№ 3497
гр. София , 17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110133606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от /фирма/ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Г. Г. и ЕМ. ЦВ. К. за вземания по договор за
потребителски кредит от 16.01.2017г., сред които 48,00лв. – такси за периода 20.01.2020г.-
30.11.2020г., представляващи сбор от 5бр. такси за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора вр. раздел 12, б. „в“,
т. 10 от Тарифата, и 211,20лв. – обезщетение за уведомяване на длъжниците за предсрочната
изискуемост на кредита.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019г., на съда се вмени служебното задължение да
следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а
процесният е именно такъв. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е длъжен да отхвърли
заявлението, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Измененията въвеждат
постановките на решение от 18.02.2016г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е
разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките
на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието,
че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на
договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е
длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с
което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна
клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
1
В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и длъжникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите, и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143, е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива
93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
В чл. 2, ал. 2 от договора, на която се позовава заявителят, е предвидено, че
кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на
платежни операции от разплащателната сметка по предходната алинея съгласно общите
условия и тарифата на банката. В б. „В“, т. 10 от Тарифата е предвидена такса за действия
по ограничаване на негативни последици при просрочие, като е разяснено, че в случай на
неплащане в срок по догвоора за кредит и при заявено от клиента ползване на допълнителна
услуга за извършване на действия по ограничаване на негативните последици от просрочие,
банката начислява посочената по-горе такса за предоставената услуга.
На първо място, съдът намира, че чл. 2, ал. 2 от договора, който според заявителя е
основание за начисляване на тази такса, е напълно неотносим към нея, тъй като в него е
уговорена дължимостта на такси и комисионни за обслужването и изпълнението на
платежни операции от разплащателната сметка, а не за други услуги. На следващо място,
не са налице никакви доказателства тази услуга, наречена „действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие“ да е заявена от длъжника. Но дори това да е така, тази
клауза се явява в пълно нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в уговорения срок. С така
2
уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативноустановеното в ЗПК ограничение
относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя.
Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва,
като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от
тяхното наименование като „такси“, „разходи“ и др., които по същността си имат за цел
обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По отношение на вземането за 211,20лв., представляващо обезщетение за уведомяване,
съдът намира, че съществува обоснована вероятност това вземане също да почива на
нищожна клауза. На първо място, заявителят въобще не сочи член от договора или друг
приложим в отношенията между страните документ, от който да произтича това
задължение. Както се посочи, чл. 10а, ал. 2 ЗПК не допуска кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем също представлява действие по неговото
управление, тъй като управлението на кредита не се изчерпва само в следеното на
погасяванията по него и осчетоводяването на съответните операции, а включва всички
дейности, свързани с него, включително когато същият не се обслужва. По отношение на
цитирането на чл. 309а от ТЗ, следва да се посочи, че ЗПК е специален по отношение на ТЗ.
Отделно от това, заявителят претендира необосновано висок размер на „разноските за
уведомяване“. В самите нотариални покани ясно е удостоверено от нотариуса, че събраната
такса за всяка от тях е по 20лв. /л. 24 и л. 30/. Тоест напълно неясно остава защо е заплатена
и съответно се претендира сума в значително по-висок размер /над 5 пъти по-висок/. Също
така, банката разполага с редица други способи за връчване на книжа до длъжниците, които
са много по-евтини, като липсват доказателства тези способи да са използвани и да са
останали безрезултатни. Ето защо, съдът намира, че тази сума е твърде вероятно да не се
дължи, тъй като нарушава разпоредбите на потребителското законодателство.
Предвид изложеното, заявлението подлежи на отхвърляне за посочените суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 11.06.2021г. на /фирма/, за издаване заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Г. Г. и ЕМ. ЦВ. К. за сумата от
48,00лв. – такси за периода 20.01.2020г.-30.11.2020г., представляващи сбор от 5бр. такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени съгласно чл.
2, ал. 2 от договора вр. раздел 12, б. „в“, т. 10 от Тарифата, и за сумата от 211,20лв. –
3
обезщетение за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4