и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 127/22.10.2008 г., постановена по НЧХД № 124/2008 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Сами Рюстем Аптула от с.Еровете, общ.Кирково, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 04.05.2008 г. в с.Еровете, общ.Кирково, причинил средна телесна повреда на Мустафа Рюстем Аптула от с.Еровете, общ.Кирково, изразяваща се в нараняване, което е проникнало в черепната кухина, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години. Със същата присъда, Сами Рюстем Аптула е осъден да заплати на Мустафа Рюстем Аптула, сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2008 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за разликата над 3000 лева, до пълния предявен размер от 6000 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати на Мустафа Рюстем Аптула, направените от него деловодни разноски в размер на 212 лева, както и по сметка на Районен съд – Момчилград, сумата в размер на 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Видно било, че от събраните по делото доказателства, не се доказало безспорно, че Сами Рюстем е виновен за извършеното престъпления. Липсвали каквито и да е свидетели за извършеното престъплене. Единствения свидетел, който посочвал, че Сами Рюстем е извършител на гореописаното престъпление, била съпругата на тъжителя, която в свидетелските си показания потвърдила, че нивата, която е обработвал подсъдимия Сами Рюстем била оградена с тел, а тъжителя е заобиколил и влязал в имота на Сами Рюстем, като го нападнал с камъни. Видно било също така от събраните доказателства, че подсъдимия Сами Рюстем се опитал да се предпази, като подложил дясната си ръка, където е подаднал един от камъните, скрил се зад железен варел, но тъй като имота бил ограден, нямало къде да избяга, смутен и уплашен от създалата се ситуация, същия изпаднал в условията на неизбежна отбрана, тъй като нападението било пряко и непосредствено срещу самия подсъдим, с което била застрашена личността и здравето му. Действията на тъжителя били пряко насочени към подсъдимия, а имено замервайки го с камъни от разстояние 1,50-2,00 м., при тези обстоятелства, на подсъдимия не останало никакъв избор, овен да защити живота си от непосредственото нападение. Нещо повече, посъдимия не се признавал за виновен, всички действия от негова страна били продиктувани от правото му на защита от прякото и непосредствено нападение от страна на тъжитела. Това се доказало от свителските показания и от представените писменни доказателства. Липсвал какъвто и да е умисъл, предумисъл и каквато и да е форма на вина от страна на подсъдимия, тъй като той с нищо не бил предизвикал тъжителя, самия тъжител заобиколил имота, влязал през портата, събрал камъни, приближил се до подсъдимия и безпричинно започнал да го замерва с тях с неописуема злоба. Подсъдимия Сами Рюстем признал в съдебно произвотство пред първоинсанциония съд, че след като е нямал друга възможност, с последни сили успял да вземе мотиката от земята и замахнал, за да го уплаши, за да престане тъжителя с нападението. Самият подсъдим твърдял,че не искал да го удари, а само да го сплаши, за да не го удари с камъните по главата, което би могло да бъде фатално за него. Същия имал три деца, от което едното било с проблеми, и ако се случело нещо с него, те просто щели да останат на произвола на съдбата. Движейки се от този страх и уплаха същия действал в условията на неизбежна отбрано, съгласно чл.12, ал.1, във вр. с ал.4 от НК. Нещо повече след като посъдимия избягал, нападението срещу него продължило. Тъжителят отишъл в дома му и замервал с камъни къщата му, като същия бил принуден да се заключи вътре в нея със семейството си. Сами Рюстем сам потърсил полицията за помощ, оказал им пълно съдействие, сам предал мотиката и изцяло съдействал за изясняване на случая. Поставял се въпросът, ако тъжителя е бил наднат от посъдимия, то защо не е потърсил съдействие от полицията, защо е нападнал посъдимия и в дома му, и отказал първоначално да съдейства на полицията. Всички тези действия на тъжителя доказвали само едно, единствено виновен за случилото се бил самия той. Всичко това се доказвало и с представените по делото доказателства. Всички тези факти говорели, че подсъдимия Сами Рюстем е действал в условията на неизбежна о‗брана, съгласно чл.12, ал.1 във вр.с чл.4 от НК, като това деяние не било общественоопасно и за него не се носела наказателна отговорност. Твърди се, че при тази фактическа обстановка, съдът неправилно е признал за виновен Сами Рюстем Аптула и го е осъдил, поради което смята присъдата за явно несправедлива. Поради изложеното и на основание чл.318, ал.1, във връзка с чл.320 НПК, във връзка с чл.336, т.3 НПК, моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отменена присъдата в частта й, с която е уважения гражданския иск в размер на 3000,00 лева. Представя нови писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият Сами Аптула, лично и чрез защитника си адв.Хаджиев, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Ответника по жалбата – тъжителят Мустафа Аптула, редовно призован, не се явява и не се представлява. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319, ал.1 от НПК срок и основателна, макар по съображения различни от посочените в нея. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимия Сами Рюстем Алтула, тъжителя Мустафа Рюстем Аптула и свидетеля Шюкрю Рюстем Аптула са братя, живеят в едно населено място, но между подсъдимия и тъжителя Мустафа Аптула съществувал конфликт от дълги години. На 04.05.2008год. подсъдимия Сами Рюстем Аптула бил на нивата си край с.Еровете,общ,Кирково, когато покрай него минал тъжителя Аптула. Двамата отново влезли в спор. Тъжителя Аптула тръгнал към подсъдимия като взел от земята в ръцете си няколко камъка. Последния взел намиращата се на близо до него мотика и с нея замахнал към Мустафа Аптула и му нанесъл удар с мотиката в лявата ръка, която пострадалия бил вдигнал, за да се предпази. След това Мустафа Аптула се навел, за да вземе камък от земята, като в същия момент подсъдимия му нанесъл и втори удар с мотиката, който попаднал в главата му. Аптула паднал на земята, главата му била в кръв. На мястото дошла и съпругата му - свидетелката Зекие Аптула, която вдигнала съпруга си, а подсъдимия избягал и отишъл в дома си. Свидетелката и съпруга й тръгнали също към къщата на Сами Аптула. Там отново тъжителя Аптула се разправял с брат си, хвърлил и камък по дома му, след което и той със съпругата си се прибрали. След известно време у тях дошли полицаи, които като видели състоянието на пострадалия Аптула го отвели при свидетеля Александър Зеиров - фелдшер в ЦСМП-Бенковски, който го прегледал. Свидетелят установил, че пострадалия има нараняване на главата, в задтилната област и леко подуване на лявата лакътна става, което наложило да му обработи раните, след което го транспортирал в гр.Златоград. От там пострадалия бил транспортиран в медицинско заведение в гр.Кърджали, където му било проведено лечение. На 07.05.2008год. тъжителя бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение №112/2008год., в заключението на което е отразено,че при прегледа на Мустафа Рюстем Аптула е установено: разкъсно -контузна рана в дясната теменно-тилна област на глава, с подлежащо хлътващо счупване на черепните кости; контузия на мозъка; счупване на лявата раменна кост в долната й част. Описаните увреждания са получени при действието на твьрд тъп предмет. Заключението на съдебния лекар е, че разкъсно-контузната рана в дясната теменно-тилна област и с подлежащо счупване на черепните кости, представлява нараняване, което прониква в черепната кухина. Контузията на мозъка е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на лявата раменна кост в долната й част, е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е посочил, че приема, след събиране на наличните гласни доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия – частично и показанията на разпитаните по делото свидетели – пострадалия Мустафа Аптула, Зекие Аптула, Шюкрю Аптула и Александър Заиров, които съдът е кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви, както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства. При постановяване на присъдата и мотивите към нея, решаващия съд е допуснал съществени процесуални нарушения. В първото проведено на 16.07.2008 г. заседание, първоинстанционният съд е проверил самоличността на подсъдимия и е разяснил правото му на отвод спрямо състава на съда, прокурора /какъвто не е участвал/ и секретаря, но не е изпълнил задължението си да провери дали на подсъдимия са връчени препис от тъжбата и разпореждането, с което се дава ход на тъжбата, съглано изискването на чл.272, ал.4 от НПК, както и не е разяснил съгласно чл.274, ал.2 от НПК, на страните правата им, предвидени в НПК още повече, че на това съдебно заседание, подсъдимият не се е явил със защитник. В нарушение на разпоредбата на чл.276, ал.1 от НПК, съдът е започнал съдебното следствие с докладване на предявения с тъжбата граждански иск, вместо с прочитане на самата тъжба от тъжителя. След което е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от Мустафа Рюстем Аптула против подсъдимия Сами Рюстем Аптула, иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.05.2008 г., без обаче да конституира пострадалия Мустафа Аптула като граждански ищец с нарочно определение. Съдът не е изпълнил и разпоредбата на чл.276, ал.3 от НПК да запита подсъдимият разбира ли в какво се обвинява. След като е извършил разпит на подсъдмия, тъжителя и допуснатите до разпит свидетели, е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, и е дал “ход по същество”, като адвокатите Чилова и Хаджиев са изложили пледоариите си, съответно на подсъдимия е била дадена възможност да изкаже позицията си и правото на последна дума. В нарушение на чл.286 от НПК, съдът не е приключил съдебното следствие, за да пристъпи към понататъшния ход на делото, а именно изслушване на съдебните прения съгласно чл.291 от НПК. По този начин съдът в нарушение на правилата за провеждане на съдебното производство, предвидени в НПК, е започнал, провел и приключил първоинстанционното производство и е постановил присъдата си. За всички наказателни дела, образувани от компетентните органи на Република България се прилага наказателно-процесуалния кодекс, който определя реда, по който се извършва наказателното производство и е недопустимо наказателно производство да се провежда по ред, различен от определения в НПК, защото това води до опорочаване и незаконосъобразност на процеса. Описаните нарушения безспорно са довели до нарушаване на процесуалните права на страните по делото и съответно възможността в пълеÝ обем да организират и реализират процесуалните си права на защита. Посочено представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и е основание по чл.335, ал.2 от НПК за отменяване на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Видно от изготвения протокол от 22.10.2008 г., когато е приключило първоинстанционното производство, като секретар е посочено, че е участвала Хюсние Алиш, а видно от присъдата, постановена на същата дата, като секретар е посочена Мариана Иванова. Описаното разминаване, не дава възможност да въззивния състав да прецени, кой в действителност е бил съдебния секретар от началото на съдебното заседание до приключването му с обявяване на присъдата, и съответно кой е подписал протокола за проведеното съдебно заседание. Освен посоченото, и съдържанието на мотивите към присъдата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. Съдът е посочил какви обстоятелства е счел за установени, но без да извърши анализ на събраните доказателствени материали. Така напълно е кредитирал показанията на пострадалия Мустафа Аптула, без да е ясно в какво качество го е разпитвал и без да коментира, че те се разминават с описаните в тъжбата обстоятелства, които е следвало да докаже именно пострадалия. Така в тъжбата не е посочено, че именно тъжителят е отишъл при подсъдимия, влизайки в нивата, която той е обработвал и именно там е станал инцидента, така както е разказал при разпита си в съдебното заседание. В тъжбата се говори за множество удари, нанесени от подсъдимия на тъжителя, докато в съдебно заседание последният говори единствено за два удара. Тези разминавания въобще не са били обсъдени от решаващия съд, като в установената от него фактология не е коментирано къде точно е станал инцидента. Показанията на тъжителя Аптула обаче не са и не могат да бъдат доказателствено средство, на което да се основана присъдата. В същото време не е анализирал обясненията на подсъдимия, който при първоначално дадените от него обяснения се е признал за виновен, но обяснява, че тъжителят пръв го е нападнал, замервайки го с камъни, след което в следващо съдебно заседание, проведено на 24.09.2008 г., е заявил, че не се признава за виновен, като отново заявява, че е бил нападнат и се самоотбранявал. Съдът не е посочил, защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че първоначално той е бил нападнат от тъжителя с камъни, въпреки, че съществуват подобни данни в показанията на св.Шюкри Аптула. В същото време в приетата фактическа обстановка, решаващия съд е посочил, че първоначално тъжителят тръгнал към подсъдимия, като взел от земята в ръцете си няколко камъка. Подсъдимия от своя страна взел намиращата се наблизо до него мотика и с нея замахнал към Мустафа Аптула и му нанесъл удар с мотиката в лявата ръка, която пострадалия бил вдигнал, за да се предпази. След това Мустафа Аптула се навел, за да вземе камък от земята, като в същия момент подсъдимия му нанесъл и втори удар с мотиката, който попаднал в главата му. Описвайки по този начин възприетата фактическа обстановка, съдът е пропуснал да посочи какво се е случило с първоначално взетите от тъжителя камъни. По този начин присъдата се явява необоснована - фактическите изводи на съда са немотивирани и не се подкрепят от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд, без да анализира доказателствения материал по делото, без да посочи защо приема едни доказателства, а други отхвърля, е приел за установени фактически положения, които противоречат на събраните доказателства. Съдът е изложил своята версия в мотивите и е посочил, че тя се подкрепяла от всички доказателства по делото. В мотивите обаче липсва задълбочено, обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и изясняване на фактическите обстоятелства по делото, както изисква законът, което по същество се приравнява на липса на мотиви. Това от своя страна е довело и до ограничаване на процесулните права на подсъдимия – да разбере защо не са кредитирани посочените от него доказателства и в тази връзка да може пълноценно и адекватно да упражни правата си при обжалване на съдебния акт, като да се позове на тези доказателства и чрез тях да докаже твърдяните от него факти. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.352, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и е неостранимо във въззивното производство, тъй като настоящата инстанция не може да замени вътрешното убеждение и воля на решаващия съд относно изводите, които следват от преценката на дадено доказателство. Предвид всичко изложено, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите изложени в жалбата в тази връзка, т.к. на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 127/22.10.2008 година, постановена по НЧХД № 124/2008 година по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |