., ЕГН********** *** иск по чл.29, ал.3 от СК за определяне по-голям дял на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака между страните в размер на 3/4 ид.ч. (75%), като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.М. да заплати на Т.Л.М. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 820лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

           

 

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: