№ 2970
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора Кр. Д. Хр.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20221100203022 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н. СТ. КР. – редовно уведомен, се явява
лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
За него се явява адв. К. К., определен за служебен защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор
Т.Г.Г.. Същата представя заповед № Л - 353/18.10.2021 г. на Началника на
Затвора гр. София за осъществяване на представителство на Началника на
Затвора гр. София.
За СГП се явява прокурор К.Х..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и с оглед становището на страните намира, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Запитва осъдения възразява ли адв. К. да му бъде назначен като
служебен защитник.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Не възразявам адв. К. да ме защитава.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на лишения от свобода К. намира,
че са налице условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, поради което и на това
основание
1
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. К. К. в качеството на служебен защитник на
лишения от свобода Н. СТ. КР..
СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Н. СТ. КР. - роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, осъждан, постоянен адрес в гр.
София, ЕГН **********.
На осн. чл. 274 ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник, правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274 ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода
правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Разбирам правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Производството е образувано въз основа на заявление, депозирано от
лишеният от свобода Н. СТ. КР., в което е направено искане да бъде
насрочено производство за разглеждане на евентуално УПО, допуснато по
отношение на него, при условията на чл. 70 от НК.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям и моля да приемете официална справка,
удостоверяваща изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Поддържам защитника си.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото материалите събрани по досие
на ГД „ИН“ по отношение на Н. СТ. КР., с приложени към него документи.
2
Както и представената днес от пълномощника на Началника на Затвора гр.
София официална справка, удостоверяваща изтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, моля да уважите молбата на
подзащитния ми за УПО като основателна, поради следните обстоятелства:
Същият е излежал 10 години, 9 месеца и 16 дни от присъдата му, която
е 11 месеца и 4 дни, остават му 6 месеца и 14 дни, с което е изпълнено
изискването на чл. 70 от НК, а именно да е излежал най-малко една/втора от
наложеното му наказание с присъдата.
От друга страна, считам, въпреки че в становището на Началника на
Затвора София, също така както и от доклада, същите дават становище, че не
са изпълнени условията на чл. 439а от НПК, а именно да се даде обосновано
предположение, че подзащитният ми се е поправил през времето, през което е
бил в пенициарното заведение. Аз не мога да разбера от къде стигат до това
обосновано предположение, тъй като не може да се установи има ли
индивидуален план, както се изисква, по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС за
изпълнение на присъдата, която да включва дейностите и програмите за
въздействие и ресоциализация на осъдения. Включван ли осъдения в
програмите и дейности за личностна програма, за която така се твърди, че е
настъпила почти в никакъв размер, както те го дават в оценката на риска, за
въздействие и реализация на осъдения. Това не става ясно от досието му,
давана ли му е възможност, как ги е изпълнявал тези неща, дали се е оказал,
дали е некачествено, просто няма това становище, не мога да разбера от къде
е обосновано това нещо. Също така не виждам да е изготвен годишен доклад
за резултатите от работата по индивидуалния план на присъдата, с който да се
установи действително каква е степента на рецидив и подобрил ли се е той
през тези години, защото за 10 години и 9 месеца, чисто излежани, има
промяна от 7 точки, значи на мен ми се струва, че вината не е само на
подзащитния ми и как се дава тази оценка, а самия състав в Затвора гр. София
не са си свършили работата, ако е така както те казаха. От друга страна,
виждате, че подзащитният ми работи, в момента също работи, получавал е
много награди, за които само се споменава, че има такива награди, има и
наказания, които подробно се казва за какво са, дори е вписано, че има от
2015 г., добре, нормално да има, но намаляват ли тези наказания, не
намаляват ли, никъде това не става ясно, като се направи справка се вижда, че
поощренията и наградите са повече от наложените му наказания, тъй като е
3
нормално за толкова години да нямаш наказание значи аз не мога да разбера
дали има такива хора, възможно е.
От друга страна, подзащитният ми поддържа връзки с брат си, с който
са в много добри отношения, с приятелката си, които му идват постоянно на
свиждане, както казах - работи, поддържа добри контакти в средата,
доколкото му е позволено, с другите лишени от свобода, поради което
считам, че за да настъпи пълна ресоциализация на лишения от свобода и при
условие, че му остават едни шест месеца, считам че е най-добре да бъде
уважена молбата му и да се произнесете с определение, с което да му дадете
възможност за УПО и след като бъде освободен той ще подлежи на мерки по
чл. 42 от НК и пак ще бъде под контрол докато му трае условното
освобождаване и моля да уважите молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че съгласно становището на Началника на
затвора, който е посочил че първата изискуема от закона предпоставка
визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишеният от свобода да
изтърпява повече от една/втората от наложеното му наказание в изпълнена,
но втората изискуема от закона предпоставка не е изпълнена, тъй като според
Началника на затвора не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето
в рамките на затвора по смисъла на чл. 439а от НПК. Действително считам, че
има смисъл в това, което споменава защитата, че в случай, че последното
лице не е успяло да се превъзпита в рамките на 9 години, едва ли би могъл да
се превъзпита в рамките на оставащите 6 месеца, но законът е категоричен в
тази насока и следва да са налице и двете предпоставки, които са изискуеми,
предвид което считам, че следва да бъде оставена без уважение молбата на
осъденото лице Н. СТ. КР., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора гр. София, с която се иска приложение на чл. 70 от НК и допускане
на УПО от Затвора гр. София, където изтърпява наказание наложено от СГС
по НОХД № 1500/2014 г. в размер на 11 години и 4 месеца „Лишаване от
свобода“.
ИНСПЕКТОР Г.: Уважаеми г-н Председател, становището на
Началника на Затвора гр. София е отрицателно, тъй като по отношение на
втората предпоставка за това осъденият да е дал достатъчно данни за своето
поправяне, същата не е налице. Това е така, тъй като за престоя си повече от 9
години в местата за лишаване от свобода, към днешна дата план се изготвя
ежегодно и във всеки следващ продължават да остават дефицитни зони, по
които работата следва да продължи. Не се спори в никакъв случай, че има и
положителна линия на поведение, за това е получил всичките поощрения и
награди, последните две от които са четири часови свиждания с близки, но
извън територията на затвора все още той не е излизал. Трудово ангажиран е
многократно и е освобождаван от работа точно заради извършените
дисциплинарни нарушения. От там следва и рискът от рецидив да не бъде
сведен до повече от колкото е към момента, а именно той в момента отново е
в средни стойности. Рискът от вреди в обществото също остава в средни
стойности. Изтърпява присъдата си и към момента при първоначално
определения „строг“ режим, с което пенициарната система не се счита за
изпълнена, а именно тя е в основата на плавната ресоциализация на хората в
4
затвора, тъй като преминаването в „общ“ режим и постепенното откриване на
типа в затворническото общежитие от „открит“ тип дава шанс да се проследи
тяхното поведение и извън местата за лишаване от свобода. Предвид на
всичко това, считам че не са налице достатъчно данни за поправяне на
осъдения, не са изпълнени целите на наказанието и макар остатъка да е само 6
месеца и 14 дни, предвид характера на престъплението и общественоопасните
последици, считам че е целесъобразно осъденият да остане до изтърпяване на
присъдата си в Затвора гр. София.
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на
основание чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Дава последна дума на лишения от свобода.
ПОСЛЕДНА ДУМА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА К.: Нямам какво да
кажа.
След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производство е по реда на чл. 439, ал. 1 и следващите от НПК, във вр.
чл. 70, ал. 1 и следващите от НК. Законодателят когато е коментирал
основанията касаещи възможността да бъде допуснато УПО е бил
относително лаконичен. Той е приел, че следва да са налице две кумулативно
свързани предпоставки, които в своята взаимовръзка да дадат основание на
съда да приеме, че е допустимо изпълнението на наказанието да бъде
прекъснато преди окончателното му изтичане.
Производството, както по-горе съдът посочи, е по реда на чл. 439 НПК.
Искането, въз основа на което е образувано това производство е
процесуално допустимо, доколкото е заявено от активно легитимирана
страна, а именно лишен от свобода, по отношение на който е налице влязла в
сила присъда, която изтърпява.
„По същество“ на заявеното, съдът намира следното:
Страните в съдебното заседание релевираха доводи, противопоставени
доводи, които са относително очаквани, доколкото припокриват изразеното и
в направените писмени изявления от тях, т.е. от една страна доводите,
отразени в ангажиращото производството заявление на осъдения, от друга
страна – писменото становище на Началника на Затвора гр. София и
приложения доклад.
По отношение на първата от кумулативните предпоставки, съдът се
солидаризира със страните, че тя е налице, като е настъпила и няколко години
назад, доколкото лишеният от свобода е осъден за престъпление по чл. 115 от
НК и съответно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за това престъпление
предполага възможност за УПО когато е изтърпяна една/втора част от
5
наказанието.
Видно от официалните документи, с които съдът разполага,
включително и от приложената днес справка, Н. СТ. КР. е осъден на
„Лишаване от свобода“ на 10 години, 9 месеца и 16 дни, а е изтърпял 9
години, 2 месеца и 8 дни до днес.
Спорно в това производство се яви наличието или не на втората
предпоставка, която е абсолютна от гледна точка на това, че следва да бъде
установена и следва да бъде налична, но е относителна от гледна точка на
необходимостта от коментар за конкретния лишен от свобода. В тази връзка,
съдът който няма непосредствена представа от поведението на лишения от
свобода би могъл да се позове единствено на официалните приложени по
делото документи, а това са доклада с приложенията към него, както и
изисканата по свой почин от съда справка за съдимост. От приложения
доклад е видно, че по-голямата част от проследяваните от органите на
пенициарното заведение рискови фактори са от нисък към среден, но също
така е отразено, че към този момент не са налице данни за изправяне, което да
позволи на осъдения да бъде социализиран, т.е. да бъде включен в
обществения живот, независимо от условностите на продължаващото
наблюдение или евентуалния изпитателен срок, който би могъл да бъде
определен при УПО.
Съдът поиска прилагането на справка за съдимост, именно от гледна
точка на това, че Началникът на Затвора гр. София приема риска от
извършване на ново, на последващо престъпление продължаващо висок,
въпреки изтеклите 9 години и повече лишаване от свобода.
След като се запозна със свидетелството за съдимост на лишения от
свобода, съдът е склонен да възприеме за обоснован този извод на Началника
на затвора, доколкото видно от посоченото свидетелство за съдимост, същият
е осъждан няколкократно, а както е установено и от органите на затвора,
причините, които до известна степен са подтиквали извършването на
съответните криминални прояви са свързани със злоупотребата с алкохол.
Неща, които са установени и в рамките на заведението, в което е настанен.
Факт е, че остатъкът е изключително малък, но наистина обстоятелството, че
режимът на изтърпяване на наказанието не е променен, при липсата на
обстоятелства, които да говорят за някаква негативна фиксация без основание
от органите на затвора по отношение на осъдения, за този съд говори
единствено за това, че системата явно не е успяла да реализира
отговорността, която и е вменена с осъждането на К. – да поправи и
превъзпита. Това по всяка вероятност би следвало да се търси като вина и в
самия осъден, но и в органите упражняващи съответния контрол по
отношение на него, когато е настанен в пенициарното заведение. Така или
иначе, при наличните данни, съдът е поставен в невъзможност да направи
извод за наличие на втората от кумулативните предпоставки, т.е. наличието
на доказателства за поправяне на осъдения, които да допускат предсрочно
освобождаване.
В тази връзка и позовавайки се на изложените, съдът, счита че
6
основанията на чл. 70, ал. 1 и следващите от НК не са налице, което налага и
оставяне без уважение на искането. На практика се получава своеобразен
“non sens”, доколкото законът не позволява до шест месеца да се прави ново
искане, а остатъкът е практически толкова. Поради което,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от лишеният от
свобода Н. СТ. КР. с ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно
освобождаване по отношение на изтърпявана от него присъда по НОХД №
1500/2014 г. по описа на СГС.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
Съдебното заседание приключи в 10:37 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7