№ 21804
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т....
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т.... Гражданско дело №
20231110157741 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД
„Армеец“ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, която отговаря на
изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по
делото.
Искането на страните за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза по въпроси формулирани в исковата молба и в отговора на
исковата молба, съдът намира за основателно и следва да уважи.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, с
оглед становището на ответната страна.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, по
която вещото лице да отговори на поставените в исковата молба и отговора
1
на исковата молба задачи, при депозит в общ размер на 600 лв., платим
както следва: 300 лв. от ищеца и 300 лв. от ответника, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т.... П.... Т...., София-1233, ж.к. Фондови
жилища, бл. 47, вх. А, ап. 4, 0898 459 339, 0885 040 598
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
30.09.2024 г. в 11,30 часа , за когато да се призоват страните от установените
по делото адреси.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединение осъдителни искове с
правно основание чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищеца „ЗАД Армеец“
АД следните суми: 10 691,87 евро, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 03.06.2019 г. на
територията на Федерална република Германия, ведно със законна лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 20.10.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 1 565,57 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2022 г. до 19.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2019 г. около 14:20 ч. в гр.
Бременхавен, кръстовището на ул. „Шлойенщрасе“ и „Баркхаузенщрасе“,
Федерална република Германия, е настъпило ПТП, документирано с протокол
съставен от полицейските органи № 110282/2019 г. Сочи се, че ПТП е
настъпило по вина на Иво Младенов. Излага, че при маневра завой на дясно,
2
тегленото ремарке удря стоящото на червен светофар в съседната лента за ляв
завой МПС НВ Z 5777. Сочи, че съставното ППС Камион Ивеко с ДР №
СВ5322АХ /теглещо МПС/ и прикачено към него ремарке с № С3630ЕС,
реализирало ПТП с л.а. Фолксваген Голф с № НВ Z 5777, в престой на
светофар. Излага, че съгласно документите са констатирани повреди по л.а.
Фолксваген Голф с № НВ Z 5777 в предната дясна част на автомобила.
Твърди, че ремаркето с ДР № С3630ЕС е застраховано при него по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че
във връзка с подадено уведомление за щета при дружеството е образувана
ликвидационна преписка № 10019100103179, както и извършени огледи.
Сочи, че на собственика на увреденото МПС чрез посредник за уреждане на
претенции във Федерална република Германия, с 3 банкови превода от
14.04.2020 г., 08.06.2020 г. и 17.03.2021 г., е изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 10 691,87 евро или 20 911,48 лв. Поддържа, че
във Федерална република Германия, увредените лица имат право да предявят
претенцията си както пред застрахователя по Гражданска отговорност на
ремаркето, така и пред застрахователя по Гражданска отговорност на влекача,
като изборът бил на третото увредено лице. В случая претенцията била
предявена срещу ищеца, който заплатил претенцията изцяло. Развива
съображения в насока, че приложимото право е българското. Сочи, че като
застраховател на Гражданска отговорност на ремаркето, има право да
претендира от застрахователя на влекача /причинител на вредата/, цялото
платено обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по
Гражданска отговорност на влекача. Излага, че е поканил ответника да му
заплати претенцията с покана с изх. № Л-3503 от 02.06.2022 г., поучена от
същия на 03.06.2022 г., но плащане не постъпило. Аргументира, че
ответникът е в забава считано от 03.07.2022 г., поради което претендира и
обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива съображения в насока, че приложимото право е немското, доколкото
ПТП настъпило в Германия. Оспорва претенцията по размер и сочи, че
размерът на същата не съответства на действителния размер на претърпените
вреди към дата на ПТП. Излага, че ищецът не е взел предвид, че увреденият
3
автомобил е бил над 3 години и респ. не било необходимо ремонтирането да
се извърши в оторизиран сервиз. Развива подробни съображения в насока, че
ищецът при определяне размера на обезщетението не е спазил разпоредбите
на КЗ. Твърди също така, че услугата „заместващ автомобил“ няма
обезщетителен характер, а е допълнителна услуга и подробно аргументира, че
стойността на тази услуга не се дължи. Евентуално прави искане разходите да
се разделят по равно между страните и цитира практика в този смисъл.
Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По приложимото материално право:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е
приложимото материално право - на ФРГ или българското. Отговор на този
въпрос е даден в решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година
по съединени дела C-359/14 и C-475/14. Съгласно даденото в него
разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че
приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо
превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при
причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу
застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на
член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от цитираното
решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите
лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с
правилата на приложимото национално право по силата на Регламент „Рим
II“, а на второ място, следва да се определи, в съответствие с член 7 от
Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите - ищци в главните
4
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да
упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Такъв е и настоящият случай – приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя на влекача е това на
ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради
това приложимото материално право в отношенията между застрахователите
на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на
член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, пар 2, доколкото
приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка
се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване
на застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право, като и
двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в Република
България, поради което и приложимо е българското право .
Предвид изложеното и предявеният иск е с правна квалификация чл. 74
ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ . В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно: 1) че е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке с ДР № С3630ЕС; 2) че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на Камион Ивеко с
ДР № СВ5322АХ /теглещо МПС/; 3) че е заплатил в полза на собственика на
увреденото МПС обезщетение в размер на 10 691,87 евро; 4) отговорност на
прекия причинител на процесното ПТП по чл. 45 ЗЗД, за което следва да
бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна
връзка между деянието и вредите; 5) че при настъпване на процесното ПТП
влекачът и ремаркето са представлявали една композиция; 6) размера на
причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата
молба възражения; погасяване на дълга.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
5
86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника
в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата:
1/ че на 03.06.2019 г. около 14:20 ч. в гр. Бременхавен, на кръстовището
на ул. „Шлойенщрасе“ и „Баркхаузенщрасе“, Федерална република Германия,
съставното ППС Камион Ивеко с ДР № СВ5322АХ /теглещо МПС/ и
прикачено към него ремарке с № С3630ЕС, управлявано от Иво Младенов, е
реализирало ПТП с л.а. Фолксваген Голф с № НВ Z 5777 в престой на
светофар;
2/ че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на ремарке с ДР № С3630ЕС;
3/ че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на Камион Ивеко с ДР № СВ5322АХ
/теглещо МПС/;
4/ че ищецът е изплатил в полза на собственика на увреденото МПС
/л.а. Фолксваген Голф с № НВ Z 5777/ сумата от 10 691,87 евро.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на
делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна
такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите
отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7