№ 153
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330204960 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ж. Д. Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес **,
чрез адв. И.Х. Ш. против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4668404 на ОД на
МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от процесуален представител, който изпраща становище чрез
допълнение на жалбата, приложено по делото. В условията на евентуалност,
адв. И.Х. Ш. в допълнението на жалбата прави искане да бъдат възстановени
платените 70% от размера на глобата равняващи се на 280 лв, за което
прилага копие на платежно.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“, редовно
призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за
1
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
минимално предвидения размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от
ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш Серия К № 4668404 е издаден срещу Ж.Д. Х. с ЕГН:
********** за това, че на 27.03.2021г. в 16:49 часа на Републикански път II-
64, километър 49+800 в посока север, при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В26 от 60 км/ч, било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС лек автомобил “Шевролет каптива” с регистрационен номер ** с
установена скорост на движение от 104 км/ч при въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 60 км/ч, което било квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било
установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 с № 11743ca . Контролният орган
отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема
скоростта не 104 км/ч, а 101 км/ч в полза на нарушителя, което представлява
превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП
жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 400 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Ж. Д. Х. с ЕГН:
********** при управление на лек автомобил “Шевролет каптива” с
регистрационен номер ** на посоченото в ЕФ място се е движил със скорост
от 101 км/ч, след отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, при
разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч по въведено ограничение
с пътен знак В26.
2
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на
водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да
превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
дотолкова, доколкото да обоснове, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена
с пътен знак B26, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на
закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от
съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба,
така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ж. Д. Х. с ЕГН:
********** като собственик на процесния лек автомобил, удостоверено чрез
системна разпечатка приложена по делото. Същия придобива лек автомобил
“Шевролет каптива” с регистрационен номер ** на 07.01.2021 г., а към датата
на нарушението 27.03.2021 г., няма данни за промяна на собствеността му.
Собственикът не упражнява предоставеното му право, предвидено в нормата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП.в законоустановения срок от получаване на
обжалвания Електронен фиш като не представя в ОД на МВР-Пловдив, сектор
„ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В тази връзка съдът намира за неоснователно
3
възражението на жалбоподателя за неотразено по надлежния ред мястото на
нарушението. В случая мястото на нарушението е отразено достатъчно ясно и
конкретно в електронния фиш, като е видно, че същото съвпада с вписаното в
Протокола за използване на АТСС, а заснемането на автомобила е станало в
интервала на използването на АТСС, също отразено в протокола.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип “ARH CAM S1”. Предвид легалното
определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП,
въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя
характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага
от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима
поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към
земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.
В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на
чл.10, ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на
мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда.
В случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от представения по преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият
по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено
е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата и по преписката е представена
снимка на разположението на измервателния уред. В представения протокол
по чл.10 се съдържат данните за наличието на пътен знак В26 за ограничение
скоростта до 60 км/ч. Няма място за съмнение според настоящия съдебен
състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на
статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС,
доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на
нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на
нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на
4
начало и край на работа на процесното АТСС. Неоснователно е твърдението
на защитника на жалбоподателя, изразено в становището, досежно липсата на
начало и край на участъка в който се използва АТСС. Според чл. 10, ал. 2 от
Наредбата при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и краят на контролирания участък, докато в процесния случай
АТСС е монтирано статично, което е отбелязано в протокола. За точното
определяне на местоположението на АТСС свидетелстват джипиес
координатите за местоположение, генерирани автоматично от системата на
устройството и отразени на снимката.
Неоснователно се явява оспорването на жалбоподателя за годността на
техническото средство за измерване на скоростта. Нарушението е установено
с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип
на средство за измерване №17.09.5126. Представен е и Протокол № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. от проверка, съгласно който процесната преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип “ARH CAM S1” е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване и е годна за употреба до 28.09.2021 г.
Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3
км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от
проверка, където е посочено, че допустимата грешка при измерване на
скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час. Въпросната
редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство.
Поради изложеното по-горе, съдът намира за необосновано и неоснователно
оплакването на жалбоподателя за възможен дефект на използваното средство
за измерване скоростта на МПС.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената
скорост извън населено място от 41 до 50 km/h се налага наказание глоба във
фиксиран размер от 400 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна
на Съда.
Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
5
разпоредбата на именно чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на спора основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4668404 на ОД на МВР
– Пловдив, с който на Ж. Д. Х. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. Д. Х. с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6