РЕШЕНИЕ
№ 15504
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
ПредседатЕ.:КАМЕ.ИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕ.ИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дЕ.о №
20221110139709 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установитЕ.ни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Б. Я. и В. Б. Я., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2397.67 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 58.83 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент №
40Б, находящ се в гр.София, ул. „Б.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК-01.10.2021г., до окончатЕ.ното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 566.23 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 31.10.2018г. – 21.10.2021г. и 12.14 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпредЕ.ение за периода 31.10.2018г.- 21.09.2021г.
Сумите се претендират при равни квоти.
Ищецът твърди, че ответниците са потребитЕ. на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, всеки като собственик на ½ идеална част, поради което са задължени да
заплатят стойността й, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване
на установитЕ.ните искове с проведено заповедно производство и издадена на
1
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56950/2021 г. на СРС, 55
състав, срещу която са подадени възражения. Представят се писмени доказатЕ.ства. Правят
се доказатЕ.ствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендират се разноски.
Ответника Г. Б. Я. оспорва основатЕ.ността на претенцията. Сочи, че не са налице
доказатЕ.ства за наличието на облигационни правоотношения между него и ищеца, че не са
представени доказатЕ.ства за установяване на задълженията, нито че е доказано влизане в
сила на ОУ. Твърди се, че ищецът не е ползвал имота. Прави се възражение за погасяване на
вземанията по давност като периодични плащания. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Прави доказатЕ.ствени искания и претендира разноски.
Ответника В. Б. Я. оспорва исковете. Твърди, че не е собственик на имота и поради това
не е и потребитЕ. на услугата. В продължение, оспорва да е наследник на З. Г. Я. и счита, че
представените доказатЕ.ства не доказват това качество. Твърди, че за имота не е била
предоставяна услугата, чието заплащане се търси. Оспорва размера на иска с довод, че е
недоказан. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Прави възражение за
прихващане с насрещно вземане в размер на 265.07 лева.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ООД не изразява становище по
дЕ.ото.
При проверка на материалите по дЕ.ото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация /без дата, но датата му съдът преценя с оглед всички доказатЕ.ства
по дЕ.ото и счита, че е предхождаща непосредствено датата на сключения договор/, където
се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем
Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпредЕ.ение на топлинна енергия.
Установява се и че такъв е бил подписан на 24.04.2002г. Решението на ОС на ЕС и
подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпредЕ.ение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпредЕ.ението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпредЕ.ение. Начинът на
извършване на дяловото разпредЕ.ение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се раздЕ.я на топлинна енергия, отдадена от сградната инсТ.ация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпредЕ.ение чрез
индивидуални топломери, се опредЕ.я въз основа на показанията на топломерите в
2
отдЕ.ните имоти. По дЕ.ото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятЕ.ството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. ОбстоятЕ.ството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпредЕ.ение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнитЕ.ните сметки се оспорва в процеса. При оспорването обаче не е съобразено, че е
подадена молба от ФДР „НЕ.бо“ АД, а не от „Техем Сървисиз“ ЕООД, в която е заявено, че
„НЕ.бо“ АД не е осъществявал дялово разпредЕ.ение за имота. От доказатЕ.ствата по дЕ.ото
се заключва, че ФДР е „Техем Сървисиз“ ЕООД, а не „НЕ.бо“ АД.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятЕ.но отклонение, са потребитЕ.и на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените
Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това
правоотношение.
Установява се, че топлоснабденият имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ул.
„Б.“, бл. ..., вх. ..., ет. ...., е придобит на 14.04.1982г. от З. Г. Я. и Б. Г. Я.. От приложените
удостоверения за наследници е видно, че З.Г. Я. и Б. Г. Я. са починали съответно на
20.08.2001г. и на 01.09.2000г., оставяйки за свои наследници ответниците по дЕ.ото като
техни деца – Г. Б. Я. и В. Б. Я..
Представените доказатЕ.ства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на по ½ идеална част от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от своите родитЕ.и. Като собственици на имота те се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците. В подкрепа на рЕ.евираното от тях възражение, че не се явяват собственици на
имота, респ. потребитЕ. на топлинна енергия, доказатЕ.ства не са представени. Към
исковата молба е приложена друга искова молба, от която се установява, че между страните
има спор за дЕ.ба на процесния имот, но няма представено по дЕ.ото решение. Освен това,
такова решение се ползва със сила занапред. Представена към исковата молба е също
декларация от ответника В. Б. Я., с която е декларирала сама качеството си на собственик.
ОбстоятЕ.ството, че само един от ответниците ползва имота, не влияе върху качеството му
на потребитЕ., доколкото ответникът Г. Я. се явява потребитЕ. на предоставяната услуга
като негов собственик, а не като ползватЕ..
3
По дЕ.ото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погаситЕ.на давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпредЕ.ение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпредЕ.ение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, сградна инсТ.ация и битово горещо водоснабдяване. Вещото
лице е отговорило и на въпросите поставени в отговора на исковата молба, обосновавайки
се, че не са констатирани неизправности в абонатната станция; че потребената енергия се
отчита от общ топломер за няколко входа, но не е установена негова неизправност за
периода; че отчетите зависят от потреблението и се отчитат от топлинни разпредЕ.итЕ.и; че
през процесния период за имота са извършени три броя редовни отчета след края на
отоплитЕ.ния сезон, подписани от потребитЕ., а действитЕ.ното потребление е отразено в
изравнитЕ.ните сметки. Съдът намира заключението за обективно и компетентно дадено.
Вещото лице е отговорило обосновано и в пълнота на поставените задачи, поради което не
възниква съмнение за обективността на заключението. Позовавайки се именно на него
съдебният състав не сподЕ.я възраженията на ответника за неправилно измерване
количеството доставена топлинна енергия.
По дЕ.ото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че размера на дължимите суми по пера е в размер по-голям от
търсените с исковата молба, т.е. 2397.67 лева – главница за потребена топлоенергия за
периода 01.05.2017г.-30.04.2020г., 621.19 лева /при търсена лихва от 566.23 лева/ –
мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г., 58.83 лева – главница за
осъществено дялово разпредЕ.ение за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. и 12.14 лева -
мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г. В табличен вид са дадени и
сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навЕ.а своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основатЕ.но. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положитЕ.но решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 01.10.2021г. Вземанията, възникнали преди 01.10.2018г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на 279.03 лева главница за топлинна енергия за периода
4
01.05.2018г.-30.08.2018г. и 54.96 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-21.09.2021г.
Общият размер на вземанията след 01.10.2018г. възлиза на 2118.64 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., 566.23 лева лихва върху нея за
периода 31.10.2018г.-21.09.2021г. /в размер на търсения/, както и главница за дялово
разпредЕ.ение от 58.83 лева за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху тази
главница от 12.14 лева за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погаситЕ.ната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания, припадащата се част на всеки от ответниците и рамките на заявеното в исковата
молба, дължимите суми от всеки един ответник възлизат на:
за Г. Б. Я.: 1059.32 лева главница за топлинна енергия за периода 01.09.2018г.-
30.04.2020г., 283.11 лева лихва върху нея за периода 31.10.2018г.–21.09.2021г., както и
главница за дялово разпредЕ.ение от 29.41 лева за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. и
лихва върху тази главница от 6.07 лева за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г.
за В. Б. Я.: 1059.32 лева главница за топлинна енергия за периода 01.09.2018г.-
30.04.2020г., 283.11 лева лихва върху нея за периода 31.10.2018г.–21.09.2021г., както и
главница за дялово разпредЕ.ение от 29.41 лева за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. и
лихва върху тази главница от 6.07 лева за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г.
За горницата над тези суми до пълния искан размер от ищеца спрямо всеки от
ответниците, вземането за главница за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне
като погасено по давност. Ищецът е съобразил търсената върху главницата за доставена
топлинна енергия лихва с давностния период. Видно от заключение, изчислената мораторна
лихва е по-голяма, а след приспадане на погасената по давност част от нея, мораторната
лихва по заключението възлиза в размер на търсената с исковата молба.
По разноските
При този изход на спора по дЕ.ото право отговорността за разноски се разпредЕ.я по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 871.40 лева, от които 110.70 лева по
ч.гр.д.№ 56950/2021г. на СРС, 55 състав, и 760.70 лева – разноски в настоящото
производство: 60.70 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и опредЕ.ено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими съобразно
уважената част от исковете са разноски в общ размер на 791.28 лева, от които 110.52 лева по
ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 690.76 лева в настоящото
производство. Съобразно дЕ.а на ответниците, припадащите им се разноски са: за Г. Б. Я. –
5
395.64 лева, от които 50.26 лева по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав, а за В.
Б. Я. – 395.64 лева, от които 50.26 лева по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
Дължими са и разноски на ответниците съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът В. Б. Я. своевременно е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение за представитЕ.ство в исковото производство в размер на 300.00 лева и са
представени доказатЕ.ства за плащането му /л.105/ и за заповедното производство в размер
на 300.00 лева и са налични доказатЕ.ства за реалното разходване на средствата. За
заповедтното производство производство възнаграждението следва да се опредЕ.и по реда
на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на сключване на
договора – рекация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лева. По отношение на исковото
производство и с оглед размера на отхвърлената част от иска, в тежест на ищеца следва да
се възложат разноски в размер на 55.16 лева. В общ размер, разноските, които ищецът
следва да заплати на В. Б. Я. възлиза на 105.16 лева.
Ответникът Г. Б. Я. своевременно е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение за представитЕ.ство в исковото производство в размер на 500.00 лева и са
представени доказатЕ.ства за плащането му /л.80/, което възнаграждение се намалява по
направеното възражение за прекомерност. Съобразно размера на вземането, търсено от този
ответник, приложим е текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението възлиза на 437.79 лева. При
съобразяване размера на отхвърлената част от иска, дължимите от ищеца на този ответник
разноски възлизат в размер на 80.50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отдЕ.ение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.
„Б.“ бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап.... дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56950/2021г. на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1059.32 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр.София, ул. „Б..“, бл. ..., вх. ..., ет...., за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., както
сумата 29.41 лева – главница за осъществено дялово разпредЕ.ение за периода
01.09.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 01.10.2021г., до окончатЕ.ното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер на главница за
топлинна енергия в размер на 1198.83 лева и за периода 01.05.2017г.-30.08.2018г. като
6
погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 283.11 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 31.10.2018г.–21.09.2021г., както и сумата 6.07 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпредЕ.ение за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.
„Б.“ бл. ..., вх...., ет..., ап...., вх...., ап. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56950/2021г. на СРС,
55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1059.32 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр.София, ул. „Б..“, бл.., вх. ., за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., както сумата 29.41
лева – главница за осъществено дялово разпредЕ.ение за периода 01.09.2018г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 01.10.2021г., до окончатЕ.ното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в
размер на 1198.83 лева и за периода 01.05.2017г.-30.08.2018г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 283.11 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 31.10.2018г.–21.09.2021г., както и сумата 6.07 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпредЕ.ение за периода 31.10.2018г.-21.09.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Б. Я., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., сумата 395.64 лева – разноски съобразно уважената
част от исковете, от които 50.26 лева по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
345.38 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Б. Я., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 395.64 лева - разноски съобразно уважената
част от исковете, от които 50.26 лева по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
345.38 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Г. Б. Я., ЕГН **********, сумата 105.16 лева – разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, от които 50.00 лева по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на В. Б. Я., ЕГН **********, сумата 80.50 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8