Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на 14.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 311 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът В.А.М. АД ***, е предявил против С. ООД, ***,
искове за заплащане на суми по два договора за наем между страните – Договор за
наем на недвижим имот от 01.11.2016г. на ресторант с тераса с обща площ от
437.80кв.м., находящ се на седми етаж в офис-сграда в ***, и Договор за наем на
недвижим имот от 01.12.2016г. на паркомясто № 30 на същия адрес. Ищецът твърди,
че договорните отношения между него, като наемодател, и ответника – като
наемател, са съществували до 30.09.2017г., като за ресторанта ответникът
следвало да заплаща 1800лв. месечно с ДДС, а за паркомястото – 70лв. месечно
без ДДС. Твърди, че ответникът е следвало да заплаща и месечните консумативни
вноски за електроенергия, водоснабдяване, отопление и охлаждане, които били
измервани по индивидуални измервателни уреди. Твърди, че първоначално
наемателят изпълнявал договорните си задължения, но впоследствие престанал да
заплаща редовно наемните вноски и консумативи, докато в един момент се
натрупали задължения от 13000-14000лв. и наемателя го уведомил, че ще напусне
обекта. Твърди, че му е дал възможност да заплати на части задължението си, но
въпреки това към датата на исковата молба останали незаплатени суми в размер на
5 413.06лв. - за ресторанта, и 168.00лв. – за паркомястото. Сочи, че
незаплатени са сумите от: 416.98лв. – разноски за вода и ел. енергия за м.
април 2017г.; 800лв. – част от наема за м. юли 2017г.; 390.14лв. – разноски за
охлаждане и ел. енергия за м. септември 2017г.; 402.90лв. – разноски за
охлаждане и ел. енергия за м. август 2017г.; 1289.29лв. – разноски за
охлаждане, вода и ел. енергия за м. юли 2017г.; 1779.18лв. – разноски за
охлаждане, вода и ел. енергия за м. юни 2017г.; 166.57лв. – разноски за вода и
ел. енергия за м. май 2017г., както и по 84.00лв. – наем за паркомясто за м.
юли и м. август 2017г. Моли съда да осъди ответника да му заплати наеми в
размер на 1800лв. – наем за ресторанта и 168лв. – наем за паркомястото, както и
4445.06лв. – неизплатено задължение за консумативи, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
заплащане, разноските по делото.
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че посочената сума е прихваната от наемодателя при
прекратяването на договора с внесената сума за депозит при сключване на
договора в размер на един месечен наем. Ответникът оспорва по основание и
размер исковете за месечни консумативи, както и фактурите за тях, твърди, че те
не са коректни и не отговарят на действителните разходи за използване на вещта.
Твърди, че ресторантът не е имал активна търговска дейност и не е можел да
генерира задължения в претендирания размер. Оспорва показанията на
индивидуалните измервателни уреди, твърди, че те не са коректни и са
манипулирани. Твърди, че действително разноските са били прихванати от
наемодателя при прекратяване на договора за наем с част от депозита, след
приспадане на 800лв. – наем по фактура 30063/24.07.2017г. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Страните по делото са се намирали в
облигационни отношения във връзка със сключени Договор за наем на недвижим имот
от 01.11.2016г. на ресторант с тераса с обща площ от 437.80кв.м., находящ се на
седми етаж в офис-сграда в ***, и Договор за наем на недвижим имот от
01.12.2016г. на паркомясто № 30 на същия адрес. Ищецът, като наемодател, е
предоставил за ползване посочените недвижими вещи, а ответникът не отрича, че
те са му предадени, и са били ползвани от него за периода 01.11.2016г. –
30.09.2017г. Уговорките в договора за наем на ресторанта са следните: в чл. 8 е
уговорен срок на договора – до 31.12.2017г., в чл. 12 е уговорен месечен наем в
размер на 1500лв. без ДДС и включва „такса поддръжка“, касаеща консумативите за
общите части на сградата, уговорено е и плащане на депозит в размер на 1
месечен наем при подписване на договора; в чл. 13 е уговорено плащане на
месечни вноски до 15-то число на текущия месец по посочена банкова сметка, ***
е уговорено, че за всички плащания – наем, консумативи и предоставени от
наемодателя услуги се начислява ДДС, в т. 15 е уговорено, че консумативи за
ел.енергия, вода, отопление и охлаждане се заплащат по показания от индивидуални
измервателни уреди, с ДДС, фактурират се ежемесечно, и наемателят се задължава
да ги заплаща отделно от наемната цена по банков път, в 3 дневен срок от
издаването на фактура, но не по-късно от 21 число на месеца, в който са
фактурирани. Уговорките в договора за наем за паркомястото са както следва:
срокът на договора по чл.7 е до 31.12.2017 г., чл.11 сочи месечна наемна цена в
размер на 70.00 лв. без ДДС, чл.12 сочи, че наемната цена е платима до 10-то
число на текущия месец на каса или по посочена банкова сметка. ***. фактури,
издадени от ищеца на ответника, както следва: фактура № 30060 от 24.07.2017 г.
за наем по договор за паркомясто за месец юли 2017 г. на обща стойност 84.00
лв.; фактура № 30247 от 02.08.2017 г. за наем за паркомясто за месец август
2017 г. на обща стойност 84.00 лв.; фактура № 30163 от 25.07.2017 г. за вода за
ресторант с тераса за месец май 2017 г. и за електрическа енергия за ресторант
с тераса за месец май 2017 г. на обща стойност 1 166.57 лв.; фактура №
30201 от 28.07.2017 г. за вода за ресторант с тераса за месец юни 2017 г. и за
електрическа енергия за ресторант с тераса за месец юни 2017 г. и за охлаждане
за ресторант с тераса за месец юни 2017 г. на обща стойност 1 779.18 лв.;
фактура № 30433 от 10.08.2017 г. за вода за ресторант с тераса за месец юли
2017 г., електрическа енергия за ресторант с тераса за месец юли 2017 г. и
охлаждане за ресторант с тераса за месец юли 2017 г. на обща стойност
1 289.29 лв.; фактура № 30742 от 11.09.2017 г. за електрическа енергия за
ресторант с тераса за месец август 2017 г. и за охлаждане за ресторант с тераса
за месец август 2017 г. на обща стойност 402.90 лв.; фактура № 31202 от
25.10.2017 г. за електрическа енергия за ресторант с тераса за месец септември
2017 г. и за охлаждане за ресторант с тераса за месец септември 2017 г. на обща
стойност 390.14 лв.; фактура № 30063 от 24.07.2017 г. за наем по договор за
ресторант с тераса за месец юли 2017 г. на обща стойност 1 800.00 лв.;
фактура № 29833 от 22.06.2017 г. за вода за ресторант с тераса за месец април
2017 г. и за ел.енергия за ресторанта за месец април 2017 г. на обща стойност
966.24 лв. Ответникът не е представил доказателства за плащане по тези фактури
или доказателства за наличие на насрещно вземане, което да е погасило част от
вземането по фактура или цяла една от тях. Заявил е, че е заплатил депозит, с
който следва да се погаси част от вземането, но няма такъв документ в
счетоводството си и че по всяка вероятност плащането на депозита е било в брой
и без документ. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е
работила само върху данни от счетоводството на ищеца. Вещото лице е посочило,
че въпреки опитите си да се запознае със счетоводството на ответника, от него
не са ѝ били предоставени никакви счетоводни документи, въпреки
обещанията, които е получила, че ще бъде допусната в счетоводството. От така
проверените документи, експертизата установява, че ищецът е издавал данъчни
фактури правилно в данъчните периоди, за които се отнасят процесните наемни
отношения. Посочено е, че консумативите са фактурирани по отделни уреди за
обекта – водомер, електромер и уред за централна климатизация. Посочено е, че
представените 9 бр. фактури са били осчетоводени от ищеца и по тях, от общата
сума 7 962.31 лв. са заплатени 2 549.26 лв., като частично са
погасени задължения на ответника за наем и консумативи. След погасяването,
незаплатени са останали следните суми: 800.00 лв. -наем за ресторант за месец
юли 2017 г.; 168.00 лв. - наем за паркомясто за месеците юли и август 2017 г.; 337.39
лв. - вода за месеците юни и юли 2017 г.; 2 088.02 лв. - ел.енергия за
месеците април, май, юни, юли, август и септември 2017 г.; 2 019.64 лв. - охлаждане
за месеците юни, юли и август 2017 г., или непогасени суми в общ размер от
5 413.05 лв. В счетоводството на ищеца не е осчетоводен депозит за наем,
заплатен от ответника, поради което няма и приспадане на такъв от дължимите
суми. Вещото лице е посочило изрично, че консумативните разноски се начисляват
по отделен електромер, водомер и измервателен уред за централно охлаждане за
ресторанта. Управителят на сградата, в която се намира наетият ресторант,
разпределя от общата фактура за ел.енергия и вода сумите на база отчетени
единици на всеки индивидуален уред, а стойността на фактурираните консумативи
се получава като се умножат данните от индивидуалните уреди по цената на
ел.енергия и вода, като същото се отнася и за охлаждането. В съдебно заседание
вещото лице посочи, че счетоводните записвания при ищеца са редовни и няма противоречие
с нормативните актове и с националните стандарти относно отчитане и
осчетоводяване на консумативите. Потвърдило е, че разпределението на
консумативите е било между многото наематели в сградата на база на съответните
уреди. Въпреки дадената допълнителна
възможност за изготвяне на заключение и въз основа на счетоводството на
ответника, във второ съдебно заседание вещото лице заяви, че въпреки че се е
свързала със счетоводител на ответника, той не ѝ е предоставил данни за
счетоводна сметка 499, в която следва да се осчетоводяват депозити за наем. Вещото
лице посочи, че му е било обещано при наличие на такова осчетоводяване да се
покажат документи, но до датата на съдебното заседание такива не са и
предоставени, и че при разговора със счетоводителя на ответника, на момента е
направена проверка в програмата и е било
посочено, че в програмата осчетоводен депозит няма.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира, че
ищцовата претенция за наемните суми за двата имота за процесните периоди е
основателна. В случая, при разглеждането на предявените искове по чл.232, ал.2
от ЗЗД следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото
правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже факта на плащането. С
представените договори за наем, изявленията на ответника по делото, от които се
извежда липса на оспорване на предаването на ползването на вещите и
представените фактури за начисляване на задължения по месеци и по пера, ищецът
доказа качеството си на кредитор - наемодател, своята изправност по договорите,
както и обстоятелството, че има изискуемо вземане спрямо наемателя - ответник
за исковия период – период, в който безспорно договорите между страните
са били в сила. Размерът на дължимите суми за
наем е изрично уговорен в договорите, за всяка от недвижимите вещи, той е бил в
размер на 1800.00лв. месечно с ДДС за ресторанта, и 84.00лв. месечно с ДДС – за
паркомястото. Издадените и представени по делото фактури представляват
доказателство както за наличието на облигационните правоотношения между
страните, така и за размера на вземанията на ищеца – за наем и за консумативи
по посочените пера. В случая е приложимо разрешението на Решение № 114
от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, а именно, че
фактурата „може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване.“ Размерът на дължимите суми за консумативи
по отделни пера се доказват по делото и от изготвената СИЕ, доколкото същата е
работила върху редовно водено счетоводство на ищеца и първичните документи,
послужили за основание за издаването на фактурите. Независимо, че вещото лице
не е работило и върху документи от счетоводството на ответника, съдът кредитира
изцяло заключението на приетата експертиза, т.к. в случая ответникът е
възпрепятствал проверка на собственото си счетоводство и е създал пречки за
събиране на допуснати доказателства. На осн. чл. 161 от ГПК, при тези
обстоятелства, както и при констатираното редовно водене на счетоводството на
ищеца, при наличието на изрични уговорки в представените два договора за наем,
съдът приема предявените искове за наеми и консумативи за изцяло основателни и
доказани, и като такива следва да ги уважи.
При
така направените изводи на съда за основателност нва всички искови претенции, и
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които възлизат на 738.00лв., съгласно
представения списък на разноски по реда на чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, „С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „В.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.Ц., сумата от 800.00 лв. - главница по фактура
№ 30063 от 24.07.2017 г., представляваща неизплатено задължение за месечен наем
за месец юли 2017 г. по Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, „С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.М.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „В.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Г.Ц., сумата от 168.00
лв. по фактура № 30060 от 24.07.2017 г. и фактура № 30247 от 02.08.2017
г., представляваща неизплатено задължение за месечни наеми за месеците юли и
август 2017 г. по Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2016 г., ведно със
законната лихва за забава от 18.01.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, „С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.М.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „В.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Г.Ц., сумата в размер на 4 445.06 лв., представляваща неизплатено задължение за
месечни консумативи за вода за месец юни и юли 2017 г., ел.енергия за месеците
април, май, юни, юли, август и септември 2017 г. и охлаждане за месеците юни,
юли и август 2017 г. по Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2016 г., които
суми се включват във фактури № 29833 от 22.06.2017 г.; № 31202 от 25.10.2017
г.; № 30742 от 11.09.2017 г.; № 30433 от 10.08.2017 г.; № 30201 от 28.07.2017
г. и № 30163 от 25.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
18.01.2019 г. до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.М.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „В.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Г.Ц., разноски по
делото в общ размер на 738.00лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника
на ищеца по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: